О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в
закрито съдебно заседание на 31.07.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
мл.с. И. СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1389 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
подадена въззивна жалба от И.Х.И., чрез адв. Н.Т., срещу Решение № 89/03.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 1302/2017 г. по описа на ДРС,
В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.И., ЕГН **********, че С.К.И., ЕГН **********,
Н.И.Н., ЕГН ********** и Ж.И.Н., ЕГН **********, действаща чрез настойник С.К.И.,
ЕГН **********, са собственици по
наследство и давностно владение при равни квоти на недвижим имот в с. Червенци,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, с идентификатор
80529.14.178 /осемдесет хиляди петстотин двадесет и девет точка четиринадесет
точка сто седемдесет и осем/, адрес на имота: с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност „Край село“, площ по скица 2644 /две
хиляди шестстотин четиридесет и четири/ квадратни метра, трайно предназначение
на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, номер по предходен план 014178, при граници имоти с
идентификатори 80529.700.1, 80529.14.180, 80529.14.177, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят И.Х.И. счита постановеното решение за недопустимо, евентуално за
неправилно и необосновано, като моли за обезсилване и прекратяване на делото,
евентуално за отмяна на решението и присъждане на разноски. Сочи, че предявеният
установителен иск е недопустим, защото се намира във владение на имота и
произнасянето по него няма да доведе до промяна на това положение. В
евентуалност излага, че исковата претенция е неоснователна, като в тази връзка
поддържа становището, че процесният имот се е намирал извън строителните
граници на населеното място и е бил със статут на земеделска земя, поради което
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че имотът му бил отреден
като подлежащ на възстановяване по реда на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ с решение от
18.04.1994 г., което е посочено в титула за собственост на праводателя му,
заедно с протокол по чл. 18д, ал. 5 от 21.04.1994 г. Сочи, че въз основа на
тези актове е издадено Решение № 302/10.10.1994 г., с
което правото на собственост е възстановено в полза на наследодателя му и
неправилно този факт не е зачетен от първоинстанционния съд. Излага, че
кооперативното имущество, стопанисвано от ТКЗС, не може да се придобива по
давност. Не се съгласява с извода на съда, че имотът не е бил внесен в ТКЗС,
като е следвало да се съобрази предходния регулационен план от 1927 г., а не
този от 1964 г., защото парцелът е бил образуван от два имота, принадлежащи на
различни лица, едно от които е праводателят му.
Твърди, че няма как Никола Петков да е придобил имота до изключването му от
строителните граници, а след това давност не е текла. Сочи, че И.Н. се е опитал
да се легитимира като собственик с подправени документи и давност не е текла в
полза на наследниците му, защото владението вече е било изгубено за срок от
повече от шест месеца. Излага, че съдът е следвало да зачете постановеното в
негова полза реституционно решение. Оспорва правото на собственост на дарителя
Никола Петков, което е установено с КНА от 09.05.1991 г. само в частта от
имота, която към този момент е извън строителните граници на селото, защото не
може да бъде придобита по давност. В тази връзка твърди, че при конкуренцията
на права е следвало да бъде зачетен от съда по-късния документ, който е с
конститутивно действие от който е видно, че имотът е негова собственост.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите С.К.И.,
Н. Колев Н. и Ж.И.Н. депозират писмен отговор чрез адв. С.Г., с който
оспорват жалбата. Сочат, че са собственици на процесния имот въз основа на
упражнено давностно владение в срок от повече от 50 години, което им е
предадено като наследници. В тази връзка излагат, че притежават нотариални
актове за собственост. Твърдят, че от разписните листи от Община Вълчи Дол се
установява, че към 23.09.1927 г. имотът е бил записан на бащата на
наследодателя им Петко Великов и към 1927 г., 1950 г. и 1958 г. е бил в строителните
граници на с. Червенци, като никога не е бил земеделска земя, не е внасян в
ТКЗС и ДЗС и не е бил общинска или държавна собственост. Сочат, че ответникът
незаконно е влязъл във владение на имота и е унищожил засятата продукция, за
което деяние е образувано досъдебно производство пред РП-Девня, в което И.Х. е
признал, че е засял люцерна. Излагат, че насилствено са изведени от владение
през ноември 2017 г., но плащат данъците за имота и в него имат стопанска
постройка. Твърдят, че в протокола за въвод от ОСЗ имотът
е записан на името на И.Н.И. и извършената подправка на документите е поради
грешка на службата. Сочат, че в заявлението до ОСЗ подадено от И. Колев И. са
записани други имоти и те са му възстановени, като процесния имот не фигурира
там. Твърдят, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, защото видно от СТЕ по делото е
бил в регулацията на с. Червенци до 1964 г., а одържавяването е приключило 1958
г., като земеделска земя, която е включена в регулацията на селото и има построена
сграда, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Молят за потвърждаване
на първоинстанционното решение, защото са собственици на имота поради изтекла в
тяхна ползва погасителна давност за период над 10 години.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Възражението на
жалбоподателя за недопустимост на производството е неоснователно, доколкото
изрично в т. 2 от ТР № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и
когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от И.Х.И., чрез адв. Н.Т., срещу Решение
№ 89/03.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1302/2017 г. по описа на ДРС, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.И., ЕГН **********, че С.К.И.,
ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН ********** и Ж.И.Н., ЕГН **********, действаща чрез
настойник С.К.И., ЕГН **********, са
собственици по наследство и давностно владение при равни квоти на недвижим
имот в с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, с
идентификатор 80529.14.178 /осемдесет хиляди петстотин двадесет и девет точка
четиринадесет точка сто седемдесет и осем/, адрес на имота: с. Червенци, общ.
Вълчи дол, обл. Варна, местност „Край село“, площ по
скица 2644 /две хиляди шестстотин четиридесет и четири/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията земеделска, начин
на трайно ползване нива, номер по предходен план 014178, при граници
имоти с идентификатори 80529.700.1, 80529.14.180, 80529.14.177, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1389/2019 г. на ВОС за
16.10.2019 г. от 9,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.