№ 878
гр. П***, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101727 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. СТ.,
подадена чрез пълномощника адвокат Ф., против „Профи Кредит Б***“
ЕООД. Ищецът твърди, че на 11.07.2019 г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 300338027881, по силата на
който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1 300 лв., а ищецът се е
задължил да го погаси за срок от 24 месеца при ГПР в размер на 48.86 % и
ГЛП в размер на 41 %. Било уговорено закупуването на допълнителна услуга
„Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на
390 лв., и на допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на
вноски съгласно погасителния план, намаляване на размера на погасителни
вноски и промяна на датата на падежа, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 1 170 лв. При сключване на договора за кредит на ищеца било
обяснено, че без закупуването на тези услуги няма да му бъде предоставен
кредитен ресурс. Ищецът признава, че е усвоил предоставената му в заем
сума, но счита, че не дължи заплащане на възнаградителна лихва и на
възнагражденията за допълнителни услуги поради нищожността на
кредитната сделка.
Нищожността на договора за потребителски кредит обосновава с
нарушение на императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и
20 от ЗПК. Твърди, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите
1
нрави и представлява неравноправна клауза, тъй като надхвърля установения
в практиката критерий за справедливост при необезпечени кредити, а именно
трикратния размер на законната лихва, още повече, ако към размера й се
добавят допълнителните плащания по услугите „Фаст“ и „Флекси“,
представляващи скрита лихва. Твърди неточно отразяване в договора на
действителния размер на договорната лихва с включени възнаграждения за
допълнителни услуги, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 9
от ЗПК и не отразява действителната цена на кредитния ресурс. Счита
клаузата за договорна лихва за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него
задължение, понеже е бил заблуден от търговеца за размера на дължимата
лихва. Доколкото договорът за потребителски кредит е уреден като
възмезден, счита, че нищожността на клаузата за договорна лихва,
представляваща съществен елемент на договорното съдържание, води до
изначална недействителност на кредитната сделка, като в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, доколкото липсват
повелителни правила на закона, заместващи недействителната клауза, и не
може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната
му част. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и поради
обстоятелството, че в договора за кредит не се съдържат условията за
прилагане на ГЛП, възприети като предварително разяснени на потребителя и
инкорпорирани в договора предпоставки за прилагане на лихвения процент,
от които да става ясно как се начислява той – върху цялата сума по кредита,
върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от
длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните
начин, дали лихвата е фиксирана през целия период на действие на договора
или е променлива и при какви условия може да бъде изменяна, дали вноските
са анюитетни или намаляващи.
Счита също така, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 11 във връзка с чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като в него не е посочен
действителният размер на ГПР, включващ възнагражденията за услугите
„Фаст“ и „Флекси“. Счита, че това представлява заблуждаваща търговска
практика, която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР.
Твърди също, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Счита, че
заплащането на тези услуги е свързано с основната услуга по предоставяне на
заемния ресурс и управление на кредита, че с тях не са покриват
административни разходи на кредитора, а наред с това заплащането на
възнаграждение за услугата „Флекси“ е предварително, т.е. то е дължимо
само за хипотетичната възможност за предоставянето на действията,
включени в тази услуга, а потребителят заплаща стойност на престации,
които могат изобщо да не бъдат извършени. Сочи, че съгласно Общите
условия упражняването на правата за отлагане на вноски, за намаляване на
2
погасителни вноски и за промяна на падеж не става автоматично с
изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на
заемодателя, като за целта е необходимо страните да подпишат анекс, т.е. не
се касае за услуга, предоставяна по силата на договора за кредит, а за нова
услуга, чието предоставяне ще се реализира след евентуалното постигане на
ново съгласие между страните. Счита, че вземанията на кредитора за
допълнителните услуги отлагане на вноски, намаляване на вноски и смяна на
падежна дата не му се дължат заради реално извършени разходи в уговорения
размер, а наименованието на клаузата прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата, което противоречи на чл. 33, ал. 1
от ЗПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, счита, че
клаузите постигат забранен от закона резултат, а именно кредиторът да бъде
възмезден за оказване на услуги по предоставяне и управление на кредита,
поради което не са произвели правно действие.
Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗЗП, тъй като съставлява невярна информация, която е заблудила
потребителя относно действителния размер на разходите, които следва да
направи по време на действие на договора. Счита, че по този начин
кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя и последният не е могъл
да разбере икономическите последици на поетото задължение.
На следващо място твърди, че в договора за кредит ГЛП и ГПР са
посочени единствено като абсолютни стойности и липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, което от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че в договора за
кредит не е посочено как стойността на ГЛП се съотнася към ГПР по
договора. Твърди, че неправилното вписване на действително прилаганите в
правоотношението цена на кредита и ГПР представлява заобикаляне на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 21 от ЗПК
води до нищожност на клаузите, а доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК
уговорките за лихва и ГПР са задължителни реквизити на кредитния договор,
неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до
нищожност на целия договор.
Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК, тъй като в съдържанието му не са разписани правата на потребителя
по чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК за отказ от договора и условията, при които то
може да се случи, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до нищожност на
договора.
3
По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на
договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – да бъде
обявена нищожността на клаузите в раздел VI „Параметри за заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Претендира заплащане на разноските по делото, включително
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Профи Кредит Б***“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Пенева намира иска за
неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит при параметрите, посочени в исковата молба. Твърди,
че с искането за отпускане на потребителски кредит ищецът е пожелал
закупуването на допълнителните услуга „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че ищецът
е допуснал забава в изпълнението на задълженията по договора още с първата
погасителна вноска, след което е извършил пълно предсрочно погасяване на
кредита.
Счита, че с изменението на ЗПК и предвиждането на максимален размер
на ГПР съдебната практика за размера на договорната лихва, съответстващ на
добрите нрави, е преосмислена. Поради това заявява, че не може да е налице
недействителност или неравноправност поради противоречие с добрите нрави
за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Твърди, че
в случай на нищожност на клаузата за договорна лихва, то следва да се
приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като същата се замести по право
от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната
лихва за забава от датата на сключване на договора за кредит до
окончателното изплащане.
Отрича клаузите на раздел VІ от договора да са неравноправни,
доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки за това, а
именно: клаузата да е уговорена във вреда на потребителя, да не съответства
на изискванията за добросъвестност и да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
тази насока твърди, че на потребителя е дадена възможност да закупи пакета
от допълнителни услуги, като същият предоставя на потребителя право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Сочи, че сключването на договора за кредит
зависи само и единствено от волята на ищеца, а кредиторът е действал
добросъвестно при сключването и изпълнението на договора.
Твърди, че не е налице соченото от ищеца заобикаляне на закона,
поради липса на субективен елемент.
4
Счита, че не е налице нарушение или заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като разходите за допълнителни услуги следва да се
включат в размера на ГПР, само когато те са задължително условие за
сключване на договора за кредит, а в случая допълнителните услуги не са
задължително условие за отпускане на потребителския кредит и не следва да
се включват в ГПР. Твърди, че в ГПР се включват възнагражденията, които
кредиторът заплаща, за да извърши необходимите проверки и оценки за
отпускане на кредит, а не дължимите от потребителя на кредитора по
сключени допълнителни споразумения.
Твърди, че кредиторът е предоставил на ищеца закупената от него
допълнителна услуга „Фаст“, тъй като в рамките на един работен ден
искането за отпускане на кредит е било одобрено, договорът за потребителски
кредит е бил подписан и поисканата сума е бил предоставена по посочената в
договора банкова сметка на клиента. По отношение на услугата „Флекси“
отрича твърдението, че реално нямало допълнително предоставени услуги.
Твърди, че възнаграждението било дължимо за възможността услугите да
бъдат използвани, т.е. за възможността потребителят да поиска промяна в
договора за кредит във всеки един момент от действието му. Счита, че
допълнителните услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по
повод на същия. Оспорва твърдението, че възнаграждението за една или двете
допълнителни услуги представлявало печалба, лихва за кредитора. Твърди, че
същото представлява разход за кредитора да поддържа най-малкото
администрация, която да се занимава с отпускане на кредити. Счита, че
възнаграждението за предоставените услуги не би могло да се определи като
несъизмеримо, нееквивалентно или представляващо печалба за кредитора,
тъй като през цялото време на действие на договора кредиторът следва да
гарантира на потребителя, че ще може да се възползва от всички услуги, в т.ч.
да поддържа администрация, която своевременно да обработва исканията на
потребителя и да подготвя нов погасителен план след всяка заявена промяна.
Твърди, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК има предвид таксата за
усвояване на кредит и таксата за управление на кредита, а възнаграждението
за пакета от допълнителни услуги не представлява такъв разход, тъй като не
се дължи еднократно при извършване на действието и дава право на
потребителя да получи услуги, които не са свързани с дейността отпускане на
кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово
състояние на потребителя.
Твърди, че договорът за кредит съдържа информацията по чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, в т.ч. сума на кредита, начин на
усвояване, лихвен процент, условия за прилагането му, посочени в Общите
условия, ГПР, обща дължима сума, условия за издължаване на кредита – брой
вноски, размер вноска и падеж, погасителен план и други.
Счита, че договорът за кредит не противоречи на разпоредбата на чл.
5
10, ал. 2 от ЗПК, тъй като възнаграждението за предоставянето на двете
допълнителни услуги е предвидено в раздел VІ от договора.
Твърди, че не е налице нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като
нормата е диспозитивна и нейното „нарушаване“ не може да доведе до
нищожност на правоотношението, нито е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, тъй като възнаграждението за допълнителните услуги не се дължи за
услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Посочва
практики на банковия пазар, според които разглеждането на искането за
кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като
в Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, са
описани видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, а в договора за кредит – цената на двете услуги.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по
делото договор, че на 11.07.2019 г. между кредитора „Профи Кредит Б***“
ЕООД и клиента Г. П. СТ. е сключен договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № *** за сумата от 1 300 лв. при ГЛП в размер на 41 %, ГПР
в размер на 48.86 %, срок на договора 24 месеца, размер на погасителна
вноска 79.81 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 390 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“
в размер на 1 170 лв., общо задължение в размер на 3 475.25 лв., общ размер
на вноската 144.81 лв.
Съгласно чл. 15.1. от Общите условия на „Профи кредит Б***” ЕООД
към договор за потребителски кредит всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна незадължителна услуга „Фаст”, получава приоритетно
разглеждане на исконето за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена допълнителна услуга „Фаст”. След одобрение
отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от
клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения.
Съгласно чл. 15.2. от Общите условия на „Профи кредит Б***” ЕООД
към договор за потребителски кредит всеки клиент, пожелал и закупил
6
допълнителна незадължителна услуга „Флекси”, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от Общите условия.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
кредит поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск
за нищожност поради противоречие със закона на отделни клаузи в договор
за кредит, който е с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Основателността на главния иск предполага противоречие на договора
за кредит с императивните законови разпоредби, посочени от ищеца, а на
предявения под евентуалност иск – противоречие със закона на клаузите за
заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Договорът за кредит, сключен между страните, има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради
това неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора
със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на
наведените от ищеца основания – в случая противоречие с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора за кредит
е посочено, че ГЛП е в размер на 41 %. Съгласно установения в практиката
критерий за справедливост и еквивалентност, обективиран в Решение № 906
от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 378 от
18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 901 от
10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г.о., клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на договора за кредит размерът на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на
чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е необезпечен.
Следователно максималният размер, до който може да бъде уговаряна
възнаградителна лихва, е 30 %. Уговореният в случая лихвен процент
7
надхвърля допустимия съгласно добрите нрави размер, гарантира сигурна
печалба за кредитора, противоречи на принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации, което прави клаузата нищожна. Възнаградителната
лихва е съществен елемент от договорното съдържание на договора за
кредит, нормативно уреден като възмезден по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, а кредиторът е кредитна институция, извършваща дейност по
кредитиране по занятие. Поради това не може да се приеме, че договорът за
кредит би бил сключен без уговорката за заплащане на договорна лихва, тъй
като същата представлява цената, която кредиторът ще получи за
предоставяне на кредита. Липсват и повелителни правила на закона, които да
заместят нищожната клауза на договора. Ето защо с оглед правилото на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД следва да се приеме, че нищожността на клаузата,
регламентираща размера на договорната лихва, води до нищожност на цялото
кредитно правоотношение поради противоречие с императивни законови
разпоредби.
Също така в договора за кредит не са посочени условията за
прилагането на ГЛП, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. По
този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във времето –
върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в
договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита,
за да може да се прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и
дали същият отговаря на посочения от кредитора фиксиран размер. Това
нарушение на закона съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК води до
нищожност на договора за кредит.
При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от
потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
8
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая в договора е посочен ГПР в размер на 48.86 %, но е очевидно,
че в него не са включени възнагражденията за закупените от потребителя
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, чийто общ размер е 1 560
лв. Стойността на тези допълнителни плащания възлиза на 120 % от размера
на отпуснатия заем. С тях се покриват разходи, които са свързани с договора
за кредит и са били предварително известни на кредитора, най-малкото
защото са уговорени в договора за кредит. Поради това стойността на
дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за кредит да
съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР, поради
което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен (нищожен).
Клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, вменяват в тежест на потребителя да заплати на
кредитора освен договорна (възнаградителна) лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги,
които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на
кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и би следвало да са безплатни за
потребителя. От начина, по който са уговорени допълнителните услуги, не
става ясно по какви правила и въз основа на кои компоненти е остойностена
всяка от допълнителните услуги и как точно цената им се съотнася към
размера на отпуснатата в заем сума. В този смисъл клаузите противоречат на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Размера на
уговореното възнаграждение за допълнителните услуги внася значително
неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. Срещу правото да бъде разгледано приоритетно искането за
отпускане на заем в размер на 1 300 лв. и да бъде променян погасителния
план (посредством отлагане на погасителни вноски и промяна на падежната
дата) потребителят заплаща възнаграждение в общ размер на 1 560 лв. При
това възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат
предоставени допълнителните услуги. Възможно е въпреки заплащането на
услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по
делото няма доказателства за това, че искането за отпускане на кредит е
разгледано от кредитора преди исканията на клиентите, които не са пожелали
9
закупуването на допълнителната услуга „Фаст“, нито дали изобщо е имало
клиенти, които са сключили договори без тази допълнителна услуга, в който
случай единствено същата би имала смисъл. Реализирането на правата по
допълнителната услуга „Флекси“ също е само хипотетично, тъй като съгласно
чл. 15.2 от Общите условия правото да се променя погасителния план чрез
отлагане на определен брой погасителни вноски зависи от изпълнението на
изчерпателно изброени специфични изисквания, като например дългосрочна
неработоспособност, прекратен трудов договор, неплатен отпуск, загуба или
повреда на имущество в резултат от бедствие и други. Касае се все за бъдещи
несигурни събития, чието настъпване по време на действието на договора за
кредит не е задължително, но въпреки това потребителят ще трябва да
заплати пълната стойност на уговореното възнаграждение. Освен това
реализирането на правата по допълнителните услуги зависи от волята на
кредитора, доколкото в Общите условия изрично е посочено, че за целта
страните подписват анекс. Това означава, че дори и да настъпи някое от
изискванията за отлагане на една или няколко погасителни вноски, то може
да не бъде осъществено, ако кредиторът откаже да подпише анекс към
договора за кредит.
Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва
да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалната икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата
за размера на ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора за кредит, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което
съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и
данни да е индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е
представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е
бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на
потребителя. Поради това, когато е сключвал договора, потребителят не е
имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице соченото от ищеца
противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, изискваща
посочване в договора за кредит на правото на потребителя да се откаже от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване. Такива правила са разписани в чл. 7.1 от
Общите условия, които съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК са неразделна част от
договора за потребителски кредит. Общите условия са подписани на всяка
страница от страните по договора за кредит, поради което съдът приема, че
10
потребителят е бил запознат с тях при сключване на договора за кредит,
включително с правото да се откаже от договора.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на договора за потребителски кредит поради
противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, с
оглед на което следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде
уважен като бъде прогласена нищожността на договора.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от ЗА – в полза на пълномощника му следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото следва да
бъде определено в минимален размер, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание и са събрани единствено писмени доказателства, представени от
ищеца, при това в не голям обем.
Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено
от съда в минималния размер, е неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
противоречие със закона договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № ***, сключен на 11.07.2019 г. между „Профи Кредит Б***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Б***“
№ ***, бл. ***, вх. *** представлявано винаги от двама от управителите С***
Н*** Н***, Я*** Ян Ч***, Ц*** Г*** С*** и Я*** К*** Ч***, и Г. П. СТ.,
ЕГН ********** от с. Г***, общ. П***, ул. „Ч***“ № ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит Б***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Б***“
№ ***, бл. ***, вх. В, представлявано винаги от двама от управителите С***
Н*** Н***, Я*** Ян Ч***, Ц*** Г*** С*** и Я*** К*** Ч***, да заплати на
Г. П. СТ., ЕГН ********** от с. Г***, общ. П***, ул. „Ч***“ № *** сторените
по делото разноски за държавна такса в размер на 140 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА
„Профи Кредит Б***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С***, бул. „Б***“ № ***, бл. ***, вх. *** представлявано винаги от двама
11
от управителите С*** Н*** Н***, Я*** Ян Ч***, Ц*** Г*** С*** и Я***
К*** Ч***, да заплати на адвокат Д.Л. Ф. от Софийска адвокатска колегия със
съдебен адрес: гр. С***, ул. „П*** П***“ № *** ет. ***, ап. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 473.27 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12