РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1983
гр. Пловдив, 17.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав,
в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 642 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на дял
трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на И.Д.К., ЕГН
**********,*** против Решение № 2153-15-42/07.02.2019 г. на директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 01437/13.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /“ПО“/ при ТП
на НОИ – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна
от съда. Жалбоподателката счита, че неправилно е
определен размерът на добавката от учителския пенсионен фонд по реда на чл.69в
ал. от КСО само за 5 месеца, вместо за пълния период от 38 месеца. Претендира
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ръководител ТП
на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в
депозирано по делото писмено становище. Претендира разноски.
Пловдивският административен съд – ІІ
отделение, ХІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, и за ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със заявление вх. № 2113-15-4539/12.09.2018
г. от И.К. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/.
С разпореждане № ********** по
Протокол № 01437 от 13.11.2018 г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ -
Пловдив, на основание чл.68 ал.1 и ал.2 КСО, считано от 19.08.2018 г. на К. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Прието е за установено, че редовно
оформеният осигурителен стаж на лицето е за времето от 04.10.1976 г. до 18.08.2018
г. с продължителност 36 г. 08 м. 13 д. от трета категория труд, като от този
стаж, на длъжност „учител“ е зачетен стаж с продължителност 26 г. 01 м. 18 д.,
като до датата на правото по чл.68 ал.1-2 КСО учителският стаж е 25 г. 08 м. 00
д.
За учителски не е зачетен стажът за
периодите от 01.09.1986 г. до 01.06. 1990 г. – 03 г. 09 м., положен на длъжност
„дружинен ръководител“ и „организатор извънкласна и извънучилищна дейност“ към
Окръжен комитет на ДКМС (Общинско обединение на българската демократична младеж
– гр. Пловдив), както и от 01.06.1990 г. до 01.07.1992 г. – 02 г. 01 м., положен
на длъжност „организатор на извънкласна и извънучилищна дейност“ и „ръководител
специалист“ към Общински център за работа с деца – гр. Пловдив.
При осъщественото задължително
административно обжалване, от ответния ръководител ТП на НОИ – Пловдив са
възприети изцяло изводите на долустоящия
административен орган, а именно, че към датата на придобиване право на пенсия
по чл.68 ал.1-2 КСО жалбоподателят не изпълнява условията на чл.69в ал.1 КСО за
наличие на учителски осигурителен стаж 32 г. 11 м. 18 д. (доказаният по
безспорен начин учителски осигурителен стаж е 26 г. 01 м. 18 д.), поради което
не следва да му бъде уважена претенцията за отпускане на добавка от Учителския
пенсионен фонд по реда на чл.69в ал.3 КСО към пенсията.
В съдебно заседание на 30.09.2019 г. е
изслушана и приета без заявени резерви от страните съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото
лице е използвало всички приложени по делото документи, при което е установила,
че при признаване на осигурителния стаж, положен от И.К. за периода от
01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. на длъжност „дружинен ръководител“ и
„организатор извънкласна и извънучилищна дейност“ в ОК на ДКМС и за периода от
01.06.1990 г. до 01.07.1992 г. на длъжност „организатор извънкласна и
извънучилищна дейност“ и „ръководител специалист“ към Общински център за работа
с деца – Пловдив, то за периода от 01.01.2016 г. до
датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от
19.08.2018 г., общо за 02 г. 07 м. 18 д.( което е равно на 31 месеца) се следа
правото на добавка по чл.69в ал.3 от КСО.
Настоящия съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице, като обективна и компетентно изготвено, въвеждащо
в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства,
за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не
разполагат.
В хода съдебното производство като
свидетели по делото са разпитани: К.П.Б.,
Н.И.И., В.С.С., и Й.А.С..
От показанията на свид.
Б. се установява, че познава И.К. от 1986 г., когато постъпила на работа в
училище „Пейо Яворов“, от работата си в
отдел “Организационно- методическа работа”, където се занимавала с подбор и
квалификация на “дружинните ръководители” и контрол върху тяхната работа. След
отпуск по майчинство, отишла в районен комитет на ДКМС, настъпили промени,
закрили детските комсомолски организации и тогава станали център за извънкласна
работа с децата.
