Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на осемнадесети февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13964 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.05.2019 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 61131/18
г. е уважил предявените от Л.Р.А. срещу ДП „Т.с.и в.“ искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 8 684,28 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника-„Т.с.и в.“ ЕАД /правоприемник на ДП „Т.с.и в.“/ в частта, с
която са уважени исковете с оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че по делото не се е установило да
е налице фиктивно съкращаване на щата, нито че е налице идентична или сходна
длъжност, което да налага извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ.Поддържа
становище, че не са налице предпоставките за искане на съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация, и че неправилно първоинстанционният съд е счел, че уволнението е
извършено в нарушение на разпоредбите на чл.333, ал.1, т.5 и ал.3 КТ.Въззивникът излага твърдения, че съдът неправилно е счел за ирелевантни
доводите, изложени от него в отговора на исковата молба и в писмените бележки
относно твърденията на ищцата, определяйки ги като такива, касаещи
легитимността на синдикалната организация.Твърди, че не е оспорвал
легитимността на организацията, и че е оспорил избора на синдикално ръководство
на конференцията, състояла се на 30.10.2014 г., легитимността на конференцията,
нейните дневен ред и решения и конкретно избора на синдикално ръководство, тъй
като представените документи се разминават и си противоречат.Въззивникът излага
оплаквания, че съдебната практика, на която се
е позовал първоинстанционния съд, не е задължителна по смисъла на ТР №
1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Излага оплаквания, че съдът
е третирал неравноправно страните с оглед разпределянето на доказателствената
им тежест, и че ищцата е следвало да докаже безспорно, че се ползва със закрила
по КТ, като представи официален удостоверителен документ от съответния
горестоящ синдикален орган, което не е сторено по делото.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.Претендира
разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Л.Р.А. оспорва
същата.Твърди, че по делото е безспорно установено, че тя е била синдикален
член и се ползва със закрила при уволнението.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- Л.Р.А. твърди, че от 27.07.2006
г. е в трудово правоотношение с ответника за длъжността „главен
експерт/производствена ефективност” в дирекция „Безопасност и управление на
качеството“ с трудово възнаграждение в размер на 1 122 лв.Със заповед № РД-09-381188/16.07.2018
г., връчена на 17.07.2018 г. трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ вр. чл.326, ал.2 КТ.Ищцата излага доводи за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение, тъй като е секретар на Синдикат
„ТСВ“ и за уволнението й не е налице съгласие на Инспекцията по труда и на
синдикалната организация.Твърди, че не е спазена и процедурата по съкращаване
на щата, и че е било променено само наименованието на длъжността, като са
запазени трудовите функции. Моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението й за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, да я възстанови
на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата 9 000,00
лв.-обезщетение за оставане без работа за периода 18.07.2018 г.-18.01.2019 г. /съгласно
допуснато изменение на иска в с.з. на 15.05.2019 г./ със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Видно от трудов договор № 2089/27.07.2006 г. и
допълнително споразумение № 1117/04.04.2007 г. страните по делото са били в
трудово правоотношение за длъжността „технически секретар“.Страните не спорят,
а и видно от представеното заверено копие от трудовата книжка на ищцата
заеманата от нея длъжност до уволнението е променена на „главен експерт“.
Със заповед № РД-09-38/16.07.2018 г. трудовото
правоотношение на ищцата, заемаща длъжността „главен експерт/производствена ефективност“
в Дирекция „Безопасност и управление на качеството“ в Главно управление на ДП „Т.с.и
в.“ е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 18.07.2018 г.Заповедта
е връчена на 17.07.2018 г.Представено е и удостоверение от председателя на
Синдикат ТСВ за периода 30.10.2014 г.-14.11.2018 г., че от 30.10.2014 г. до
провеждане на извънредна отчетно-изборна Конференция на Синдиката на 14.11.2018
г. Л.Р.А. е била секретар на Синдикат „ТСВ“.
Видно от представения
Устав на Синдикат „ТСВ“ синдикатът обединява синдикалните организации на
поделенията на ДП „ТСВ“ /чл.1/.Висш орган на Синдиката е Конфиренцията, която
избира председателя и секретаря на УС на Синдиката /чл.22, т.4/.
Представен е документ,
подписан от председателя и секретаря на УС на Д „ТСВ“ за взето решение на
отчетно-изборна конференция на Синдикат „ТСВ“, проведена на 30.10.2014 г. /т.7/
за избор на Л.Р.А. за секретар на Синдиката за срок от 5 години.
С решение по протокол № 262 от 08.06.2018 г. УС на ДП
„ТСВ“ на основание чл.11, т.6 от Правилника за дейността и структурата на ДП
„ТСВ“ е одобрил ново щатно разписание на длъжностите в предприятието, в сила от
11.06.2018 г., като длъжността „главен експерт/производствена ефективност“ в
дирекция „Безопасност и управление на качеството“ е премахната.Видно от представеното длъжностно разписание в сила от 11.06.2018 г. в
същото не фигурира длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Безопасност и
управление на качеството“.
Видно от удостоверение от НОИ изх.№
1019-21-6358/24.04.2019 г. за Л.Р.А. не е подавано уведомление по чл.62, ал.5 КТ за сключен трудов договор след 18.07.2018 г., като за периода 01.09.2018
г.-31.03.2019 г. на лицето е изплащано парично обезщетение за безработица.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице Р.Б. е установено, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 18.07.2018 г.-18.12.2018 г. възлиза на 7 236,90 лв., а за периода 18.07.2918 г.-18.01.2019 г.-на
8 684,28 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че страните са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение за длъжността „главен експерт/производствена ефективност“ в
Дирекция „Безопасност и управление на качеството“, прекратено със заповед №
РД-09-38/1.07.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, връчена на 17.07.2018
г.
Първоинстанционният съд е
приел, че уволнението е незаконно поради нарушение на разпоредбата на чл.333,
ал.3 КТ, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищцата е
била член на синдикално ръководство по смисъла на &, т.6 от ДР на КТ, тъй
като е била секретар на Синдикат „ТСВ“.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователно
е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че уволнението е извършено в нарушение на
разпоредбите на чл.333, ал.3 КТ, и че не
е обсъдил доводите му относно легитимността на избора на синдикално
ръководство, като ги е определил като такива, касаещи легитимността на
синдикалната организация.В мотивите на решението първоинстанционният съд
изрично е посочил, че ответникът е оспорил избора на ищцата като секретар на
синдикалната организация, и че този довод е ирелевантен.Налице е трайна
практика на ВКС, която настоящият съдебен състав напълно споделя, че в
производството по иск за отмяна на уволнение при спор относно приложението на
чл.333, ал.3 КТ не може да се осъществява косвен съдебен контрол върху
легитимността на избора на синдикално ръководство.Достатъчно е ищецът да установи,
че синдикалната организация е учредена като поделение на съответната
териториална, отраслова или национална синдикална организация-съгласно устава
й, и че е избран за неин председател или секретар.Тези обстоятелства могат да
бъдат удостоверени както с представянето на съответните учредителни актове и
такива за избора, така и с издаването на нарочен официален документ от
съответния горестоящ синдикален орган.В този случай работодателят е длъжен да изиска съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение с него /Р № 194/18.06.2013 г. по
гр.д.№ 1100/12 г. на ВКС, IV ГО; Опр. № 1121/23.11.2015 г. по гр.д.№ 3878/15 г., ВКС, III ГО/.По делото са представени писмени
доказателства-удостоверение на председателя на Синдикат „ТСВ“ за периода от
30.10.2014 г.-14.11.2018 г., както и решения на отчетно-изборна
конференция на Синдикат „ТСВ“, проведена
на 30.10.2014 г., от които е установено, че към момента на връчване на заповедта
за уволнение ищцата е била секретар на посочената синдикална организация.Не се
установи преди уволнението й работодателят да е изискал съгласие на синдикалния
орган по смисъла на чл.333, ал.3 КТ, поради което заповедта за уволнение е
незаконосъобразна.
Несъстоятелен е доводът на
въззивника, че посоченото обстоятелство може да се установи само с документ от
горестояща синдикална организация, тъй като в решението, на което се позовава
въззивника /цитираното по-горе Р № 149/13 г./, са изброени примерно документите
за установяване качеството на синдикалната организация, като относно
установяване качеството на член на ръководството е посочено решение за избора.Ответникът
не е оспорил документите по смисъла на чл.193 ГПК, а е оспорил легитимността на
избора, което обстоятелство не подлежи на съдебен контрол в настоящото
производство.Въведените с отговора на исковата молба доводи от ответника, че
протоколът от проведената конференция не е подписан от всички участници, а само
от ръководството, че представените ръкописни решения са нечетливи, че
представеният принтиран протокол не съответства на представените решения поради
различие в броя на точките по дневния ред, както и относно участниците в конференцията
са свързани именно с оспорване законността на избора на ищцата в ръководството
на синдикалната организация, поради което са ирелевантни и съдът не следва да
ги обсъжда.
Ирелевантно е оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд е посочил, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е уволнението е извършено в нарушение на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.5 КТ.В обжалваното решение липсват мотиви за
допуснато нарушение на чл.333, ал.1, т.5 КТ, а са възпроизведени само твърденията
на ищцата, обуславящи незаконосъобразност на заповедта.
Поради
изложените съображения неоснователни са оплакванията на въззивника за
неправилно прилагане на последиците на доказателствената тежест от
първоинстанционния съд.
С
оглед на изложеното заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна на
формално основание и следва да се отмени, без да се обсъждат доводите за
незаконосъобразност поради нарушение на разпоредбата на чл.329 КТ.
По
отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225,
ал.1 КТ не са посочени конкретни оплаквания във въззивната жалба.Във връзка със
задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на решението в
обжалваната част следва да се добави, че по отношение на иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 18.12.2018 г.-18.01.2019 г. решението не
е недопустимо, тъй като с оглед спецификата на този иск е допустимо изменение на периода на иска, тъй като касае
период след предявяването на исковата молба /Р № 215/08.07.2010 г. по гр.д.№
166/09 г., IV ГО; Опр.№ 195/17.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 1054/15 г., IV ГО на ВКС/.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500
лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.05.2019 г. на СРС, 71 с-в, по
гр.д.№ 61131/18 г., с което са уважени предявените от Л.Р.А. срещу ДП „Т.с.и в.“
/с правоприемник „Т.с.и в.“ ЕАД/ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за сумата от 8684,28 лв.
ОСЪЖДА „Т.с.и в.“ ЕАД
/правоприемник на ДП „Т.с.и в.“/ с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Л.Р.А. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***,
партер сумата от 500 лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.