Р Е Ш Е Н И Е
№……....../….……2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18433 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
ищеца „П.П." ЕООД, ЕИК ***, срещу
ответника Р.Д.М., ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата от 510 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 05.12.2018 г.
до окончателното изплащане
на сумата, с правно основание чл. 221, ал.
2 от КТ.
В исковата молба се посочва,
че между страните е бил сключен постоянен
трудов договор №
524/03.09.2018 г., като ответницата
била назначена на пълен работен ден,
на длъжността „работник по подреждане на рафтове", в денонощен супермакет „К***я",
в гр. Варна, с изпитателен
срок от 6 м.,
уговорен в полза на работодателя. Основното месечно възнаграждение било уговорено в размер на 510 лв., с уговорен
срок за предизвестие от един
месец. На 12.11.2018 г. ответницата
излязла в болничен, като следвало след изтичане
на отпуската да работи по график на 16.11.2018 г., на 17.11.2018 г. и 18.11.2018 г.
На 16.11.2018 г. ответницата заявила
на управителя на магазина, че повече няма да работи, написала молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, считано от същата дата и си
заминала, без да получи съгласие и заповед за това. След като и на третия ден
не се явила на работа, работодателят изпратил писмено искане за обяснение за неявяването й на работа; предупредил
я, че започва процедура по налагане на наказание и поискал да попълни приложена към писмото декларация за наличие или отсъствие на закрила по КТ.
Ответницата дала обяснение,
но не попълнила и не върнала поисканата декларация. Работодателят издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" от
26.11.2018 г., поради неявяване на работа повече от два последователни
дни и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ прекратил
трудовото й правоотношение,
считано от датата на връчване
на заповедта - 28.11.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният
представител на ответника оспорва исковата претенция. Твърди, че трудовият договор е бил сключен с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Ответницата се явила на работното си място на 16.11.2018 г. и подала молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие на страните. Посочва,
че вместо работодателят да даде съгласие, същият изчакал три работни дни,
включително и 16.11.2018 г., за да констатира нарушение на трудовата дисциплина от страна на
работничката, и впоследствие
да я уволни дисциплинарно. Работодателят злоупотребил с правата си, като имал и правото да прекрати трудовия договор и без спазване
на предизвестието, поради уговорения в негова полза срок на изпитване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че между страните е бил сключен трудов договор на 03.09.2018 г., по силата на
който ответницата е полагала труд при ответника на длъжност „работник зареждане
на рафтове“, с място на работа в гр. Варна, със срок на изпитване 6 м, уговорен в полза на
работодателя, с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв. Представена
е длъжностна характеристика за длъжността „работник зареждане на рафтове“. От
представената молба на Р.М. на л. 10 от делото се установява, че същата е
направила искане до работодателя си за прекратяване на трудовото й
правоотношение по взаимно съгласие, считано от 16.11.2018 г. От представените
протоколи на л. 11-13 от делото, подписани от двама свидетели, се установява,
че в три последователни дни - 16.11.2018 г., 17.11.2018 г. и 18.11.2018 г.,
ответницата не се е явила на работа за смяната й от 08:00 часа и 20:00 часа. В
резултат на което, на 19.11.2018 г., работодателят изпратил писмо до работника
за възможността да представи писмени обяснения по повод на неявяването си на
работа, както и информация по чл. 333 КТ, които обяснения били дадени на
22.11.2018 г. Няма спор между страните, че трудовият договор е прекратен със заповед
за дисциплинарно уволнение № 366/26.11.2018 г., на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1 КТ.
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 КТ, работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. А съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 КТ, срокът
на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Видно от трудовия договор между страните, същите не са уговорили друг срок на
предизвестието. Следователно ответницата дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец, което бе
прието за безспорно по делото, че е в размер на 510 лв. Така, дължимото
обезщетение за оставане на работодателя без работна сила за срока на
предизвестието от един месеца възлиза на сумата от 510 лв. Ответникът не доказа
да е заплатил дължимата сума, поради което съдът намира предявения иск за
основателен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 05.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от същия разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 лв. (50
лв. държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.М., ЕГН **********, да заплати
на „П.П." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 510 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 05.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Р.Д.М., ЕГН **********, да заплати
на „П.П." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 350 лв., представляващи разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: