РЕШЕНИЕ
гр. София, 26 Май 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13544 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Й.С.К. твърди, че при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 4/01/2014 год. на железопътен
прелез при с.Долна махала, починал синът му М.Й.К., който се возил на задната
седалка в ръцете на баба си, в лек автомобил БМВ 320Д, с рег.№ *******,
управляван от П.К.. Произшествието настъпило поради неправилно навлизане на
железопътния прелез, в нарушение на забранителен сигнал на светофарната уредба
и поставен пътен знак Б-2, от водача на лекия автомобил. Когато автомобилът бил
върху железопътните релси, водачът извършил неправилни действия с уредите за
управление и двигателят изгаснал. Така се стигнало до удар на автомобила от
приближаващия влак. От удара детето било изхвърлено от автомобила, но на път за
болницата починало. С влязла в сила присъда по нохд № 1805/2014 год., водачът
на лекия автомобил бил признат за виновен и му било наложено наказание. В
резултат от настъпилата преждевременна смърт на сина му, ищецът претърпял
неимуществени вреди, той бил сломен психически, животът му се преобърнал,
изпитвал значителни болки и страдания; ищецът твърди, че не могъл да се порадва
достатъчно на детето си, да му дава съвети, напътствия, да се грижи за него, да
страда за проблемите му и да се радва на успехите му. Единствената му утеха
била да ходи на гроба на сина си и да му разказва за живота, който не могли да
споделят заедно и да му разказва колко много скърби за него. Ищецът твърди, че
гражданската отговорност на деликвента била застрахована при ответното
дружество. Той поискал от ответника извънсъдебно уреждане на възникналото
отношение за обезщетяване на претърпените от произшествието вреди, но това му
било отказано. Ето защо, за претърпените неимуществени вреди, претендира сумата
от по 200 000 лева. Претендира законна лихва от датата на настъпване на
събитието до окончателното изплащане на главницата, както и направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД А. оспорва иска. Твърди,
че ищецът не е материално-правно легитимиран да търси обезщетение за
настъпилите вреди, тъй като детето било родено 10 месеца след прекратяване на
брака между ищеца и майката на детето, а ищецът не поддържал контакт с детето,
не се е грижил за него и не го е виждал. Оспорва ищецът да е претърпял
неимуществените вреди, като счита, че обективно такива вреди не са възникнали.
Намира претендираното обезщетение за завишено по размер и несъответно на
принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия, тъй като детето не е пътувало в съответна обезопасителна
система за обезопасяване на деца, съгласно чл.137а от ЗДвП. Моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с влязла в сила на 17/2/2015 год. присъда по нохд № 1805/2014
год. на Пловдивски окръжен съд, П.С.К.е признат за виновен в това, че на 04/01/2014
год. в с.Долта махала, при управление на лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ *******,
, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1, чл.51 ал.1 и ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.К. и М.Й.К..
В акта за раждане на детето М.Й.К. и
в удостоверението за наследници е записано, че Й.С.К. е баща на детето, а И.А.К.
е негова майка. Сключеният на 27/1/2012 год. брак между Й.К. и И.К. е бил
прекратен с решение, постановено по гр.д.№ 17010/2012 год. на Пловдивски
Районен съд, влязло в сила на 13/6/2013 год. Детето М.К. е родено на 03/06/2013
год.
По делото е представена нотариално
заверена декларация от И.А.К., в която същата е декларирала, че Й.К. не е баща
на детето М.К., както и че той не е виждал детето и не се е грижил за него.
С писмо изх.№ 100-3050/5.5.2015 год.
ответната застрахователна компания е отказала на ищеца да му заплати
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, настъпили от
произшествието от 04/1/2015 год.
По делото е прието за безспорно, че
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил БМВ 320Д е била
застрахована от ответното дружество.
Вещите лица по първоначалната комплексната
автотехническата и медицинска експертиза дават заключение, че
пътно-транспортното произшествие настъпило при навлизане без предимство на лек
автомобил БМВ 320Д, при наличие на знак Б-2 и червен сигнал на светофара, на
железопътен прелез, при което автомобилът бил ударен от движещия се отляво
надясно пътнически влак. Преди удара, автомобилът бил неподвижен за няколко
секунди върху релсите, поради изгасване на двигателя. След удара, автомобилът
бил отхвърлен наляво и напред и се преобърнал на таван. Преди удара, влакът се
движел със скорост от 83 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч и ударът бил
непредотвратим. В резултат от удара, детето М.К., което било на 7 месеца,
получило увреждания, несъвместими с живота; смъртта настъпила бързо и била
неизбежна. Към момента на удара, тялото на детето не е било обезопасено и при
настъпване на удара е било свободно подвижно; детето е стояло на задната
седалка в ръцете на баба си. Тялото му е излетяло от автомобила и се е
приземило на крайпътната настилка.
Вещите лица по втората комплексна експертиза дават
заключение, че детето не е било в обезопасителна система за дете, но дори и да
е било подсигурено, при механизма на ПТП – удар с изключително висока кинетична
енергия, изтласкването и преобръщането на автомобила, получените травми биха
довели до летален край. Според вещите лица обезопасителните системи за бебета
предпазват предимно от челен удар, без преобръщане. В случая ударът бил
страничен, с голяма ротация, автомобилът бил преобърнат и отхвърлен на голямо
разстояние, поради което и никоя система за обезопасяване не би предотвратила
леталния изход.
Вещите лица по третата комплексна експертиза дават
заключение, идентично с това на втората експертиза.
Свидетелката Ц.Г.К.– майка на ищеца, заявява, че
майката на детето М.забременяла с него, докато живеела със сина й. Докато тя
била бременна, двамата се скарали и се разделили. След раздялата те поддържали
добри отношения, разбирали се, нямали конфликти и били в контакт. Самата
свидетелка присъствала на срещи между тях, след раздялата им. Основно
поддържали контакт по телефона. Ищецът много се зарадвал, когато се родило
детето. Два пъти той ходил да го вижда, оставял пари. След смъртта на детето, Й.
тъжил цял месец, плакал и още му било мъчно за детето.
Свидетелят Л.А.Д., заявява, че познава ищеца и майката
на детето. Те живели заедно пет години, купили си къща, а между 2012-2013 год.
се разделили. Двамата имали общо дете. Свидетелят знаел, че това дете, е дете
на Й.. Й. се интересувал от него. Идвал няколко пъти в Долна махала да го види,
давал и някакви пари, за да го гледат. Ищецът виждал детето, включително и в
дома на свидетеля. Свидетелят чувал как майката на детето казвала на втория си
мъж, че детето е на Й.. Лично свидетелят съобщил на ищеца за трагедията, при
която детето починало при инцидент с влак. Като разбрал, Й. се нервирал, ядосал
се, искал да ходи на погребението, но майката на детето не му разрешила, за да
не станат някакви скандали. Й. се чувствал зле, тежко му било, споделял на
свидетеля, че не се чувства добре. С втория си мъж майката на детето се
запознала в края на 2013 год.
Свидетелката И.А.К. – майка на починалото дете,
заявява, че ищецът идвал няколко пъти да види детето, докато свидетелката била
в чужбина. Питал и дали има нужда от пари. Й. се обаждал да иска да види
детето, но свидетелката не била съгласна, двамата били скарани. Свидетелката
заявява, че детето е било на Й.К., но когато положила отпечатък от палеца си на
декларацията, тя била ядосана и затова декларирала, че детето не е негово.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на трите комплексни автотехнически
и медицински експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил БМВ 320Д с рег.№ ******* П.К.. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца, настъпилата
смърт на сина на ищеца, като следствие от произшествието се доказват от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за настоящия
съд.
Страните по делото спорят дали ищецът е от кръга лица,
които имат право да получат обезщетение за вредите, настъпили след смъртта на
детето М.К.. По този въпрос съдът приема, че ищецът е материално-правно
легитимиран по предявената от него претенция. Основание за този извод на съда е
преди всичко фактът, че ищецът се легитимира като баща на малолетното дете.
Детето е родено преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака на ищеца с
майката на детето, а презумпцията на чл.61 от СК не е оборена. Независимо от
това обаче, дори и да се приеме, че ищецът не е баща на детето, съдът приема,
че той би имал право на обезщетение за вредите, настъпили от смъртта на детето.
Основание за това е знанието у ищеца, че той е бащата, създаденото у него отношение
към детето, като към свое. От събраните гласни доказателства се установява, че
ищецът е бил уведомен от майката на детето от самото му раждане, че той е бащата,
ищецът се е възприел като баща и е изградил отношение към детето като негов
баща. Съдът придава решаващо значение за включване на ищеца в кръга на
правоимащите да получат обезщетение от смъртта на детето, субективното
отношение, знанието на ищеца, че именно той е бащата и изграждане на
отношенията между него и детето, като между баща и син. По изложените съображения,
съдът приема, че ищецът има право да претендира обезщетение за настъпили вреди
от смъртта на малолетния М.К..
По настъпилите неимуществени вреди: Преди всичко
следва да се отбележи, че по настоящото дело не се доказа настъпването на неимуществени
вреди от вида и в интензитета, описани в исковата молба. От изслушаните по
делото свидетели, съдът приема, че смъртта на детето е оказало негативно
въздействие върху психиката на ищеца – той тъжил един месец, плакал и му било
мъчно за детето. Не се доказва настъпването на всички останали твърдени вреди –
значителни мъки и страдания, покруса от невъзможността за продължаване на
съвместния жимот на баща и син, посещаване на гроба на детето, като единствена
утеха за ищеца. Настъпването на тези вреди не би могло да се предполага от
съда, а следва да бъде доказано при условията на пълно главно доказване, тоест
- извън всякакво съмнение. При липсата на каквито и да било доказателства за
настъпване на тези вреди, съдът е длъжен да приеме, че те не са настъпили.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана
единствено по отношение доказаното негативно въздействие на новината за смъртта
на детето върху ищеца.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на детето е неоснователно. Съпричиняване на
вредите, като обективен факт, е налице тогава, когато поведението или
обстоятелствата, при които е било поставено детето, са допринесли за настъпване
на крайния резултат. Безспорно се доказва по настоящото дело, че за детето не е
била използвана система за обезопасяването му. Това, впрочем не се и твърди от
самия ищец. Доказва се обаче, че липсата на такава обезопасителна система не е
допринесла, нито пък е имала някакво отношение към настъпване на смъртта на
детето, както и че дори и да е била използвана такава система, тя не би
променила крайния, фатален изход за детето. Ето защо съдът не приема наличие на
съпричиняване, което да мотивира намаляване на дължимото обезщетение.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на ищеца и доказания начин, по който
той е приел смъртта на детето. Като се вземат предвид посочените обстоятелства,
доказани от събраните гласни доказателства, съдът приема, че обезщетение от 10
000 лева отговаря на принципа на справедливост и е от естество да компенсира доказаните
вреди на ищеца. В останалата част до пълния предявен размер от 200 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 400 лв и 10 лева разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на ищеца адвокатско възнаграждение. Ищецът е заплатил сумата от 7000 лева на
своя адвокат. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Това възражение съдът намира неоснователно. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на предявения иск би бил 5530
лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид многобройните
спорни обстоятелства, за установяването на които е ангажирана адвокатската
защита обаче, съдът приема, че възнаграждение в размер на 7000 лева не е
прекомерно, за оказаната правна защита. Освен това делото е разгледано в
няколко съдебни заседания, с множество оспорвания на доказателства, което е
наложило полагане на усилия за процесуална защита по-големи от обичайните за
този вид дела. Ето защо възражението за прекомерност не следва да бъде
уважавано. С оглед уважената част от иска, дължимото адвокатско възнаграждение
съдът определя в размер на 350 лева.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска в размер на 2865.20 лева, от които 551 лева за разноски и 2314.20 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Й.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
– адв.Р.М., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта
на М.Й.К., при пътно-транспортно произшествие от 04/01/2014г., ведно със
законната лихва от 04/01/2014 год. до окончателното изплащане на главницата, а
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 350 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумата 410 лева държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** – адв.Р.М. да заплати на ЗАД А., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 2865.20 лева разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: