Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ХII граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Петя Иванова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4417 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против С.А.М.,***, в
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1728/2018г., по описа на ПлРС.
Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден
имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал
предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на
основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени
Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите
условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к
Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се,
че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като сумите са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът
да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на
негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника М., че дължи, сумата от 266,33лв.- главница, за
периода 01.10.2016-31.01.2018г. съставляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№1021956, както и сумата от 16,27лв.- лихва за забава., за периода
02.12.2016-02.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
Ответникът
С.А.М., чрез назначеният от съда особен представител адв.
И.Ц. от ПлАК оспорва исковете.
С определение от 16.1.2018г. е конституирано на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД гр. София, ЕИК
*********, представлявано от
***, със седалище и адрес на управление
***. Същото не е ангажирало становище по
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са допустими.
Установява се от приложения препис
на нотариален акт за покупко-продажба №127, том 4, рег.№2299, дело №177/2005г.
на нотариус с рег.№017 на НК, че ответника С.А.М. *** в режим на СИО със
съпругата си.
От представения препис-извлечение по
партидата на процесния имот, водена под абонатен №1021956 е видно, че като потребител на топлинна
енергия е отбелязан отв.С.М., което насочва, че за
прехвърлянето на имота с гореописания нот.акт е било
уведомено ищцовото дружество и подадена информация,
че ответника е станал негов собственик
Безспорно е, че имота се намира в топлоснабдена сграда, както и че третото лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД е лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата.
От представените подробни месечни
справки, изготвени от третото лице-помагач за имота на ответника и изслушаното
в о.с.з. на 23.01.2019г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че в процесния апартамент няма радиатори с
измервателни уреди, а единствено щранг-лира в баня и през
процесния период от време са били начислявани суми за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация – 173,03лв.; за
отопление от щранг-лира – 90,12лв. и за услуга дялово
разпределение – 3,18лв. или общо 266,33лв.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 16,27лв.
за периода от 02.12.2016г. до 02.03.2018г., като размерът на лихвата се
установява и от заключението по ССЕ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид установения по делото факт,
че ответника С.А.М. е собственик на процесния имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира
правото на топлопреносното предприятие да получи
цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост -
топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по
утвърдени правила. Ответникът дължи
определената по тези правила цена на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Поради горното, съдът счита, че ответника С.М.
дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от 01.10.2016г. до 31.01.2018г., изчислявана в общ
размер на 266,33лв.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от обсъдените доказателства, че тази лихва се изчислява в
общ размер на 16,27лв. за процесния период от 02.12.2016г. до 02.03.2018г.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв., за възнаграждение за
особен представител в размер на 300лв. и за възнаграждение на вещо лице в
размер на 120лв. или общо 545лв. Така сторените в заповедното и исковото
производство са изцяло дължими от ответника, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.А.М. с
ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата
от 266.33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.01.2018г. и сумата от 16,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г. до 02.03.2018г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1143 от
13.03.2018г. по ч.гр.д.№1728/2018г. по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.А.М. с
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 545лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено
при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД-гр.София, като трето лице –
помагач на ищеца „Топлофикация-Плевен” ЕАД.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: