Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
361 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от М.И. против М.Й. със следните
искания: 1. да ѝ се присъди упражняването на родителските права спрямо И.
Й., като се определи режим на контакти на ответника с детето, както следва: да
вижда и взима детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от
календарния месец от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден,
както и тридесет дни през лятото, когато това не съвпада с годишния ѝ
отпуска, както и по всяко друго време след съгласуване с ищцата; 2. да се
присъди издръжка на малолетния И. Й., която да се изплаща чрез ищцата, в размер
на 200 лв. на месец, като се присъди и издръжката за една година назад от
датата на подаване на исковата молба; 3. да се определи местоживеенето на
малолетния Й. да бъде на адреса, на който живее ищцата, а именно: гр. Я., ул. „Х.К.“
*.
В
исковата молба се излагат твърдения, че в резултат на съвместното съжителство
между ищцата и ответника се е родил малолетния И. Й., като от началото на месец
септември 2017 г. страните живеят разделени. Релевира, че след раздялата
ответникът не полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и не
заплаща издръжка. Сочи, че за отглеждането на детето разчита единствено на
родителите ѝ.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва изложеното в исковата молба. Не възразява родителските права спрямо
малолетния И. Й. да се възложат на ищцата. Моли да му бъде определен режим на
лични контакти с детето както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца
от събота от 10:00 часа до неделя до 18:30 часа с преспиване; първа и трета
седмица от месеца във вторник от 16:30 часа до 18:30 часа с преспиване; 30 дни
през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като
същата до 31.05. всяка година следва да заяви на бащата кога ще бъде платения
ѝ годишен отпуск; всяка четна година по време на зимната ваканция,
определена от МОН за съответната година, и по време на великденските празници,
а всяка нечетна година по време на пролетната ваканция, опредлена от МОН за
съответната година, и по време на коледните празници за времето от 10:00 часа
на първия ден от ваканцията, респективно на съответния празник до 18:30 часа на
последния ден от ваканцията. Посоченото мотивира с обстоятелството, че между
ответника и малолетното дете е налице изградена силна връзка, както и че
двамата родители живеят в едно и също населено място. Не възразява да плаща
месечна издръжка до размера на сумата от 140 лв. Оспорва претенцията за
заплащане на издръжка за минал период. В тази насока сочи, че не работи от
доста време.
С Решение *6 от 04.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 881 по описа за 2019 г. на Районен съд – Тетевен, съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето И.М.Й.
на М.И.И. – негова майка, и определил местоживеенето му при нея на адрес гр. Я.,
обл. Ловеч, ул. „Х.К.“ *; определил режим на лични отношения на М.И.Й. – негов
баща, както следва: Й. има право да взема и връща детето от дома на неговата
майка всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа на
съботния ден с преспиване до 18:00 часа на неделния ден, както и 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, последният ден от Коледните
празници от 10:00 часа до 18:00 часа, последните два дни от Великденските
празници от 10:00 часа на първия ден с преспиване до 18:00 часа на втория ден,
а през останалото време винаги може да взема детето при себе си със съгласието
на майката; и осъдил М.Й. да заплаща ежемесечна издръжка за И. Й. чрез майка му
в размер на 170 лв., считано от 04.11.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърлил иска до
претендирания размер от 200 лв. и по отношение на искането за присъждане на
издръжка за минал период от 04.11.2018 г. до 04.11.2019 г. Със същото решение
съдът осъдил М.Й. да заплати по сметка на Районен съд – Т.сумата в размер на
244,80 лв., представляваща държавна такса по делото съобразно уважения размер
на претенцията за издръжка и 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил
М.Й. да заплати на М.И. сумата от 285 лв., представляваща направени
разноски за процесуално представителство съобразно уважения размер на
претенцията за издръжка. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Съдът мотивирал решението си по отношение на
разпределението на родителските права с оглед интереса на детето и родителския
капацитет на двамата родители, а по отношение на частичното уважаване на
претенцията за издръжка с това, че И. е подпомагана по реда на чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД, възрастта на детето, че същото посещава детска градина, както и че бащата
не получава трудново възнаграждение след прибирането си от чужбина и към
настоящия момент си търси работа в България. Съдът отхвърлил искането за
присъждане на издръжка за минал период, тъй като от наличните по делото
доказателства не може да се установи към кой момент двамата родители са
прекратили взаимоотношенията си.
С Определение № 104 от 11.03.2020 г.
съдът отхвърлил молбата на М.Й. за изменение на решението в частта за
разноските.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал М.Й.,
като го обжалва в частта, в която съдът е определил режим на лични контакти.
Сочи, че детето има нужда да общува с баща си и че съдът не е отчел, че
взаимоотношенията между двамата родители не позволяват доброволно постигане на
съгласие за контакти извън изрично определеното му време с решението. В тази
връзка моли решението да бъде изменено в тази му част, като майката бъде
задължена да заяви през кой месец ще ползва платения ѝ годишен отпуск и
да се съобрази поискания и неоспорен от майката режим на лични контакти в
първоинстанционното производство.
По делото е постъпила и въззивна жалба от М.И., с
която се обжалва решението в частта, в която съдът не е уважил иска за
присъждане на издръжка за минал период. Твърди, че по делото е установено, че
ответната страна не е заплащала издръжка и не е осигурявала материални
придобивки за отглеждането на детето. Последното се оборва единствено от
показанията на майката на Й., като сочи, че същата се явява заинтересована
страна и показанията ѝ в тази част не следва да бъдат ценени. Счита за
неправилно съждението на съда, че обстоятелството, че е гостувала на Й. в Г.
доказва, че към този момент страните са били във връзка. Моли решението да се
отмени в обжалваната част и да се присъди издръжка за минал период. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от М.Й.,
с който се оспорва изложеното в жалбата. Излагат се твърдения, че по делото е
разпитана и майката на И., която по логиката на въззивницата също се явява
заинтересована страна, както и че от доказателствата по делото не може да се
установи кога страните са се разделили трайно, доколкото през различни
интервали през този едногодишен период са живели заедно.
По делото е постъпила и жалба от Й. срещу
Определението, с което съдът е отказал да измени решението си в частта на
разноските. Счита, че искът по чл. 127 от СК представляват спорна
администрация, поради което разноските следва да останат за страните. От
мотивите на съда не става ясно и как последният е стигнал до присъдената сума в
размер на 285 лв. Моли да се отемни определението, с което съдът е оставил без
уважение молбата на Й..
В съдебно заседание М.И. не се явява, като се
представлява от адв. Б.М., който изразява становище, че поддържа изложеното в
жалбата. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски.
М.Й. се явява лично и с процесуалния си представител
адв. А.В., като оспорва жалбата на И., поддържа изложеното в депозираните от
него въззивна жалба и частна жалба. Претендира направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски.
От представените доказателства по
гр.дело № 881 по описа за 2019 г. на Районен съд-Тетевен, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като в останалата му част е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество съдът приема следното:
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
Между
страните не е налице спор, а и видно от приложеното Удостоверение за раждане № *********/**.03.2017
г. на община Б., че от съвместното им съжителство на 01.03.2017 г. е родено
малолетното дете И. Й..
По
делото е изготвен социален доклад, от съдържанието на който се установява, че
страните са били във фактическо съжителство през времето от 2015 г. до 2017 г.,
като през този период се е родил И. Й. – единствено дете и за двете страни. През
време на съжителството им страните са живели в къщата на родителите на И. и в
къщата на М.Й.. Два месеца след раждането на детето между И. и Й. са възникнали
неразбирателства. През февруари 2018 г. М.Й. заминал за работа в Г., а И. поела
грижите за детето им в дома на родителите ѝ, находящ се на адрес: гр. Я.,
ул. „Х.К.“ *, като разчитала само на помощта на последните. Според длъжностното
лице, изготвило социалния доклад, детето е привързано към майка си и родителите
ѝ, като връзка с бащата не е прекъсната. Детето няма здравословни
проблеми и посещава детска градина в гр. Я.. По отношение на трудовата заетост
и доходите на И. в доклада е посочено, че И. работи като оперативен
счетоводител на трудов договор в счетоводна къща в гр. Я. при месечно
възнаграждение в размер на 600 лв. Получава и помощ по реда на чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД. Бащата М.Й. е безработен, без регистрация в ДБТ.
По
искане на страните в първоинстанционното производство са допуснати до разпит
Елка И. - майка на ищцата, М.Л.– приятелка на ищцата, Н.П. – майка на ответника
и Д.Д. – познат на ответника.
От
показанията на четиримата свидетели се установява, че страните се запознали
през 2015 г. и съжителствали съвместно през периода 2016 г. – 2019 г., като
през 2017 г. се родило и общото им дете – И. Й.. През 2018 г. ответникът
заминал за Г., за да работи, като по време на пребиваването му там бил посетен
от ищцата за няколко седмици. След заминването му грижите за детето се полагали
от ищцата, подпомагана от родителите ѝ. След прибирането на ответника от Г.
страните окончателно се разделили. Въпреки това, Й. поддържал контакт с детето,
като го вземал всеки петък, събота и неделя, и за около месец през лятото. След
прибирането си от Г. ответникът не е работил, като е получавал средства от
обезщетение от Г..
Единствените
съществени противоречия в показанията между свидетелите на ищцата – Елка И. и М.Л.,
и тези на ответника – Н.П. и Д.Д., са касателно момента на окончателната
раздяла между страните и обстоятелството дали във времето, през което
ответникът е бил в Г. същият е подпомагал финансово отглеждането на детето му,
доколкото между свидетелите няма спор, че грижите за детето са били полгани от
майката и родителите ѝ. Според свидетелите И. и Л. раздялата е настъпила
малко след раждането на детето през 2017 г., а според свидетелката П. това се е
случило след прибирането на ответника от Г.. На следващо място свидетелката И.
и Л. сочат, че не им е известно ответникът да е предоставял парични средства за
отглеждане на детето, като И. е посочила, че грижите му се ограничили със
закупуване на подаръци и на няколко пъти на памперси. От друга страна
свидетелката П. сочи, че по време на престоя си в Г. ответникът изпращал на
ищцата по 500 евро месечно по роднина. При кредитирането на показанията на
свидетелите съдът съобрази евентуалната им заинтересованост от изхода на спора,
доколкото и двете групи свидетели се намират в близки приятелски и роднински
отношения със страните. С оглед на посоченото съдът приема, че от показанията
на свидетелите се установява, че окончателната раздяла между страните е
настъпила след прибирането на ответника от Г., доколкото между свидетелите няма
спор, че по време на пребиваването му е бил посещаван от ищцата. В същият
момент съдът приема, че от показанията им не се установява Й. да е подпомагал
финансово жалбоподателката при отглеждане на детето, доколкото показанията на
свидетелката П. останаха изолирани както от показанията на останалите
свидетели, така и от останалите доказателства по делото.
От
приложената служебна – бележка се установява, че ищцата работи в „Счетоводна
къща – Р.С.“ ООД на длъжност счетоводител-оперативен с месечно брутно
възнаграждение в размер на 560 лв.
От
справка от Национала база Население се установява, че ответникът има постоянен
и настоящ адрес *** 19 и няма други деца освен И. Й..
От
справка от Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч и община Т.се установява, че ответникът
няма земеделски имоти, няма сключени договори за аренда и няма декларирани
превозни средства на територията на Община Тетевен. От справка в Имотния
регистър към Агенцията по вписванията се установява, че отвеникът няма
недвижимо имущество.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като въззивната инстанция дължи
произнасяне само в обжалваната част, а именно по отношение личните отношения на
бащата и издръжката, която последният следва да заплаща за минал момент.
По отношение на режима на лични контакти:
Видно
от отговора на исковата молба и обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд
не е уважил искането на ответника за определяне на режим на лични отношения
както следва всяка първа и трета седмица от месеца във вторник от 16:30 часа до
18:30 часа с преспиване, всяка четна година по време на зимната ваканция,
определена от МОН за съответната година, и по време на великденските празници,
а всяка нечетна година по време на пролетната ваканция, определена от МОН за
съответната година, и по време на коледните празници за времето от 10:00 часа
на първия ден от ваканцията, респективно на съответния празник до 18:30 часа на
последния ден от ваканцията, както и по отношение задължаване на ищцата да
посочи ползваната от нея отпуска до 31.05.
Настоящата
инстанция счита, че така направеното искане не съответства на интереса на
детето. По делото се установи, че детето е на сравнително малка възраст – три години, като е привързано към майка си и
родителите ѝ. В същия момент не е налице родителско отчуждение спрямо
бащата. Съдът съобрази и че страните се намират в едно и също населено място и
че до преди настоящото производство майката е предоставяла възможност на бащата
да взема детето всяка седмица. От показанията на свидетелите се установи, че
тази възможност е била временно ограничена поради конфликт между страните, като
след преодоляването му Й. отново е продължил да взема детето всеки петък,
събота и неделя. Първоинстанционният съд е съобразил и че детето посещава
детска градина и в това си качество няма пролетна, зимна или лятна ваканция,
като в тази му част искането би имало смисъл с постъпване на детето в училище.
Съдебният състав споделя и съждението на проверяваната инстанция касателно
исканото от Й. задължаване на майката да посочи ползвания от нея отпуск до
31.05., доколкото това би затруднило работния ѝ процес. Още повече, че
към настоящия момент тя е трудово ангажирана, а Й. е в търсене на работа.
По отношение на издръжката
Настоящата
инстанция приема, че по делото не се установи Й. да е предоставял средства под
формата на издръжка на жалбоподателката за отглеждането на детето им.
Посоченото е изводимо от обстоятелството, че по делото липсват доказателства в
тази насока. Единственото доказателство, подкрепящо тезата му, са показанията
на майка му, които не са подкрепени с писмени доказателства, поради което и не
следва да бъдат кредитирани в тази им част. По делото липсват банкови
извлечения или документи за банкови преводи. Обстоятелството, че страните са се
разделяли и събирали няма отношение към задължението на Й. за заплащане на
издръжка, което е възникнало от момента на предоставяне на детето единствено на
грижите на майката. В тази връзка се явява и основателно искането за присъждане
на издръжка за една година след завеждане на иска предвид доказаните нужди на
детето за този период, обусловени от обичайните условия на живот и посещението
му на детска градина.
С
оглед на гореизложеното въззивната жалба на М.И. се явява основателна, като
решението следва да се отмени в обжалваната част, а именно в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на издръжка за минал период, а
именно за времето от 04.11.2018 г. до 04.11.2019 г. /датата на предявяване на
исковата молба/, като М.Й. бъде осъден да заплати на детето И. Й. чрез М.И.
издръжка в размер на 170 лв. за времето от 04.11.2018 г. до 04.11.2019 г.
/датата на предявяване на исковата молба/.
По разноските:
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК е
производство по спорна съдебна администрация, поради което страните не си
дължат разноски и всяка от тях следва да понесе за своя сметка тези, които е
сторила. Изключение от посоченото е искът за присъждане на издръжка, поради
което и въззивния състав изцяло споделя изложеното в обжалваното определение, а
именно, че искането за присъждане на
разноски от страна на ищцата се явява основателно до размера спрямо уважената
част от иска за издръжка. Така, доколкото съдът уважи искането на
жалбоподателката за присъждане на издръжка за минал период, то на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Й. следва да заплати и сумата в размер на 40,80 лв. държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Ловеч, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати направените от въззиваемата разноски
в размер на 550 лв., платени в брой за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
*6 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 881 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Т.в частта, в която съдът отхвърлил иска с правно основание чл. 149 от СК, предявен от М.И.И., ЕГН **********,***, против М.И.Й., ЕГН **********,*** за
заплащане на издръжка за детето И. Мирославово Й., ЕГН **********, в размер на
170 лв. за минал период, именно от 04.11.2018 г. до 04.11.2019 г. /датата на
подаване на исковата молба/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И.Й.,
ЕГН **********,*** да заплати на детето И.М.Й., ЕГН **********, чрез М.И.И.,
ЕГН **********,*** – негова майка и законен представител, месечна издръжка за
минало време в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, дължима за периода
04.11.2018 г. до 04.11.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението
в сила до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
*6 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 881 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Т.в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.И.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.И.И., ЕГН **********,***, сумата в размер
на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.И.Й.,
ЕГН **********,*** да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Ловеч сумата в размер на 40,80 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжката за минало време.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен Касационен Съд при
предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от получаването му от страните.
Препис от
решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………