МОТИВИ към НЧХД 1155/20
Производството
е образувано по тъжба на Е.И.И. против М.К.Д. за извършено престъпление по чл. 148,
ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 130, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание тъжителят, чрез поверениците си, поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда.
Защитникът
оспорва съставомерността на престъплението,
пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата
не се признават за виновни и иска да бъде оправдана.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Тъжителката Е.И.И. и подсъдимата М.К.Д. са треньорки по плуване на деца в
различни клубове. За провеждане на часовете си ползват Общински плувен комплекс
( ОПК) гр. Пазарджик. Сградата, в която се помещава, е на един етаж, като се
влиза в малко преддверие , след което през найлонови ресни - във фоайе с пейка
и от там за двете съблекални – дамска и мъжка , от които се преминава за
душовете и басейна.
На 12.02.20г. подсъдимата влязла в дамската съблекалня, където била 10-годишната
Д.от нейния клуб и момиченце от другия, което не успявало да съблече банския си
дори и след помощта на Д.. Детето помолило подсъдимата и тя се
отзовала.Започнала приклекнала да отвързва банския, в което време тъжителката влязла
от басейна в съблекалнята и я попитала
какво правя. Подсъдимата обяснила , а детето –потвърдило. Тъжителката започнала
да обижда подсъдимата, която станала и тръгнала към басейна. Отваряйки вратата
за душовете внезапно била уловена с две ръце от тъжителката отзад за косата и в
областта между тила и темето . Държейки я по този начин и привеждайки главата й
надолу, И. я придърпала навътре към душовете. Скубела й силно и крещяла нещо,
което подсъдимата поради позицията на главата си и силните болки не успяла за
възприеме. Успяла само да извика към Д.да повика св. Ч. – друг треньор от клуба
на подсъдимата.
Д.излязла и виждайки това, тъжителката
пуснала подсъдимата и тръгнала навън. С цел да я задържи на място подсъдимата я
хванала отпред за блузата, от двете страни на деколтето ( където била
разположена кордата с окачена треньорската свирка). Тъжителката се опитала да
се освободи от този захват, размахвайки ръце настрани и движейки тялото си на
всички страни, вкл. към тялото на подсъдимата.
След како не успяла, тъжителката, крещейки да бъде пусната, започнала да
отстъпа назад, а подсъдимата се опитвала да я задържи, но въпреки това тя
успяла, повличайки държащата я Д., да
премине през съблекалнята и да излезе във фоайето, където била само св. Ч. ( л.
168). В това време Ч. дошъл от
треньорската стая и попитал какво е
станало, като подсъдимата пуснала тъжителката и му обяснила ситуацията,
показвайки му и опадалите по главата й , откъснати от тъжителката, кичури коса.
Тъжителката си тръгнала, а подсъдимата и Ч. подали сигнал на ЕЕНСП 112.
На място пристигнали пол. служители свидетелите Т. и Ф., които изслушали
първо подсъдимата и Ч., обяснили им ситуацията такава, каквото бе отразена
горе. След това разпитали тъжителката, която отрекла да е скубала подсъдимата и
не споделила самата тя да е била обект на насилие от нея.
Впоследствие подсъдимата подала жалба ( л. 65) до РУ Пазарджик, ведно със
СМУ ( л. 66-67), по която работил св. Т. ( л. 114, 115). Той снел обяснения от
подсъдимата, тъжителката, Ч. и Д.в
присъствието на майка й св. П.) и така установил верността на заявеното от
подсъдимата.
На 12.08.20г., последният ден на шестмесечния срок по чл. 81 от НПК, тъжителката подала настоящата тъжба, в която
твърди, че в съблекалнята била „бутната от подсъдимата с лакът по тялото и
обидена от нея с думите „боклук“; „помярка“; „селянка“, които думи подсъдимата
изричала и в присъствието на родители , чакащи децата си във фоайето.
Част от инкриминирантие обстоятелства не са спорни, предвид събраните
различни по вид и съдържание доказателствени средства: безспорен факт е, че
между двете жени в съблекалнята е възникнал конфликт, преустановен с появата на
св. Ч.. Всяка от тях обаче (тъжителката-чрез обвинението, а подсъдимата – чрез обясненията
си) се представя в процесната ситуация като жертва на нападението от другата.
