Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда глава ХХІ НПК. С Присъда № 61 от 28.11.2011г., постановена по НОХД №284/2011г. на РС П. подсъдимите Ц. И. С. и Б. П. И. и двамата от Г. С. са признати за виновни в това, че: - на 15.01.2011г. в Г. С., О. В. Т., след предварителна уговорка помежду си и с Д.И. С. отнели от владението на представляващите СОУ „К.. О.” Г. С. без тяхно знание и съгласие с намерение противозаконно да присвоят следните движими вещи, собственост на училището, както следва: два броя метални пилони и един метален капак за цистерна на обща стойност 66.70 лв.; - На 16/17.01. 2011 г. в Г. С., О. В. Т. подсъдимите Ц. И. С. и Б. П. И., след предварителна уговорка помежду си отнели от владението на представляващите дружеството от стопанския двор на изкупвателния пункт на „Б.” ЕООД Г. П., О. В. Т. без тяхно знание и съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят техни движими вещи, както следва: 430 кг. метални отпадъци на стойност 180.60 лв.; - На 13 .02.2011 г. в Г. С., О. В. Т. сам подсъдимият Б. П. И. направил опит да отнеме от владението на представляващите „А.Л.-С.” Г. С. от стопанския двор на дружеството без тяхно знание и съгласие с намерение противозаконно да присвои техни движими вещи, както следва: 30 л. нафта на стойност 69.01 лв., кÓто деянието не довършил по независещи от волята му причини, като деянията им представляват продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 НК, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.26 НК във вр. с чл.36 и чл.58а НК са им наложени наказания както следва:за Ц. И. С. шест месеца лишаване от С., които да изтърпи при първоначално строг режим в затворническа общежитие от закрит тип и за Б. П. И. шест месеца лишаване от С., които да изтърпи при първоначално строг режим в затворническа общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Против така постановената присъда е подаден протест от РП П. допълнен с писмено изложение, в които се правят оплаквания за неправилност на атакуваната присъда в частта й относно начина, по които е определено наказанието на подсъдимите, както и че същото се явява несправедливо. Навеждат се доводи за аритметична грешка допусната от съда при редуциране на наказанието на подсъдимите по реда на чл. 58а НК, доколкото в тази процедура наказанието лишаване от С. може да бъде намалено само с една трета, а не с половината. Отделно от това наказанието лишаване от С. в размер на шест месеца е явно несправедливо с оглед многобройните отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимите. Отправя искане до съда да отмени обжалваната присъда като постанови нова по правилата на чл. 58 а НК. Против присъдата са подадени въззивни жалби от двамата подсъдими. Ц. С. твърди, че е осъден несправедливо и иска преразглеждане на делото. Другия подсъдим Б. И. заема становище, че извършеното от него деяние представлява маловажен случай на кражба, с оглед нанесените щети, които твърди, че са възстановени. Сочи, че е съдействал през цялото време на разследването и че деянието е извършил при крайна нужда, тъй като останал без пари и работа. Иска преквалификация на деянието си по чл. 194 ал. 3 НК, респ. по чл. 197 т. 3 НК като иска да му се наложи наказание пробация. Алтернативно моли наказанието му лишаване от С. да бъде намалено на три месеца с прилагане на чл. 66 ал. 1 НК. Преди даване ход на делото в деловодството на ВТОС е постъпило искане от защитника на подс. С., който желае да се присъедини към подадената от другия подсъдим въззивна жалба. Смята, че посочените в нея основания са относими и към подс. С., поради което моли окръжния съд да определи на последния наказание пробация с мерките по чл. 42 ал. 2 т.1, т. 2 и т. 6 НК или наказание лишаване от С. за срок от три месеца при изпитателен срок от три години. В съдебно заседание представителя на В. поддържа протеста и оспорва въззивните жалби. Заема становище, че присъдата на ПРС е правилна и законосъобразна, както с оглед правната квалификация на деянието, така и с оглед приетите от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предоставя на съда да прецени дали е налице математическа грешка при определяне на размера на наказанието на подсъдимите по реда на чл. 58а НК. Иска подаденият протест да се уважи. Защитникът на подс. И. навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон по чл. 195 ал. 1 т. 5 НК, тъй като процесното престъпление било маловажен случай на кражба по чл. 194 ал. 3 НК, доколкото стойността на предмета на престъплението е под две минимални работни заплати. Прави оплаквания за завишен размер на наложеното наказание, с оглед на ниската стойност на инкриминираните вещи, направеното от подсъдимия самопризнание и тежкото му финансово положение. Смята, че за предходните му осъждания е настъпила реабилитация по чл. 88а НК, поради което моли за приложение на чл. 66 НК. Алтернативно иска определяне на наказание по правилата на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 НК. Защитникът на подс. С. навежда доводи за преквалифициране инкриминираното деяние по чл. 194 ал. 3 НК респ. чл. 197 НК, доколкото щетите по делото са възстановени. Сочи за съществуващо несъответствие в изписването на правната квалификация на деянието в присъда. Смята, че следва да се приложи чл. 218б НК и на С. да бъде наложено наказание глоба. Подсъдимият Б. И., упражнявайки правото си на лична защита и последна дума моли съда да му наложи наказание пробация или глоба като съжалява за случилото се. Подсъдимият Ц. С., упражнявайки правото си на лична защита и последна дума моли съда да му наложи условно наказание. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът и въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка, ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимите, при условията на чл. 371 ал. 1 т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие, останалите приети по делото писмени доказателства, както и заключенията на съдебно оценъчните експертизи, от които се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите Ц. С. и Б. И. живеят в Г. С. и са приятели. Към момента на извършване на инкриминираните деяния първият е осъждан шест пъти за кражби и вещно укривателство като последното си наказание лишаване от С. е изтърпял на 01.07.2005г., а вторият е осъждан три пъти за кражба като на 31.05.2005г. е изтърпял наказанието лишаване от С. по последната си присъда. На 15.01.2011г. С. минал край двора на СОУ „К.О.”в Г. С. и видял на спортната площадка на училището два метални пилона с куки, боядисани в бяло, на които се окачвала мрежата при игра на волейбол, както и една цистерна с метален капак. Взел решение да ги открадне, което споделил с приятелите си Б. И. и Д.С. Последните се съгласили да участват и тримата се отправили към училището. След като влезли в двора му всеки от тях взел по един от набелязаните предмети и се отправили към пункта за вторични суровини на фирма „Б.” ЕООД в Г. С.. По пътя били забелязани от няколко граждани, които разпознали, че металните тръби са от училището. Междувременно тримата продали на изкупвателния пункт двете метални тръби и металния капак, за което получили сумата от 24, 78 лв. като фактурата била издадена на името на подс. С.. След като бил уведомен за кражбата директора на училището сигнализирал органите на полицията, които извършили оглед на място, направили проверка в пункта за вторични суровини и открили там двете метални тръби. Последните били върнати на представител на учебното заведение. Стойността на металния капак била заплатена впоследствие. Съгласно експертното заключение стойността на отнетите вещи възлиза общо на 66. 70 лв. Докато били на пункта подс. С. забелязал, че там има много дребни железа, които могат да се вземат. Забелязал още, че оградата е ниска и няма кучета. Споделил идеята си с другия подс. И. и двамата решили да се върнат на пункта през нощта на 16 срещу 17 януари 2011 г. След полунощ двамата подсъдими прескочили оградата на пункта, влезли в двора му и започнали да пълнят с железа предварително взетите от дома на С. чували. След като ги напълнили, напуснали района на пункта и ги скрили в храстите до близката бензиностанция. Отишли до дома на свид. Я., който се съгласил да им предостави автомобила си. След като подсъдимите го натоварили с чувалите се върнали при Я., който тръгнал ди ги кара към Г. П.. В началото на града били спени за проверка от полицейски служители, на които първоначално обяснили, че железата са на подс. И., но после признали от къде реално са ги взели. Металните отпадъци били категорично разпознати от свид. Н. – изкупчик на пункта на „Б.” ЕООД, на когото били върнати от органите на полицията. Според заключението на експерта стойността на железата с тегло 430 кг. възлиза на 180, 60 лв. След около месец, на 13.02.2011г. подс. И. решил да открадне гориво от селскостопански машини, собственост на „А.Л. – С.” , находящи се в стопанския двор на фирмата в Г. С.. И. се снабдил с 30 л. пластмасова туба и маркуч и след полунощ отишъл в стопанския двор до ветеринарната лечебница, където били паркирани трактор и багер. Отворил капачката на резервоара на багера и с помощта на маркуча започнал да пълни в тубата дизелово гориво. Бил забелязани от свид. К. – портиер на фирмата, който извикал да подсъдимия да преустанови действията си. И. тръгнал да бяга, но бил застигнат от портиера, който го хванал за връхните дрехи. Успял да се измъкне, но дрехите му останали в ръцете на портиера с намиращите се в тях документи за самоличност. След като били сигнализирани служителите на полицията, на мястото на произшествието бил извършен оглед, при който били иззети пластмасовата туба и маркуча, както и дрехите с личните документи на подсъдимия. Според оценката на вещото лице стойността на 30 лв. дизелово гориво възлиза на 69, 01 лв. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдържащи се в обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, протоколите за оглед на местопроизшествие, справките за съдимост, декларациите за семейно и имотно положение, характеристичните справки, останалите приобщени по НПК документи, включително и въведените в процеса заключения по съдебно – оценъчните експертизи. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относимите към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни и писмени доказателствата се намират във взаимна връзка и пълна корелация. При така установената фактология по делото въззивния състав намира за безспорно доказано, че подсъдимите Ц. И. С. и Б. П. И. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 НК От обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон. Предмет на инкриминираното престъпление са чужди движими вещи – метални пилони и метален капак, 430 кг. метални отпадъци, както и 30 л. дизелово гориво, собственост съответно на СОУ „К. О.” Г. С., „Б.” ЕООД Г. П. и „А.Л. – С.” Г. С.. Тези предмети имат своето парично изражение, което според експертното заключение за метални пилони и метален капак възлиза на 66, 70 лв., за 430 кг. метални отпадъци възлиза на 180, 60 лв. и за 30 л. дизелово гориво възлиза на 69, 01 лв. Двамата подсъдимите са наказателноотговорни лица. Същите чрез действията си са осъществили изпълнителното деяние на престъплението кражба като в първите два случая са прекъснали фактическата власт на досегашните владелци на процесните вещи, без тяхно съгласие и са установили собствена такава. В последния инкриминиран случай И. е започнал осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, но същото е спряло своето развитие във фазата на опита, поради намесата на свид. К. Процесните престъпни прояви са извършени в условията на продължавано престъпление, тъй като са осъществени през непродължителни периоди от време - по-малко от месец, при една и съща обстановка /отнемане на еднотипни вещи, от еднотипни места, при идентичност на действията/ и при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Освен основните елементи от състава на престъплението кражба е налице и квалифициращия признак. При отнемането на вещите подсъдимите са действали при предварителен сговор, което е изводимо, не само от обясненията им, но и от времето и начина на осъществяване на процесните престъпни прояви, като и двамата подсъдими са участвали в самото отнемане на вещите. Квалифициращият признак по чл. 195 ал. 1 т. 5 НК изисква случая да не е маловажен. Понастоящем не сме изправени пред такъв случай, каквото оплакване се прави от защитата. Това понятие е легално дефинирано в чл. 93 т. 9 НК като е прието, че за да е налице тази квалификация е необходимо извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се основава на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредни последици, данни за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Защитата, претендирайки за такава квалификация на деянието, акцентира основно върху ниската стойност на предмета на престъплението и причините за извършването му, както и че част от предмета на престъплението е неизползваема вещ. Относно ниската стойност на отнетото имущество следва да се уточни, че тя не е единствения критерий, по който се преценява липсата респ. незначителността на вредните последици, тъй като последните са не само имуществените вреди от него, но и всички други неимуществени вреди, които се нанасят на обществото. В конкретния случай са извършени няколко отделни престъпни деяния, в две от тях с участието на повече от едно лице. При първото деяния са отнети метални вещи от училищно заведение, предназначени за физическото възпитание на подрастващите. Във втория случай деянието е извършено в тъмната част на денонощието, при предварителна подготовка – подсъдимите са се снабдили с чували преди кражбата, а след това са намерили и използвали МПС, за да транспортират вещите до Г. П., където са щели да ги продадат. По отношение на третото деяние извършено само от подс. И., то също е осъществено през тъмната част на денонощието, отново след предварителна подготовка – снабдяване с туба и маркуч и е извършено след като вече същият е участвал в процесуално - следствени действия по разследването на предните две деяния. Наред с това двамата подсъдими не се отличават с добри характеристични данни и въпреки претендираното тежко финансово положение, с получените пари са закупили алкохолни напитки, за да се почерпят. Възражението, че при второто деяние са отнети неизползваеми вещи е неотносимо към правната квалификация на деянието. Важно за последната е предмета на престъплението да има своя паричен еквивалент, а не какво е неговото предназначение. Константна е съдебната практика, че отпадъците, които има стойност могат да бъдат годен предмет на престъпно посегателство. По делото безспорно е установено, че процесните метални отпадъци има цена, която възлиза на 180, 60 лв. Ето защо окръжния съд приема, че извършеното от подсъдимите не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, за да приемем наличието на маловажен случай. Квалификацията на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 5 НК се явява правилна, което е пречка за приложението на чл. 218б НК, доколкото законодателя изисква преди всичко случая да касае деяние по чл. 194 ал. 3 НК. Престъпната дейност на подсъдимите не може да бъде квалифицирана и по чл. 197 НК, тъй като същите са оказали съдействие само при заместването на една малка част от щетите. По-голяма част от инкриминираните вещи са намерени, иззети и върнати от органите на полицията, при изпълнение на службата им, без да имаме съдействие на виновните лица. Подсъдимите единствено са заплатили на пострадалите равностойността на откраднатия метален капак от цистерна. При това положение спрямо тях не може да се приложи намалената отговорност по чл. 197 НК. От субективна страна подсъдимите са извършили деянията си виновно, при форма на вината - пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието на подсъдимите са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянията им и последиците от тяхното извършване, като същевременно дейците са предвиждали настъпването на тези последици и пряко са целели това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят вещите, обективирано чрез действията им по продажбÓта. Въззивната проверка на първоинстанционната присъда по отношение на наложените наказания изисква преди всичко да се отговори на оплакването на подсъдимите настъпила ли е по отношение на тях абсолютна реабилитация по чл. 88а НК. Данните за предходните осъждания на подс. Ц. С. сочат за наличието на шест влезли в сила присъда /споразумения/, в периода от 11.01.1999г. до 25.03.2005г. С първите четири присъди, влезли в сила в периода от 11.01.1999г. до 19.07.1999г. С. е осъден на лишаване от С. на различен срок като изпълнението на всяко едно от наказанията е отлагано по чл. 66 ал. 1 НК за срок от една, две или три години. Със споразумение по НОХД № 91/2003г. на РС П., влязло в сила на 26.03.2004г., същият е осъден на глоба в размер на 300 лв., а със споразумение по НОХД № 15/2005 г. на РС П. е осъден на три месеца лишаване от С., които е изтърпял на 01.07.2005г. При това положение са налице условията за реабилитация 88а ал. 4 вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 и т. 5 НК. Относно наложеното наказание глоба по делото няма данни кога е изтърпяно, включително и дали има образувано изпълнително дело, но според съдебната практика, в такива случаи срока по чл. 88а НК започва да тече след изтичане на абсолютната давност по чл. 82 ал. 1 за този вид наказание. От това следва, че на 26.03.2007г. наказанието глоба е станало неизпълнимо, от която дата се брои двугодишния срок по чл. 82 ал. 1 т. 5 НК, след изтичането на който С. е реабилитиран за това наказание. По отношение на останалите наказания, от датата на последното изтърпяно наказание лишаване от С. - 01.07.2005г., до инкриминирания период 15-17 януари 2011г., са изтекли повече от изискуемите пет години, през което време подс. С. не е извършил друго престъпление за което да е осъден, видно от справката му за съдимост. Следващите му осъждания касаят престъпления след процесния период. Подобно е положението и на другия подсъдим И., който е осъден на обществено порицание през 2003г., което е изпълнено на 17.12.2003г., както и два пъти на лишаване от С. за срок от три месеца. Последните наказания са изтърпени ефективно по реда на чл. 68 ал. 1 НК от 01.12.2004г. до 31.05.2005г. Следователно от изтърпяването на последното наказание до дата на извършване на процесното престъпление са изтекли повече от пет години, каквото е изискването на чл. 88а ал. 1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 НК. По делото няма данни през този период И. да е осъден за друго умишлено престъпление. От изложеното следва, че за С. и И. са налице условията за реабилитация по чл. 88а ал. 4 НК, поради което същите следва да се считат за неосъждани. Ето защо първата инстанция неправилно е отчела като отегчаващи вината обстоятелства предишните осъждания на подсъдимите. Индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите обаче изисква да се преценят всички значими за нея обстоятелства, както относно личната опасност на дееца, така и относно тежестта на престъплението. В тази връзка трябва да се отбележи, че реабилитацията по чл. 88а НК заличава факта на осъждането и последиците му, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за извършваната от съда оценъчна дейност при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност на подсъдимия. /Реш. № 430/07.10.1996г. по н.д. № 468/1995г., I н.о. /. Факт е, че и двамата подсъдими са извършители престъпления от общ характер и то на еднотипни престъпления против собствеността, както и че за част от тях са им налагани ефективни наказания лишаване от С.. Наред с това същите не се отличават с позитивни данни за личността, което налага окръжния съд да ги определи като личности с висока степен на обществена опасност, въпреки настъпилата реабилитация по чл. 88а НК. Относно тежестта на престъплението следва да се има предвид, че същото представлява усложнена престъпна дейност, в която са участвали повече от едно лице /при първото деяние - три лица, при второто – две/. Споменатите обстоятелства настоящата инстанция определя като отегчаващи. Относно смекчаващите обстоятелства правилно районният съд не е отчел като такива направените от подсъдимите самопризнания. Въпреки, че са направени още в хода на досъдебното производство, същите не са допринесли за своевременното и същественото разкриване на престъпното посегателство. Към момента, когато са направени тези самоприþнания срещу двамата подсъдими е имало достатъчно доказателства за съпричастността им към извършване на процесното деяние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат семейното и имотно състояние на подсъдимите, причините подтикнали ги да извършат престъплението, възстановяването на предмета му, както и изразеното критично отношение. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не са установени многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства или едно, но изключително по своя характер, което да доведе до прилагане разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НК, каквото възражение прави защитата. При съотношението в което се намират смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, правилно районният съд е посочил, че всеки от двамата подсъдими следва да бъде осъден на лишаване от С. за срок от една година т.е. към минимума предвиден за инкриминираното престъпление. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 372 ал. 4 НПК, съдът правилно е посочил, че така определеното наказание следва да се редуцира с една трета или с четири месеца. Въпреки тази вярна постановка районният съд е наложил на всеки от двамата подсъдими наказание лишаваше от С. в размер шест месеца, което очевидно представлява грешка в аритметичното пресмятане. Въззивният съд може да коригира същата, доколкото има съответен протест от прокурор при РП П. в тази насока. Прилагайки точно разпоредбата на чл. 58 а НК и намалявайки определено наказание от една година с една трета т.е. с четири месеца се получава размер на наказанието лишаване от С. от осем месеца. Ето защо първоинстанционната присъда следва да се измени в тази й част като размера на наказанието лишаване от С. и на С., и на И. бъде увеличено от шест на осем месеца лишаване от С.. Наказанието лишаване от С. в този размер напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца, държи сметка за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК. С оглед на настъпилата реабилитация по чл. 88а НК по отношение на подсъдимите принципно е възможно приложението на института на условното осъждане, но според окръжният съд постигането на целите заложени в чл. 36 НК и преди всичко поправянето на двамата подсъдимите изисква същите да се отделят, макар и временно, от обичайната си среда, която допринася за формиране у тях на трайни престъпни навици и на един общественоопасен стериотип на поведение. Обществено оправдано е, а и действителното поправяне на подсъдимите налага те да изтърпят ефективно наложеното им наказание лишаване от С. за срок от осем месеца, при запазване на определения от районният съд първоначален режим на изтърпяване. С оглед на гореизложеното подаденият протест се явява основателен, а въззивните жалби неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. Основателността на протеста налага първоинстанционната присъда да бъде изменена на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК, като размера на наказанието лишаване от С. и на двамата подсъдими бъде увеличено от шест месеца на осем месеца. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА присъда № 61 от 28.11.2011г., постановена по НОХД №284/2011г. на РС П., в частта й относно размера на наложеното наказание лишаване от С. на подсъдимия Ц. И. С., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на наказанието му лишаване от С. от ШЕСТ МЕСЕЦА на ОСЕМ МЕСЕЦА. ИЗМЕНЯВА присъда № 61 от 28.11.2011г., постановена по НОХД №284/2011г. на РС П., в частта й относно размера на наложеното наказание лишаване от С. на подсъдимия Б. П. И., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на наказанието му лишаване от С. от ШЕСТ МЕСЕЦА на ОСЕМ МЕСЕЦА. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |