Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Й. М. М., [ЕГН] [населено място], община З. срещу Заповед № 4074з-930/04.07.2023г. на директора на РДГП-[област], с която му е наложено наказание „писмено предупреждене“ за срок от три месеца за нарушение по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Посочено е, че не е ясно какво точно е нарушението; че описаното съответства на друго наказание, а именно на „порицание“ по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР; не е посочено времето на извършване на нарушението. Твърди се, че законът изисква няколко пропуски, а в случая няма дори един пропуск по чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР; посочено е, че не е изпълнена точка 6 от Указанията на директора, а тя е изпълнена, но непълно, тоест няма и един пропуск. Твърди се в жалбата, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като нарушението не е доказано и е нарушен чл. 206 ал.2 ЗМВР относно тежестта на извършеното, като административния орган е посочил бланкетни мотиви. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Пълномощникът му пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 3238/ 30.10.2023г., в които акцентира на това, че от заповедта не става ясно какво е нарушението, кога е извършено, кое е мястото на нарушението, какво е субективното отношение на дееца и какви са обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се в писмените бележки, че така описаното нарушение съответства на друго наказание; че неизпълнението в пълен обем на точка 6 от Указанията означава, че няма дори един пропуск, доколкото законът в чл. 199 ал.1 т. 5 изисква няколко пропуска. По отношение на материалния закон, се сочи, че нарушението не извършено, тъй като служителят не е задължен при неизправност да изготвя докладна записка, което произтича от факта, че от 04.01.2022г. са приети нови Вътрешни правила и с тяхното приемане Указания 3282р-5841/16.03.2016г. също се считат за отменени, тъй като са издадени по прилагането на отменените вътрешни правила. Твърди се, че служителят е докладвал устно на св.И. за неизправността, а последният писмено е докладвал за доливането на вода, като е предупредил устно следващия на инструктиращ - Р. за неизправността, но въпреки това и двамата са разпоредили ползването на колата.Твърди се, че дори жалбоподателят да е бил изготвил писмена докладна до И., това не би предотвратило аварията на 01.12.2022г., тъй като устно е уведомил И., а последният писмено е уведомил началника на ГПУ. Посочено е, че целта на уведомяването е постигната, тъй като тя е горестоящият да знае, а служителят е предал информацията устно, тоест аварирането не е в резултат на това, че служителя не е изпълнил в пълен обем точка 6 от Указанията. Посочено е, че дори да има нарушение, то е формално, тъй като уведомяване е налице, макар устно и информацията е достигнала до началника на ГПУ. Твърди се, че самата комисия на административния орган в Справката от 19.04.23г. е посочила, че служителят е извършил необходимите действия преди излизане наряд и след завръщането му от наряд. Посочено е, че заповедта противоречи на чл. 206 ал.2 ЗМВР, тъй като мотивите за тежестта на извършеното са бланкетни, а цитираната кадрова справка от 03.04.2023г. не е ясно какво съдържа. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски.

Ответникът - директора на РДГП-[област] се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне, както и присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 3236/ 27.10.2023г., в които се оспорва жалбата. Твърди се, че заповедта е издадена в срока по чл.195 ЗМВР, от компетентен орган, жалбоподателят се е запознал със съдържанието и на 06.07.2023г.; разпоредена е проверка със заповед от 09.03.2023г. и е установено, че аварирането на служебния автомобил е в резултат на бездействие на М., който като водач е бил отговорен за експлоатацията му, в резултат на което бедействие автомобилът продължил да се използва до момента в който на 01.12.2022г. аварирал. Твърди се, че в заповедта е направено препращане към мотивите на справката, на писмените обяснения на М. от 29 март 2023г., което е в съответствие с ТР №16/1975Г. Твърди се, че нарушението на служебната дисциплина е [жк], а именно като такова по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР, като същият не е изпълнил в пълен обем указанията по точка 6, според които при констатирани неизправности, водача изготвя докладна записка по реда на подчиненост. Посочено е, че в пътната книжка водачът е декларирал, че колата на 01.12.2022г. е технически изправна, без да докладва за неизправностите. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С атакуваната заповед от 04.07.2023г. /л.8 и сл./ на М. е наложено писмено предупреждение за три месеца, на осн.чл. 204 т.4, чл. 197 ал.1 т. 2 , чл. 194 ал.2 т. 1 от ЗМВР ( не е изпълнил в пълен обем точка 6 от Указанията от 16.03.2016г.) и чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР (пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност). В мотивите е описано, че за периода от 8ч. до 20ч. на 01.12.2022г. е бил отговорен за експлоатацията на автомобила и е нарушил заповед от 05.08.2022г. и Вътрешните правила, утвърдени на 04.01.2022г., в резултат на което колата продължава да се ползва до момента, в който в 20,40ч. на 01.12.2022г. двигателя прегрява и пука цилиндрова глава. Заповедта от 05.08.2022г. е приложена по делото /л.41 и сл./, като в нея М. не фигурира. Той фигурира в Заповедта от 25.11.2022г. /л.48/ като командирован за периода от 29.11. до 13.12.22г. В точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г. /л.49, гръб/ е посочено, че се забранява под какъвто и да е предгол използването на технически неизправна автомобилна техника. Последната заповед, от 25.11.2022г. е цитирана на стр.1-ва от атакуваната заповед. По-надолу в мотивите на Заповед № 4074з-930/04.07.2023г. е посочено, че директорът на РДГП -[област] приема установеното от комисията, а именно, че на 01.12.2022г. от 8 ч. до 20 ч. М. е направил ежедневно техническо обслужване на служебния автомобил преди да излезе наряд и след завръщане в ГПУ, знаел е за неизправността, свързана с охладителната течност, видял е тапата, но не е докладвал с докладна записка. Според наказващия орган, с това е нарушил точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г. и т. 6 от Указанията от 16.03.2016г. Посочено е, че нарушението е в резултат на пропуски в познаването и прилагането на нормативната уредба, регламентиращи дейността на служителя - нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. Възражението на М., че не е докладвал, тъй като е запознат с проблема от И. преди наряда и мислил, че се е знаело за проблема, не е прието. Посочено е в заповедта, че при прилагане на чл. 206 ал.2 ЗМВР е взето предвид, че колата е аварирала; че не е докладвано по установения ред; налице са пропуски в изучаването и прилагането на нормите относно служебната дейност. В заповедта се сочи, че е взето предвид цялостното поведение на М. по време на службата му, отразено в кадровата справка. Последната е приложена на л.73 от делото и според нея М. е старши полицай, водач на патрулен автомобил в ГПУ [община]; назначен е 2002г. като граничен полицай; има четири писмени похвали – през 2016, 2018, 2019 и 2022г.; има наложено писмено предупреждение за три месеца през 2015г.

Заповедта е връчена на 06.07.23г.; жалбата е подадена на 14.07.2023г., поради което е в законовия срок и е допустима.

Според Заповед № 3282з-634/08.02.2023г./л.18/, директора на РДГП - [област], комисар И. С. се замества от комисар [населено място] за периода от 07.02.2023г. до завръщане на титуляра. Заповедта е отменена с друга, издадена от директора на ГДГП /л.19/, според която заместването е до 29.06.2023г.

В срока на заместване, С. М. е издал заповед №40743-341/21.03.2023г. /л.17/, с която е разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпили данни по справка № 4074р-3454/16.03.2023г., касаещи авариране на служебен автомобил; определил е комисия, както и срок за проверката - до 21.04.2023г. Срокът на проверката е удължен със Заповед № 4074з-544/25.04.2023г. /л.20/ до 28.04.2023г. Поводът да се разпореди проверка със заповедта от 21 март 2023г. е Справка № 4074р-3454/16.03.2023г. /л.28 и сл./, изготвена от комисия, назначена със Заповед от 18.01.2023г. А поводът за изготвяне на последната справка, е предходна справка - от 13.01.2022г. от ГПУ-[община], в според която причината за авариране на служебен автомобил е неизвършване на навременна дефектация, което довежда до прегряване на двигателя. Справката от 13.01.2022г. не е депозирана, но по делото са събрани достатъчно доказателства за изясняване предмета на спора.

На 28.03.2023г. М. е поканен да даде обяснения /л.33 гръб и л.34 гръб/. Същият ден той дава обяснения /л.35/. На 31.03.23г. И. също дава сведения за случилото /л.38/, които са еднопосочни с написаното от М..

По заповедта от 21 март 2023г., с която е назначена комисия и даден срок за проверка, е изготвена Справка от 19.04.23г. /л.23/. М. е запознат с тази справка на 20.04.23г. /л.27/. В нея е направен извод, че М. е извършил необходимите действия преди и след наряда; докладвал е за техническия проблем устно, но не е изготвил докладна записка по реда на т.6 от Указанията на директора, което е нарушение по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР и по чл. 199 ал.1 т. 5 следва да се наложи писмено предупреждение. На следващия ден, 20.04.2023г. /л.27/ М. е запознат със справката и на 21.04.2023г. /л.22/. Той подава писмено възражение, в което сочи, че не е бездействал, тъй като бил уведомен за проблема, разпоредено му било да ползва автомобила и да извършва проверка за загубата на течност; сочи, че каквото му е разпоредено го е изпълнил. По писменото възражение на М. е изготвено становище от комисията от 26.04.23г. /л.21/, в което се сочи, че той е изпълнил точно указанията на инструктиращия да следи за доливане на течност, да следи показателите на таблото и цялостното състояние на колата, но не е изпълнил в пълен обем задълженията си като водач по точка 6 от Указанията – при констатиране на неизправности да изготвя докладна записка по реда на подчиненост. Комисията сочи, че не следва да му се търси отговорност за неизпълнение на задължения и заповеди, а за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

За изясняване на постъпилите данни по справката от 13.01.2022г. е назначена комисия /л.28/, която изготвя справка от 16 март 2023г. Тя събира допълнителни доказателства и ги анализира; събира пътна книжка за последното тримесечие за 2022г., заповедта за командироване на служебния автомобил, разходни ведомости, писмени обяснения и др., подробно описани на л.28 гръб и л. 29 от делото. Комисията се е произнесла по възражението на служителя по реда на чл. 13 ал.3 т.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г./възражението е от 21.04.2023г., становището на комисията е от 26.04.23г.-л.21 и л.22/. Заключва се, че причината за аварията е неизвършена навременна дефектация от автомонтьор Д. П., който бил запознат с Вътрешните правила. Комисията установява /л.29 и сл./, че автомобила преди 30.11.2022г. е бил технически изправен, което се удостоверява с протокол на сервиз от 08.08.2022г.

Относно документираната изправност на МПС, по делото е изискана отделна справка /л.161/. Според нея, колата на 18 март 2022г. е минала преглед, след това на 06.06.2022г. е обслужена в работилницата на РДГП-[област] и на 05.08.2022г. е командирована за И. със срок до 13.12.22г. Установено е по делото, че на 18.10.2022г. са сменени масло и филтри; до 30.11.22г. няма данни за повреди.

Установява се от доказателствата, в т.ч. и от комисията, че на 30.11.2022г. колата се ползва от М. и М., които са били дневна смяна и забелязват, че парното работи само в движение; спират и проверяват автомобила; установяват, че охладителната течност в разширителния съд е намаляла и течността в радиатора също е намаляла, като доливат 2 литра вода; след като стартират двигателя забелязват, че тръбичката, отвеждаща охладителната течност от радиатора към разширителния съд е счупена. Установено е от комисията, че старши наряда на 30.11.2022г. – М. се обажда на К., който му е инструктиращ служител; последният ги свързва с автомонтьора П.; последният казва на К., но след приключване на разговора по телефона, че служителите могат да се приберат, а той на другия ден ще погледне автомобила. Установено е от комисията, че двамата служители на 30.11.2022г. не получават конкретни указания от инструктиращия К. или съвет от автомонтьора П.; прибират се около 19,05ч. след приключване на задачите, като през това време са доливали 2-3 пъти вода и са изминали 81 км.

Според комисията /л.28 и сл./, К. твърдял в сведението си, че се разпоредил колата да не се ползва от нощната смяна на 30.11/01.12.2022г.; за водач на нощната смяна е определен С., който обаче отричал да е получил такова разпореждане; в докладната записка на К. също липсвало разпореждане да не се ползва автомобила. Според комисията, на 30.11.2022г. за повредата на автомобил „Н. П.“ № [рег. номер] няма данни да е уведомен оперативния дежурен на ГПУ [община].

По делото не са приложени обясненията на М. и М., които са били на смяна на 30.11.2022г.; не е приложена и докладната записка на К., която е цитирана от комисията. Въпреки липсата на тези данни, съдът счита, че са налице достатъчно доказателства за извода, че на 30.11.2022г. двамата шофьори сигнализират К. за повредата по телефона, последният ги свързва с автомонтьора и след като не получават от никой от двамата конкретни указания, са довършили смяната.

Както се посочи по – горе, по делото няма доказателства К. да е разпоредил колата да не се ползва от дневната смяна /М. и М./ и от нощната смяна, от 20 ч. до 8 ч. от С. и А.. Установи се, че през нощната смяна колата е управлявана от С., който е бил предупреден от дневната смяна /от М. и М./, че се наложило да доливат вода, защото тръбичката е счупена. Установи се, че С. също е долял 0,5 л. вода, като според него тръбичката била счупена преди повече от месец. Установява се, че колата се прибира на сутринта около 6,50 ч. на 01.12.2022г. и е изминала 68 км.

На следващия ден, 01.12.2022г., дневна смяна са М. и Д.. Двамата сутринта са инструктирани от И., което е видно от положените от двамата подписи в Ежедневния инструктаж /л.56/; двамата ползват автомобила по време на смяната. В докладната им записка от края на смяната /л.58/ пишат, че по време на наряда няма констатирани нарушения. Според комисията, М. в обясненията си твърдял, че е бил предупреден от И. – инструктиращия на 01.12.2022г., да следи охладителната течност; по време на смяната е долял 0,5 л. вода и видял, че има тапа под капачката на радиатора; след изпълнение на задачите двамата се прибрали около 19 ч. като автомобилът изминал за смяната 67 км.

Горните констатации на комисията се потвърждават от показанията на св.И., според който от шофьорите знаел, че с колата има проблем – единият е, че не включва 4 х 4, другият е с охладителната течност, но никой писмено не го е сигнализирал за проблемите. Свидетелят И. твърди, че М. в края на дневната смяна му казал, че е доливал течност, което той отразил в справката, която дава на края на смяната. По делото е приложена Докладна записка от от 01.12.22г. /л.54/, в която И. е отразил, че МПС №[рег. номер] губи охладителна течност. В докладна записка от 31.03.23г. /л.38/ И. пише, че сутринта на 01.12.2022г. също е бил уведомен; уведомяването е устно от предходната смяна; направил визуална проверка в началото на смяната на 01.12.2022г. и не констатирал течове от маркучи и от радиатора; автомобилът излезнал наряд по негово разпореждане, като предупредил водача М. да наблюдава температура и течове. И. пише в докладната, че след смяната също бил уведомен, че е доливана вода, като в края и на своята смяна уведомил устно Р. – следващият инструктиращ, че е долята течност. И. пише, че /л.38/ не е разпореждал да не се ползва автомобила, тъй като количеството вода, което е долято е минимално и не е повод за притеснение.

Съдът кредитира показанията на св.И. като достоверни, тъй като се подкрепят от докладната му записка от 01.12.2022г. /л.53,54/, както и от докладната му записка с дата 31.03.2023г. /л.38/, както и от писмените обяснения на М. от 28 март 2023г. и от констатираното от комисията в Справката от 16 март 2023г.

Установява се, че през нощната смяна на 1-ви срещу 2-ри 12.2022г., от 20ч. до 8ч. , автомобилът отново се използва за гранично наблюдение, като водач е Д., който още в началото на смяната забелязва, че се губи охладителна течност и колата превишава нормалната работна температура; уведомява инструктиращия Р. и долива 3-4 литра вода; забелязва, че с дървена тапа е запушен извода към разширителния съд; след обход колата губи долятата течност и инструктиращият Р. носи на място туби с вода; разпорежда на Д. да се приберат в ГПУ; двигателя прегрява и пука цилиндрична глава; за тази смяна са изминати 36 км. На следващия ден, 02.12.2022г. П. –атомонтьора установява, че автомобила не може да се ползва.

По делото са приложени Указания от 16.03.2016г. на ГДГП /л.97/ относно реда за експлоатация на автомобилната техника в ГДГП, според чл.1 от които водачите трябва да спазват законите и Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР и Инструкция от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се полза специален режим на движение от МПС, което е с цел да се опази живота и здравето на участниците в движението. Според т.3 и т.4 от Указанията /л.97/ водачите не трябва да излизат на път с неизправна техника; трябва да попълват пътната книжка; преди излизане на път трябва да правят контролен преглед и при необходимост да дозареждат с експлоатационни течности. Според точка 6, след връщане на техниката в гаража водачът извършва ежедневно техническо обслужване независимо от пробега и времето на прибиране; оставя техниката само на определените за това места и при констатирани неизправности изготвя докладна записка. Видно от списъка на л.72 от делото М. е запознат с Указанията на 23.03.2016г.

По делото са приложени също така Вътрешните правила, утвърдени със Заповед от 4.01.22г. /л.99 и сл./, с които М. също е запознат, видно от списъка на л.71 от делото – запознат е на 02.02.2022г. Съдът счита, че няма неизпълнение на вътрешните правила от страна на М.. Това е така, защото според чл. 39 ал.1 от Вътрешните правила, водачите трябва да извършват предпътен контролен преглед на техниката по приложение 18. В приложение 18 /л.141 гръб/ са посочени нормите за пробег и времето за извършване на различните обслужвания на автомобилите. Установява се, че преди да тръгне наряд М. е извършил ежедневния преглед на колата, което се признава и от ДНО в заповедта. Според чл. 39 ал.2 от Вътрешните правила, при подготовка на техниката трябва да се спазват заповедите и указанията на ръководството. Това служителят го е изпълнил и изпълнението му се установява от показанията на инструктиращия И., който му казал да следи за вода и да долива; признава се и от ДНО. Според чл. 41 ал.3, отговорност за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят служителите, на които е възложено управлението и преките им ръководители. По делото се установи, че отчетността е водена от страна на водача, той е следил за техническото състояние на автомобила и е докладвал през деня и вечерта за състоянието му. Според чл. 53 т.3, водачът трябва да докладва на своя началник и да вземе мерки за възстановяване изправността на техниката /л.106/, което е изпълнено. Според чл. 68 /л.108/ водачът ежедневно води пътна книжка. В чл. 96 /л.111 гръб/ е предвидено ежедневно техническо обслужване, което според ал.2 се извършва от служителите на ремонтната работилница с участието на водача. В чл. 97 ал.1 е посочено, че ежедневното техническо обслужване преди излизане и след връщане, и по време на почивките има за ел да провери изправността на възлите и агрегатите, и при необходимост зареждането с експлоатационни материали и течности. То се извършва по приложение 18 т.2. Видно от последното /л.142/ е, че трябва да се проверяват ремъци, ниво на спирачната и охладителната течност, масла и др.

В. В. правила, действали към датата 01.12.2022г., одобрени със Заповед от 04.01.2022г. /л.99-150/ липсва конкретно изискване към водача да изготви докладна записка.

Правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган по чл. 204 т.4 ЗМВР, в рамките на предоставените му правомощия.

По отношение на сроковете по чл. 195 ал.1 ЗМВР съдът съобрази следното: Двумесечният срок от откриване на нарушението тече от когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя /чл. 196, ал. 1 ЗМВР/. Такова установяване съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР е възможно, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Според чл. 25 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., обстоятелството по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР се удостоверява със справка от деловодната система на съответната структура.По делото такава справка не е налична, но има резолюция от 10.05.23г. - „Съгласен съм“ /л.21/. Тоест, по делото има доказателства, че на 10 май 2023г. материалите са постъпили при дисциплинарно-наказаващия орган, както правилно е посочено на стр.4 от обжалваната заповед. Срокът на проверката е до 28.04.23г. /л.20/, след което материалите следва да се предадат на ДНО, тъй като повторно удължаване няма. Видно от резолюцията, поставена от ДНО на справката от 19.04.23г. /л.23/ е, че той е запознат с констатациите на комисията на 10 май 2023г. От тази дата тече двумесечният срок и предвид това, че заповедта е издадена на 4.07.23г., срокът е спазен.Едногодишният срок от извършването също е спазен, тъй като деянието е на 01.12.22г.

Разпоредена е проверка по чл. 205 ал.2 ЗМВР вр.чл.10 и глава II от Инструкцията от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като служителят е участвал в нея. Спазен е чл. 206 от закона като ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде обяснения. В конкретния случай, жалбоподателят е дал писмени обяснения на 29.03.2023г. и на 21.04.2023г. конкретно по нарушението.

