Р Е Ш Е
Н И Е №131
гр.
Габрово, 08.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември
................. през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 166 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Жалбоподателят А.С.А. ***
е обжалвал Заповед №0447/17.05.2019г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с искане
същата да бъде отменена.
В жалбата си А.А. оспорва фактите в констативен
протокол №2/15.04.2019г., като счита издадената Заповед за незаконосъобразна.
Безспорно установено било, че процесния имот представляващ УПИ III- 196 кв. 47 по плана на с. **************бил негова собственост по силата на НА№****/1987г. и НА№****/2018г. В имота нямало друга тоалетна,
като веднага след придобиването му, през 1989г. с цел неговото ползване бил
изградил баня и тоалетна. Констатацията на комисията от Община Севлиево, че
тоалетната била строена през 2018г. в нарушение на ЗУТ била невярна, като
обясненията на жалбоподателя по преписката потвърждавали факта на изграждане на
строежа през 1989г. Строежът бил допустим от техническа страна, като бил в
режим на търпимост. Ако същият се премахне, то в имота нямало да съществува
друга баня и тоалетна, което го правело неизползваем.
В жалбата се излага също, че в преписката нямало
представена декларация за годината на строителство на постройката, което
правело заповедта недоказана.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед
№0447/17.05.2019г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, като незаконосъобразна и
присъждане на направените по делото разноски.
За ответника Зам Кмет на Община Севлиево, редовно
призован, се явява процесуален представител, който заявява, че оспорва
депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени
съображения.
Административният съд като извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в
съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата,
намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
ГАС в
настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на настоящото
оспорване е Заповед №0447/17.05.2019 г. на Зам. Кмет на Община Севлиево Марица,
с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в село *********,
общ. Севлиево, представляващ: "Санитарен възел"- баня и тоалетна,
находящ се в УПИ III- 196, кв. 47 по плана на с. **********,
общ. Севлиево с размери 2,64м/2,42м без одобрени проекти и разрешение за
строеж.
Заповедта е
издадена на основание чл. 225 а от ЗУТ.
Процесният
строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
което е дало основание на административния орган да приеме същия за незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и
да разпореди премахването му.
Прието е,
че строежът не представлява търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са налични изискванията на тези норми.
За строежа
не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по
реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на
процесния строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна
на служители на Община Севлиево, констатациите от която са обективирани в КА №2
от 15.04.2019г., в който е констатирано изграждането на разпоредения за
премахване строеж: "санитарен възел"- баня и тоалетна с размери 2,
64м./2, 43 м. и височина 2, 55 м, изпълнен с тухлени стени, покривна
конструкция- стоманенобетонова плоча с покритие от рифелова ламарина върху
дървена конструкция, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото
КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него
установявания.
По делото
не са представени доказателства, че у жалбоподателя са налични строителни книжа
за процесните строежи, макар и съдът да е изпълнил задължението си за
разпределение на доказателствената тежест.
При това
положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на процесната
заповед факти, съответно административният орган е процедирал в съответствие
със законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената сграда
и е наредил премахването й.
В Заповедта
подробно е описано, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
който подлежи на премахване. Посочено е също, че строежа е изпълнен без
изискващите се строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж/ в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата
не се твърди, че за спорната постройка са налице одобрени проекти и е издадено
Разрешение за строеж, както и не се сочи година на изграждането. Излага се
единствено, че построеното е при режим на търпимост.
Установяването
на годината на построяване на строежа е от съществено значение за изясняване
предмета на спора дотолкова доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа,
макар и да не се сочи конкретно в коя хипотеза на § 16 или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да
попада процесното строителство.
В тази
връзка са дадени изрични указания по разпределението на доказателствената
тежест.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели С. А. и
Н. С. става ясно, че процесния
строеж бил изграден преди 1989г., като не били сигурни дали за него има
издадени строителни книжа. Според св. С.
построената баня и тоалетна била с площ около 2кв.м., а сега била единствено
ремонтирана.
За
доказване търпимост на един строеж с оглед необходимостта от преценка на
неговото съответствие с ПУП/ правилата и нормативите, действащия към момента на
извършването му/или съгласно ЗУТ, е необходимо назначаването на СТЕ в какъвто
смисъл е и допуснатата от съда СТЕ. В заключението си вещото лице посочва, че
съдейки по вложените материали, както и тяхното състояние към момента вероятно
строежа е изграден след 2016г. Според ЗРП на с. ************,
одобрен със Заповед №585/30.03.1964г. и актуализиран в техническата служба при
Община Севлиево, процесния строеж не е нанесен. Изграденото представлява
„Строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, допълващо застрояване,
разположен е свободно в имота, на разстояние 3, 05м. от страничната граница на
имота. В имота не са налице други баня и тоалетна. По ЗТСУ и ППЗТСУ, действали
от 1973г. до 2001г. не е допустимо да се изграждат външни тоалетни, при условие
че населеното място е водоснабдено- чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ /отм./ По ЗУТ,
действащ от 2001г. до настоящия момент процесния строеж не е узаконен, като не
са спазени сроковете за декларирането му съгласно §184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. В
съдебно заседание вещото пояснява, че сега постройката е с размери 2, 64м. на
2, 43м., което значително надвишава изложеното в показанията на свидетелите,
като св. С. твърди че е била с площ около 2кв.м. Експерта
пояснява, че е изследвал материалите за строителството и въз основа на тях
приема, че строежа е изграден след 2012г. Единствено не бил изследвал тухлите
от които е изградена постройката.
Предвид
тези данни по делото съдът приема, че по делото от страна на жалбоподателя не
се доказа точната година на построяване на сградата, предмет на Заповедта.
Налага се единственият възможен извод, че процесния строеж не е в режим на
търпимост, в какъвто смисъл са и изводите на административния орган, съответно
правилно е разпоредено и премахването му.
Административният
орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на §
16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Действително,
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д. В.
бр. 82 от 2012 г. Не са налице условията за търпимост
на изградения строеж, тъй като не се доказаха кумулативно зададените
предпоставки за приложение на посочените хипотези.
На първо
място не се доказа годината на построяване на строежа. Свидетелите А. и
С. заявяват че строежа е изграден преди 1989г., но в
разрез с показанията им е заключението на СТЕ, допусната и приета по делото.
Вещото лице, след преценка на вложените материали за изграждането на банята-
тоалетна е заявило, че построеното е след 2012г. Възможно е първоначално да е
построена баня с тоалетна, но същата да е значително с по- малки размери- както
заявява св. С. с площ около 2кв.м. Към
момента площта е около 6- 7 кв.м., т.е. значително надвишава това, за което
свидетелстват двамата свидетели. Освен това материалите вложени в строежа
според вещото лице са от период от преди 3-4 години, като единствено вложените
тухли са извън предмета на преценката на експерта. Безспорен е и факта, че
„строежа“ е без издадени строителни книжа- инвестиционен проект и Разрешение за
строеж.
Не се
ангажираха доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се
представиха доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване по
реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
С оглед
горното съдът намира, че процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла
на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ,
осъществен е без строителни книжа. За него не са налице предпоставките, водещи
до приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на ЗУТ.
По тези
съображения, съдът намира, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
При
изхода от делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от адвокат правна защита на
административния орган, в размер на 720 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка
с чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба №1/2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения и 300 лева депозит за вещо лице, общо 1020 лева
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на А.С.А. *** против Заповед №0447/17.05.2019г. на Зам. Кмет
на Община Севлиево, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА А.С.А. *** да заплати на зам. Кмет на Община Севлиево сума в размер
на 1020 лева- възнаграждение за адвокат и депозит за вещо лице, представляващи
направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :