Р
Е Ш Е Н И Е
№ 444/31.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХІІ – касационен състав, в открито съдебно заседание на
единадесети май, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
При
секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
с участието
на
прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА
изслуша докладваното
от
съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
по
КАНД № 371 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител ст.
юрисконсулт Р.Н.Т., срещу Решение № 128 от 23.02.2022 г., постановено по АНД №
1363/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно
постановление № 13-002891/23.08.2021 г., издадено на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на Земеделски производител (ЗП) С.М.С., ЕГН **********, от Директора на
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че
атакуваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на
закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност, обоснованост и е постановено в нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, като
съответно бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище с вх. № 4156/10.05.2022
г., в което по изложени съображения юрисконсултът, представляващ дирекцията,
моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба –
Земеделски производител (ЗП) С.М.С., редовно призован, изпраща представител в
открито съдебно заседание. Оспорва жалбата. Счита решението на районния съд за
правилно, както и че същото кореспондира с писмените доказателства по делото и
със свидетелските показания. Посочва, че касационната жалба, така както са
изложени аргументите в нея, е несъстоятелна. Представя писмени бележки по
съществото на спора. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния
съд за правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 13-002891/23.08.2021 г., издадено на Земеделски
производител (ЗП) С.М.С., ЕГН **********, от Директора на „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и е наложена глоба в размер
на 1500 лева.
За да отмени обжалваното наказателно
постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай от страна на
административно-наказващият орган (АНО) е следвало да бъде доказано по
категоричен начин, че в деня на проверката – 20.05.2021 г., именно земеделският
производител е наел на работа лицето Т.Р.Я.и се е съгласил тя да престира труд
за него срещу съответното възнаграждение, но без преди това да уреди
отношенията им като трудови, посредством сключване на трудов договор в писмена
форма. Казано с други думи, че умишлено или по непредпазливост, не е сключил
трудов договор с работника. Съдът е приел, че такова доказване обаче от страна
на АНО не е проведено. Приел е, че в деня на проверката земеделският
производител не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще,
включително и при документалната проверка на 25.05.2021 г. в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, където са контактували с неговата
съпруга – Р.С..
Касационната инстанция споделя
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на
районния съд.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 20.05.2021 г., в 8:15 часа сутринта, инспекторите от Дирекция
„Инспекция по труда“ Г.М. и колегата ѝ Г.С. посетили стопанисван от
жалбоподател по делото и земеделски производител С.С. имот, засят с ягоди,
намиращ се в землището на с. Ковачево, общ. Септември, ЕКАТТЕ 37491. На място
заварили 44 лица, които берели ягоди, сред които и лицето Т.Р.Я.. Лицата
предоставили на инспекторите личните си данни и те ги отразили в съставени на
място от списъци. Гореописаната фактическа обстановка съдът е възприел и от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – Г.М.,
както и от тези на свидетелите Р.С., В.М. и Т.Г..
За извършената проверка е съставен
протокол № ПР2116553/21.06.2021 г., който е получен от Р.В.С., в качеството
ѝ на пълномощник на С.С., съгласно пълномощно № 137/27.05.2021 г. На
основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от ЗП С.М.С. е подадено писмено възражение с
вх. № 21064564/25.06.2021 г., в което се посочва, че се касае за допускане до
работа на 20 лица, за които били платени осигурителни вноски за еднодневни
трудови договори, които били „надлежно извадени от НАП и приготвени за
сключване“ но се изтъква, че за да се сключи договора с всяко лице било
необходимо технологично време.
На 23.06.2021 г. е съставен и АУАН № 13-002891
на основание чл. 416, ал. 1 от КТ на ЗП С.М.С.. В Акта е индивидуализирано
нарушението, посочени са точни дата и час на извършването. Посочена е
нарушената правна норма. Актът за установяване на административни нарушения е
издаден при спазване на изискванията за форма и съдържание на чл. 42 от ЗАНН и
в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 13-002891 от
23.06.2021 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-002891 от
23.08.2021 г. Същото е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и отговаря на
изискванията за форма и съдържание на чл. 57 от ЗАНН, като в същото е описано
кога е извършено и кога е констатирано нарушението, кое е лицето извършител,
посочена е нарушената правна норма – чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.
2 от КТ, както и санкционната норма –
чл. 414, ал. 3 от КТ.
Актът за установяване на административно
нарушение № 13-002891 от 23.06.2021 г. и Наказателно постановление № 13-002891
от 23.08.2021 г. са издадени от компетентни органи, съгласно представените по
делото доказателства.
По делото са представени и платежни
нареждания за платени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, вноски за НЗОК, с
платежни нареждания от 17.05.2021 г. със задължено лице С.М.С., но с наредител В.С.М.,
както и платежни нареждания за здравноосигурителни вноски за НЗОК, осигурителни
вноски за ДЗПО и ДОО от 26.05.2021 г.,
както и такива вносни бележки за същите осигурителни задължения от
20.05.2021 г. със задължено лице С.М.С. и наредител Р.В.С.. От показанията на Р.С. – съпруга на земеделския производител, в
проведеното отрито съдебно заседание на 17.01.2022 г. става ясно, че същата
твърди, че на 17.05.2021 г. дъщерята на земеделския производител – В.М. е
заплатила дължимите осигурителни вноски за получаване на 50 бр. еднодневни
трудови договори, като твърди, че същите били получени едва след проверката.
Твърди се от жалбоподателя забавяне от страна на Дирекция „Инспекция по труда“
в получаването на еднодневните договори, което го поставя в обективна
невъзможност да предостави такива на работниците на 20.05.2021 г. рано
сутринта.
Независимо от горното, съдът не приема,
че забавянето от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ е обстоятелство,
дерогиращо изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 62 и чл. 63 от КТ.
Законодателят е предвидил, че за трудовите отношения между работника или
служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с
тях, се уреждат с разпоредбите на Кодекса на труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В тази връзка и в Глава Пета, раздел I от КТ са предвидени
основните изисквания към съдържанието и механизмите за сключване на трудовите
договори.
Съобразно горното, в настоящия случай
спорът касае факта дали установеното нарушение – полагане на труд без сключен
писмен трудов договор, е извършено именно от санкционираното лице ЗП С.М.С. или
от друго лице.
От събраните по делото доказателства се
установява, че лицата, осъществили цялата дейност по набавяне на еднодневни
трудови договори, вкл. комуникация с Дирекция „Инспекция по труда“, са роднини
на ЗП С.М.С.. На място при осъществената проверка също са заварени тези лица, а
не самият земеделски производител. В последващата комуникация с Дирекция
„Инспекция по труда“, отново не се установява да е ангажиран именно
земеделският производител. По делото не се установяват доказателства именно
санкционираното лице да е ангажирало лицето Т.Р.Я.за полагане на труд за негова
сметка. От това следва и извод, че нарушението не е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед на това, касационната инстанция
намира, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като се пораждат
съмнения относно наличието на една от трите основни предпоставки в
административнонаказателния процес – нарушителя.
В мотивите на постановеното решение,
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е отменено наказателното постановление.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІI състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА №128 от 23.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1363/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15 А,
ет. 3, да заплати на ЗП С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/