Определение по дело №352/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ю. М. Х. от с.М., К-а обл., чрез А. С.А. – АК-К., против решение № 62/ 06.06.2011 г. по гр.д. № 371/2011 г. по описа на КРС. В жалбата си твърди, че решението на районния съд в частта, с която бракът между страните е прекратен по вина на само на Ю. М. Х. е неправилно. От събраните по делото доказателства се установявало, че с поведението си в решаваща степен ищцата е допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът анализирал само доказателствата на ищеца,без да ги съпостави с тези на ответната страна. Така от показанията на св. В. М. , Х. М. и Н. А. се установявало , че на 15.01.2011 г. ищцата напуснала семейното жилище, без да го уведоми, и се установила в домът на родителите си. Това й поведение допринесло за разкъсване на брачната им връзка. Освен това имало случаи когато майката на Н. С. го наричала „циганин”, а тя не го защитила. В·ззивника имал желание да се грижи за семейството и детето, но родителите на ищцата му забранили да прекрачва домът им. Счита, че са налице предпоставки за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи и моли съдът да постанови решение, с което да реши спора по същество и прекрати брака по вина на двамата съпрузи и разноските по делото да бъдат заплатени от страните, така както всеки от тях ги е направил.

В писмения отговор на въззивната жалба Н. Ф. С., чрез А. В.В.- АК-К., твърди, че жалбата е неоснователна. Намира решението на районния съд за законосъобразно. Вярно е, че ищцата напуснала семейното жилище на 15.01.2011 г., но с цел да предпази детето си от пиянското поведение на ответника. От свидетелските показания се установявало, че ответника не полагал грижи за детето. Моли съдът да потвърди решението на районния съд.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право и интерес от обжалване. Същата е допустима, разгледана по същество е основателна. Предмет на въззивната жалба е решението на районния съд относно вината за прекратяване на брака, в останалата част решението е влезнало в законна сила. Районния съд е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът, тъй като отдавал преимуществено значение на животновъдната дейност, която развивал и не отделял необходимото внимание и грижи за съпругата си и детето и това поведение влошило семейния климат. В резултат на поведението на ответника между страните настъпила отчужденост- живеели разделени, ответникът проявявал грубо отношение към ищцата, дезинтересирал се от съпругата си и детето, а брачни провинения на ищцата не се констатирали. Тези изводи на районния съд са в съответствие с показанията на св. Х.Ю. и Д.Д., които установяват, че съвместния живот на съпрузите протичал нормално, ответника работел като овчар, ищцата се грижела за домакинството и детето, помагала на съпругът си при отглеждането на животните, ответника започнал да употребява алкохол, отнасял се грубо към съпругата си, родителите на ищцата се отнасяли грубо към ответника.

В настоящото производство твърденията на въззивника са, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Позовава се на свидетелските показания на св.Васвие М. и Н. А., които районния съд не обсъдил в съответствие с останалите гласни доказателства.

При обсъждането на гласните доказателства и съвкупната им преценка районния съд е прекратил бракът между страните като е приел, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по вина на съпруга. Освен изложените факти и обстоятелства, от съобразителната част на исковата молба се установява, че ищцата е напуснала семейното жилище на 15.01.2011 г. Поводът за това бил изтеглен банков кредит от двамата съпрузи за отглеждане на животни, за който ищцата се „опасява”, че с тези пари и от продажбата на животни ответника ще замине за чужбина и тя ще погасява кредита.

Причините за разстройството на брака за част от фактическия състав на чл.49,ал.1 от СК. Когато причините са субективни и са резултат от поведението на ищеца съдът не може да направи извод, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само от поведението на ответника. В случая поводът за раздялата между съпрузите е напускането на семейното жилище от страна на ищцата без да сочи конкретно брачно провинение от страна на ответника, извършено от него в деня или в предходен момент на напускането- нанасяне на побой, скандал, пияно състояние. Освен това по делото се установява, че след фактическата раздяла ищцата не е положила грижи за възстановяване на брачната връзка. Напускането на семейното жилище и неполагането на усилия за запазване на брака е неизпълнение на брачни обязаности и е укоримо поведение от страна на съпругата.

С оглед на изложеното съдът намира, че за разстройството на брака е от значение съвкупността от причините довели до разрушаване доверието, уважението и привързаността между съпрузите, а не само тези , които са проява Ýа единия съпруг. За това съдът приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. В този смисъл следва решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която вина за дълбокото и непоправимо разстройство има съпруга, както и в частта за разноските , вместо което да бъде постановено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат двамата съпрузи, а държавната такса, което е внесена от ищцата при образуване на делото и окончателно определената с решението общо в размер на 50 лв. следва да остане в тежест на страните по делото по равно.

Водим от изложеното

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 62/ 06.06.2011 г. по гр.д. № 371/2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частта с която Ю. М. Х. с ЕГН * от с.М., К-а обл е осъден да заплати в полза на КРС окончателна държавна такса в размер на 25 лв.,вместо което постановява:

ОБЯВЯВА, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака, сключен между Н. Ф. С. с ЕГН * от с.М., К-а обл. и Ю. М. Х. с ЕГН * от с.М., К-а обл. , за който е бил съставен Акт за граждански брак № 1/05.07.2004 г. на с.М., Община – Кърджали и е прекратен с развод , е по вина на двамата съпрузи.

Осъжда Н. Ф. С. с ЕГН * от с. М., К-а обл. да заплати по сметка на КОС окончателна държавна такса в размер на 25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.