Определение по дело №2480/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от А.П.А., ЕГН **********,***, против твръдения мълчалив отказ на кмета на Община Варна по негово заявление с рег. № УСКОР2300****ВН/26.09.2023г за издаване на заповед за събаряне на незаконни строежи в съседния му имот с идентификатор **************по КККР на гр.Варна.

Съдът в настоящия си състав счита, че жалбата е процесуално недопустима.

На първо място следва да бъде уточнено, че в случая липсва формиран мълчалив отказ за издаване на ИАА относно субекта на заявлението. Единствената допустима според АПК правна възможност да бъде поискано издаване на ИАА е в случай, че заявителят ще бъде негов адресат и ще черпи права от акта, т.е. мълчалив отказ е възможен само в хипотеза, в която заявителят иска от компетентния административен орган издаване на благоприятен за себе си ИАА. Това е така, понеже никой няма правен интерес да иска издаване на неблагоприятен за себе си акт, нито пък ще търпи ограниченията и последиците на издаден спрямо друго лице неблагоприятен ИАА. В настоящия случай А. е поискал издаване на неблагоприятен за друго лице административен акт – поради това бездействието на административния орган по заявлението му не формира мълчалив отказ; самият заявител пък не е активно легитимиран да оспорва нито самия акт за премахване на незаконно строителство (ако и когато такъв бъде издаден), нито отказа на компетентния орган да издаде такъв акт. Както правилно е посочено в придружителното писмо рег. №УСКОР2300****ВН_003ВН/07.11.2023г, жалб.А. не е заинтересована страна в производството по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ.

На второ място – в случая липсва формиран мълчалив отказ за издаване на ИАА на още едно основание, обективно такова. Издаването на заповед за премахване на незаконно строителство категорично не представлява административна услуга по см.чл.21 ал.2-3 от АПК, както неправилно се твърди с жалбата. По постъпилото заявление от А. *** дължи първо извършване на фактически действия – проверка по документи за издадени разрешения за строеж или удостоверения за търпимост и на място за спазване на параметрите по евентуално издадените строителни книжа, едва след което – и при констатиране на предвидените в специалния ЗУТ кумулативни предпоставки – издаване на ИАА за премахване на незаконно строителство. Поради това настоящият казус принципно попада в приложното поле на чл.256 ал.2 от АПК, т.е. пътят на защита за заявителя срещу отказа на компетентния административен орган да извърши проверка за незаконно строителство – както дословно е формулирана молбата му до кмета на Община Варна в заявление с рег. № УСКОР2300****ВН/26.09.2023г – е предявяване на иск по чл.256 ал.2 от АПК против компетентния административен орган.

Принципно правната квалификация на жалбата, отправена до съда, не го обвързва и не е пречка той сам да определи предмета на производството и процесуалния ред за разглеждането му. Именно в изпълнение на това си правомощие и въз основа на гореизложените аргументи настоящият съдебен състав приема, че в случая А.А. е предявил иск с пр.осн.чл.256 ал.2 от АПК против кмета на Община Варна с искане административният орган да бъде осъден да извърши проверка за незаконно строителство в ПИ с идентификатор **************по КККР на гр.Варна. За да е допустим този иск, той следва да е депозиран в рамките на 14-дневния срок от подаване на искането до органа за извършването му. В случая заявлението е подадено на 26.09.2023г, 14-дневният срок е започнал да тече на следващия ден 27.09.2023г и е изтекъл на 10.10.2023г (присъствен ден – вторник). Искът обаче е депозиран чрез административния орган едва на 01.11.2023г, което го квалифицира като просрочен, поради това – и процесуално недопустим, а това налага оставянето му без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че искът би бил и неоснователен по същество, доколкото според изложеното от административния орган в придружителното писмо и представеното доказателство, фактически действия по извършване на проверка за твърдяното от А. незаконно строителство са предприети от служителите на Община Варна през м. октомври 2023г чрез изпращане на покана до собствениците на имота за преставяне на строителни книжа, разрешение за строеж и др., а в район „Аспарухово“ е образувана преписка по установяване законността на сградите в ПИ с идентификатор **************.При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски съгл.чл.143 ал.3 от АПК, а ответникът не е поискал такива.

Така мотивиран и на осн.чл.159 т.1, т.4 и т.5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от А.П.А., ЕГН **********,***, иск с правно осн.чл.256 ал.2 от АПК да бъде осъден кмета на Община Варна да извърши проверка за незаконно строителство в ПИ с идентификатор ************** по КККР на гр.Варна по негово заявление с рег. № УСКОР23001956ВН/26.09.2023г, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по него производство по адм.д.№ 2480/2023г. по описа на Административен съд-Варна, XXVІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи да се връчат на страните.

Съдия: