РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Русе, 14.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, ІХ състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 210 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Г.А. ***, чрез процесуален представител адв.И.М. ***, срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 23-1882-000029 от 24.04.2023г., издадена от Началник сектор в
Първо РУ Русе към ОДМВР-Русе по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6месеца. Постъпило е допълнение към жалбата,
подадено от упълномощен процесуален представител адв. Ю.Д. ***. Наведени са доводи за незаконосъобразност
на
оспорената заповед - издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се, че от
страна на жалбоподателя не е налице виновно поведение, тъй като не е
предоставяла собствения си автомобил на неправоспособния водача, който е
извършил административното нарушение по ЗДвП. Счита, че атакуваната заповед не
отговаря на целта на закона.
Претендира се отмяната й. В съдебна зала оспорващата страна се явява лично и се представлява.
Представят допълнителни гласни доказателства.
Претендират се разноски за съдебното производство, съобразно представен
списък /л.33 от делото/
Ответникът – Началник сектор към ОДМВР –
Русе, РУ 01 - Русе, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 240 лева, съгласно
представен списък /л.35 от делото/. В съдебна зала ответникът по жалбата не се
явява, представлява се от пълномощник. Представят допълнителни гласни
доказателства и правят възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
оспорващата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално
допустима. Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 24.04.2023 г.,
видно от отбелязването в разписката в самата заповед /л.1 преписка/, а жалбата
против същата е подадена на 26.04.2023г. в деловодството на АС-Русе. Жалбата е допустима като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорване.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със заповед ПАМ № 23-1882-000029 от 24.04.2023г., издадена от
Началник сектор в Първо РУ Русе към ОДМВР-Русе е наложил принудителна
административна мярка на Г.А. ***, в качеството на собственик на МПС, лек
автомобил „Фолксваген Поло”, с рег.№ *********, изразяваща се във „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, без да притежава съответното
свидетелство за управление“, за срок от 6 месеца. Като правно основание за
издаването административният орган посочил разпоредбата на чл.171, т.2а, б. А
от Закон за движение по пътищата/ЗдвП/.
При налагане на мярката, решаващият орган е съобразил, че на 24.04.2023г., около 00.43 часа, в гр.Русе, по
ул.“Николаевска“ № 107, Е. Е. Е. управлявал процесното МПС лек автомобил „Фолксваген
Поло”, с рег.№ *********, собственост на жалбоподателя, в нарушение на ЗДвП,
тъй като е бил неправоспособен водач. Това нарушение било установено чрез
съставен АУАН серия GA № 630567 от 24.04.2023г. от А. Л.- ст.
полицай при ОД МВР Русе, РУ 01. Актосъставителят и разпитаният в с.з. св.Д.Х. на 24.04.2023г., около полунощ обхождали с
полицейския автомобил ул.“Борисова“ в гр.Русе. Забелязали автомобил без
включени светлини и го последвали към ул.“Николаевска“. На кръстовището с ул.“Св.Георги“
автомобилът бил спрян. В него пътували две лица, като полицейските служители установили,
че водачът Е. Е. е неправоспособен. Същият бил придружен от негов приятел Б.,
който бил син на св.А.Т. - сестра на жалбоподателката. Б. уведомил майка си по телефона,
която пристигнала на място. Пред полицейските служители нарушителят обяснил, че
е неправоспособен, както и че автомобилът му е предоставено от сина на св.
А. Т.. Същата била упълномощена с Пълномощно с нотар. заверка с рег.№4627/11.05.2022г. на Нотариус №
221/л.7дело/, от сестра си и собственик на автомобила – жалбоподателката. Св.А.
Т. в с.з. обяснява, че ползвала и стопанисвала автомобила, вечерта той бил
паркиран пред жилището й, а ключът на автомобила се намирал в дамската и чанта,
откъдето синът й Б. го взел, а в последствие го предоставил на неправоспособния
Е. Е., за да се повозят двамата през нощта.
Контролните органи квалифицирали деянието на водача на МПС – Е. Е. като нарушение по чл.150 от ЗДвП. В съставения АУАН е посочено, че процесното МПС е собственост на
жалбоподателя в настоящото производство - Г.А. ***, по което обстоятелство също
няма спор. При съставяне на акта на нарушителя са снети обяснения, видно от
които автомобилът му е предоставен от Б. - сина на пълномощника, за да го
придвижи до дома му след работа, тъй като Б. е употребил алкохол.
При съставяне на акта не са отбелязани възражения, като изрично е посочено
от нарушителя „нямам възражения“. По делото не се спори, че лицето Е. Е. е
неправоспособен водач. По преписката е приложена справка за нарушител, видно от
която Е. не притежава категории за управление на МПС, т.е. той е
неправоспособен.
Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената пред настоящата
инстанция заповед №23-1882-000029 от 24.04.2023г., издадена от Началник сектор
в Първо РУ Русе към ОДМВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда
на чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП. Като последица от мярката са снети и отнети 2бр.
табели с рег. № ******** и свидетелството за регистрация на МПС под №*********
.
Мярката е наложена на собственика на
автомобила и жалбоподател в настоящото съдебно производство - Г.А.Т.. Недоволна
от заповедта, Т. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото
дело пред Административен съд Русе. Основният довод, който се сочи в жалбата е
свързан с твърдението, че управлението на лекия автомобил от неправоспособния Е.
е било без знанието и съгласието на собственика
му.
Установените по делото факти, посредством представените писмени и гласни
доказателства – адм. преписка и разпит на свидетелите Х. и А.Т., съставляват
предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния
орган за налагане на процесната ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.
От правна страна:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
министърът определя структури за
осъществяване на контрол по ЗДвП по смисъла на чл.165, ал.1 от същия закон,
между които и Областните дирекции на МВР /т.1.3 от заповедта/. На основание
тази заповед и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, със Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. ВПД
директорът на ОД на МВР-Русе е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП, между които по т.3 и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“
към РУ при ОДМВР-Русе /л.24 от делото/. Последната заровед е допълнена със Заповед
№ 336з-225/17.01.2023 г. ВПД директорът на ОД на МВР-Русе, като в т.3 е
допълнена с началниците на група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Първо РУ Русе и
Второ РУ Русе при ОД МВР Русе. Служебно известно на съда е, че към
датата на издаване на процесната заповед - 24.04.2023 г. авторът й –Явор
Тодоров Георгиев е заемал длъжността „началник сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУ-Русе при ОД на МВР-Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, с който изрично
се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния
административен акт.
От гледна точка на процесуалните правила и норми: Съдът приема, че е
спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в
съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са
цитирани в обстоятелствената част на административния акт, която препраща към
съдържанието на АУАН серия GA № 630567 от 24.04.2023г . В производството по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Относно съответствието и спазване на
материално-правните норми: Административният акт е в съответствие с материалния
закон.В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да
се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ
е постановена на основание чл.171, т.2А, б.А от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед, а именно редакцията
на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не
съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се
прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл.171, т.2а, б."а" ЗДвП,
законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на
МПС-то или от лице, за което са налице
същите предпоставки. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също
не са елементи от състава на разпоредбата. Тук не следва да се преценява и
наличието на вина у собственика на автомобила, нито причината, поради която е
налице управление на лекия автомобил „Фолксваген Поло”, с рег.№ *********, с
изключение на случаите, в които това МПС е противозаконно отнето от владението
на собственика му, като това обстоятелство следва да е доказано по безспорен
начин. Твърдението, че в случая л.а. е бил управляван от неправоспособния
водач, без знанието на собственика /или неговия син/ е недостатъчно и не може
да бъде приравнено на противозаконно отнето МПС, при което деяние се носи и
наказателна отговорност. Ако е било налице такова деяние, е следвало да бъдат
сезирани компетентните органи и съответно, документи, доказващи това биха
оправдали и доказали тезата на жалбоподателя.
Основите елементи на състава на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП са следните : 1. Да налице управление на автомобил, при
което : 2. Водачът, управляващ МПС да не е правоспособен, да не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или да е лишен е от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателя Г.А.Т.. По делото не се спори, че на 24.04.2023г., в
00,43ч. в гр. Русе, лицето Е. Е.Е. е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Поло”, с рег.№ *********, собственост на жалбоподателката, в нарушение на ЗДвП,
като неправоспособен водач. Спорът по настоящото дело се концентрира върху
въпроса дали спрямо жалбоподателката правомерно е постановена ограничителната
мярка по ЗДвП, при положение, че същата по никакъв начин, с действия или
бездействия, не е предизвикала противоправния резултат – управление на
собствения й автомобил от непознат за нея неправоспособен водач.
Приложимата правна уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. "а" с установяване на вина на собственика, поради което е без
правно значение обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил управлението
на собственото си МПС на неправоспособен водач и дали е налице знание или
предположение за това, след като автомобилът е предоставен за ползване на трето
лице, което е упълномощено да го управлява и стопанисва. Фактите по делото
недвусмислено сочат, че жалбоподателката е предоставила автомобила на сестра
си, която е проявила занижен контрол и безотговорно отношение при
стопанисването му и предоставянето му на други лица. Представената в жалбата
версия по какъв начин автомобилът е попаднал в неправоспособния водач не
съвпада с обясненията на водача. Това обстоятелство обосновава извода, че
жалбоподателката познава добре пълномощника си, семейството и децата й, поради
което е предоставила цитираните пълномощия, доверявайки се на преценката си за
добросъвестни действия при упражняване на пълномощията. След като е предоставил
доброволно автомобила си на трети, избрани от него лица за ползване и
стопанисване, собственикът следва да понесе всички отговорности за избора си. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.
1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. По тези съображения съдът намира за неоснователни
оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената
заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно
установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин,
който не накърнява правото му на защита и за минимално предвидения в закона
срок.
Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а
прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6
месеца.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 240
лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан
в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв - възнаграждение, определено от
съда по реда на чл.78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Предвид разпоредбата на чл.171, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП „Решението на
административния съд не подлежи на обжалване“.
Водим от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.А.Т. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за налагане на ПАМ №
23-1882-000029 от 24.04.2023г., издадена от Началник сектор в Първо РУ Русе към
ОДМВР-Русе по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6месеца.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на ОД МВР Русе разноски в размер на 100/ сто/ лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: