Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 237 по описа
за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27а и чл.32, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано е по жалба на Р.Ю.П. с ЕГН **********,***,
понастоящем в ЗО – гр. Велико Търново, против Заповед №ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Вълчи дол, с която на
основание чл.30, ал.2 от ЗЗДет е прекратено
настаняването на детето Р.Р.Ю.. в семейството на К.И.и
на основание чл.27, ал.1 от ЗЗДет детето Р.Р.Ю.. е настанено временно в професионално приемно
семейство на Р.А.И.и С.Р.И.от гр.Девня, до произнасяне на съда с решение по
чл.28, ал.1 от ЗЗДет. Жалбоподателят твърди, че неправилно с оспорената заповед е прекратено
настаняването на детето в семейството на неговата сестра К.И.Счита, че в
интерес на детето е същото да бъде настанено и отглеждано от негов близък
роднина, каквато е сестра му, а не в приемно семейство, както и е в интерес на
детето да не бъде разделено от своите братя. По съображения, изложени в жалбата
и поддържани в съдебно заседание, моли Заповед №ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г. на
директора на ДСП - Вълчи дол да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Вълчи дол депозира писмено становище, с което заявява, че оспорва
жалбата. Счита, че са налице предпоставките за издаване на процесната
заповед, предвид констатацията за неполагане на грижи за детето, установено при
проверка и отразено в обстоятелствената част на акта. Въз основа на аргументи,
изложени в молба рег. № ДА-01-2215/13.10.2023г. и молба рег. № ДА-01-2286/20.10.2023г.,
настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане № 100878 на Община
Шумен (л.36), детето Р.Р.Ю.. е родено на ***г. в гр.
Шумен от родители: Емине Руменова Александрова – майка и Р.Ю.П. – баща.
Съгласно Акт за смърт №2190/13.09.2022г. на Община
Варна (л.50), майката е починала на 12.09.2022г.
От съжителството си двамата родители имат родени
четири деца – Р.Р.Ю.. - на 13 г., Г.Р.Ю.. - на 11г., Р.Р.Ю.. - на 9г. и А.Р.Ю.. - на 2г.
След смъртта на майката, в края на месец януари
2023г., бащата заедно с децата се е преместил да живее в с.Стефан Караджа.
Бащата започнал работа, а трите
по-големи деца били записани на училище. От този момент отдел „Закрила на
детето“ при ДСП – Вълчи дол работи по случая.
На 09.05.2023г. в ДСП – Вълчи дол постъпило писмо от
РС - Нови пазар, с което дирекцията била уведомена, че бащата Р.П. е осъден по
НОХД №196/2023г. по описа на РС - Нови пазар и предстои да търпи ефективно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. С оглед на това е
извършена проверка от служители на дирекцията, при която било установено, че
четирите деца живеят в с.Червенци, община Вълчи дол и за тях основно се грижи
тяхната леля по бащина линия - К. А. И.. Доколкото служителите установили много
близка връзка между децата и лелята, както и предвид факта, че бащата следвало
да започне да търпи наказанието от 12.05.2023г., било преценено в интерес на
децата, че същите следва да бъдат настанени в семейството на лелята К. А. И.. В
тази връзка бащата подписал Заявление (л.57), с което отправил искане децата
му, в т.ч. Р.Р.Ю.., да бъдат настанени при сестра му К.,
а К.А.И.подписала декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет
(л.44) на 15.05.2023г. за съгласие за настаняване в семейството ѝ на
четирите деца на оспорващия. След изготвяне на съответните социални доклади,
директорът на ДСП – Вълчи дол издал Заповед №ЗД/Д-В-ВД-015/31.08.2023г. (л.38),
с която настанил временно детето Р.Р.Ю.. в семейството на К.А.И.с настоящ адрес *** дол
до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.
Преди
започване на учебната година социалните работници посетили дома на К.А.И.в
с.Червенци и установили, че лелята и децата са напуснали жилището и са се
установили в с.Стефан Караджа, община Вълчи дол, при лицето С.А.– фермер, който
им предоставил жилище за безвъзмездно ползване. При посещението обаче било
установено, че К.А.И.не е в жилището, а за децата се грижи нейният син С.А..
Той уведомил социалните работници, че К.И.е заминала за Франция на гроздобер и
не е ясно за какъв период ще отсъства от дома.
С оглед тези
факти, на 21.09.2023г. бил съставен доклад за оценка на случая и предприемане
на мярка за закрила спрямо дете (л.30), с който бил направен извод, че са
налице факти и обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на децата,
включително и по отношение на детето Р.Р.Ю.., поради
което спрямо него следва да се предприеме мярка – настаняване в приемно
семейство, като четирите деца следва да бъдат настанени в приемни семейства в
едно населено място, с цел запазване на емоционалната връзка между децата.
Прието е също, че следва да бъде прекратена предприетата мярка за настаняване
на детето в семейството К. А. И.. Бил съставен от социален работник в отдел ЗД
при ДСП – Вълчи дол на 21.09.2023г. и план за действие относно детето Р.Р.Ю.. (л.27). Били направени проучвания за намиране на
подходящи приемни семейства, като вследствие на това било установено, че имало
свободно приемно семейство, което отговаряло на профила на детето, а именно
приемното семейство на Р.А.И.и С.Р.И.от гр.Девня.
Въз основа на така установените факти, директорът на
ДСП – Вълчи дол издал Заповед №ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г., с която на основание
чл.30, ал.2 от ЗЗДет е прекратено настаняването на
детето Р.Р.Ю.. в семейството на К.А.И.и на основание
чл.27, ал.1 от ЗЗДет детето Р.Р.Ю..
е настанено временно в професионално приемно семейство на Р.А.И.и С.Р.И.от
гр.Девня, до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 02.10.2023г.,
а жалбата пред съда е подадена по пощата на 07.10.2023 г., видно от пощенското клеймо,
положено върху плика.
По делото е представена и приета като доказателство
цялата административна преписка по издаване на оспорената в настоящото
производство заповед.
По искане на оспорващия в качеството на свидетел е
разпитана К. А. И., негова сестра и леля на детето. От нейните показания се
установява, че е заминала за Франция да бере грозде, за да може да обезпечи
децата с материали и дрехи за училище. Била е там около 20-25 дена. През това
време за децата се е грижил нейният син, който е на 18 години. Свидетелката
заявява, че желае да се грижи за децата и повече няма да ги поверява на грижите
на друг член от семейството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на оспорване е индивидуален административен
акт - Заповед № №ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г., издадена от директора на ДСП – Вълчи
дол, който подлежи на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.27а,
ал.1 от ЗЗДет. Жалбата е подадена от надлежна страна
– родител, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
При извършена служебна проверка за валидността на
акта, съдът констатира, че същият е постановен от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Вълчи дол - компетентен орган според разпоредбата на
чл.27, ал.1 от ЗЗДет.
Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като са събрани
доказателства за релевантните юридически факти, които са от значение за
правилното решаване на случая, и при излагане на мотиви, обосноваващи взетото
решение.
Съдът приема, че обжалваният акт е издаден и в
съответствие с материалния закон и целта на закона.
Процесната заповед е издадена на основание чл.30, ал.2, във вр. с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗДет,
послужило за прекратяване на настаняването на малолетното детето в семейството
на К.А.И.до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет,
и на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4
и чл.25, т.3 от ЗЗДет и чл.33, ал.1 от ППЗЗДет, послужило за временно настаняване на малолетното
дете в професионално приемно семейство на Р.А.И.и С.Р.И.до произнасяне на съда
с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЗДет, прекратяване на настаняването може да се извърши
временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този
случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото
отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за
закрила, ако по този начин се осигурява най-добрия интерес на детето.
Видно от мотивите и разпоредителната част на
оспорената заповед, с нея е наредено прекратяване настаняването на детето в
семейството на неговата леля и настаняване на детето в професионално семейство,
като изрично в заповедта е посочено, че мярката е временна до произнасяне на
съда по реда на чл.28 от ЗЗДет. Следователно както
прекратяването на настаняването, така и настаняването при професионалното
приемно семейство, са с временен характер, в унисон със законовата разпоредба.
Фактическите основания, изложени в процесната
заповед, сочат, че бащата на малолетното дете обективно не може да полага грижи
за детето, тъй като изтърпява наложено наказание лишаване от свобода в ЗО
Велико Търново. Безспорно се установи по делото, че лелята К.И.на малолетното
дете, което е било настанено при нея, заедно със своите братя Г. на 11 год., Р.
на 9 год. и А. на 2 год., като временна мярка, е напуснала жилището и страната,
без да уведоми социалните работници. През периода, в който лелята е отсъствала,
за децата грижи е полагал синът на К. И., който е на 18 години и е работил през
цялото време.
При тези факти
правилно административният орган е приел, че са налице основанията, визирани в
чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗДет, а именно промяна в
обстоятелствата, свързани с детето и е в негов интерес настаняването при леля
му да бъде прекратено, което е довело и до промяна на мярката за закрила,
поради което на сочените основания е прекратено настаняването на малолетното
дете в семейството на К. А. И..
По отношение определяне на новата временна мярка на
малолетното дете административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.25,
ал.1, т.3 от ЗЗДет, според която може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Предприетата с
оспорената заповед временна мярка за закрила е предвидена в чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДет, а именно настаняване в приемно семейство. Тя е
временна и се налага по административен ред при наличие на основанието по чл.30,
ал.2 от ЗЗДет, което в настоящата хипотеза е налице.
В случая събраните по делото доказателства установяват, че бащата на детето
изтърпява ефективно наложено наказание лишаване от свобода и следователно
липсва възможност той да полага адекватни грижи за малолетното си дете.
Установява се също, че лелята по бащина линия, при която са били настанени
децата, е напуснала жилището и страната и децата са били лишени и от нейните
грижи, както и към настоящия момент не работи и няма постоянно жителство, както
и настаняването на детето при нея е прекратено. Следователно към момента на
издаване на оспорената заповед са били налице обстоятелства, застрашаващи
живота и здравето на детето Р.Р.Ю... В тази връзка
изготвеният социален доклад представлява официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по
установения ред и форма, и е доказателство пред съда до доказване на
противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния
работник. Доказателствата по делото изцяло обосновават изводите на социалния
работник в доклада, че бащата на детето е в трайна невъзможност да го отглежда.
Липсата на адекватни грижи и контрол, както и поведенческите прояви и проблеми на
лелята на детето, крият риск за детето, поради което съгласно чл.25, ал.1, т.3
от ЗЗДет е налице основание за настаняване на детето
извън семейството.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет,
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане. В случая от приложените към
административната преписка социални доклади, проучвания, протоколи от проведени
срещи е видно, че предприетата мярка за настаняване на детето в семейството на
роднини – леля на детето, не е дала резултат. Предвид изложеното, в случая
административният орган обосновано е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейство на роднини и е пристъпил към настаняването му
в приемно семейство, с цел защита на интересите на детето, които имат приоритет
пред желанията или интересите на родителите, както и пред желанията или
интересите на роднините. Мярката не е наказание и целта ѝ не е
прекъсването на връзката между детето и баща му, а постигане на максимална
защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и от
международното право, над тези на родителите му. Още повече, че наложената мярка
е временна и детето е настанено в семейна среда, независимо че не е в
семейството на роднини.
Предвид това съдът приема, че към момента на
издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В рамките на
настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет
съдът намира, че предпоставките за временно настаняване на детето Р.Р.Ю.. в професионално приемно семейство на Р.А.И.и С.Р.И.към
датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни
доказателства за необходимостта от предприемане на тази мярка. Понятието „висши
интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в
прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в
принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386
(X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959г. и в чл.10, ал.1 от ЗЗДет. В конкретния случай приоритетно значение има правото
на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин,
както и на защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и
становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното
производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на
социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните
цели на закона. С оглед на изложеното съдебният състав намира, че
административният орган е действал в съответствие и с целта на закона, като
временното настаняване е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане на
здравето на детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна
мярка, целта е да се защити и осигури по най-добрия начин интересът на детето,
с оглед основната цел - да се осигури среда, където да бъдат задоволени по
най-адекватен начин неговите права и интереси и като такава мярка тя се
предприема винаги в интерес на детето.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство
съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към
момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е
временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в
бъдеще, е предмет на производство по чл.28 от ЗЗДет,
като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този
въпрос.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че Заповед
№ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г. на директора на ДСП – Вълчи дол, с която на
основание чл.30, ал.2 от ЗЗДет е прекратено
настаняването на детето Р.Р.Ю.. в семейството на К.А.И.и
на основание чл.27, ал.1 от ЗЗДет детето Р.Р.Ю.. е настанено временно в професионално приемно
семейство на Р.А.И.и С.Р.И.от гр.Девня, до произнасяне на съда с решение по
чл.28, ал.1 от ЗЗДет, е издадена от компетентен
орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма.
Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните
предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения
съдът приема, че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ю.П. с ЕГН **********,***, понастоящем в ЗО
– гр. Велико Търново, против Заповед №ЗД/Д-В-ВД-019/21.09.2023г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Вълчи дол.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. Касационната жалба се подава
чрез Административен съд – Шумен.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: