№ 9469
гр. С. 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110170988 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от А. Г. А. , ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ул. „СТв“ 40, ет, срещу „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С. ул. „С.“ №, етет, представлявано от Н.П., установителни искове
за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ..3/... г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение,
като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално поради това,
че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 145,41 лв. недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен
заем № ..3/... г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2022 г. до окончателното плащане.
А. Г. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с
ответника са сключили Договор за паричен заем № ../2 г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лв., които следва да бъдат
върнати на 11 седмични вноски, а размерът на лихвения процент не е посочен. В
договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството
на две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия.
Страните са договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на
кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 145,41 лв., която е
начислена още със сключването на договора, тъй като не е представил исканите
обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по процесния договор за заем
като заплатил сума в общ размер от 671 лева. Излага твърдения, че договорът за заем е
нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа
информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но
без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга
страна твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер
надвишава максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при
изчисляването му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка.
Счита договора за заем за нищожен и поради нищожност на уговорената лихва,
1
излагайки съображения, че в нейния размер се включва и уговорената неустойка, както
и поради непосочване на размера на лихвата, дължима за целия срок на договора и
съотношението й с остатъчната главница. Твърди, че към договора за заем липсва
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти на погасяването. Сочи, че клаузата предвиждаща заплащането на неустойка
при непредоставяне на обезпечение противоречи на закона, доколкото е недопустимо
да се кумулира с обезщетение за забава, евентуално на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна
клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Твърди също така, че по нищожната
неустоечна клауза е заплатил сумата от 145,41 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Признава, че между страните е бил сключен договор за кредит, въз
основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 500 лв. и че заемните
средства са предоставени съобразно условията, посочени в договора. Излага
съображения, че в договора за заем е посочен правилно размера на ГПР и същият е в
рамките на допустимия максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно 49,93
% и е изчислен по формулата, съгласно Приложение 1. Сочи, че договора за заем е
съобразен с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото сочената
разпоредба не изисква посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР
и не необходимо да се посочват всички разходи, а само допусканията, използвани при
изчислението му. Излага съображения, че предвидената неустойка не участва при
изчисление на ГПР, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя, и от друга страна разходите, които
кредитополучателят дължи при неизпълнение не се включват в ГПР по изричната
разпоредба на 19, ал.3, т. 1 ЗПК. Твърди, че по договора е уговорен фиксиран лихвен
процент, поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагане на
различни лихвени проценти. Излага съображения, че клаузите, с които са уговорени
ГПР и лихва са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Сочи, че процесната
неустоечна клауза е действителна, доколкото обезпечението на задължението е
съществен елемент при преценка на кредитния риск и непредставянето на обезпечение
води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от
невъзможност за събиране на необезпечено вземане. Твърди, че сключването на
договора от страна на потребителя при изначално знание, че няма да предостави
обезпечение, го прави недобросъвестен. Поради изложеното моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП в тежест на ищеца е докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на
обезпечение, предвидена в Договор за паричен заеет89164/29.12.2022 г. противоречи
на закона и добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на договора за заем.
В тежест на ответника е да докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на
обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № ..3/... г. е индивидуално
уговорена, както и че е равноправна. По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание
оспорените клаузи от договора за паричен заем.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
2
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за
паричен заем ..3/... г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни
средства в размер на 500 лв., които следва да бъдат върнати на 11 погасителни вноски,
както и, че в договора е предвидено задължение за заемателя да предостави
обезпечение, неизпълнението на което се санкционира с неустойка в размер на 145,41
лв. Със същото определение, ответното дружество е задължено да представи по делото
цялото кредитно досие на ищеца. Задължението не е изпълнено, поради което и на
основание чл.190 ГПК, и предвид отделеното за безспорно, СРС следва, на основание
чл.161 ГПК да приеме, че твърдението на ищеца, включително във връзка с
изявлението на ответника, че не оспорва твърдението за сключен договор за заем, при
главница 500 лева, при задължение да я върне ведно с възнаградителна лихва от 40,05
%, уговорена неустойка от 145,41 лева при неизпълнение на задължението на ищеца да
предостави на кредитора: безусловна банкова гаранция, поръчителство, е доказано по
делото. Видно от твърденията на ответника, ГПР, посочен в договора, е 49,93 %, което
твърдение се цени, на основание чл.175 ГПК.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 500 лв. е била изцяло усвоена от
земателя А. Г. А.; по процесния Договор за паричен заеет89164/29.12.2022 г. ищецът е
изплатил на ответника сума в общ размер на 671,00 лв., която е разпределена от
заемодателя, както следва: 500 лв. – погасена главница по договора; 25,59 лв. –
погасена договорна лихва съгласно погасителния план към договора; 145,41 лв. –
погасена неустойка съгласно чл. 4 от договора; вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит – 500 лв. за срок от 4 месеца и общо изплатената от ищеца сума по
кредита – 671,00 лв., годишният процент на разходите в този случай е в размер на
1344,04%.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно
твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата заобикаля
закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е
всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в
негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на потребителя.
Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не може да
се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът
намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото,
доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези –
предварително изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно
неизпълнение, на конкретно задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не
отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага
насрещна престация. ВКС е разгледал въпроса за наличието на противоречие с добрите
нрави при сключване на договор, като постановките са приложими и при
разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така например, с
решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС постановява:
„Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са
опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.
Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно
това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля
на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, 2 формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.
3
Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се
удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с
обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя
с 1/3 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното,
неустойката не удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява
обезпечителната си функция, поради което и нищожна, защото води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Поради изложеното искът за признаване нищожността на
разпоредбата е основателен. Доколкото не е спорно плащането й на ответното
дружество, то и на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, искът за връщането на платената
сума 145,41 лева е основателен, за предявения размер от 10 лева.
По разноските.
Ищецът претендира заплащането на разноски, включително адвокатско
възнаграждение, срещу размера на което в отговора е направено възражение за
прекомерност. Същият е заплатил сумата от 100 лева за ДТ и 350 лева за ССчЕ.
След приключване на устните състезания пред СРС, по делото постъпил писмо
от Председателя на СРС,за извършена служебна проверка от съда, с която е
установено, че сумата от 105 лева по представено към исковата молба платежно
нареждане от 11.1.2023г., не е постъпила по сметка на съда. Следователно, на
основание чл.77 ГПК, с оглед изхода на спора, сумата следва да се възложи на
ответника, като държавната такса възлиза на 100 лева.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е
основателно. Съдът е сезиран с установителен иск за признаване нищожността на
разпоредба на договора, който иск е оценяем /чл.69,ал.1,т.4 ГПК/, с цена на иска 400
лева, както и осъдителен иск с цена на иска 145,41 лева. Следователно, минималното
възнаграждение, определено въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от
800 лева (по 400 лева за всеки иск), а доколкото делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, то и съдът присъжда минимума.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска предявен от А. Г. А. , ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ул. „СТв“ 40, ет, срещу „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С. ул. „С.“ №, етет, представлявано от Н.П., че разпоредбата на
Договор за паричен заем № ..3/... г., сключен между А. Г. А., ЕГН ********** и „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК ..., която предвижда задължението на заемателя да заплати сумата
145,41 лева неустойка за неизпълнение на задължението да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения :1.Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на
едно или две физически лица, е нищожна, на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави – ал.1, пр.3 във връзка с чл.143,ал.1ЗЗП.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град
С. улица „С.” №, етает да заплати на А. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул.
„СТв“ 40, ет на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 145,41 лева платена при начална
липса на основание – нищожна неустоечна клауза от Договор за паричен заем № ..3/...
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.12.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град
С. улица „С.” №, етает да заплати на А. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул.
„СТв“ 40, ет на осн. члет8, ал. 1 ГПК сумата от 1150 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК, „Сити Кеш” ООД ЕИК ... със седалище и
адрес на управление град С. улица „С.” №, етает да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 100 лева държавна такса.
Сумата е платима от ответника по банкова сметка: ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5