Решение по дело №2627/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 78
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20233630202627
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Шумен, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202627 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №НЯСС-143/24.10.2023г. на Председателя
на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН, във вр. чл.201 ал.12 от Закона за водите и
чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“ с ЕИК205756975, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева, за нарушение на чл.190а ал.2 от ЗВ. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи, че НП е издадено, след изтичане на срока визиран в
чл.34 ал.1 от ЗАНН, което е абсолютна отрицателна предпоставка за образуване на
административно – наказателно производство. Намира вмененото нарушение за
недоказано.При условията на евентуалност счита, че са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за присъждане направените в производството
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител. Не е депозирано и писмено становище.
За административно-наказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
Депозирано е писмено становище от Е.З. – ст.експерт, юрист към ДАМТН, в което се
излагат доводи за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
На 29.07.2022г. свидетелите Р. К. Р. и С. Р. М. - служители в Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО „Североизточна България“ в
ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
„Друмево“, находящ се в землището на с.Друмево и с. Кладенец, предоставен за управление
и стопанисване на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с
ЕИК205756975, гр.София. Проверката била извършена в присъствието на К.Г.М. - експерт,
хидроинженер в регионално звено гр.Варна, ДПУСЯ.
1
След извършен преглед на язовирната стена и съоръженията към нея, по отношение
на основния изпускател било констатирано следното: Била изпълнена двукамерна изходна
шахта /суха и мокра/ в дясната страна на петата на въздушния откос. След мократа камера
изпълняваща ролята на енергогасител, тип водобоен кладенец, изпусканите водни маси
попадали в отвеждащ канал с бетонова облицовка. Отвеждащият канал след основния
изпускател, непосредствено след енергогасителя, бил с нарушена конструкция и при пълно
отваряне на СК водите се изливат в петата на откоса като към момента на проверката се
наблюдавало, че терена в ляво от енергогасителната шахта, непосредствено при връзката й
с отвеждащия канал, бил е изровен. Установеното при проверката било отразено в
Констативен протокол № 05-03-46/29.07.2022г., с който на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ било дадено предписание по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация – Да се изготви и представи в ДАМТН проект за
реконструкция на отвеждащия канал след основния изпускател. Определен е и срок за
изпълнение на предписанието – 31.01.2023г. Също така изрично е отразено в констативния
протокол, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е отговорен за
изпълнението на предписанието. Посочено е също така, че за изпълнението на дадените
задължителни предписания собствениците уведомяват писмено председателя на ДАМТН
чрез регионален отдел „НЯСС“ „Североизточна България“ гр.Варна. Констативен протокол
№ 05-03-46/29.07.2022г. е връчен на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ с придружително писмо изх.№85 – 01 – 1096/31.08.2022г. чрез куриерска фирма.
Във връзка с направените констатации и дадените предписания с Констативен
протокол № 05-03-46/29.07.2022г., на 03.05.2023г. свидетелите Р. К. Р. и С. Р. М., в
присъствието на Г.Ц. експерт, хидроинженер в регионално звено гр.Варна към Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, извършили нова проверка на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Друмево“. При извършения оглед на
основния изпускател било установено, че мократа камера била с пробив в конструкцията в
долната лява част. От нарушената конструкция на енергогасителя се наблюдавало изтичащи
водни маси в посока петата на въздушния откос и дренажната призма. Отвеждащият канал
след енергогасителя бил с нарушена цялост. При пълно отваряне на СК водите се изливали
в близост до петата на въздушния откос. Била изпълнена двукамерна изходна шахта /суха и
мокра/ в дясната страна на петата на въздушния откос. След мократа камера изпълняваща
ролята на енергогасител, тип водобоен кладенец, изпусканите водни маси попадали в
отвеждащ канал с бетонова облицовка. Отвеждащият канал след основния изпускател,
непосредствено след енергогасителя, бил с нарушена конструкция и при пълно отваряне на
СК водите се изливат в близост до петата на въздушния откос, поради нарушена
конструкция и не достатъчно напречно сечение на отвеждащия канал. Техническото
състояние на отвеждащия канал след основния изпускател не било подобрено след
извършената на 29.07.2022г. проверка. Също така не бил представен проект за
реконструкция на отвеждащия канал след основния изпускател. Във връзка с това
служителите на ГД „НЯСС“ в ДАМТН констатирали неизпълнение на даденото с
Констативен протокол № 05-03-46/29.07.2022г. предписание. Направените констатации при
проверката са отразени в Констативен протокол № 05-03-55/03.05.2023г., връчен на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ на 06.06.2023г.
За неизпълнение на даденото предписание с Констативен протокол № 05-03-
46/29.07.2022г. – „Да се изготви и представи в ДАМТН проект за реконструкция на
отвеждащия канал след основния изпускател“, на 21.07.2023г. св.С. М. съставил срещу
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ АУАН № 05-
024/21.07.2023г. за нарушение на чл.190а ал.2 от ЗВ. Актът бил съставен в присъствието на
упълномощен представител. При връчването не са отразени възражения. Депозирани са
писмени възражения в законоустановения срок, в които се излага, че от обстоятелствената
част не ставало ясно дали на 01.02.2023г. контролният орган е направил проверка за
изпълнение на предписанието, както и че АУАН бил съставен след изтичане на сроковете
визирани в чл.34 ал.1 от ЗАНН. При условията на евентуалност моли за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите
2
на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975,
гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.190а
ал.2 от ЗВ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите Р. К. Р. и С. Р. М. съдът
кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за
които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за
възможна заинтересованост. Жалбподателят оспорва вмененото нарушение, но от негова
страна не бяха представени каквито и да е доказателства, касаещи по същество вмененото
нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на
фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в
НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН
и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Хронологически, по дати, са описани
събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за
какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Изложеният довод за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съдът
намира за неоснователен. Регламентираните в ЗАНН два вида давности – погасителна /чл.34
от ЗАНН и изпълнителска /чл.82 от ЗАНН/ не са приложими в конкретният случай, тъй като
първата не е била изтекла към момента на съставяне на акта, а изпълнителската давност
започва да тече от влизане в сила на НП. В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени
сроковете, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно
производство пред административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се
прекрати. Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН задължителна предпоставка за
законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е
същото да бъде инициирано, чрез съставен акт за установяване на административно
нарушение в рамките на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, като изчерпателно са посочени нарушенията, за
които срокът е различен - 6 месеца от откриване на нарушителя, съответно 2 или 5 години
от извършване на нарушението. Регламентирани са два давностни срока и пропускането, на
който и да е от двата погасява възможността за реализиране на административно –
наказателна отговорност. Конкретното нарушение не попада сред посочените нарушения, за
които са предвидени по – дълги срокове, поради което АУАН е следвало да бъде съставен в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от
извършване на нарушението.
Предвид характера на нарушението, правилно актосъставителят и наказващият орган
са приели, че е извършено на 01.02.2023г., поради което към датата на съставяне на акта –
21.07.2023г., едногодишният срок от извършване на нарушението не е изтекъл. За дата на
отриване на нарушението следва да се приеме 03.05.2023г., на която дата е извършена
последващата проверка, във връзка с която контролните органи са извършили проверка в
деловодната система на ДАМТН и са констатирали, че няма представен проект. Установили
са това обстоятелство и в хода на самата проверката, на която присъствалият при проверката
3
представител на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ - Г.Ц.
експерт, хидроинженер в регионално звено гр.Варна, потвърдила, че проект за
реконструкция на отвеждащия канал след основния изпускател, не е изготвян и не е
представян в ДАМТН. Тримесечният срок започва да тече от момента, в който
компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода, че Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ е извършило процесното нарушение, формирали
извода си за нарушението и нарушителя. От събраните гласни доказателства се установява,
че на 03.05.2023г. контролните органи, един от които актосъставителят С. М., е узнал , че
има извършено нарушение на 190а ал.2 от ЗВ, поради което от тази дата следва да тече
тримесечният срок за съставяне на акта. АУАН е съставен на 21.07.2023г. в тримесечният
срок, когато не е била преклудирана възможността административнонаказващия орган
законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за
извършеното от него нарушение.
Съгласно чл.190 ал.4 т.2 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощени от него
длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им
експлоатация, и в тази връзка съгласно чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това правомощие на
контролните органи съответства регламентираното в ал.2 на чл.190а от ЗВ задължение на
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията.
Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен
контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като
индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК.
Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни
предписания в качеството им на индивидуални административни актове. Предмет на
административнонаказателното производство, каквото по своя характер представлява
оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение.
По делото не се оспорва обстоятелството, че със съставения Констативен протокол №
05-03-46/29.07.2022г. на жалбоподателя било дадено предписание в срок до 31.01.2023г. да
изготви и представи в ДАМТН проект за реконструкция на отвеждащия канал след
основния изпускател. В КП също така е изрично е посочено, че за изпълнението на
дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено председателя на
ДАМТН чрез регионален отдел „НЯСС“ „Североизточна България“ гр.Варна.
Свидетелите Р. К. Р. и С. Р. М. са извършили и двете проверки - на 29.07.2022г. и на
03.05.2023г. Свидетелите са категорични в твърденията си, че към момента на първата
проверка на 29.07.2022г. било установено, че отвеждащия канал след основния изпускател
не бил в добро техническото състояние, същият бил с нарушена конструкция и при пълно
отваряне на СК водите се изливали в петата на откоса и терена в ляво от енергогасителната
шахта, непосредствено при връзката й с отвеждащия канал, бил изровен. Показанията им
съставляват пряко доказателство по делото, тъй като свидетелите пресъздават това което са
възприели непосредствено. Кореспондират с приобщеният по делото Протокол №107 за
извършен технически преглед на язовира на 15.03.2022г. от служители на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, в който по отношение на
състоянието на отводящия канал е маркирано «неизправно – частично работоспособно».
Въз основа на резултатите и констатациите от прегледа, в заключение комисията, състояща
се от служители на жалбоподателя, е определила състоянието на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир «Друмево» като «неизправно – частично работоспособно»,
и е излязла с предложение за реконструкция на отводящия канал след основния изпускател.
Т.е. самите служители на жалбоподателя са приели, че техническото състояние на
отводящия канал не е добро и се нуждае от реконструкция. Въз основа на показанията на
свидетелите безспорно се установява и обстоятелството, че при последващата проверка на
03.05.2023г., не била установена промяна в техническото състояние на отвеждащия канал
след извършената на 29.07.2022г. проверка, както и, че в ДАМТН не бил представен проект
за реконструкция на отвеждащия канал след основния изпускател. Тези обстоятелства не се
оспорват и от жалбоподателя.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че от обективна страна е
4
осъществен сътава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за
неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е
изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на
ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност.
Административно-наказващият орган в НП правилно е посочил, че липсва основание
за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения. Конкретното предписание касае техническото и експлоатационно състояние на
язовир, поради което неизпълнението му не може да се приеме, че е с ниска обществена
опасност. Касае се за формално нарушение и процесното неизпълнение на административно
задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Не са налице и
някакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обоснован по – ниска степен на
обществена опасност.
При неизпълнение на задължение по чл.190а ал.2 от ЗВ, разпоредбата на чл.200 ал.1
т.39 от същия закон предвижда налагане на имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв.,
когато нарушителят е ЮЛ. На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева, т.е. в минимално предвидения размер, поради което размерът на наказанието не
подлежи на ревизия.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Искане административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е депозирано писмено
становище изготвено от Е.З. – юрист км ДАМТН, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО –
не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено
е изготвил и депозирал писменото становище, поради което съдът намира, че следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-143/24.10.2023г. на
Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН, във вр. чл.201 ал.12 от
Закона за водите и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975, гр.София е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.190а ал.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с
ЕИК205756975, гр.София да заплати на ДАМТН, гр.София сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
5
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6