И. работела с деца от определено
училище, когато била “дружинен ръководител”, „организатор извънкласна и
извънучилищна дейност”; имала висше образование; организирала цялостната
извънкласна дейност с децата – подготовка за участия в конкурси, олимпиади,
походи, все различни сфери на извънкласната дейност. Местоработата й била в
училище, всички “дружинни ръководители” си имали пионерска стая, където
провеждали срещите с децата, или в класните стаи. По време на учебните занятия, когато имало
занимания по класове, тя ползвала междучасията, за да ходи по класовете, да
контролира децата по въпроси и задачи, които са им били поставени, и следобед
оставала с тях да работят по различните направления. Всички “дружинни
ръководители” имали ненормиран работен ден, защото за разлика от учителите,
които можели да бъдат вкъщи и оттам да извършват самоподготовката си за
следващия ден, тя трябвало да остане в училище, да събере децата в различните
групи и да работи с тях във връзка с рецитали, културно-масова дейност,
конкурси по науката и техниката, въобще всестранна извънучилищна дейност.
Събота и неделя също е работила, тъй като тогава били срещите между училищата,
конкурсите се провеждали тогава, различни мероприятия, и тя тогава работела
също с децата.
От показанията на свид.
И. се установява, че с И.К. се познават от края на 1989 година, когато дошла в
ІV-ти център, на „Понеделник пазар“ и заедно започнали работа. Работа й се
състояла в това да организира децата в училището, които учат в него - “Симон Боливар”. Нейната работа била да
работи с децата, да ги подготвя за различни изяви, да прави конкурси,
организация на спортни празници и всичко, което представлявало извънкласна
дейност. Имала ненормирано работно време, в зависимост от задачите, които има
за деня.Работела и в събота и в неделя, когато се провеждали конкурси, спортни
празници и се налагало да ходи с децата. Работното й място в училище “Симон
Боливар” било – учебна стая, където да може да работи с повече деца.
От показанията на свид.
С.се установява, че познава И.К. от 1987 г., когато работили заедно в системата
на ДКМС и по-точно като “дружинен ръководител”. За кратък период от време, края
на 1989 г. – 1990 г., работили заедно в училище “Симон Боливар”. Като “дружинни
ръководители” се занимавали с цялата възпитателна дейност на децата. В училище
имали пионерска стая, където било работното им място. Дейностите им били
разпределени - с част от нещата се занимавала тя, с другата част - К.. Работели
на ненормиран осем часов работен ден.
Събота и неделя също работели, в зависимост от мероприятията, които се
провеждали, всяко лято задължително ходели на лагер, където носели двадесет и
четири часова отговорност към децата.
От показанията на свид.
С. се установява, че познава И.К. от около 1988 г., като конкретно сочи периода
1990 г.-1993 г., когато е работила като „организатор извънкласна и
извънучилищна дейност” и „ръководител специалист”. Това е времето, в което били
на норматив по 720 часа като учители, но не им се признал като учителски стаж.
Тя била „българичка“, имало куклен театър, водела
школа по български език. Всички имали различни кръжоци, които водели в
извънкласно време. Било преходен период, в който ги ползвали за организация на
спортни и патронни празници на училището. Работели на ненормиран осем часов
работен ден. Събота и неделя също работели, когато имало организирани спортни
празници, екскурзии, когато директорът им възложел. През ваканциите имало
лагери. Свидетелката работела като “дружинен ръководител” в училище “Добри Чинтолов”, съседно на училището, където работела И.. В
училище ”Симон Боливар” също работила като “дружинен ръководител”.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които намира за обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт –
решението на директора на ТП на НОИ гр.Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1 т.1 КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е
възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Спор по установените факти не се
формира между страните по делото. Спорът е от правен характер и е относно
приложението на материалния закон, като се концентрира във въпроса дали стажът,
положен от жалбоподателя на длъжности “дружинен ръководител” и „организатор
извънкласна и и извънучилищна дейност“ за периода 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. към
ОК на ДКМС – Пловдив и от 01.06.1990 г. – 01.07.1992 г., на длъжности
„организатор извънкласна и извънучилищна дейност“ и „ръководител специалист“
към Общински център за работа с деца – Пловдив, е учителски по смисъла на
чл.69в КСО.
