Мотиви към присъда № 26013/21.06.2021  год.  по ЧХД  № 89  по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

         Делото е образувано въз основа на тъжба от Д.Й.Л. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнал обвинение срещу  В.В.И. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер, наказуемо  по чл.182,ал.2 от НК.

Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв. Р. И., ВАК поддържа тъжбата и иска от съда  подсъдимата  да бъде призната за виновна по предявеното и  обвинение.

            Подс. И., редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв.Н., ВАК. Дава обяснения, в които посочва, че синът и Никола Л. има поставена в края на 2016 год. диагноза „ вторична тромбоцитопения“, заболяване което изисква постоянно наблюдение, изследвания на нивата на тромбоцитите и евентуален прием в болница. В последната си дума моли да бъде оправдана.

            Адв. Н., ВАК,защитник на подсъдимата пледира за оправдаването и, като сочи, че на посочените в тъжбата и уточняващата такава дати поради заболяване на детето е имало обективна невъзможност да бъде изпълнен режима на лични контакти с бащата.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и тъжителят Л. били във фактическо съжителство, от което 18.04.2013 год. се родил синът им Н. Д.Л..  С Решение № 2984/20.07.2017 год. на РС Варна, по гр. дело № 6951/2017 год., влязло в сила на 09.08.2017 г., било постигнато споразумение за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето им Н. Д.Л. на майката – подс.И.. По отношение режимът на лични контакти на детето Н. Д.Л., ЕГН**********, с бащата Д.Й.Л., ЕГН**********  се споразумени, както следва:

- всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване;

- в нечетните години, с преспиване, за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 КТ или по решение на МС по чл.154, ал. 1 КТ, за времето от 10:00 часа на 25 декември до 17:00 часа на 26 декември;

- в четните години, с преспиване, за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 КТ или по решение на МС по чл.154, ал. 1 КТ, за времето от 10.00часа на 24-ти декември до 17.00часа на 25-ти декември;

- в нечетните години, с преспиване, за почивните дни на Нова година, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 КТ или по решение на МС по чл.154, ал. 1 КТ, от 10:00 часа на 31 декември до 17:00 часа на 01 януари;

- в нечетните години за Великденските празници така, както са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 КТ или по решение на МС по чл.154, ал. 1 КТ, от 10:00 часа на Разпети петък до 17:00 часа на Велика събота;

- в четни години за Великденските празници така, както са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 КТ или по решение на МС по чл.154, ал. 1 КТ, за времето от 10.00часа на Великден (неделя) од 17.00часа на следващия ден;

- след като детето започне да посещава училище – в нечетните години, за първата половина от пролетната ваканция, от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на съответния ден;

- след като детето започне да посещава училище – в четните години, за втората половина от пролетната ваканция от 10:00 часа на съответния ден до 17:00 часа на последния ден;

- всяка четна година на Рождения ден на детето, за времето от 17:00 часа до 20:00 часа на същия ден;

- 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, от 10.00часа на първия ден до 17.00часа на последния ден, като за осъществяването на този режим майката следва да уведоми писмено бащата на актуалния му към съответния момент адрес, кога ще ползва летния си платен годишен отпуск, а ако не го направи до 30.04. бащата има право сам да определи периода, като уведоми писмено майката за това до 30.05., като за осъществяване на горепосочения режим бащата следвало да взема детето от дома на майката и да го връща в този дом - с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул. „Кирил и Методий” №36, вх.Д, ет.6, ап.64.

Въз основа на това споразумение тъжителят бил осъден и да заплаща месечна издръжка на детето Никола Лазарова в размер на 130.00 лв.с падеж 5-то число на месеца.

В тъжбата се твърди, че тъжителят бил многократно възпрепятстван да осъществява утвърдения режим на лични контакти със синът му, като допълнително се конкретизира повдигнатото с тъжбата обвинение, че подсъдимата не изпълнила споразумението на датите  - 06.12.2020 год. / именния ден на детето Никола Л./, 16/17V01.2021 год. и 30/31.01.2021 год..

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Кирчо Кирчев, мъжът, с когото към момента подсъдимата живее на семейни начала и посочения от обвинението св.Костадин Колев.

С показанията си св.Кирчев потвърждава, че Никола Л. страда от тролбоцитопения, посочва, че това е заболяване при което се получават резки спадове на тромбоцитите в кръвта, което е опасно състояние. Посочва, че терапията при спад на тромбоцитите налага детето да постъпи в болница. Твърди, че е имало случай тъжителят да пропусне да вземе детето, както и ,че е имало случаи да се обажда за да каже, че няма да го вземе. Посочва и за случай при които тъжителят е взел синът си, но го е върнал, тъй като не е искал да го води на изследвания.

От показанията на св.Колев се установява, че е ходил с тъжителя до домът на подсъдимата, за да вземат синът му. Твърди, че тогава се е оказало, че не са били датите, на които е можел да го вземе. Твърди, че е имало случай когато са ходили да вземат детето, но подсъдимата е отказвала да го пусне, като твърдяла, че е болен. Посочва, че е ходил с тъжителя на 09.01.2021 год. за да вземат детето, взели го и тъжителят е трябвало да го заведе на лекар. Твърди, че когато са отишли на 16.01.2021 год. станало объркване със седмиците, в които тъжителят можел да вземе детето.

Съобразявайки съществуващата връзка на двамата свидетели със страните и евентуалната им заинтересованост  от изхода на делото, съдът намира, че следва да кредитира като достоверни показанията им, като намира, че същите са обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Подсъдимата дава обяснения, в които посочва, че синът им Никола Л. има вторична тромбоцитопения, диагностицирана в края на 2016 г.. Твърди, че тъжителят неглижира състоянието на детето , не подхождал с разбиране и не помагал. По отношение датата 06.12.2020 г., когато е именият  ден на детето, не е било ден за контакти, посочен в споразумението. Относно 16-17.01.2020 год., заявява, че е имало объркване на седмиците посочени в споразумението, поради което Л. не взел синът им на тази дата, а  на следващата седмица – на 23-и. Тогава Никола пак имал проблеми с болестта и баща му трябвало да го заведе на изследвания, но не искал и го върнал, за да го заведе тя на изследвания. На 30-и и 31-и януари Никола бил приет в болница, защото му били ниски показателите.че на 30-31.01.2020 год. сина и Никола  бил приет в болница.  Твърди, че  е пускала Никола от петък до неделя, дори за няколко седмици, никога не го е ограничавала да вижда бащата си и няма проблем с това детето да ходи при баща си. Твърди, че заболяването на детето е такова, че ако прекара някаква вирусна инфекция, нивата на тромбоцитите му подат  и по тялото му почват да излизат синини или червени точици. Това налага изследването и постоянно следене нивата на  тромбоцитите и когато са много ниски постъпват в болницата, защото има опасност от вътрешни кръвоизливи и трябва много да се пази. Тези прояви на болестта се развиват за дни. Твърди, че е обяснила на тъжителя състоянието на детето им, но според нея той  неглижира състоянието му, твърдял, че нищо му няма и когато дойдел денят да го взема – той трябва да го вземе, без значение болно или здраво.

Според състава на съда обясненията на подсъдимата са непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло. Заявеното от нея, освен, че е защитна позиция  е и доказателствено средство, което следва да се цени, съобразно всички доказателства по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Кирчев и Колев, обясненията на подсъдимата и приложените по делото писмени доказателствени средства, приети по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Чрез нормата на чл.102 от НПК законодателя е очертал кръга от факти и обстоятелства,които следва да бъдат доказани в процеса, като е поставено ”доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”,като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК. Изведените въз основа на него правни изводи следва да бъдат единствено възможни/за да е доказано несъмнено съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК/ и да не почиват на предположения.

Престъплението по  чл. 182, ал.2 от НК може да бъде осъществено чрез две форми на изпълнителното деяние - като родителят не изпълни съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете или когато родителят осуети изпълнението на такова съдебно решение. Тези форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние.

Според състава на съда обвинението не е доказано.

В конкретния случай подс. И. е обвинена в това, че нееднократно не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение № 2984/20.07.2017 год. на РС Варна, по гр. дело № 6951/2017 год., влязло в сила на 09.08.2017 г., като са посочени и двете форми на изпълнителното деяние без обаче да са посочени съставомерните действия на подсъдимата  и доказателствата обосноваващи и доказващи повдигнатото обвинение.

Установи се, че именния ден – 06.12. не е включен в режима за лични контакти на бащата. По отношение 16-17.01.2021 год. се установи, че е имало объркване на седмиците за лични контакти и тъжителят е взел детето следващата седмицата след 16/17.01. Що се касае до датите 30-31.01.2021 год. безспорно се установи, че детето и било в болнично заведение. В този смисъл по отношение тези последни дати състава на съда намира, че липсва и субективна страна на престъплението по чл.182,ал.2 от НК. Анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства налагат за съдът извода,че с действията си подсъдимата се е стремяла да съхрани физическото здраве на детето . Желанието на подсъдимата да осигури лечение на детето не може да се оцени като умисъл за нарушаване на режим на лични контакти по влязло в сила съдебно решение. По делото не се установи майката да е създавала нагласи с негативен характер или насоченост спрямо детето. Видно от обясненията на подсъдимата и от показанията на св.Кирев е, че когато са липсвали обективни причини водещи до невъзможност за предаване на детето то е било предавано на бащата без уговорки.

Действително постановеният от съда режим на лични контакти с дете се ползва със сила на присъдено нещо и трябва да се спазва, докато не бъде променен по съдебен ред, но съществуват определена категория обстоятелства и факти, възпрепятстващи обективно (не по волята на задължения родител) изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, при наличието на които не може да бъде ангажирана отговорността на задължения родител за неизпълненото или осуетяване изпълнението на съдебното решение. Такива безспорно са заболяването или съществуващ завишен риск от заболяване на детето, т. е. застрашаващи живота и/или здравето му, каквито в случая, видно от приложените писмени доказателства са били налице към инкриминираните дати, на които подсъдимата не е могла да позволила на тъжителя да вземе сина им, ако и да е имал право на това. Не се събраха доказателства, че подсъдимата е имала други съображения да не предостави детето на баща му, освен опазване здравето на сина си, при това същите са били обективно обусловени – заболяване на сина й настаняването му в болнично заведение.

Воден от изложените съображения, съдът призна подсъдимата В.В.И.  за невинна в това, че на 06.12.2020 год., 16-17.01.2021 год. и 30-31.01.2021 год. в гр.Белослав, обл.Варна в условията на продължавано престъпление, в качеството и на родител на Н. Д.Л. с ЕГН ********** не изпълнила и осуетила  изпълнението на Решение № 2984/20.07.2017 год. на РС Варна, по гр. дело № 6951/2017 год., влязло в сила на 09.08.2017 г.,  относно лични контакти с дете , поради което я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по  чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

            

Предвид постановената оправдателна присъда съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимата сумата в размер на 1000 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощен защитник.

            

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :