№ 795
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 39/04.01.2024 г. по гр. д. № 7818/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23 състав, съдът е осъдил
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. „Московска” № 33, да
заплати на С. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. *,
ет. *, aп. **, действаща чрез пълномощника си адв. А. В. – САК, по иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди за
разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Със същото
решение СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на С. С. Б., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените разноски по делото в размер на
483.33 лв. (след компенсация).
1
Недоволна от постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване
на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв., е останала ищцата С. С. Б., която в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва с въззивна жалба с вх. № 11855 от 01.02.2024 г. Развити са
аргументи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Навежда се, че въпреки правилно установената
от първостепенния съд фактическа обстановка, определеният от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли съдът да отмени
обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск и да
уважи същия до пълния предявен размер от 30 000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва въззивната жалба
като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор с вх. № 33549 от 22.03.2024 г., и моли същата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдебното решение в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл.49
вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен по
отношение на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА за сумата от 5 000 лева, като
необжалвано е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
2
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Поради частичната основателност на предявения иск и липса на
жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА в тази осъдителна за него
част, първоинстанционното решение формира СПН по фактите, които
пораждат вземането при квалификацията по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а
именно: на 21.06.2023г., около 14.00ч., на територията на Столична община, в
гр. София ищцата С. С. Б. е претърпяла инцидент, докато е вървяла по
междинна уличка с посока на движение от ул. „5046-та към бул. „Асен
Йорданов“, като при кръстовището на ул. „Капитан Димитър Списаревски“ и
ул. „5036-та“ същата, при качването си на тротоара, попада на участък с
разбити и разместени бордюри, като кракът й попада в дупка, в резултат на
което полита и пада; вследствие на инцидента ищцата е получила следното
телесно увреждане: закрито счупване на долния край на лявата лъчева
кост, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за около 3 месеца; ответникът
Столична община отговаря за репариране на вредите на основание чл. 49 вр.
3
чл. 45 от ЗЗД, като в случая е налице противоправно бездействие на
служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно
възложените им задължения съобразно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона
за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, въз
основа на които разпоредби на него е възложена поддръжката и ремонтът на
процесния тротоар, който е разположен на негова територия.
Спорно пред въззивната инстанция е дали определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди
отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД или същият се явява
занижен.
От приетите по делото и неоспорени от страните медицински
документи и заключението на СМЕ на вещото лице д-р Т. Г. Д. – С. се
установява, че при процесния инцидент от 21.06.2023 г. ищцата С. Б. е
получила закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, която
травматична увреда й е причинила трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за около 3 месеца. Проведено е консервативно
домашно - амбулаторно лечение. На 21.06.2023г. ищцата е прегледана в
болница „Пирогов“, направена е рентгенова снимка и е установено счупване
на долния край на лявата лъчева кост. Извършено е наместване на счупването
и е поставена гипсова шина, която е сменена след 7 дни с цял гипс, който е
свален на 22.07.2023 г. След това ищцата е провеждала раздвижване на ръката
за около 1-1.5 месеца. Според вещото лице, наместването на счупването,
поставянето на гипсова шина и смяната му с цял гипс след 7 дни е било
необходимо и адекватно за вида на увредата. Вещото лице е отговорило, че
описаната травматична увреда би могла да бъде получена при падане в дупка
от изправено положение, като е пояснило, че тя се получава по индиректен
начин при падане върху дланната повърхност на ръката при изправен и
фиксиран в лакътната става горен крайник. При удара на дланта в земята се
развива действаща сила по надлъжната ос на лъчевата кост, като при това се
получава притискане на долния й край, който се разгъва рязко и костта се
счупва. Съгласно заключението на вещото лице, ищцата е претърпяла болки с
голям интензитет непосредствено след счупването за 14-15 дни, болки с
умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно, като вещото лице е пояснило също, че ищцата би
могла да изпитва болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-
голямо и по-продължително натоварване на ръката (до около 2 години след
датата на получаване на увредата). Вещото лице е отговорило още, че при
ищцата възстановителният период не е приключил, като е изяснило, че
счупването на лъчевата кост е зараснало, но е налице остатъчно явление -
лявата гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15%.
Ищцата може да проведе лечение с рехабилитация и ЛФК, за да се възстанови
нормалният обем на движение в лявата гривнена става.
4
За установяване на механизма на процесното увреждане, както и на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, по делото е проведен
разпит на свидетелката Л. С. С., която е сестра на ищцата. Същата е заявила
пред съда, че е свидетел на случката, тъй като били заедно със сестра си. Това
се случило на 21 юни. Времето било хубаво, някъде по обяд. Била на гости на
сестра си, като си тръгнала, тя решила да я изпрати и да си изхвърли боклука.
На кръстовището на ул. „Списаревски“ и улицата на нейния блок, кофата била
обърната към тротоара, поради което тя трябвало да заобиколи, за да стигне
до нея и точно там паднала, като свидетелката С. я е видяла. Според
свидетелката, ищцата просто стъпила в дупка, или не знае в какво, и паднала.
Върху тротоара имало разхвърляни строителни отпадъци и парчета от
бордюри. Предполага, че се е спънала или в бордюр, или в дупка. Там, където
били бордюрите, ищцата паднала. Според св. С., тя винаги била внимателна и
си е гледала в краката. Имало парчета от бордюри, някакви камъни, като
пояснява, че това не били боклуци от кофата, а парчета от самия тротоар,
защото бил разкопан. Кофата за боклук била особен модел - отворът бил само
от едната страна на кофата, и била препъната към тротоара, като ищцата не
можела откъм асфалта да изхвърли боклука, а трябвало да се качи на тротоара,
за да го изхвърли. Свидетелката пояснява, че някога бил правен ремонт на
тротоара и не било почистено. Сестра й паднала, помогнала й да стане. Боляло
я много ръката, тъй като паднала на ръката си. Казала, че може да си отиде до
вкъщи, отишла си сама, не пожелала да я придружи, но след това вечерта
много я заболяло и синът й я закарал в Пирогов. В Пирогов установили
счупване и я гипсирали. Това не й се отразило добре, защото тя не можела да
шофира, не можела да си ползва колата. Заедно ходили на село, на вилата, но
тя не можела да дойде лятото, дошла чак август, след като й свалили гипса.
Правила рехабилитации, ходила на нагревки, но още я боляло. Имала
ограничение в ръката все още.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа
по иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът да
установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него
вреди, които да са резултат на противоправно и виновно поведение на
лицето, комуто е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които
спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква
собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.
В настоящия случай ответната Столична община е длъжна по силата на
закона - чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), да осъществява
5
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, както и дейностите по
сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на
неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е
станал инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6
от ПЗР на ЗДвП и според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за
поддържането му, вкл. и на монтираните върху същия съоръжения, както
и сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването на
неизправностите по тях, е именно в тежест на Общината. Следователно,
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
монтираните върху тях препятствия против качване, спиране и паркиране на
автомобили във вид, съответен на предназначението им и при
съблюдаване на изискванията за безопасност, като при наличие на
неизправност, е длъжен да вземе мерки за сигнализация до
отстраняването й. Негово е и задължението да се грижи за поддръжката и
експлоатацията на публичното осветление в границите на урбанизираните
територии. Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои служители или чрез
трети лица, на които възлага съответната работа.
В случая противоправно се явява бездействието на служителите на
ответника, които не са положили грижи за поддръжката и ремонта на
процесния тротоар, който е разположен на негова територия, което
бездействие представлява неизпълнение на нормативно възложените им
задължения съобразно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ и чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, въз основа на които
разпоредби именно на него е възложена поддръжката и ремонтът на
намиращите се на негова територия тротоари. От това тяхно бездействие са
настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в
правната сфера на ищцата. Съгласно установената съдебна практика (ППВС
№ 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди
виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна
функция. За ангажиране отговорността на възложителя не е нужно да се
издири точно лицето, на което е възложена работата, чието виновно
бездействие е довело до настъпване на вредата. От значение е единствено, че в
резултат на пропускането да бъдат извършени посочените дейности са
настъпили вредоносните последици за ищцата.
Въпреки правилно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
занижен, с което е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, по следните
причини:
6
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В настоящия случай, следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства, които имат значение при определяне на отговорността на
деликвента, а именно: силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията – болки с голям интензитет непосредствено след
счупването за 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след
което интензитетът на болките е намалявал постепенно; продължителността
на лечебния и възстановителен период – травматична увреда е причинила на
ищцата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около
три месеца; възрастта на пострадалата - 63 години; временната
неработоспособност; затруднения в обслужването, както и невъзможност за
шофиране през време на имобилизацията на левия горен крайник; фактът, че
при ищцата възстановителният период не е приключил - ищцата би могла да
изпитва болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-голямо и
по-продължително натоварване на ръката, до около 2 години след датата на
получаване на увредата, а също така е налице и остатъчно явление - лявата
гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15%, което
предполага провеждането на допълнително лечение с рехабилитация и ЛФК,
за да се възстанови нормалния обем на движение в лявата гривнена става.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, съобразено със социално-
икономическите условия, настоящият въззивен състав намира за справедливо
обезщетението от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, претърпени от С. С. Б..
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да отмени решението в ЧАСТТА, в която искът при
квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5 000 лв.
до 15 000 лв. и присъди д о п ъ л н и т е л н о обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди вследствие на процеснния инцидент в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта за разноските.
С оглед изхода на делото на въззивника-ищец следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 2 350 лв. (съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.42
от делото и съобразно уважената част от иска) и в размер на размер на 500 лв.,
платена по сметка на САС държавна такса.
При тези Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 39/04.01.2024 г. по гр. д. № 7818/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23 състав в ЧАСТТА, в
която искът при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за
сумата над 5 000 лв. до 15 000 лв., както и в частта за разноските, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул.
„Московска” № 33, да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.
к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, aп. **, действаща чрез пълномощника си адв. А.
В. – САК, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, д о п ъ л н и т е л н о сумата
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от травматично увреждане и неудобства,
настъпили вследствие на инцидент, настъпил на 21.06.2023 г. в гр. София, при
който ищцата С. С. стъпва на тротоар в участък с разбити и разместени
бордюри, в резултат на което полита и пада, заедно със законната лихва върху
тази сума от 21.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/04.01.2024 г. по гр. д. № 7818/2023 г.
по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23 състав в
ЧАСТТА, в която искът при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., като правилно –
законосъобразно и обосновано.
Решението в ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди, при
квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, е уважен за сумата от 5 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
21.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като необжалвано от ответника
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, е влязло в сила.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул.
„Московска” № 33, да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.
к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, aп. **, действаща чрез пълномощника си адв. А.
В. – САК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените от последната разноски
в производството в общ размер на 2 350 лв., както в размер на 500 лв., платена
по сметка на САС държавна такса.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му,
чрез връчване на препис от същото, пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9