Версията, която намери достатъчно убедителни и съдържателни доказателства бе
тази на подсъдимата. Тя е подкрепена на първо място от показанията на св. Т.,
който не е бил непосредствен очевидец, но е снел обясненията на единственото
лице, което бе установено да е присъствало на възникването на инцидента между
двете жени - 10-годишната Д.; от показанията на св. Ч. и тези на пристигналите
на място полицаи Т. и Ф.. Това, което в съществена степен подкрепи версията на
подсъдимата и същевременно разобличи тази на тъжителката, е интегрираният по
делото запис на заключителната част на инцидента, когато двете жени излизат от
съблекалнята във фоайето, където,към този момент присъства само св. Ч. и където
биват разтървани от Ч.. Св. Ч. не сочи в показанията си конкретни детайли от ситуацията с логичното
обяснение, че не е възприела нищо изречено, тъй като стремежът й е бил да ги
раздели. Всъщност, развила се там ситуация не е спорна – двете жени са излезли
в следния захват – подсъдимата придържала от двете страни на деколтето на
блузата тъжителката ( по посочения горе начин), която отстъпвала назад ,
излизайки през врата от съблекалнята във фоайето.
Записът не е изследван от съответния специалист, но и това не се наложи,
тъй като неговата автентичност неговото съдържание не само, че не е оспорено от
нито една от страните, но дори всяка от тях се позова на информацията от него,
вкл. и от него извлича свои доказателствените искания. Онагледената от него
ситуация всъщност показа, че във фоайето ( наречено от част от свидетелите голямо
преддверие, за да се разграничи от по-малко помещение, което непосредствено
следва от външната врата, като двете са разделени от найлонови ресни и частично
плътно преграждане ) не е присъствала св. Г. ( л. 29-30) ,
която заяви, че „ на няколко пейки стояли родителите, които чакали децата си и
чули от съблекалнята следните обиди от подсъдимата към тъжителката „боклук,
парцала на града“. А доколкото тази свидетелка не се сочи и от св. Ч., Съдът прие,
че тя заяви невярно обстоятелство досежно присъствието си във фоайето и
възприемането на цитираните две обиди.
Напълно аналогичен извод ( за лъжесвидетелстване) Съдът направи и по
отношение на св. П. ( л. 84), която сподели, че била там и дори „ оправяла детето си на една пейка“,
когато чула подсъдимата в съблекалнята да нарича тъжителката ( тренираща детето
й) „мърша и селянка“. И тази свидетелка
не се визуализира на записа и не се посочи от св. Ч. , нито от подсъдимата и Ч.,
като присъствала на заключителната част на инцидента, развил се тъкмо на това
място. Пейката е само една и тя ясно се вижда на записа във фоайето, като на
нея при излизането на двете жени от съблекалнята стои само св. Ч., която при
нахлуването им се изправя и се отправя към тях, след което пристига Ч. .
За разлика от обвинителната, защитната версия е напълно доказателствено
обезпечена - от показанията на свидетелите Ч., Т., Ф., Т., Ч. и записа,
както и двете СМУ и изслушаната СМЕ . Трябва да се признае, че нито един от
посочените свидетели не е присъствал на възникването на инцидента, което е
особено важно за преценката на последващите взаимни действия между двете жени.
На възникването на инцидента освен тъжителката и подсъдимата са присъствали две
деца, едното от които бе установено – Д.П.. Майка й бе разпитА.като свидетел,
но сподели добросъвестно, че детето не й било съобщило подробности относно боя
между двете треньорки, тъй като било силно стресирано, а с цел да не засилва
това състояние самата тя не го разпитвала.
На детето обаче ( в присъствие на майката, виж приложената преписка ) са
били снети обяснения от пол. служител
св. Т.. Самите обяснения не могат да се ползват за нуждите на настоящото
разследване, но те бяха възпроизведени от записалия ги ( виж на л. 72 и
л.114-115) св. Т. и потвърдиха съобщеното от подсъдимата досежно причината за
възникване на конфликта и неговото начало – с конкретни действия на тъжителката
спрямо подсъдимата, напълно идентични с тези, съобщени в обясненията на
последната.
От друга страна, версията на
тъжителката, представена с иницииращия делото обвинителен документ, че без да очаква и без провокация, била самата
тя първа обект на физическа и словесна агресия от подсъдимата, е напълно
опровергА.и от показанията на пристигналите на място полицейски служители Т. и Ф..
