№ 351
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана Василева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20241100601157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от частния тъжител М. Ц. С.
срещу протоколно определение от 29.11.2023г. на Софийски районен съд, НО,
12 състав по НЧХД № 11758/23г., с което на основание чл. 289, ал.1 и чл. 24,
ал.5, т.5, пр.1 от НПК наказателното производство по делото е било
прекратено.
Жалбоподателката моли да бъде отменен Протоколното определение от
29.11.2023г. за прекратяване на наказателното производство по настоящото
дело. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е счел, че липсват
уважителни причини за неявяването на ЧТ С. в съдебно заседание от
29.11.2023г. На следващо място, жалбоподателката счита, че е налице
нередовно връчване на призовките. Посочва, че на 19.11.2023г. е била на
планувано пътуване в Барселона, а след връщането си не е намирала на
таблото на блока съобщения за призоваване. Според жалбоподателката е
нарушение на съдопроизводствените правила и норми съдът в едно-
единствено заседание, по което не е дал ход на делото и го е прекратил, да я
осъди за заплати адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. на всеки
един от подсъдимите. Смята, че съдът не е изготвил отделно разпореждане
или определение, което да й бъде връчено по надлежния ред и с това правото
й на защита е била нарушено. В заключение, моли да й бъде връчено, по
законовия ред, определение за прекратяване на наказателното производство,
1
което тя на свой ред да обжалва съгласно закона.
Съдебното заседание от 6.03.2024г., пред настоящата инстанция, е било
отложено поради неявяването на жалпободателката и частен тъжител по
делото М. С.. Върху призовката, която е следвало да й бъде връчена за
заседанието, призовкар към СГС е отбелязал, че е посетил адреса на 28.02. и
29.02.2024г., но не е имал достъп до адреса. Затова е било оставено
съобщение на входната врата с телефон за връзка, но лицето не се е обадило.
Деловодител към СГС е посочил, че многократно е търсил С. по мобилен
телефон **********, но последната не е вдигнала – т.е. не е отговорила на
обаждането.
В съдебно заседание от 12.04.2024г., жалбоподателката се е явила, но
делото е било отложено, тъй като подсъдимите не са били призовани.
В съдебно заседание от 15.05.2024г., Съдът е дал ход на делото в
присъствието на подсъдимите И. и К. Т.и и, въпреки отсъствието на
упълномощения им защитник /след като изрично е взел съгласието им за
това/, както и в отсъствието на на частния тъжител С.. От ЧТ С. е постъпила
молба за отлагане на съдебното заседание поради пътуване в чужбина, но тези
нейни твърдения не са подкрепени от никакви доказателства, които да сочат
уважителни причини за неявяването й – нито самолетни или други билети за
пътуване, нито посочване на конкретна дестинация, нито посочване на
причина за пътуване.
От защитникът на подсъдимите И. Т. и К. Т. е постъпила писмена молба,
с която се моли да бъден даден ход на делото в негово отсъствие, а жалбата на
тъжителката да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че е спазена
процедурата по призоваване на частната тъжителка, както и, че са налице
условията по смисъла на чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.5, т.5 от НПК за
прекратяване на наказателното производство.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
протоколно определение, намери за установено следното от фактическа
страна:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от
НПК и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното
протоколно определение. С него нормата на чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.5, т.5
от НПК от НПК е била правилно приложена.
Първоинстанционното производство е инициирано по тъжба от М. Ц. С.
срещу К. И. Т. и И. С. Т.. Като правно основание тъжителката е посочила чл.
146 от НК и чл. 147 от НК.
Видно от материалите по първоинстанционното производство,
2
длъжностно лице по призоваването трикратно /на 24.10.2023г., на
13.11.2023г. и на 19.11.2023г. – почивен ден/ е правило опит за връчване на
призовката за открито съдебно заседание на частната тъжителка на адрес,
който бил посочен от нея. Също така, частната тъжителка не се е отзовала на
оставените съобщения при направените опити за призоваване за същото
съдебно заседание. По делото липсват данни да е посочвала уважителни
причини за неявяването си и невъзможността да бъде призована. Частната
тъжителка е представила доказателство за пътуване до Барселона в периода
от 19.11.2023г. до 29.11.2023г., което показва явна невъзможност да бъде
открита на посочения от нея адрес единствено за една от датите, посочени от
призовкаря - а именно 19.11.2023г. За останалите две дати, както и за
обстоятелството, че частната тъжителка не се е отзовала на оставените
съобщения, не е посочена уважителна причина, подкрепена с необходимите
доказателства. На следващо място, тъжителката не е ангажирала повереник,
който да я представлява в производството и по този начин да избегне
санкционния резултат, предвиден в нормата на чл. 25, ал.5, т.5 от НК.
Пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателката не е коригирала
своето процесуално поведение. За първото насрочено съдебно заседание на
06.03.2024г., адресът, посочен от жалбоподателката е бил два пъти посещаван
от служител към служба „Връчване на призовки и съдебни книжа“, като не е
имало достъп до адреса, но и никой не се отзовал на оставените съобщения.
Също така, тъжителката не е отговорила на многократните телефонни
обаждания от служител към служба „Деловодство“. С. се е явила на втората
дата за провеждане на съдебно заседание – 12.04.2024г. Тогава не е бил даден
ход поради непризоваването на подсъдимите, но жалбоподателката е била
уведомена за датата на следващото съдебно заседание. Впоследствие от нея е
получена молба за отлагането му за друга дата поради ангажимент, свързан с
пътуване в чужбина. Тъжителката не е представила никакво доказателство за
такова пътуване - нито самолетни или други билети за пътуване, нито
посочване на конкретна дестинация, нито посочване на причина за пътуване,
нито къде ще отседне, нито пък е ангажирала повереник, който да я
представлява в настоящото производство.
Процесуалното поведение на тъжителката, както пред първата
инстанция, така и пред настоящата инстанция, показва абсолютна
дезинтересираност от нейна страна относно хода на наказателното
производство. Първоинстанцинният съд правилно е приложил нормата
на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, която дава възможност на съда да прекрати
наказателното производство, в случай, че частния тъжител или негов
повереник не се явят в съдебно заседание, без да са посочили уважителни
причини. Това е специфична процесуална санкция за бездействието на
тъжителя. С оглед последиците, които наказателното производство има за
подсъдимия, е предвидено наказателните производства, образувани по тъжба
на пострадалия, да се провеждат, когато и доколкото частният тъжител е
заинтересован от провеждането на съдопроизводствени действия и
приключването им. Именно поради това в чл. 103, ал. 1 от НПК е уредено, че
частният тъжител носи тежестта на доказване на обвинението и участието му
3
в съдебните заседания е задължително. С други думи, този вид наказателни
производства се провеждат при категорична заинтересованост за разглеждане
на делото от страна на частния тъжител. Такава заинтересованост в
настоящото производство не е била демонстрирана от частния тъжител С. по
време на първоинстанционното производство, нещо повече – същата
дезинтересованост тя демонстрира и пред СГС.
Логична последица от изхода на делото и правилно
първоинстанционният съд е поставил, че в тежест на ЧТ С. следва да бъдат
възложени разноските направени от подсъдимите К. И. Т. и И. С. Т. за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. за всеки един от подсъдимите.
В молбата от адв. М. – САК е направено искане за присъждане на
разноските пред настоящата инстанция и е предоставен списък за разноски,
извършени от К. и И. Т.и по ВНЧД № 1157/24г. и представляващи адвокатски
хонорар в размер на 400 /четиристотин/ лева. Съдът намира искането за
основателно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК
разноските сторени от двамата подсъдими в рамките въззивното
производство следва да бъдат присъдени в тежест на частния тъжител С..
Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва
да бъде потвърден изцяло.
С оглед гореизложеното и на основание чл.250,ал.4 НПК, Софийски
градски съд, ІІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 29.11.2023г. на
Софийски районен съд, НО, 12 състав по НЧХД № 11758/23г., с което на
основание чл. 289, ал.1 и чл. 24, ал.5, т.5, пр.1 от НПК наказателното
производство по делото е било прекратено.
ОСЪЖДА М. Ц. С. да заплати на И. С. Т. и К. И. Т. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща разноски, сторени във въззивното
производство за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4