Р Е Ш Е Н
И Е
№ 698 / 1.10.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 727 по описа за 2021 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от „Агрофарм“
ООД, представлявано от Н.С. – управител, чрез адв. Н.Р. срещу Решение № 316/21.05.2021 г. по АНД
202115220200003/2021 г. по описа на РС - гр. Пазарджик с което е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002390, издадено от Р. М.– изп.директор на ИА
„Главна инспекция по труда“ гр.София, с
което на „Агрофарм“
ООД, представлявано от Н.С. – управител, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева на основание 415в, ал.1 вр. чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 вр.чл.63, ал.1 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят,
редовно призована, се представлява от адв.И. Б., който излага аргументи за
отмяна на решението на РС Пазарджик, претендира заплащане на адвокатски хонорар
и представя писмени бележки, в които подробно развива мотиви за искането за
отмяна на решението на РС Пазарджик и отмяна на НП, както и присъждане на
направените разноски по делото.
Ответната
страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, редовно
призована, не изпраща представител, взема становище по подадената жалба, в
което се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и присъждане на
разноски по делото.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се потвърди решението на РС Пазарджик като
законосъобразно и правилно, излага аргументи защо счита, че е доказано
нарушението.
Пазарджишки
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд
Пазарджик е посочил в решението си следната фактическа обстановка :
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 17.09.2020г., около 13:00
часа, на обект „Лозов масив", находящ се в землището на с.Лесичово,
обл.Пазарджик било допуснало до работа като работник - берач на грозде, лицето С.С.Д.,
ЕГН *********, без преди да му предоставено копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. На посочената по-горе дата, час и място
лицето било заварено да извършва работа като бере грозде. На мястото на
проверката лицето С.Д. попълнило декларация по чл.402 от КТ, в която
декларирало елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че
работи в „Агрофарм" ООД от 17.09.20г. с работно време от 08:00 до 05:00
часа и с почивни дни събота и неделя, както и с почивки през работния ден по 1
час, като получава възнаграждение в размер на 30 лева на ден. Декларирал също,
че не е получил на хартиен носител заверено копие на уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ.
Нарушението било установено в хода на проверка от служители на Д
„ИТ"-Пазарджик, извършена на горепосочената дата на място в обекта на
дружеството, както и на 30.09.2020г. при преглед на фирмената документация на
дружеството в сградата на дирекцията. Тогава бил представен трудов договор №
1119 от 17.09.2020г., сключен между дружеството и гореспоменатото лице, който
бил регистриран в ТД на НАП на същата дата. Това било видно от справка с изх. №
13388203035748 от 17.09.20г. в 19:27 часа, т.е. повече от шест часа след
проверката на място в обекта.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1, които са екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Г.М.-
ст. инспектор в Д „ИТ"-Пазарджик, въз основа на който било издадено
атакуваното НП. Последното било изпратено по пощата и връчено на дружеството на
17.12.2020 год., видно от отбелязването в пощенското известие за доставка на
лист 18 от делото, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез
наказващия орган посредством куриер на 22.12.2020 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
В мотивите на решението съдът е приел, че от обективна страна установено по делото запълва
състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, при което правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в
качеството му на работодател. Посочил е, че в тази насока са писмените
доказателства по делото - декларация попълнена въз основа на чл.402, ал.1, т.3
от КТ /лист 25 от делото/, трудов договор /лист 22 от делото/, справка от НАП
за прието уведомление по чл.65 ал.5 от КТ с изх. № 13388203035748 от 17.09.20г.
в 19:27 часа /лист 24 от делото/, както и категоричните показания на св.Г.М.и
св.С.Д.. Според съда както актосъставителят М., така и работникът Д. са заявили
недвусмислено, че в деня на проверката - 17.09.20г., около 13:00 часа, в обекта
на дружеството - „Лозов масив" в землището на с.Лесичово, горепосоченият е
бил заварен да престара труд за дружеството като берач на грозде. Установено
било категорично и това, че към този момент на Д. не е било предоставено копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С оглед на
това тук съдът е приел, че правилно е
ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството с
издаденото НП. Прието е за несъстоятелно и възражението на пълномощника на
дружеството, че вмененото административно нарушение е несъставомерно от
обективна страна, т.к. за да е извършено е било необходимо преди това с
работникът да е имало сключен трудов договор, а такъв не бил сключен до момента
на проверката. Видно от представения трудов договор № 1119 от 17.09.2020г.
същият е бил сключен в деня на проверката, макар да няма данни в колко часа е
станало това. Със сигурност обаче сключването му е станало преди договорът да
бъде регистриран в ТД на НАП на същата дата, видно от справка с изх. №
13388203035748 от 17.09.20г. в 19:27 часа. Всичко това според съда показвало,
че на процесната дата дружеството е имало намерение да сключи и е сключило трудов
договор с работникът, а щом това е така, то е било длъжно и да изпълни
задължението си по чл.63 ал.2 от КТ, т.е. да не допуска до работа работникът,
без преди това да му връчи документите по чл.63 ал. 1 от КТ, сред които и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
В касационната жалба е приповторено възражението
релевирано и пред Районен съд Пазарджик за липса на сключен трудов договор към
момента на проверката, поради което и следва да се приеме, че е осъществено
различно нарушение от соченото в АУАН и НП и да се отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата на проверката 17.09.2020 г. и към часа на проверката
около 13.00, св.Д. е престирал труд на
лозовия масив в с.Лесичово, както и че на същата дата е имал сключен трудов
договор с дружеството жалбоподател, който е бил регистриран по
законоустановения ред в ТД на НАП в 19.27.05 часа. Спорът по делото е дали
трудовият договор е подписан преди проверката или след нея. За отговора на това
възражение въззивния съд е направил анализ на доказателствата, който не се
споделя от настоящия съдебен състав. Неправилно са игнорирани показанията на
св.Д., че е заявил на проверяващите при проверката, че няма сключен трудов
договор, тъй като те не се оборват от доказателствата по делото. Самият св.Д.
сочи, че е подписал той декларацията и е бил запознат със съдържанието и, но от
съдържанието на същата не може категорично да се заключи, че освен той е
декларирал, че не е получил копие от уведомлението, а не че не е подписал
въобще трудов договор. Това е така, тъй като в декларацията като т.11 се сочи :
„получени : копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД
на НАП и екземпляр от сключен трудов договор“ и се установява ограждане на
възможен отговор не. Така описано в декларацията не става ясно по категоричен
начин дали се сочи за неполучено уведомлението или трудовия договор, а с оглед
показанията на св.Д. и часът на регистриране на трудовия му договор се създава
съмнение дали към момента на проверката св.Д. въобще е имал сключен договор или
той е бил сключен в последтвие. Показанията на св.Г.М./актосъставител/ не са
достатъчно конкретни именно по отношение на установените факти при проверката
касатаелно св.Д., поради което и не може да се приеме, че само въз основа на
тях е доказано нарушението и следва да се игнорират показанията на работника. Ето защо и съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не е доказано по безспорен начин именно вмененото с АУАН и
НП нарушение, което е в доказателствената тежест на административния орган. Предвид
на соченото и се явява основателно релевираното възражение в касационната жалба
за недоказаност на нарушението.
С
оглед на това съдът намира, че решението следва да се отмени, като се постанови
решение, с което се отмени процесното наказателно постановление.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за
касационната инстанция, които представляват адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. Видно от представените писмени
доказателства е заплатена сумата от 300 лева за адвокатски хонорар за
процесуално представителство по КАНД 727/2021 г. по описа на Пазарджишки
административен съд и ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати
тази сума на „Агрофарм“ ООД. За пълнота следва да се посочи, че в хода на
въззивното производство своевременно е направено искане за присъждане на
сторените разноски, но не са представени доказателства за заплатена сума за
адвокатски хонорар. С оглед на това и следва да бъде присъдено заплащане на
разноски единствено за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 316/21.05.2021 г.
постановено по АНД № 202115220200003/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
И
вместо него постановява :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-002390, издадено от Р. М.– изп.директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ гр.София, с което на
„Агрофарм“ ООД,
представлявано от Н.С. – управител, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на
основание 415в, ал.1 вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.63, ал.2 вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр.София“ да заплати на „Агрофарм“ ООД, представлявано от Н.С. – управител,
сумата от 300 (триста) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :,............/п/..........................
ЧЛЕНОВЕ : 1..,,,,,,,,,,,,,/п/,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
2.........../п/.............................