В приложимата редакция към момента на
издаване на процесното разпореждане, разпоредбата на
чл.69в ал.3 КСО предвижда, че на учителите, които са придобили право на пенсия
при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО,
се изплащат пенсии за ОСВ от фонд “Пенсии” и добавка от учителския пенсионен
фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1.
Съгласно ал.5 на чл.69в КСО, лицата,
които заемат учителски длъжности, както и зачитането на осигурителния стаж за
учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл.106.
Такава наредба в случая се явява
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /обн., ДВ,
бр.21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./,
разпоредбите на чл.19 в ал.1 и ал.2, от която предвиждат, че учителски стаж е
осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и
възпитателни заведения, както и осигурителният стаж на лицата, заемащи
длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван
с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността
учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна
преподавателска работа.
В случая, органите на ТП на НОИ
Пловдив са приели, че макар лицето да е работило като “дружинен ръководител” и „организатор
извънкласна и извънучилищна дейност“, и като „ръководител специалист“ и негов
работодател да е общинска структура на ДКМС, то не съществуват доказателства,
удостоверяващи полагането на осигурителния стаж за спорните периоди в учебни и
възпитателни заведения по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, както и изпълнението
на пълната норма задължителна преподавателска работа.
Това становище съдът намира за
неправилно.
Няма спор, че жалбоподателката е
работила в структурите на ОК на ДКМС на длъжност “дружинен ръководител” и
„организатор на извънкласна и извънучилищна дейност“ през периода 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г.
(към ОК на ДКМС – Пловдив) и като „организатор на извънкласна и извънучилищна
дейност“ и „ръководител специалист“ през
периода 01.06.1990 г. – 01.07.1992 г.
(към Общински център за работа с деца - Пловдив). Затова, на първо място, за
разрешаването на настоящия административноправен
спор, следва да бъде съобразена разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. Същата
предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., какъвто е и спорният, съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Или иначе казано, трудовият и осигурителният стаж, положени от жалбоподателя,
следва да бъдат преценени съгласно разпоредбите, действали към момента на
съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение.
Спорният трудов стаж, каза се, е
полаган в периода 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. и 01.06.1990 г. – 01.07.1992
г., когато са действали Законът за народната просвета /обн.
ДВ, бр.218 от 1948 г., отм. със Закон за народната просвета от 1991г., ДВ, бр.
86 от 18.10.1991 г./ и Указ № 330 за народната просвета /обн.
изв. бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./. И в двата нормативни акта не се
констатира да е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска
работа на дружинните ръководители в учебни и възпитателни заведения, какъвто
изискват да е налице органите на пенсионното осигуряване. Дейността на
дружинния ръководител, посочен в закона като “ръководител на организацията
“Септемврийче”, е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до
осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с
педагогическо образование, каквото жалбоподателят безспорно притежава, съгласно
чл.116 от Закона за народната просвета (отм. 22.10.1991 г.). Отделно от това,
съгласно чл. 12 изр.2 от Указ № 330 за народната просвета (отм. ДВ, бр. 86/91
г.), на завършилите педагогическите училища се дават права на учители в
началните училища или детските градини съобразно подготовката им: на
завършилите учителските институти се дават права на редовни учители в средния
курс на общообразователните училища (от V до VII клас), а на завършилите
педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители - права
на дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче".
Не е спорно, че в утвърдения от
министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ списък на
длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл.19
ал.2 от НПОС, под № 11 фигурира и длъжността “дружинен ръководител”, т.е. ако
същите са изпълнявали пълната норма на задължителна преподавателска дейност в
учебни и възпитателни заведения, то на това основание би им се зачел стажът
като учителски, което пък обезсмисля включването на длъжността дружинен
ръководител в специалния списък, според който този стаж им се признава за
учителски.
Ето защо, съдът намира, че игнорирайки
нормата на § 9 ал.1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган, неправилно не е приложил относимите към спора норми на ЗНП (отм.) и Указ № 330 за
народната просвета от 1991 г. (отм.) и, съответно, е постановил решението си в
противоречие с материалноправните разпоредби, което е
основание за неговата отмяна, както и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя
на отдел “ПО” в ТП на НОИ Пловдив /в този смисъл са и: Решение № 504/14.01.2013
г. по адм. д. № 7748/12 г., Решение № 3148/21.03.2016
г. по адм. д. № 6752/15 г. и Решение №
8940/20.06.2012 г. по адм. д. № 1512/2012 г. на ВАС
на РБ и други/.
Предвид изложеното, съдът намира, че
придобитият стаж от жалбоподателката за процесния
период 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. към ОК на ДКМС – Пловдив и 01.06.1990 г.
– 01.07.1992 г. към Общински център за работа с деца - Пловдив с обща
продължителност 05 г. 09 м. 00 д. години на длъжност “дружинен ръководител”, „организатор
извънкласна и извънучилищна дейност“ и „ръководител специалист“ следва да бъде
зачетен като учителски, който сумиран със зачетения такъв от органите на
пенсионното осигуряване – 26 г. 01 м. 18 д., възлиза на 31 г. 11 м. 18 д. При
това положение за жалбоподателката са
налице предпоставките по чл.69в ал.1 и ал.3 КСО за определяне на добавка от
учителския пенсионен фонд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че от свидетелските показания, дадени в настоящото съдебно производство
не се установява по безспорен начин да е спазено изискването за изпълнена пълна
норма за задължителна преподавателска работа в ,учебно или възпитателско
заведение, тъй като тези данни биха могли да се установят посредством писмени
документи.
И това е така, тъй като, в случая
разпоредбите на чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /в сила от
02.08.2003 г./, на които се позовават органите на ТП на НОИ - Пловдив са
неприложими по отношение на спорния трудов стаж положен от жалбоподателя. Въпросните
разпоредби са материално-правни и нямат придадено обратно действие по отношение
на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателя, възникнали и
осъществени през процесните периоди 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. и за времето
от 01.06.1990 г. до 01.07.1992 г.
В тази насока следва да се посочи, че
не е допустимо, положеният труд през минали периоди, да се субсумира
в хипотезите на материално - правни разпоредби /каквито в случая са
разпоредбите на НПОС/, и които са били приети и са влезли в сила в много
по-късни периоди, във възприетия от органите на ТП на НОИ - гр. Пловдив аспект.
В обсъждания контекст, следва да се
посочи, че дори само със стажът на длъжности "дружинен ръководител" и
„организатор на извънкласна и извънучилищна дейност“ към ОК на ДКМС от 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г., както и
през периода 01.06.1990 г до 01.07.1992 г., несъмнено включващ учителски
функции, свързани с възпитание на деца от 1-ви до 8-ми клас, е основание да се
приеме, че по отношение на жалбоподателката са налице материалноправните
предпоставки за пенсиониране при условията на чл.69в от КСО.
Доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите по-горе изводи на съда, не са представени, нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство. Напротив, събраните
по делото гласни доказателствени средства подкрепят извода, че по отношение на
жалбоподателката са налице материалноправните
предпоставки за пенсиониране при условията на чл.69в от КСО.
Позоваването от административният
орган на обстоятелството, че жалбоподателката през процесните периоди е била
назначен на работа в ОК на ДКМС - гр.Пловдив и в Общински център за работа с
деца - Пловдив, а не, от съответното училище, от една страна, не държи сметка
за установената практика през този период от време. От друга страна, според
свидетелските показания – лицето е осъществявало дейността си и в училище –
„Симон Боливар“, като всяко училище е разполагало с пионерска стая, в която
дружинните ръководители са осъществявали своята възпитателна, учебна, трудова и
организационна дейност.
Изложеното по- горе обосновава и изводите на съда за
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-42 от 07.02.2019 г. на директор
ТП на НОИ – Пловдив и на потвърдено с него разпореждане № ********** по
Протокол № 01437/13.11.2018 г. на ръководителя на “ПО” при същото поделение,
поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК
преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4539/12.09.2018 г., по описа на ТП
на НОИ – Пловдив, подадено от И.К., при съблюдаване на дадените с настоящото
решения указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за
основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 800 (осемстотин) лева,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. и 150
лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, Административен
съд – Пловдив, ХІІ състав:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
2153-15-42/07.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № **********/Протокол
№ 01437/13.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /“ПО“/ при ТП
на НОИ – Пловдив, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4539/12.09.2018
г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от И.К., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив, с адрес на
призоваване: гр.Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7 да заплати на И.Д.К.,*** сумата
от 800 (осемстотин) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14 – дневен срок от съобщението му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: