Р Е Ш Е Н И Е
Номер 889 18.06.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Бургас, деветнадесети
състав, на трети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Чавдар
Д.
Членове: 1.
Христо Христов
2. Марина Николова
при секретаря Й. Б. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Д. касационно наказателно административен характер дело номер 1047 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против Решение № 260161/22.02.2021 г., постановено по НАХД № 43/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било отменено Наказателно постановление № 02-0003278/29.10.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на ответника „Уелдинг сервисес Петров 2016“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, се представлява от юрисконсулт С.Н., която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, но по мотиви, различни от изложените.
Производството пред Районен съд - Бургас е било образувано по жалба на „Уелдинг сервисес Петров 2016“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-0003278/ 29.10.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите, както и правните изводи за наличие на процесното административно нарушение, отразени в оспореното наказателно постановление са надлежно установени от събраните по делото доказателства. В конкретния случай обаче, според въззивната инстанция е налице хипотезата на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН. Т.е. според съда до влизане в сила на наказателното постановление е последвала разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя, а именно изменение в съдържанието на чл.415 КТ, изразяваща се в отпадане задължението на наказаното лице да изпълнява задължителни предписания на контролните органи, различни от тези по чл.405а, ал.4 КТ. Доколкото вменената санкция за неизпълнение на задължителни предписания, фиксирана в ал.1 на чл.415 КТ е отпаднала, а според ал.2 (нова) наказуемо е неизпълнението единствено на предписанието по чл.405а, ал.4 КТ.В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че настъпилите промени в материалния закон се явяват основание за отмяна на постановеното наказателно постановление.
Решението на Районен
съд – Бургас е правилно, но по основания различни от изложениете.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че според установените по делото факти, районният съд е достигнал до правилен правен извод, че наказаното лице действително е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му с процесното наказателно постановление.
Неправилен обаче се явява изводът на съдебния състав, според който е отпаднала предвидената от закона санкция за неизпълнение на предписание на контролен орган, различно от това по чл.405а, ал.4 КТ. За да достигне до този извод въззивният съд неправилно е счел, че задължителните предписания по КТ не представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 АПК, именована „Принудителни административни мерки“ - „За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:“ Сред изброените ПАМ изрично в т.12 е посочена компетентността на длъжностните лица при ИТ „да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.“ От такапосочената разпоредба става ясно, че задължителното предписание по КТ е вид ПАМ, поради което настоящата инстанция счита, че с изменението на чл.415 КТ с ДВ 107, 2020г. практически е бил разширен обхватът на санкционната норма, която освен задължителните предписания на ИТ (според предходната й редакция), вече обхваща и всички останали видове ПАМ, изброени в разпоредбата на чл.404, ал.1 КТ. Що се отнася до специалната хипотеза, уредена в ал.2 на чл.415 КТ, касаеща неизпълнението на задължителните предписания по чл.405а, ал.4 КТ, следва да се отбележи, че същата е обособена като самостоятелно нарушение с по-висока степен на обществена вредност, поради което е предвидена санкция, превишаваща както по минималния така и по максималния си размер тази по ал.1 на чл.415 КТ. Изложеното дотук води съдебният състав до извод, че след изменението на КТ с ДВ бр.107 от 2020г. ал.1 на чл.415 КТ не е по-благоприятна за наказаното лице, а още по-малко е отпаднало основанието за санкционирането изобщо. Въпреки изложеното, съдебният състав, доколкото следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, на основание чл.63, ал.1, вр. чл.218, ал.2 АПК, намира, че при постановяване на спорното Наказателно постановление административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено от органите на Инспекция по труда и обективирано в Протокол № ПР 2016836/23.06.2020 г. – т.9 от същия. Дружеството е задължено да заплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за февруари 2020 г. на девет различни физически лица, работещи в обект Производствена база, съгласно изискванията на чл. 128, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 1; чл. 270, ал. 2 и чл. 270, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от описанието на нарушението, дружеството не е изплатило заплати на различни физически лица, т.е. с деянието неплащане е извършило няколко отделни нарушения (неизплащане на заплатата на всяко лице за съответния правнорелевантен период) и за всяко от тях е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството поотделно. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е постановил наказателно постановление, в което фактическата обстановка и съответно квалификацията на всяко от нарушенията е неправилна. Независимо от обстоятелството, че твърдяното предписание е формулирано в т. 9 от протокола, анализа на текста на тази точка показва, че в същата реално са обективирани 9 самостоятелни по своя характер предписания – да се изплатят трудовите възнаграждения на 9 отделни работници за м. Април 2020г. Обстоятелството, че указанието за плащане на дължимото трудово възнаграждение на всеки отделен работник по своя характер съставлява отделно предписание се подкрепя и от факта, че дължимото трудово възнаграждение е различно за всеки един от тях и изхожда от отделно и самостоятелно правоотношение. Следвайки логиката на административнонаказващия орган, излиза че незаплащането на едно и на осем от общо деветте възнаграждения представлява едно единствено нарушение, което доколкото се сочи като извършено за първи път и доколкото касае безрезултатно нарушение, би следвало и в двата случая да бъде наказано с един и същи размер на предвидената в закона санкция.
Така поставения въпрос подкрепя тезата, че всяко едно от указанията за плащане на трудово възнаграждение, инкорпорирано в т.9 съставлява самостоятелно предписание, неизпълнението на което съставлява самостоятелно нарушение, за което по смисъла на чл. 18 от ЗАНН следва да се наложи отделно административно наказание.
Макар да е достигнал до изводи различни от изложените,
въззивният съд е постановил съдебно решение с което е отменил оспореното НП.
Този резултат е правилен според касационната инстанция съгласно изложените
по-рано мотиви и следва да бъде оставен в сила.
Поради изложената причина поисканите от страна на касатора разноски не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 260161/22.02.2021г.,
постановено по НАХД № 43/2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.