Решение по дело №1489/2009 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 630
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20091720101489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2009 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П., 12.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

   Районен съдия: Адриан Я.

 

като разгледа гражданско дело № 01489 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.М.К. срещу С.Г.В., С.Г.К., К.А.Я., И.Д.Г. – М. (наследник на Н.Г. К., починала по време на процеса), Д.С.Д., Р.С.В., И.Х.Б., Г.Д.Б., Т.Д.Б., М.К.В. и Д.М.З. (последните двама и ищеца – наследници на Л.А.В., починала по време на процеса), с която се иска допускане и извършване на делба на самостоятелен обект в сграда: П., находящ се на първи етаж, вход „А”, в ***, на ул. „****”, в гр. П., с площ 87,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, дневна, баня, тоалетна, коридор и балкони, при граници на апратемнта: от североизток – стълбище и апартамент № 2; от югоизток – ул. „****”; от северозапад – двор; от югозапад – апартамент 13, отгоре – апаратмент № 6, отдолу – мазета, ведно с прилежащото му избено помещение № 9, с площ 15,06 кв.м. и таванско помещение № 4, с площ 6,72 кв.м., ведно с 4,05 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил ½ (48/96) ид. ч. от имота чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт **** г. по описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС. Посочва, че чрез наследяване първите две ответници притежават 20/96 ид. ч., а всеки от останалите ответници по 1/96 ид. ч.

Съделителите С.Г.В. и С.Г.К. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция. Твърди се, че Г. Т.заедно със съпругата му от първия брак С.В. са придобили делбения имот, който е бил предоставен като обезщетение за отчужден имот. През 1962 г. умира първата му съпруга, като от този брак имат две деца - С.Г.В. и С.Г.К.. Впоследствие Г. Т.сключва граждански брак със С.Т., от която няма деца, като делбеният имот не е бил семейна имуществена общност между тях, при което втората съпруга не е могла да се разпорежда с имота.

Останалите съделители не са подали отговор на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приложени материалите по гр. д. № 450/2011 г. по описа на Районен съд – П. и в. гр. д. № 135/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд, в които се съдържат писмени доказателства, имащи значение за родствените връзки на страните по делото, както и за собствеността върху делбения имот (постановените съдебни актове по делата нямата обвързваща сила спрямо всички съделители, тъй като някои от тях не са участвали в производството, но по делата се съдържат писмени доказателства, приобщени към настоящото дело).

От приложенето свидетелство за венчание № 85 от 1943 г. се установява, че Г. Т.е сключил брак със С.В. на 30.05.1943 г., прекратен със смъртта на съпругата на 06.09.1962 г., поради което не е заварен брак по смисъла на чл. 103 от ПР на СК (1968 г., отм.), който за първи път въвежда режим на имуществена общност върху притежанието на имущество от съпрузите.

От пиложеното удостоверение за наследници № 2203/2.05.2010 г. се установява, че С.В. е оставила за нследници следните лица: Г. Т.(преживеял съпруг), С.Г.В. (дъщеря) и С.Г.К. (дъщеря).

От представените разписен лист от 1946-1948 г. на гр. П. - ЦГЧ и документи от отчуждителната преписка по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) се установява по делото, че Г. Т.през време на този му брак е притежавал в изключителна собственост имот с пл. № 4010 в кв. 38 по плана на гр. П. заедно с построената в него през 1947 г. жилищна сграда (така и решение № 1249 от 11.11.1963 г. по гр.д. № 1285/1963 г. на Пернишки ОС). През време на брака на Г. Т.със съпругата му С.В. по обичай до уредбата на съпружеските имуществени отношения с чл. 16 от Наредбата-закон за брака (1945 г., отм.), а след това по силата на посочения нормативен акт и чл. 33 (отм. -ДВ, бр. 23 от 1968 г.) от ЗЛС (1949 г.), е действал режимът на разделност на имуществените отношения между съпрузите както за предбрачните имущества на съпрузите, така и за техните имуществени придобивания през време на брака. Предвид изложените съображения и липсата на доказателства поземленият имот да е придобит общо от съпрузите, а само на такива за придобиването му в индивидуална собственост от съпруга Г. Т., препятстваща формирането на извод за лични права на съпругата С.В., следва да се приеме по арг. от чл. 33 (отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) от ЗЛС и чл. 92 от ЗС за приращението, че съпругът Г. Т.е притежавал в изключителна собственост имот с пл. № 4010 в кв. 38 по плана на гр. П. заедно с построената в него жилищна сграда.

Гореописаният имот, видно от писмо № 480 от 04.04.1963 г. от СП Жилищно строителство при ГНС - П. до Г. Т., списък на собствениците на отчуждените имоти в кв. 38 - нов и стари номера 47, 49 и 50 по плана на гр. П., скица-извадка от плана на гр. П. - ЦГЧ за кв. 38 и документите по отчуждителната преписка, е бил отчужден на основание чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) за групово и кооперативно жилищно строителство.

По постъпило във връзка с отчуждението възражение вх. № 450 от 10.04.1963 г. на Г. Т.с искане за обезщетение с участие в двустаен апартамент и други постъпили възражения от собственици на отчуждени имоти комисията по § 138 от ППЗПИНМ (отм.) е съставила акт от 25.07.1963 г. С решение № 53 по протокол № 19 от 23.08.1963 г. на Изпълнителния комитет на Пернишки ГНС (посочено в нотариален акт № 160 от 1969 г.) на основание чл. 55в от ЗПИНМ (отм.) и § 142 от ППЗПИНМ (отм.) се е произнесъл собственикът на имот пл. № 4010 - Г. Т., да бъде обезщетение с двустаен апартамент, като е приел, че с оглед семейното и имотно положение на отчуждените собственици не следва да се прилага чл. 55з от ЗПИНМ (отм.), предвиждащ възможността собственикът на отчужден имот да бъде освободен от заплащане на разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпеното жилище.

След така взетото решение за обезщетение на Г. Т.за отчуждения му имот е била извършена оценка на същия с решение по протокол № 11 от 04.09.1963 г., която в резултат от нейното обжалване по реда на § 87 и 88 от ППЗПИНМ (отм.) е изменена с решение № 1249 от 11.11.1963 г. по гр.д. № 1285/1963 г. на Пернишки ОС и определена обща стойност на отчуждения имот с построената в него жилищна сграда и други подобрения в размер на 4 751,77 лева.

Преди Г. Т.да е избрал като провоимащ жилището, с което да бъде обезщетен за отчуждения му имот в новостроящата сграда и да е сключил договор за него (такъв и не е представен по делото), за което е получил от СП Жилищно строителство при Пернишки ГНС нарочни писма от 11.01.1965 г. и 13.01.1966 г., той е сключил втори за него брак със С.Т. на 05.10.1964 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак от 29.10.2004 г. Бракът на Г. Т.със съпругата му С.Т. е заварен брак по смисъла начл. 103 от ПР на СК (1968 г., отм.), респ. § 4 от ПР на СК (1985 г., отм.), поради което правилата им относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането в сила на всеки един.

Установява се от представените оценка по § 169 от ППЗПИНМ от 21.08.1967 г. и справка -извлечение за стойността на отчуждените имоти, че жилището, което е било определено Г. Т.да получи като обезщетение в новостроящата се сграда, е делбеният имот, а именно П., находящ се на първи етаж, вход „А”, в ***, на ул. „****”, в гр. П..

Стойността на така отстъпеното като обезщетение жилище (делбения имот) по продажна цена е определена в размер на 7 388,96 лева, а по оценката по § 169 от ППЗПИНМ (отм.) – 7226,78 лева. Разликата между стойността на отчуждения имот от 4 751,77 лева, представляваща собствените средства по отпуснатия банков заем по Правилника за кредитиране на кооперативното и индивидуалното (групово или единично) жилищно строителство (1954 г., отм.), и стойността на отстъпеното жилище, която заедно със стойността на съответните идеални части от земята възлиза на 8 001,51 лева (така нотариален акт № 160 от 1969 г.), е била доплатена със средства от отпуснатия заем от БИБ, като след заплащането на стойността на жилището и въз основа на решение № 48 и 53 по протокол № 16 и 19 от 28 юни и 23 август 1963 г. и писмо от ГНС - СП Жилищно строителство на Г. Т.съпругата му С.Т. е издаден нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 160 от 04.06.1969 г. като придобит по покупка.

Тези факти се установяват от анализа и съвкупната преценка на горепосочените писмени доказателства и представените писмо от 16.08.1966 г. от МФ до Г. Т., молба от м. ноември 1966 г. по § 167, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.) от Г. Т.до ИК на ГНС - П. и вносни бележки от 1976 г. за погасяване на отпуснат за жилище заем, поради което съдът приема, че същият е отпуснат именно за доплащането на отстъпеното като обезщетение жилище, а и тази възможност е изрично предвидена в § 172 във вр. с § 91 от ППЗПИНМ (отм.). Посочените документи са събрани чрез приобщаване на материалите по гр. д. № 450/2011 г. по описа на Районен съд – П. и в. гр. д. № 135/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд.

При тези данни съдът приема, че Г. Т.е станал изключителен собственик на 4751,77/8001,51 идеални части от процесното жилище, но не и за разликата над стойността на отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.), която е заплатена със заемни средства, получени от Г. Т.през време на брака му със С.Т., и за която съответна част от собствеността на отстъпеното като обезщетение жилище – 3249,74/8001,51 идеални части, се включва в съпружеската имуществена общност.

Обезщетението за отчуждения на Г. Т.имот с жилище е станало с определянето на жилището, с което същият е следвало да бъде обезщетен и внасянето в БИБ на негово име като правоимащ на сума, равна на обезщетението, а придобиването на собствеността върху отстъпеното в обезщетение жилище с построяването на сградата, като издаденият за него нотариален акт (макар и в случая издаден на основание чл. 55г от ЗПИНМ (отм.) е констативен такъв и няма вещноправно значение - арг. от § 172 във вр. с § 81, 90 и 91 от ППЗПИНМ (отм.) и чл. 55г от ЗПИНМ (отм.) във вр. с § 149 от ППЗПИНМ (отм.). По делото липсват доказателства за точното време, през което са се осъществили тези правнорелевантни факти, но от данните по документите от отчуждителната преписка за избор на жилище и сключване на договор за строителство и от издадения нотариален акт, следва несъмнено изводът, че придобиването на процесния имот е осъществено през време на брака на Г. Т.със С.Т.. Този имот е отстъпен като обезщетение за отчуждения на Г. Т.имот, поради което за вложеното от него лично имущество, което той е притежавал преди брака си със С.Т. и което не е незначително, се е преобразувало в лично притежание на Г. Т.за съответната част от придобитото или за 4751,77/8001,51 идеални части от процесното жилище, с което е оборена не само презумпцията за съвместен принос, но и легитимиращото действие на нотариален акт № 160 от 1969 г. В този смисъл и постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, решение № 93 от 01.11.1972 г. по гр. д. № 86/1972 г. на ОСГК на ВС, тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и други.

Частта от процесното жилище, съответна на разликата за доплащане за отстъпения имот, е придобита чрез съвместен принос на Г. Т.и С.Т., тъй като е заплатена със средства по предоставен му през време на брака заем от БИБ, който е заварен брак. Съгласно чл. 13, ал. 8 от СК (1968 г., отм.), респ. чл. 25, ал. 2 от СК (1985 г., отм.), за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Следователно и двамата са били задължени за този заем, поради което придобитото със заемните средства е представлявало съпружеската имуществена общност и в случая двамата съпрузи Г. Т.и С.Т. са придобили в бездялова съсобственост 3249,74/8001,51 идеални части от процесното жилище. След придобиване на собствеността погасяването на задълженията във връзка с придобиването им, включително и със средства от извънбрачен произход от единия от съпрузите, не влияе върху придобитите от съпрузите права (в този смисъл решение № 799 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 533/92 г. на ВС, I ГО, и други).

По делото е приложен нотариален акт № 178 от 08.06.2000 г., от който се установява, че Г. Т.и С.Т. продават на Л.В. ½ иделана част от делбения имот (с адрес гр. П., ул. „****”, ***, вход „А”, ет. 1, ап. 3), т. е. двамата съпрузи са се разпоредили с ½ идеална част от процесното делбено жилище, която е съпружеска имуществена общност. Доколкото никой не би могъл да прехвърли другиму повече права, отколкото самият той притежава, следва да се приеме, че предметът на разпореждане по посочения договор включва изцяло притежаваното от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (3249,74/8001,51 идеални части) и част от притежаваното от съпруга Г. Т.в изключителна собственост (751,01/8001,51 идеални части), т. е. че всеки един от двамата съпрузи се е разпоредил с неговата част от процесното жилище, формиращи 1/2 идеална част от същия. Останалата ½ идеална част от процесното жилище е останала в изключителна собственост на съпруга Г. Т..

Следователно със смъртта на съпругата С.Т., настъпила на 03.07.2004 г., наследниците ѝ по закон съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН, установени с удостоверен за наследници № 7214/25.10.2019 г. – съделителите К.А.Я., И.Д.Г. – М. (наследник на Н.Г. К., починала по време на процеса), Д.С.Д., Р.С.В., И.Х.Б., Г.Д.Б., Т.Д.Б., М.К.В. и Д.М.З. (последните двама и ищеца – наследници на Л.А.В., не са получили част от собствеността върху процесния имот.

След смъртта на Г. Т., притежаваните от него в изключителна собственост ½ идеална част от процесното жилище, са придобите чрез наследяване от двете му дъщери, а именно съделителките С.Г.В. и С.Г.К.. Техните квоти са равни по аргумент на чл. 5, ал. 1 от ЗН или всяка от тях е придобила по ¼ идеална част от имота.

С договор за дарение, съдържащ се в нотариален акт № 141 от 24.06.2004 г. Л.В. е дарила на съделителя Р.К. притежаваните от нея ½ ид. ч. върху процесния делбен имот. Това означава, че Р.К. притежава 2/4 ид. ч. от делбения имот.

Предвид изложеното делбените квоти са следните: 2/4 ид. ч. за Р.К., ¼ ид. ч. за С.Г.В. и ¼ ид. ч. за С.Г.К., като между тези съделители следва да се допусне делба.

Останалите съделители не са съсобственици на процесния имот, а съдебната делба е специфичен способ за ликвидиране състоянието на съсобственост, поради което спрямо тях следва да се отхвърли предявеният иск за делба.                                                                                                                 

Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

            ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Р.М.К., ЕГН **********, с адрес ***  срещу С.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда: П., находящ се на първи етаж, вход „А”, в ***, на ул. „****”, в гр. П., с площ 87,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, дневна, баня, тоалетна, коридор и балкони, при граници на апратемнта: от североизток – стълбище и апартамент № 2; от югоизток – ул. „****”; от северозапад – двор; от югозапад – апартамент 13, отгоре – апаратмент № 6, отдолу – мазета, ведно с прилежащото му избено помещение № 9, с площ 15,06 кв.м. и таванско помещение № 4, с площ 6,72 кв.м., ведно с 4,05 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, ПРИ КВОТИ: 2/4 идеални части за Р.М.К., ЕГН **********; 1/4 идеални части за С.Г.В., ЕГН ********** и 1/4 идеални части за С.Г.К., ЕГН **********, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за допускане на делба на горепосочения имот спрямо К.А.Я., И.Д.Г. – М., ЕГН ********** (наследник на Н.Г. К., починала по време на процеса), Д.С.Д., ЕГН **********, Р.С.В., ЕГН **********, И.Х.Б., ЕГН **********, Г.Д.Б., ЕГН **********, Т.Д.Б., ЕГН **********, М.К.В., ЕГН ********** и Д.М.З., ЕГН ********** (последните двама – наследници на Л.А.В., починала по време на процеса).

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.