Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 03.12.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На осемнадесети ноември 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 306 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК
*********, седалище ***, чрез пълномощник ю.к. Р.И., СРЕЩУ решение
№ 125/02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 825/2018г. по описа на Районен
съд - гр. Попово, В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ- за сума в размер над присъдената
1537.40лв. до сумата от 2504.76лв.
С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.М.А.,
ЕГН **********,*** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***,
представлявано заедно от всеки двама от управителите С.Н.Н.., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и
Я.К.Ч., че А.М.А. ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 1537.40 лв.
(хиляда петстотин тридесет и седем лева и 40 ст.) – главница по Договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № **********/25.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 497/12.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 545/2018 г. по
описа на Районен съд – Попово, като за разликата над уважения размер от 1537.40
лв. до пълния предявен размер от 4907.43 лв. искът е отхвърлен. А.М.А. е осъден
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД сумата 77.31 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
545/2018 г. по описа на Районен съд–Попово, както и сумата 124.44 лв.– разноски
в исковото производство по настоящото гр.д. № 825/2018 г. по описа на Районен
съд–Попово. Съдът е ОБЕЗСИЛИЛ Заповед №
497/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на Районен съд – Попово В ЧАСТТА, в която е
разпоредено длъжникът А.М.А. да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, сумата 30.00 лв. (тридесет лева 00 ст.) – такси за периода 06.09.2017 г.
– 16.01.2018 г., както и сумата 15.83 лв.– лихва за забава за периода
06.09.2017 г. – 16.01.2018 г.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната му отхвърлителна част,
посочена в жалбата, е неправилно, като намира за неоснователно и недоказано
заключението на съда за липсата на идентитет между претенцията на дружеството в
заповедното и в исковото производство, излагайки следните съображения:
-предмет на иска по чл. 422 ГПК е вземането, което е предявено в
заповедното производство, като същото се характеризира с правопораждащия факт,
размера си и страните по материалното правоотношение. Налице е идентичност
между страните и правопораждащия факт - касае се за вземане по договор за
потребителски кредит, което е индивидуализирано като главница в заявлението, а
в исковата молба вкл. с конкретизация на отделните му компоненти в рамките на
заповедта. В този смисъл не е налице и нередовност на исковата молба, в която
вземането е вече индивидуализирано по отделни пера, размер и основание.
Размерът на цялото предявено и конкретизирано с исковата молба вземане съвпада
с това по заповедта. Поради това, исковият съд дължи произнасяне по същество на
заявеното вземане за целия заявен с иска размер. В тази насока е и Решение №
52/14.01.2019г. по В.т.д. № 1603/2018г. на ОС Варна.
-всички претендирани задължения по ДПК № ********** произтичат от
неизпълнението на договорните задължения по договора от страна на длъжника А.М.
А., и тъй като са възникнали от едно и също основание, няма пречка съда да ги
разгледа, като следва да се произнесе по дължимостта на всяко едно от тях. Цитирана
е съдебна практика на районни и окръжни съдилища от страната.
По изложените съображения, моли съда да отмени като неоснователно и
неправилно обжалваното решение В ЧАСТТА, в която частично са отхвърлени
исковете на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника по Договор за
потребителски кредит № ********** А.М. А.. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае са установено
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу
длъжника А.М. А., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ********** за сумата над присъдената с
първоинстанционното решение главница в размер на 1537.40 лв. до сумата от 2 504.76 лв., включваща
дължимото договорно възнаграждение по процесния договор.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание пред възивната инстанция въззивникът не се явява, не
изпраща представител, депозирал е писмени бележки, чрез ю.к. Р.И., в които поддържа
жалбата и изложените в нея доводи, претендира разноски по списък -25лв.д.т. и
300лв. ю.к.възнаграждение. Призован по реда на чл. 41 ал.2 от ГПК ответникът по
жалбата не се явява, не се представлява, не депозира становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество- ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването
на вземане за сумата от 4907.43лв. – представляващи неизплатено
възнаграждение по ДПК № **********, сключен
между ищеца и ответника на 25.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на РС - Попово, са
обосновани с неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника – а
именно да изплаща получения кредит от 2000лв., на 24 месечни вноски, по
погасителен план, в размер на 223,68лв. всяка вноска и падежна дата всяко 5-то
число; от които ответникът е заплатил 2 пълни падежни вноски и една непълна,
последната от които с дата 16.10.2017г. , позовавайки се на настъпила
автоматична предсрочна изискуемост, съгласно т.12.3 от ОУ към Договора за
потребителски кредит (ДПК) - считайки, че не е необходимо обявяването й на
кредитополучателя. На 16.01.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от
страна на ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което на 18.01.2019
г. на ответника е изпратено уведомително писмо, че договорът е прекратен и е
обявена предсрочната му изискуемост.
Ответникът не е депозирал отговор.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема за установено следното:
По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК, РС-Попово е издал заповед за изпълнение за
претендираното по заявлението вземане срещу ответника, описано като: сумата 4907,43лв. – главница, сумата
30,00лв.-такси за периода 06.09.17 -16.01.2018г.; сумата от 15,83лв.- лихви за
забава за периода 06.09.17г.- 16.01.18г. – всички дължими по договор за
потребителски кредит № **********/26.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2018г., както и сумата от 2249.07лв.- разноски, от
които д.т. 99,07лв. и юрисконсултсско възнаграждение в размер на 150лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявен в указания от заповедния съд срок, след проведено
заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което производство, в срок, длъжникът
е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената в полза на ищеца Заповед
за изпълнение. Ищецът е предявил настоящият иск за вземане в размер на
4907,43лв.- определено като неизплатено парично задължение по процесния ДПК, с
предмет вземането по заповедта за изпълнение (с изкл. на таксата от 30.00лв. и
15,83лв. - лихва за забава), поради което същият е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Заповедта в частта за сумата от 30.00лв. и за 14,17лв.- е обезсилена,
поради непредявяване на иск за тази част от вземането. В тази част няма жалба.
Предявеният иск е уважен за сумата от
1537.40 лв., отхвърлен за разликата до 4907,43лв.
По фактите:
Видно от приложените доказателства на
25.07.2017 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ в размер от 2000.00 лв., със срок на издължаване 24 месеца, размер на
месечна вноска 223.68 лв. и дата на погасяване 5-ти ден от месеца. На същата
дата ответникът е подписал и декларация във връзка с обработката на лични данни
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
На 25.07.2017 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ № ********** за сумата от 2000.00 лв., със срок 24
месеца, размер на вноската по кредита 123,64 лв., ГПР – 49,89 % и годишен
лихвен процент 41,17 %., лихвен процент на ден – 0.11 Общата дължима сума по кредита
е посочена като 2967.36 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги (л.27-28):
една или всички от посочените: 1.Приоритетно разглеждане пи изплащане на
потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, за което се дължи от ответника възнаграждение в
размер на 2400.96 лв., платимо на вноски от по 100.04 лв. месечно. Общо
зеадължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 5368.32 лв., общ
размер на вноска: 223,68 лв., дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е запознат и
приема приложимите към договора общи условия. Декларирал е, че са му
предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както и разяснения
на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
На същата дата между страните е сключено и Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (л.27-28). Приложени са Общи
условия на „Профи кредит България“ към ДПК, подписани на всяка страница от
средитополучателя и представител на кредитодателя. Представен е погасителен
план, подписан от страните (л. 39-40).
От приложеното преводно нареждане
(л.45) се установява, че сумата от
2000.00 лв. е преведена по посочена от ответника банкова сметка ***.07.2017г. В приетото извлечение по сметка към
процесния ДПК (л. 56) е посочено, че общата сума на получените от длъжника
плащания е в размер на 462.6 лв.– отразено като погасяване на първите две
месечни вноски, макар и със забава, + 13.53 лв. от третата вноска. Записано е,
че към 31.08.2018 г. ответникът дължи по кредита 4 907.43 лв. Последното
плащане е на 16.10.2017 г.
Представено е и уведомително писмо от ищеца до ответника (л. 47), носещо
дата 18.01.2018 г., в което кредиторът уведомява длъжника, че съгласно ОУ към процесния
ДПК, считано от 16.01.2018 г. същият е едностранно прекратен, както и че поради
нарушения на задълженията на ответника по ОУ, задължението му договора е
обявено за предсрочно изискуемо – общо дължима сума в размер на 5 453.26 лв.,
от които: 4907.43 лв.-главница; лихви за забава-15.834,17 лв. и такси по тарифа
– 530 лв. Доказателства това писмо изобщо да е изпратено, респ. да е достигнало
до длъжника, ищецът не е представил, липсват и твърдения в тази насока.
Определението на съда от първото о.с.з., с което е допусната ССЕ за
изясняване на въпросите относно внесената, погасена и непогасена част от
задължението по пера по кредита, е отменено от самия съд в последващо с.з.
(второто с.з. е отложено поради невнесен депозит) , поради невнесен от страна
на ищеца (неявил се в нито едно о.с.з.) депозит, определен от съда.
При така установеното от фактическа
страна, от правна гледна точка съдът съобрази следното:
Предявеният иск е установителен, след подадено от длъжника възражение по
чл. 414 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК и оспореното
вземане по заявлението е предмет на предявения иск, то искът е допустим и се
разглежда по същество.
В уважената част за сумата от 1537.40лв., като необжалвано, решението е
влязло в сила.
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже по реда
на главното и пълно доказване, че между него и ответника е съществувал валидно сключен договор за
кредит, че ищецът е изправна страна по договора за кредит и че задълженията по
договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В хода на въззивното производство е настъпила изискуемостта на целия
кредит, предвид изтичане срока на договора и настъпване изискуемостта на целия
кредит - заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 11.06.2018г., договорът за
потребителски кредит е сключен на 25.07.2017 г., със срок: 24 месеца, дата на
погасяване – 5-ти ден от месеца; падеж на първа вноска - 05.09.2017 г., падеж
на 24-та вноска – 05.08.2019 г., поради което не следва да бъде обсъждан
въпросът за настъпила/обявена предсрочна изискуемост (каквито доводи са
развивани в обстоятелствената част на ИМ), с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3
от ГПК и установената съдебна практика .Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР
8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК, в
производството по установителния иск могат да бъдат установени задълженията по
всички падежирали вноски към момента, към който се формира силата на пресъдено
нещо - приключване на съдебното дирене. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска.
Ищецът и ответникът са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит (ДПК). Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В тази връзка, дори и при липсата на възражение, съдът дължи служебна
проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на Закона
за потребителския кредит, както и съобразяването на догорните клаузи с
правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД
Видно от приложения договор за кредит, същият е сключен в предвидената от
чл. 10 ал. 1 от ЗПК писмена форма, като достатъчно ясно са отразени
съществените условия на договора – брой на месечните вноски – 24, които са в
един и същ размер, падеж на всяка вноска – 5-ти ден от месеца. Посочен е ГПР, годишен
лихвен процент. Макар в самия договор да не е посочено каква част от вноската
по кредита представлява главница, лихва, това е сторено с подписания от
страните погасителен план. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме,
че правата на кредитополучателя не са ограничени и същият е бил в състояние
добре да разбере условията на договора, още повече, че ответникът е подписал и
стандартен европейски фармуляр, съдържащ необходимата информация за този вид кредит,
поради което договорът не е недействителен. Представени са и ОУ, които са
подписани от заемополучателя, удостоверено с подписа му на всяка страница от
ОУ.
Не така стои въпросът с договореното заплащане на закупен пакет
допълнителни услуги „Бонус“, какъвто е предвиден и договорен в раздел V от
договора (л.24) и р.VІ (л.25).
Подписанато между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е част от договора за кредит, макар, съгласно приложения
Стандартен европейски формуляр, подписан от ответника, да се определя като
допълнителна услуга, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В подкрепа на този извод на съда е и
факта, че видно от представения екземпляр от ДПК (р.V и отразеното в него за избран
пакет „Бонус“, р.VІ-параметри) и последващите документи същите се водят като
част от ДПК , вкл. отбелязаното под черта на Споразумението за допълнителните
услуги „към договор за потребителски кредит № ….“. В тази насока, сам кредитодателя-заявител/ищец
е претендирал сумата от 4907.43 лв.- главница (съгласно т.9 б.а от заявлението
по чл. 410 ГПК), а в ИМ тази сума е посочена като неизпълнено задължение по
процесния ДПК. Видно от отразеното в договора за кредит ГПР е 49,89 %. В същото
време допълнителната услуга включва изброените 5 услуги–като определената за
тях такса в размер на 2400.96лв. е свързана пряко с договора за кредит и поради
това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора
за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в
случая дори не става ясно и каква част от сумата в посочения общ размер се
дължи за всяка от услугите. Отделно от това не са представени доказателства за
реалното предоставяне на тези услуги от страна на кредитодателя. Посоченият
размер на т.н. допълнителна услуга като цена надвишава сумата на отпуснатия
кредит (2000лв. кредит срещу 2400.96 лв.
„допълнителни услуги“), сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите
на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни,
на осн. чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
Обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги не са включени в
обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. Тези
разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по
чл. 19 ал.4 от ЗПК- над петкратния размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта,
който в периода на договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява
на 50%), поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези
допълнителни услуги са нищожни и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.
В тази насока са и изложените от първоинстанционния съд
доводи, които се споделят и от настоящата инстанция: Предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит,
каквото е изискването на закона, а от
друга страна, не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Няма
доказателства посочените услуги да са предоставени реално на потребителя, което обуславя извод, че това е
клауза, която противоречи на добрите нрави, тъй като по своята същност довежда единствено до ненужно
и необосновано оскъпяване на кредита. Не са посочени видът, размерът и действието,
за което се събират съответните такси ( чл. 10а, ал. 4 от ЗПК), като в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава, което прави нищожна
клаузата от договора, с която е уговорено заплащане на пакет от допълнителни
услуги. Още повече, че възможностите, дадени в пакета от допълнителни услуги,
не зависят само от волята на потребителя, а и от волята на кредитора. Дължимата
сума по допълнителния пакет услуги реално оскъпява кредита чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в
договора ГПР.
При горните констатации и установеното съобразно възприетата фактическа
обстановка, съдът съобрази следното:
Кредитополучателят е изпълнил задължението си за предоставяне на
договорения кредит в размер на 2000лв., ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си да изплати, съобразно погасителния план, вноските по кредита
(главница, договорна лихва) и предвид
изложените доводи за съответствие на ДПК със законовите изисквания на
ЗПК и ЗЗП, предявият иск е основателен по същество.
Относно размера: Макар в заповедното производство да е посочена сумата от 4 907.43
лв.- главница, а в исковата молба сумата 4 907.43 лв. да е претендирана
като „неизплатено парично задължение“ по процесния ДПК, видно от
обстоятелствената част на исковата молба, съответстваща в основната си част и
на посоченото в т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, исковата претенция, макар
и с непрецизен петитум, е за незаплатено задължение, в което се включват
главница, договорна лихва, вноска по допълнителните услуги.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта за претендираното
възнаграждение – договорна лихва в размер на 967.36 лв. (2 504.76 –
1537.40).
Предвид гореизложените съображения относно договорените допълнителни
услуги, при изчисляване на дължимото, респ. установяване СЪЩЕСТВУВАЩОТО в полза
на ищеца срещу ответника ВЗЕМАНЕ, следва да бъде приспадната внесената от
ответника сума, която, съгласно признанието на ищеца в ИМ, както и в представеното
от него извлечение (изречението под
таблицата) е общо 462,60 лв., като разликата от 1.71 лв.- е отнесена за
погасяване на лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ (че е налице
забава е видно от представеното извлечение: първа вноска- забава 3 дни, втора
вноска- забава от 11 дни) или за погасяване на задължението по главница и
договорна лихва по кредита следва да се отнесе сумата от 460.89 лв.
С посочената сума следва да се приемат за погасени, съобразно падежните
дати и разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД (доколкото друго не е
установено/доказано по делото), съответно: договорна лихва за първите 4 вноски + главница първите 3 вноски и част от четвърта
вноска, при което дължимата договорна лихва е в размер на от 704.47 лв лв. (за вноските от 5-та
до 24-та вкл.)
Възззивната жалба е само относно отхвърлената част в размер на разликата
над присъдената сума 1537,40 до 2 504.76 лв. ( 967.36 лв.) - претендирана
и изрично конкретизирана във въззивната жалба като „включваща дължимото договорно възнаграждение по процесния договор“,
съгласно договора (погасителния план към него), поради което и същата се явява
основателна само досежно сумата от 704.47
лв., а в останалата част до размер от 967.36 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изложеното, доколкото първоинстанцонният съд е достигнал до
частично други изводи и краен резултат, следва да бъде отменено решението в
отхвърлителната му част за сумата над присъдената до 2 241.87 лв. (1537.40
+ 704.47) и вместо него да бъде постановено решение, с което се уважава
предявения иск и за сумата от 704,47 лв.-
представляваща договорна лихва по кредита за периода 05.01.2018 – 05.08.2019г. В
останалата отхвърлителна обжалвана част – решението е правилно.
Жалба от ответника, в частта относно присъдената главница, не е депозирана.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено
ЧАСТИЧНО и в частта за разноските.
По разноските:
В заповедното производство:
заявителят-ищец е сторил разноски в размер на 99.07лв.-д.такса. За
юриск.възнаграждение - 100лв., определени на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК по реда на
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 26 НЗПП) -
общо 199.07лв.
В първоинстанционното исково производство – заплатените от ищеца разноски,
претендирани в списъка по чл. 80 ГПК, са: 97.23 лв.-д-.такса и юриск.възнагр.
300лв. Съдът определя на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК вр.с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
25 ал. 1 НЗПП юриск.възнагр. за първата инстанция в размер на 150лв.-
представителят на ищеца не се е явявал в с.з., представил е писмени бележки. Т.е. общо разноски – 247.23
лв.
Пред въззивната инстанция – ищецът е сторил разноски: 25 лв. –
д.такса, претендирал е юриск.възнагр. в
писм.бележки преди о.с.з.- 300лв. Съдът определя на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК вр.с
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 НЗПП юриск.възнагр. за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.- представителят на ищеца не се е явявал в с.з.,
представил е писмени бележки. Т.е. общо
разноски – 125 лв.
Ответникът не е направил разноски.
На осн.чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска.
В производството по
установителния иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът се произнася и по разноските в
заповедното произцводство: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство“.
Предвид размера на предявената искова претенция, предявеният иск е уважен
на 46%, при което основателни за ищеца в заповедното производство са разноски в
размер на 91.57 лв., за исковото, в първа инстанция – 113.72 лв.
За въззивната инстанция – с оглед частичната основателностна въззивната
жалба – 704.47/967,36 лв.- основателно направените от възиввника разноски са в
размер на 91.03 лв.
По изложените съображения следва да бъде изменено решението на ПРС – в
частта относно заповедното производство-още 14.26 лв. (91.57 – 77.31). Тъй като
би се влошило положението на въззивника (при липса на жалба от ответника) в
частта относно присъдените от ПРС разноски за исковото производство пред този
съд, то и такова изменение на решението не се следва.
С оглед размера на исковата претенция на осн. чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 125/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 825/2018 г. по описа на
РС-Попово, В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ над присъдената сума от 1537.40 лв. до 2
241.87 лв., като вместо него, в тази му част, ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, действащо чрез пълномощник ю.к. Р.И.,
против А.М.А., ЕГН **********,***, за сумата от още 704,47 лв. (седемстотин и четири
лева, четиридесет и седем стотинки), представляваща неизпълнено задължение
– договорна лихва за периода 05.01.2018 – 05.08.2019г., дължими по Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ********** от 25.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена Заповед № 497/12.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на
Районен съд – Попово – на осн.чл. 415 ал. 1 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА горецитираното решение в останалата обжалвана отхвърлителна
част (за разликата над 704.47 лв. до 967.360.40 лв.).
Решението, в отхвърлителната му част над 2 241.87 лв.- до пълния предявен
размер от 4907.43лв., както и В ЧАСТТА, с която е ОБЕЗСИЛЕНА горецитиранта
Заповед по чл. 410 ГПК относно сумата 30.00 лв.–такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, и за сумата 15.83лв.– лихва за забава, КАТО НЕОБЖАЛВАНО,
Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА А.М.А., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от още 14.26лв. - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 545/2018г. по описа на РС–Попово, както и сумата от 91.03лв.- разноски в исковото
производство за въззивната инстанция по Вгр.д.№ 306/2019г. на ОС-Търговище,
съразмерно с уважената част от иска/жалбата – на осн.чл. 78 ал. 1 и чл. 273 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.