При това сигналът за инцидента бил подаден от подсъдимата ( виж на л. 47, по
делото), а когато пристигнали двамата полицаи пред тях подсъдимата разказала
това, което и пред Съда, докато тъжителката въобще не споделила да е била обиждА.и
удряна по какъвто и да е начин от Д..
Що се отнася до показанията на св. РайчЕ.( майка на трениращо дете)те
възпроизвеждат само това, което тъжителката й споделила след като си тръгнали
полицаите от басейна – че била ударена и обидена от подсъдимата – теза, която
по настоящото дело е обвинителна и която не намери доказателствено
потвърждение.
Защитната теза, лансирА.с обясненията на
подсъдимата, обаче е подкрепена от други,
обсъдени горе, доказателствени средства и
това обоснова решението тя се възприеме като илюстрация на реално настъпилото
събитие на инкриминираното място и в инкриминираното време . Така се доказа, че
подсъдимата, при опита се в съблекалнята да окаже помощна дете, тренирано от
тъжителката, била нападната от последната, която я хванала за косите в областта
между тила и темето на главата и така, привеждайки я наведена надолу, я извлякла
към душовете, скубейки я силно. Пуснала я едва, когато видяла, че Д., призовА.от
подсъдимата ,се насочила към треньорската стая,за да повика св. Ч.. По данни от подсъдимата, едва след като била
пусната, тя уловила тъжителката от двете страни на деколтето на блузата й,
където била и връзката за треньорската й свирка. Целта на това била да възпре
тъжителката, която , виждайки и чувайки, че детето се насоча да повика Ч.,
опитала да избяга от мястото. След като задържала по този начин И., подсъдимата
се опитвала да я държи на място,но И. започнала да размахва с ръце встрани и да
се опитва да се освободи от този захват, движейки тялото си в различни посоки,
вкл. и към подсъдимата. Именно по този начин са били причинени и двете ивични
увреждания в областта, в която била уловена и които са били обективирани от
съдебния лекар в издаденото на тъжителката СМУ. Този механизъм на причиняването
им е и експертно признат като възможен – виж СМЕ на д-р М.. Това на свой ред
изключва телесната повреда на И. да е причинена от подсъдимата, респ. да е
причинена в условията на реторсия по смисъла на чл. 130, ал.3 от НК ( след като нападението на тъжителката е било
прекратено с причинени от нея на подсъдимата телесни повреди от същия вид;) или да е причинено в условията неизбежна отбрА.(
доколкото , по признания на самата подсъдима, нападението на тъжителката
спрямо Д. било вече преустановено когато
последната я уловила от двете страни на деколтето у по който начин са били
причинени двете линейни кръвонасядания ).
Прие се по споделените горе съображения, че инцидентът между двете жени е
настъпил по възприетия в изложената фактическа обстановка начин. Подсъдимата не
е била нападател и не е обидила и ударила ( по
описания в тъжбата начин) тъжителката , а е жертва
на непровокирано и неоправдано нападение на тъжителката.
Фактическите действия на подсъдимата спрямо тъжителката са активирани след
преустановяване на нападението над нея, поради изключва института на неизбежна
отбрана. Още повече, че - по делото не само, че не е доказано, че двете линейни
кръвонасядания са били причинени от активните действия на подсъдимата , но
тъкмо обратното- доказано е, че в опитите си да се отскубне от захвата на
подсъдимата тъжителката движила тялото си на всички страни, вкл.в посока към
това на държащата я подсъдимата и така се самоувредила. Последното изключва и института на
реторсията, тъй като за приложението му подсъдимата следва да е причинила
коментираните увреждания на тъжителката при приключило спрямо нея нападение с
увреждания от същия вид.
Горните разсъждения дадоха основание на Съда да постанови своята
оправдателна присъда, доколкото не установи подсъдимата да е изрекла или
направила нещо, унизително за честта и достойнството на тъжителката, нито да е
причинила на същата инкриминираните телесни увреждания.
Предвид това решение тъжителката бе
осъдена да заплати на подсъдимата сторените от него разноски, които са в размер
на 500 лЕ..
В тежест на тъжителката бяха
присъдени и разноски в размер на 220 лв., в полза на държавата по сметка на
Районен съд- Пазарджик сторените по делото ( за СМЕ на д-р М. 200 за
изготвянето + 20 лЕ.за явяване и изслушване)
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: