РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300503333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Т. Г. Т. - длъжник по изп. дело № 20098240400927 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, чрез адв. С. М., АК Пловдив, против Разпореждане
с изх. № 100930 от 21.11.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника
за прекратяване на производството по изпълнително дело, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е незаконосъобразно и
неправилно, а изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на три
различни основания. Твърди се, че молбата, по която е образувано производството е
нередовна, тъй като не е посочен способ за изпълнение, съдебният изпълнител,
въпреки, че е бил длъжен, не е изпълнил задължението си да остави молбата без
движение до изправяне на нередовностите, а при неизпълнение и да върне същата,
което довело до опорочаване на цялото изпълнително производство и всички
предприети изпълнителни действия. Твърди, че липсва възлагане по смисъла на чл. 18
от ЗЧСИ, а разширителното тълкуване, направено в мотивите на обжалвания акт, че
въпреки липса на изрично позоваване, волята на взискателя трябва да се тълкува в този
смисъл, е абсолютно недопустимо. На второ място счита, че делото е следвало да бъде
прекратено поради настъпила перемпция, тъй като последното изпълнително действие
1
е било извършено на 14.08.2015 г., преди повече от седем години, като е бил наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Счита, че постановените
разпореждания на ЧСИ от 20.04.2017 г., 27.03.2019 г. и 28.05.2021 г. за насрочване на
описи на движими вещи на длъжника не съставляват валидни изпълнителни действия,
доколкото липсват изрични молби на взискателя в тази насока, предвид сочената липса
на възлагане на правата по чл. 18 ЗЧСИ, а дори и да е било налице такова, това не
освобождава длъжника от задължението му да проявява необходимата процесуална
активност в рамките на процеса, чрез която да обезпечи развитието му, а при липса на
такава следва да понесе неблагоприятните последици от бездействието си. На последно
място счита, че с насрочените описи не е бил прекъсван срокът по чл.433, ал. 1, т. 8
ГПК, тъй като нито длъжникът е уведомяван за насрочване на изпълнителни действия,
нито описи са били извършвани, нито е посочено място на извършване на описите и
индивидуализирани вещите, поради което не са налице законосъобразни изпълнителни
действия, които да са годни да прекъснат премепционния срок.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Разпореждане с
изх. № 100930 от 21.11.2022 г. на ЧСИ Константин Павлов, по изпълнително дело №
20098240400927, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване
на изпълнителното дело и да бъде върнато то на ЧСИ Константин Павлов за издаване
на постановление за прекратяване на делото.
Ответникът по жалбата – В. К. П., взискател в изпълнителното производство,
чрез адв. А., счита жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното
разпореждане правилно, обосновано и законосъобразно, като намира същото и за
справедливо разрешение по конкретното изпълнително дело, като се има предвид
източника на присъдените за събиране парични вземания – деликт.
Твърди по делото да са извършвани множество валидни изпълнителни действия
и счита, че поради това не е изтекъл перемпционния срок, нито взискателят се е
дезинтересирал от събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, като желае
висящността на изпълнителното дело да се съхрани. Сочи, че затрудненията при
реализацията на съдебно признатите притезателни права от поведението на длъжника
не могат да дадат повод на последния да черпи права от своето недобросъвестно
поведение, а коментираната практика в жалбата е извадена от контекста на цитираното
тълкувателно решение, още повече при наличие на хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ по
конкретното изпълнително дело.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага
доводи за неоснователност на жалбата. Подчертава, че вземането на взискателя е за
присъдено обезщетение за претърпени вреди в резултат на причинена слепота и
последици от това. Счита, че доколкото в молбата за образуване на изпълнително
производство е посочено, при липса на доброволно изпълнение, да бъде реализирано
2
принудително изпълнение, посоченият начин на изпълнение предвижда осъществяване
на изпълнителни действия по събиране на дължимото от длъжника, чрез прилагане на
изпълнителни способи от съдебния изпълнител. Сочи, че доколкото взискателят е
физическо лице с влошено здравословно съС.ие, за което не може да се предполага да е
с правни познания, то заявеното желание да бъде реализирано принудително
изпълнение потвърждава активната легитимация и доверие към съдебния изпълнител,
визирани в чл. 18 ЗЧСИ, който по свое усмотрение да определя и предприема
необходимите способи, гарантиращи събиране на вземането, а и не на последно място
взискателят може да потвърди извършените от съдебния изпълнител действия, което до
голяма степен било направено с възражението по чл. 436, ал. 3 ГПК. Обосновава
наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и извършване на изпълнителни действия по
насочване на изпълнението към имуществото на длъжника, които прекъсват срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а насрочването на опис на вещи сочи да е първото действие
изграждащо изпълнителния способ опис и оценка на вещи, поради което прекъсва
перемпционния срок, за което сочи съдебна практика. Обобщава, че изпълнителните
действия по делото не са били изоставяни за срок по-дълъг от две години, като от
страна на взискателя и / или по инициатива на съдебния изпълнител са били искани,
насрочвани и прилагани изпълнителни способи, като от приложените по
изпълнителното дело книжа може да се направи извод, че взискателят е заявявал
активна позиция по делото, търсейки възможност за удовлетворяване на вземането си,
но поради независещи от него причини то остава несъбрано. Заявява, че освен
процедурни и процесуални норми, които длъжникът използва, за да не плати, би
следвало да има и житейска справедливост в полза на взискателя, който следва да
получи присъденото обезщетение за причинената му телесна повреда и последиците от
нея. Счита, че жалбата срещу действията на ЧСИ следва да бъде оставена без
уважение, а действията по изпълнителното дело признати за законосъобразни и
правилни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - взискател в изпълнителното
производство, в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело № 20098240400927 е образувано по молба от 15.12.2009 г. на
В. К. П., въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2009 г., издаден по в.гр. д. №
285/2009 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив срещу длъжник Т. Г. Т., за сумата от
30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава. С молбата за образуване на изпълнителното производство
3
взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника, изпращане
на ПДИ, проучване на имущественото му съС.ие и ако в дадения срок за доброволно
изпълнение не изплати дължимите суми да се пристъпи към принудително изпълнение.
В молбата за образуване на изпълнително производство е посочено, че прилага
пълномощно, но такова не се намира по делото. Пълномощно, с което взискателят
упълномощава на адвокат Р. П. е приложено на л. 46, том 1 от делото, впоследствие е
оттеглено, като е упълномощен адв. П. Х., с пълномощно, приложено на л. 274, том 1
от делото, а тя от своя страна е преупълномощила адв. В. М. с пълномощно,
приложено на л. 533, том 1 от делото, които са и процесуални представители на
взискателя за периода, сочен в жалбата.
За посочения в жалбата период са извършени следните изпълнителни действия –
на 14.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, което е
върнато с отбелязване, че длъжникът не работи в дружеството от 01.07.2015 г., което е
удостоверено и в приложената справка от НАП. Изпратена е и призовка за
принудително изпълнение до длъжника на 14.08.2015 г., която е върната неполучена, с
отбелязване, че получателят е в чужбина.
Следващото извършено действие по делото от ЧСИ е постановяване на
разпореждане от 20.04.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи на адреса на
длъжника на 06.06.2017 г., разпоредено е изпращане на уведомления до страните и
отлагане на описа за нова дата, ако взискателят не плати дължимата такса за
извършване на описа. Не са били изпратени уведомления до страните за датата. Описът
не се е състоял.
На 27.03.2019 г. е издадено ново разпореждане от ЧСИ за насрочване на опис на
движими вещи за 08.05.2019 г., собствени на длъжника, на посочен адрес в с. М., като
отново е указно да се изпратят уведомления до страните, а в случай, че длъжникът не
бъде редовно уведомен, или взискателят не плати дължимата такса, описът да се
отложи за нова дата, за когато да се уведомят страните. Изпратени са призовка за
принудително изпълнение на длъжника, която е върната невръчена, тъй като не е
намерен на адреса, както и съобщение до взискателя, връчено чрез процесуални
представители адв. Х. и адв. М.. Не е извършен опис.
Връчено е запорно съобщение, изпратено на 13.06.2019 г. до „Б. К.” ООД с. Т.,
където има данни длъжникът да е работил до месец април същата година.
Ново разпореждане за насрочване на опис на движими вещи за 30.07.2021 г. е
постановено на 28.05.2021 г. с аналогично съдържание на вече издадените. Връчено е
съобщение до взискателя, чез процесуалните му представители, а длъжникът не е бил
намерен на адреса, на който е изпратена призовката за принудително изпълнение.
Подадена е молба от длъжника, чрез адв. М., на осн. чл. 433, ал. 1, н. 8 ГПК, за
прекратяване на изпълнителното производство, която е била оставена без уважение с
4
обжалваното разпореждане, в което е посочено, че искането за реализиране на
принудително изпълнение следва да се приема като упълномощаване на съдебния
изпълнител, на осн. чл. 18 ЗЧСИ, а горепосочените изпълнителни действия са
извършвани в рамките на период по-малък от две години, поради което не е налице
соченото основание за прекратяване.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в
т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Законът санкционира бездействието на
кредитора с прекратяване на наказателното производство. За посочения в жалбата
период от 14.08.2015 г. до 14.08.2017 г. няма поискано от взискателя изпълнително
действие. Няма и възлагане от взискателя на осн. чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което
частният съдебен изпълнител да може, във връзка с изпълнителното производство,
освен да проучва имущественото съС.ие на длъжника, да определя и начина на
изпълнението. Такова възлагане не е направено нито с молбата за образуване на
изпълнително производство, нито в хода на производството, за което е необходимо
изрично волеизявление. Не може да се сподели тълкуването на волята на взискателя,
направено в мотивите на ЧСИ, във връзка с искането за реализиране на принудително
изпълнение, ако не бъде доброволно заплатено задължението. Нормите на закона са
ясни и не предполагат такова тълкуване, а доколкото подаване на молба с искане за
принудително изпълнение на задължението е предпоставка само за образуване на
изпълнителното производство, което се изгражда от различни способи, такова
тълкуване и противоречи на чл. 18 ЗЧСИ, който предвижда такова изрично възлагане
за определяне начина на изпълнение.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение, включително доброволно, осъществяването на всички
поискани способи е приключило без значение дали успешно или не, или поисканите
5
изпълнителни способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, които правни
разрешения са застъпени трайно в актуалната практика на ВКС ( прим. Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).
За посочения в жалбата период не се е осъществявало изпълнение, нито
доброволно, нито се е осъществявал поискан предходен изпълнителен способ, като
изпратеното запорно съобщение до работодател на длъжника е върнато с отбелязване,
че трудовото правоотношение е било прекратено преди изпращането му, поради което
и запорът на трудово възнаграждение не е произвел действие. Няма поискано
изпълнително действие от взискателя, няма данни взискателят да е проявил нужната
активност и съдействие и за извършване на конкретно изпълнително действие. С
периодично постановяваните от съдебния изпълнител разпореждания за насрочване на
опис на движими вещи - 20.04.2017 г., 27.03.2019 г., без да е направено искане от
взискателя и без да е възложено на ЧСИ да определя и начина на изпълнението, на осн.
чл. 18 ЗЧСИ, без да са предприемани никакви действия след това, включително
уведомяване на страните, не се прекъсва перемпционния срок. Тези действия –
насрочване на опис на движими вещи, не са били и потвърдени изрично, в насока на
което са развити съображения в мотивите по чл. 436 ГПК, без да има по делото каквато
и да е основателна причина за бездействието на взискателя.
Предвид изложеното следва да се приеме, че изпълнителното производство е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като за период от повече
от две години – след 14.08.2015 г., не е искано извършване на изпълнително действие,
с което да се прекъсне срока за перемиране на делото, нито в този срок е било
осъществявано изпълнение. Предвид гореизложеното, разпореждането на съдебният
изпълнител, с което е оставил без уважение искането на жалбоподателя Т. Г. Т., чрез
адв. М., за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ К. Павлов
за съответно процедиране, съобразно дадените указания.
С оглед пълнота на изложението и изявленията, че освен процедурни и
процесуални норми, следва да бъде съобразена и житейската справедливост в полза на
взискателя, пострадал от деликт, с влошено здравословно съС.ие и без правни
познания, следва да се отбележи, че тези морални съображения за получаване на
справедливо разрешение на молбата на взискателя е следвало да бъдат съобразени от
съдебния изпълнител, който е следвало да разясни на взискателя правата му и остави
без движение молбата за образуване на изпълнителното производство за посочване на
способ за изпълнение или надлежно възлагане на права, което би обезпечило
законосъобразността на изпълнителното производство. Взискателят се е ползвал от
6
професионална помощ на упълномощени от него адвокати за процесния период от
време, които е следвало да защитят правата му в хода на процеса, за да получи реално
справедлив резултат от образувания от него изпълнителен процес. Законодателят е
предвидил гаранции за охраняване на правата на страните в изпълнителния процес,
които, именно при спазването им и добросъвестно изпълнение на задълженията на
всички участници в процеса, гарантират справедливост.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Т. Г. Т., ЕГН: **********, длъжник по изп. дело №
20098240400927 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, район на действие
Пловдивски окръжен съд, чрез адв. С. М., АК Пловдив, Разпореждане с изх. № 100930
от 21.11.2022 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 85587/28.10.2022 г. от
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824,
район на действие Пловдивски окръжен съд, за извършване на следващите се
процесуални действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7