Вмененото дисциплинарно нарушение е по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, според която норма дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В заповедта е уточнено, че не е изпълнена в пълен обем точка 6 от Указанията от 16.03.2016г.- при неизправност на автомобила водачът е длъжен да изготви докладна записка. Не е спорно по делото, че М. не е изготвил докладна записка за това, че по време на смяната си на 01.12.2022г. е долял течност, респ.че има неизправност на МПС. Не е спорно и че е запознат с Указанията. Нарушението на точка 6 от Указанията следва да се санкционира по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР. Според последната норма се налага порицание за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Не е ясно от заповедта неизпълнението на указанията от 16.03.2016г. дали според ДНО съставлява неизпълнение на заповеди или на разпореждания. Нормата на чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР съдържа терминът „разпоредби“, като мъчно би могло да се заключи, че указанията са „разпоредби“.

На свой ред, чл. 199 ал.1 т. 5 има две предложения като не става ясно вмененото неизпълнение на точка 6 от Указанията дали е пропуск в изучаването или е пропуск в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. ДНО е вменил и двете – в изучаването и в прилагането, но по отношение на първото е видно, че Указанията са получени от М., тоест той следва да се е запознал с тях, респ. да ги е изучил. Като не е посочил кое е пропуснато от М. – да изучи или да приложи, не може да се установи точната воля на ДНО, респ. за какво точно е наказан служителя.

Пропуските в изучаването сами по себе си, не са нарушение на служебната дисциплина, ако не водят до пропуски в изучаването или в прилагането на разпоредбите, регулиращи служебната дейност. Следователно този дисциплинарен състав, чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, има за квалифициращо обстоятелство причината за извършване на дисциплинарното нарушение, състоящо се в поведение, отклоняващо се от разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Разпоредбите, регламентиращи служебната дейност би следвало да имат нормативен характер, от една страна. От друга страна, думата „пропуски“ сочи на непредпазливост на поведението, изключваща съзнаване на причинно следствената връзка между извършеното и случилата се реалност. Специалната причина за пропуските в изучаване и в прилагане на разпоредбите изключва умисъл, а от контекста на описаното в настоящата заповед става ясно, че волята на ДНО е да накаже за съзнателно неизготвяне на докладна записка, тоест въпреки, че знае за повредата не я отразил в докладна, защото за тази повреда знаели и други служители, включително и прекият горестоящ.

За нарушена правна норма е посочен текста на чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР, която разпоредба има няколко предложения. От заповедта не става ясно по кое предложение от нормата е наказан служителя. Волята на ДНО следва да е ясна, трябва в заповедта да е обективирано какво според ДНО представлява непълното по обем изпълнение на точка 6 от Указанията. Дали според наказващия орган става дума за неизпълнение на заповед, на разпореждане и на кой орган. В Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е посочено какво следва да се разбира под заповед и разпореждане. Според чл. 6 ал.1 заповедите изхождат от министър, от заместник-министър и държавен служител на висша ръководна и ръководна длъжност. Разпореждане е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на по-горе посочените лица, изискващо конкретно поведение от съответния служител. Уточнението относно акта, който не е изпълнен и органът, който го е издал, е необходимо, за да се прецени дали става дума за пряк ръководител на М. или за друг орган по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. Необходимо е това уточнение и за да се прецени дали Указанията на директора на ГДГП от 2016г., са сред актовете по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. 

Според Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, които виновно са извършили дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Трябва да е налице виновно нарушение на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя, което да обуслови налагане на дисциплинарно наказание. В случая, според ДНО вината на М. е в това, че не е изготвил писмена докладна записка. Според целия контекст на съдържанието на т.6 от Указанията следва, че служителят трябва да изготви докладна, ако след връщане на автомобила констатира неизправности. Това следва от логиката на цялата точка 6, в която пише, че след всяко връщане на техниката в гаража водача извършва ежедневно обслужване, независимо от пробега и времето на прибиране; техниката се паркира на определените за това места и при констатиране на неизправности водачът изготвя докладна записка. В точка 4 от Указанията са задълженията на водача преди излизане на път, в точка 5 са задълженията му по време на движение и в т.6 са задълженията му след като се прибере в гаражната територия. В случая, М. е запознат от прекия си горестоящ, а именно от инструктиращия още в началото на смяната за проблема; през деня е изпълнявал неговите указания да долива течност; вечерта М. е запознал И. само с това, че е доливал течност през деня. Тоест, констатирането на неизправността от страна на М. е още в началото на смяната, когато И. го е запознал с тази неизправност и му е дал указания. М. не е констатирал тази неизправност в края на смяната. От доказателствата става ясно, че тя се знае от шофьорите от предходния ден - 30.11.2022г., а според някои водачи тази неизправност е съществувала от преди месец. В случая няма неизпълнение на точка 6 от Указанията от страна на М., доколкото неизправността не е констатирана от него, за което той в края на наряда да е необходимо да изготви докладна. В този смисъл, съдът счита, че вмененото със заповедта бездействие по точка 6 от Указанията не е извършено от страна на М. и няма вина в неговото поведение конкретно по точка 6 от Указанията. Това обуславя извод, че заповедта противоречи на чл. 146 т. 4 АПК.

По отношение на твърдяното в заповедта нарушение по точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г, според която се забранява използването на технически неизправна техника /л.166/, то с тази заповед М. е запознат. Няма спор, че е ползван технически неизправен автомобил на 01.12.2022г. Това деяние обаче не може да се квалифицира по чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР за пропуски в изучаване и прилагане на разпоредби, регламентиращи служебна дейност. На свой ред, ДНО не сочи в заповедта в какво точно се изразяват „пропуските“ – дали са по изучаване или са по прилагане на норми, касаещи служебна дейност. Налице е и противоречие в заповедта, доколкото от една страна се сочи, че бездействието на М. се изразява в неизготвяне на докладна записка, а е наказан за „пропуски“, тоест за няколко деяния, били те действия или бездействия.

По отношение на мястото и времето на извършване на нарушението, за които реквизити в жалбата се твърди, че липсват, съдът съобрази следното: Мястото и времето са задължителни елементи на заповедта според чл. 210 от закона и чл.62 от Инструкцията. В случая е описано, че на 1.12.2022г. М. е бил на смяна от 8ч. до 20ч. в ГПУ-[община], извършил е необходимите действия по отношение на служебния автомобил преди да излезе с него и след като се е върнал, но като водач е следвало да изготви докладна записка за техническата неизправност. Съдът счита, че това описание на нарушението изпълва изискването на чл. 210 от закона относно време и място на деянието.

При служебна проверка на заповедта относно спазването на изискванията за форма на акта, съдът установи, че липсват мотиви по чл.63 т. 1 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според посочения текст в заповедта следва да се посочи има ли основание да се приложи чл. 198 от ЗМВР, което в случая не е изпълнено и опорочава формата на атакувания акт.

Дисциплинарно-наказващия орган не е извършил необходимия анализ на тежестта на дисциплинарното нарушение, на поведението на служителя по време на службата му, поради което е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. На стр.3-та от заповедта е посочено, че е взето предвид, че МПС е аварирало; че недокладването е довело до аварирането; че деянието е извършено при форма на вина – пропуски и че е съобразено поведението по време на службата по кадровата справка. По делото няма доказателства недокладването в писмен вид от страна на М., да е довело до аварирането на автомобила, доколкото автомонтьорът, инструктиращият и някои шофьори още на 30.11.2022г. са знаели за проблема. Цитирана е само кадровата справка без анализ какво според ДНО е значението на справката за размера на наказанието. Видно от справката /л.73/ М. има пет писмени похвали и едно писмено предупрждение за времето от 2008г. до 2019г. Според чл. 63 т.3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г. в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочват мотиви за индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а според точка 7 - мотиви за конкретно определения срок на наложеното дисциплинарно наказание. В случая липсват мотиви относно тежестта на деянието; посочени са само последиците от деянието – аварирането на колата. В атакувания акт липсват мотиви, свързани с личността на дееца, не е обсъдено цялостното поведение на служителя по време на службата, а липсата на мотиви е основание по чл. 146 т.3 АПК.

Като има предвид горното съдът счита, че заповедта следва да се отмени поради допуснати при издаването и нарушения на процесуалния и материалния закон.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в общ размер на 870 лв. /л.3, л.7, л. 95 и л.172/.

Водим от горното Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-930/04.07.2023г. на директора на РДГП- [област], с която на Й. М. М., [ЕГН] [населено място], община З. е наложено наказание „писмено предупреждене“ за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция"- [област] да заплати на Й. М. М., [ЕГН] разноски в размер на 870 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.