Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. МАВРОВА
при участието на секретаря А. Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12998 по описа за 2013 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД от
А.Г.В. срещу
„УМБАЛ ******АД, гр. София и УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив. В исковата молба
се твърди, че на 17.11.2009 г. е приет в УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив и след
биопсия, му е поставена диагноза рак на венеца и бузата и е насочен за
оперативно лечение, която диагноза е неправилна. Сочи, се 15.12.2009 г. в УМБАЛ
******АД, гр. София, въпреки че в случая, не е извършена повторна преценка на
хистологията от болницата в Пловдив и въпреки, че диагнозата не е потвърдена от
лекар - патоанатом, е извършена операция за именно за отстраняване на карцином,
включваща дълбоко изрязване на долната челюст. Поддържа се, че окончателната
диагноза е „левкоплакия“, което не само, че не представлява злокачествен тумор,
но и не се лекува оперативно.
Ищецът сочи, че седмици наред страдал със зашита уста,
болки, стърчащи конци и невъзможност да се невъзможност да се храни нормално.
След месец и половина, отново е постъпил в болницата в гр. София, поради
счупване на долната челюст на мястото, което е било силно изтънено при
операцията. На 04.02.2010 г. е опериран отново, като оператора д-рА.го е
осведомил, че е намерен „забравен при предишната операция дрен – 8 см.“ Сочи,
че и при двете операция, костният дефект не е бил запълнен с костно вещество и
челюстта, заздравена с метална плака, като при втората операция, челюстта е
фиксирана с тел, тъй като това е по-евтино, въпреки желанието на ищеца за
поставяне на платинена укрепваща планка. Отново, ищецът е преживял седмици
наред, в които не можел да говори и да се храни нормално. Сочи, че е извършена
трета операция на 03.06.2010 г., защото поставената тел се е „е развързала“,
като двете части на долната челюст са свързани с метална планка, без да се
запълни костния дефект, която планка на 10.05.2012г. се е счупила.
Счита, че и в двете лечебни заведения, ответници в
настоящето производство е проведено неправилно диагностициране и лечение, в
резултат на което е търпял и продължава да търпи болки и страдания. Моли съда
да осъди „УМБАЛ ******АД да му заплати обезщетение в размер на 55 000 лв.,
а ответника УМБАЛ „******“ ЕАД да му заплати обезщетение в размер на
15 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на проведено неправилно лечение, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. (л. 203).
Ответникът УМБАЛ „******“ ЕАД оспорва исковата
молба, като сочи че А.В. и пролежал в периода 17.11.2009 г. – 19.11.2009 г.,
със съмнение за злокачествено образувание в устната кухина, като резултатът от
хистологичното изследване под № 34392-95 е разчетен като „ниско диференциран
плоскоклетъчен карцином“. В. е бил прегледан от онкологичен комитет в състав от
шестима лекари, със заключение за оперативно лечение. Оспорва факта, че именно
парафиновите блокчета, съдържащи биопсичния материал, взет от ищеца в УМБАЛ „******“
ЕАД, са били предмет на изследването, направено в „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД.
Ответникът УМБАЛ „Св. Анна“, София АД оспорва
исковата молба, като сочи че ищецът е приет на в Клиника „ЛЧХ“, и е извършена
на 15.12.2009 г. онкологична операция, в обем отговарящ на медицинските
стандарти. Целта на хирургичното лечение е да се изреже тумора или тумурното
ложе отвсякъде, като се постигне микроскопски и хистологично чисти резекционни
граници. Операцията се счита за радикална, което се потвърждава и от
постоперативния хистологичен резултат, от който се вижда че туморът е премахнат
в здраво.
Третите
лица помагачи на страната на ответника, „ДЗИ О.З.“ АД, и ЗД „Б.И.“ АД, ***,
оспорват исковата молба, като неоснователна. Р.Й.В. и Р.Л.У. не взимат
становище.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По
делото са представени епикриза от 17.11.2009 г. от УМБАЛ „******“ ЕАД, гр.
Пловдив и три броя епикризи от УМБАЛ „******АД, гр. София, както и резултат от
хистопатологично изследване, както и оперативните протоколи от 15.12.2009 г.,
04.02.2010 г. и 03.06.2010 г.
Съгласно
медицинската експертиза от 01.02.2016 г. от вещото лице В.С., хистологичната
находка от представените три броя парафинови блокчета е следната: в № 34392 –
паренхим от слюнчена жлеза, не се откриват туморни клетки; в № 34393/09 меки
тъкани – микроинвазивен (2 мм дълбочина) умерено диференциран плоскоклетъчен
карцином (G2) с прояви на интра и екстрацелиларнокератинообразуване. При
прегледа на наличната документация не са намерени данни за извършване на
гефрирно изследване в УМБАЛ „******при първата операция.
В
тази насока е и заключението на вещото лице А.В., което потвърждава, че е
налице плоскоклетъчен карцином, развил се в условията на тежкостепенна
дисплазия в съседство.
Видно
от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
П.К.С., в клиниката по лицево-челюстна хирургия в „УМБАЛ ******“ ЕАД, е проведена диагностична процедура
„ексцизио про биопсия“ – оперативен протокол № 1454/18.11.2009 г. Вещото лице
пояснява, че при тази процедура се извършва цялостно, нерадикално изрязване на
видимия с просто око тумур. Хистологичният резултат от проведената биопсия е
„ниско дифиренциран плоскоклетъчен карцином“. Според вещото лице, е налице
съвпадение между тази диагноза и диагнозата, извършена при ревизия на
патохистологичните резултати от вещото лице д-р С.. Съгласно заключението в
УМБАЛ „******пациентът е приет с вярна
диагноза за плоскоклетъчен карционом, стадиран като Т2N1М0.
Проведена е лечебна операция за реексцизия на туморното ложе за постигане на
хистологични, микроскопски чисти резекционни граници. Изследваният резекционен
материал ( № 10511.10520 от 17.12.2009 г.) от тази операция, показва наличие на
тежка степен (ІІІ ст.) на дисплазия, не са установени бластомни елементи,
лимфните възли са без метастази.
Вещото
лице сочи, че при проведената лечебна операция в УМБАЛ „******АД, с налични
предходно биопсия и хистологична диагноза, доказваща наличие на карционом, не
се налага провеждане на гефрир с цел доказване или отхвърляне на диагнозата,
която е вече установена. Целта на операцията (реексцизията) е да се премахнат
между 10 мм и 15 мм до 20 мм от здравите тъкани, заобикалящи тумора или
туморното ложе. Следователно, въз основа на събраната
документация, не се установяват твърденията в исковата молба.
Съдът
намира, че не следва да кредитира заключението от съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ж. Д., тъй като същата е основана на
извода, че е погрешно поставена диагноза, на базата на изследване на
парафиновите препарати блокчета в „СБАЛОЗ“ ЕООД, които са оспорени от
ответниците, и не е доказано по делото, че именно те са взети при биопсията в
болницата в гр. Пловдив. Следователно, въз основа на събраната документация, не
се установяват твърденията в исковата молба.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД,
е чужди действия, с които е причинено
пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят
на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. След анализ на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира че не е установен по делото деликт, извършен от служители на лечебните
заведения, ответници по делото. Не се установи твърдяното противоправно
поведение от страна на служители на ответниците, изразяващо се в неправилно
поставена диагноза и последващо лечение, несъобразено с медицинската практика и
стандарти. Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Г.В., ЕГН **********,***, срещу „УМБАЛ ******АД, гр. София, ж.к. „*******ул. „*******с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на проведено неправилно
лечение, изразяващи се в извършване на операция на 15.12.2009 г. и последващи
операции на 04.02.2010 г. и на
03.06.2010 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.В., ЕГН **********,***, срещу УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив, бул********,
с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на неправилно поставена диагноза на 17.11.2009 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. до окончателното плащане на
сумата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на
ответника „УМБАЛ ******АД, както следва:
Р.Й.В.,***, Р.Л.У. ***, „ДЗИ
О.З.“ АД, гр. София, ул. „*******и ЗД „Б.И.“ АД, ***.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: