РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. гр. Хасково, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Л. П. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001809 от 10.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни
точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от
жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение бил
съставен, а наказателното постановление – издадено, при допуснати
съществени процесуални нарушения, като излага конкретни обстоятелства в
тази насока, свързани с липсата на надлежна материална компетентност на
актосъставителя и на наказващия орган и относно правната квалификация на
1
деянието, предвид липсата на конкретизация на приетата за нарушена норма
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Отправят се и възражения за липса на
доказателства за годността и изправността на техническото средство, както и
за нарушение на нормативно разписаната процедура за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Отправят се доводи за липса на яснота
относно собствеността на превозното средство, както и за имущественото
състояние на жалбоподателя от гледна точка тежестта на административните
наказания, наложени му със санкционния акт. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, като претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не
се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. Д. Б. от АК - София
заявява в писмено становище, че поддържа подадената жалба и аргументира
допълнителни доводи за нищожност на наказателното постановление, поради
некомпетентност на наказващия орган.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП” при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли
описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е
налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 04.11.2021 г., в около 14:28 часа в град Хасково, жалбоподателят С.
Л. П. от град Хасково, управлявал лек автомобил марка „****”, модел „***“, с
рег. № *****, държава България, негова собственост по ул. „*****, в посока
към ул. „***“. По същото време свидетелите К. М. М. и В. Ж. Д., двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР –
2
Хасково, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване
на проверка движещия се лек автомобил, управляван от жалбоподателя. При
извършване на проверката жалбоподателят С. Л. П. бил поканен да бъде
тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабр. № ARSK –
0258 за употреба на алкохол. При извършване на проверката било установено,
че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство
отчела концентрация на алкохол в кръвта 0.76 на хиляда. След положителната
проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за
медицинско изследване № 082634, като впоследствие не е била взета кръвна
проба, след като лицето не се е явило в съответния център на лечебното
заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за
това – 30 мин., според отбелязването, направено от лекар в лечебното
заведение.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача С. Л. П. от град Хасково бил съставен на дата 04.11.2021 г., в негово
присъствие, от свид. К. М. М. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 479134 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа,
било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в
рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата
дата, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като пояснил, че
наказанието се налагало за резултата от техническото средство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. М. М. и В. Ж. Д.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
3
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни
и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на
жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от
категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния
акт. Съставения акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие и
връчването лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата
4
длъжност от страна на актосъставителя – мл. инспектор в Сектор „Пътна
полиция“ пти ОД на МВР - Хасково, съответна на длъжността мл.
автоконтрольор, с оглед възложените функционални задължения, съгласно
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и с
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково, овластен по реда и на основание чл. 189, ал. 12 от Закона за
движението по пътищата със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено в
кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му,
а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе
относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия
орган. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при привличане към административно – наказателна
отговорност със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при реализирането й – с издаване на наказателното
постановление, изразяващи се в липсата на надлежна материална
компетентност съответно на актосъствителя, респ. на издателя на
санкционния акт следва да се възприемат за неоснователни. Не е налице
порок в дейността във всеки от разгледаните по – горе аспекти и при подбор
на релативната правна квалификация, която съответства на въведеното
описание на деянието, а то от своя страна, макар и лаконично, е пълно от
гледна точка изискванията на фактическия състав на посочената като
нарушена норма, което пък го прави годно да удовлетвори изискването за
обезпечаване правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице в пълен предоставен от закона обем.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят С. Л. П. от град Хасково управлявал лек
автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ******, държава България,
негова собственост след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо
5
средство концентрация на алкохол в кръвта 0.76 на хиляда.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2,
вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр.
причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в
цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е
реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 до 0,8 на
хиляда, включително установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,5 промила до 0.8 на хиляда, включително, очертаващи
административнонаказателната му отговорност по т. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
а не по т. 2, където минимумът е по – завишен – 0,8 на хиляда до горния праг
на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която обосновава
ангажирането на наказателна отговорност. Следователно, точното й
определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца.
Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение, надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0.5 до 0.8 на хиляда, достатъчно за съставомерност по
текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло
съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така също
6
се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените
стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 0.76 на хиляда,
установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в
кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като настоящата, в
които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за изследване, след
като липсват доказателства да е предприело необходимото да съдейства за
вземането на кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне
концентрацията на алкохол. Извод, който не се опровергава от изложеното в
жалбата, че били налице определени обстоятелства, препятствали явяването в
указаното време на жалбоподателя в лечебното заведение, тъй като
доказателства – писмени/или гласни относно съществуването на такива
причини не са представени, за да се изследва по – нататък възможното им
въздействие върху поведението на жалбоподателя, а оттам основателността на
тези твърдения. Предоставеното време за явяване е съобразено в дейността на
актосъставителя с оглед конкретните фактичекси положения и с съобразно
изискванията по чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, в рамките по ал. 6, т. 2 на същата норма.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то
в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно 0.76 на хиляда, като от представените по делото
писмени доказателства не се поставя под съмнение годността на техническото
средство, а доводите в обратна насока са изцяло необосновани. Тези пък за
часа на извършването на теста от гледна точка „нормалното“ време през
денонощието за употреба на алкохол въобще не следва да бъдат коментирани,
поради липса на годна житейска и логическа основа за това.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.5 до
0.8 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от
7
ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни
нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
че жалбоподателят именно е управлявала процесния лек автомобил марка
„****“, при извършване на проверката, откъдето, освен наличието на деяние,
се извлича и неговото авторство. Същото е извършено виновно от дееца при
наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на
алкохол, но въпреки това е управлявала автомобила, с което е целяла
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба
като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и
не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Не е налице порок и в този аспект от дейността на наказващия
8
орган, поради което издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено от съда.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на страната, която единствена
е отправила искане в тази насока не следва да бъдат присъждани, като
изричен диспозитив в тази хипотеза не се дължи в постановения съдебен акт,
за разлика от случаите, в които се присъждат разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001809 от
10.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
9