Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                          2022г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12884 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Д.К.К. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата 60000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  за което е оправдана с присъда по НОХД № 14761/2011г. на СРС, влязла в сила на 26.07.2018г., както и сумата 10000.00лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на описаното в исковата молба наказателно производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2018г., до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 06.07.2011г. била привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и спрямо нея била взета мярка за неотклонение „подписка“. Още по време на досъдебното производство заявила, че по време на извършване на деянието е била в чужбина, но този факт на този етап не бил проверен.

Наказателното производство продължило за период от 5 години и 352 дни, през които били проведени множество процесуално следствени действия, съдебното производство било многократно, неоснователно отлагано, въпреки представените от нея оневиняващи я доказателства, като общо били проведени 25 открити съдебни заседания. Изтъква факта, че с този продължителен период на разглеждане се нарушава правото и на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, защитено от чл. 6, пар. А1 от ЕКПЗЧ, респ. чл. 2б ЗОДОВ. Излага, че внесла заявление по реда на Гл. ІІІ от ЗСВ в „Инспектората на ВСС“ за обезщетение за неразумен срок на водене на наказателното производство, която процедура е предпоставка за разглеждане по съдебен ред на иск с правно основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, но същото било отхвърлено като неоснователно, т.к. продължителността на производството не надхвърля разумният срок.

Твърди, че повдигнатото обвинение и проведено наказателно производство претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които не са отшумяли и до момента. Воденото срещу нея наказателно производство довело до резервирано, тенденциозно отношение към нея от страна на близки и познати. Загубила доверието им, както и позициите и авторитета си в обществото.Отнело енергията и концентрацията и да се справя с личният си живот и грижите за осиновената си дъщеря Ю.-К., която била със специфично заболяване и забавено развитие, и в невъзможност да се грижи сама за себе си. В резултат не успяла да положи необходимите грижи, които дължи на едно подрастващо момиче, връзката родител-дете между тях рухнала и детето било разсиновено по съдебен ред. Воденото наказателно производство дало негативно отражение върху възможностите и да упражнява трудова дейност, което станало причина доходите и значително да намаляват, като към момента е пенсионер  и разчита единствено на доходите си от пенсия.

В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. изразява становище за недопустимост на образуваното производство по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, т.к. вредите от водено в неразумен срок наказателно производство и в трите му етапа следва да се прецени по същество при определяне на обезщетението глобално по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ се поглъща от основанието, на което ищецът следва да получи обезщетение, поради което не следва да се постановява отделен диспозитив по чл. 2б ЗОДОВ. 

Възразява, че делото е продължило дълго, но то не е по причина бавно правораздавене от прокуратурата, а се дължи на забавяне в съдебната фаза, поради което и отговорен за него е правен субект различен от ответника. Обвинителният акт е бил внесен в съда 25 дни след предявяване на обвинението, което е кратък срок за приключване на наказателното производство от страна на прокуратурата.

Възразява и, че не са доказани пълно и главно неимуществени вреди в претендирания размер, както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания. Конкретно възразява, че спрямо ищцата не е вземана мярка за неотклонение, включително „подписка“.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на производство   очертани   с   исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто  е и конкретният случай.  Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган. В тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.

Настоящият състав споделя практиката, развита с Решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г. на IV г. о. на ВКС, която дава отговор на въпроса: Когато в едно и също производство са предявени кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок, както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение, доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от продължителността на наказателното производство?

Според това решение по реда на чл. 290 ГПК, "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство. Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98/2012 г. - в чл. 2б - законът посочва като основание за отговорност на държавата, независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Справедливо е неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение, но не в геометрична прогресия. Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение. Съобразява се отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност. Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само П.на РБ, а отговорността е обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент - П.на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица.

Следователно, при разглеждане на процесната искова молба, така както са релевирани оплакванията в нея, обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е глобално и поглъща обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, поради което и не следва да се постановява отделен диспозитив по чл. 2б ЗОДОВ. П.е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на което основание в случая ищецът следва да бъде обезщетен, като се отчете и продължителният период на наказателно преследване, при нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията. При реализиране на отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне.

При разглеждане на претенция по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, съдът трябва да вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол на Инспектората към ВСС с № ОС-18-23/14.02.2020г., ищецът е осъществил процедурата по глава трета "а" от ЗСВ "Разглеждане на заявления срещу нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок". Съставът на специализираното звено към ИВСС по реда на чл. 60в, ал. 3 ЗСВ е възприел и обсъдил фактическата обстановка за по хода на цялото наказателно преследване на ищеца и е отказал определяне на обезщетение, защото въпреки допуснатите забавяния в наказателното производство, т.к. по голямата част от тях са настъпили по обективни причини, както и предвид установената фактическа и правна сложност на делото, продължителността ото 6 години и 12 дни, на две инстанции, не надвишава разумния срок. Следователно процедурата по гл. IIIа от ЗСВ е изчерпана и са налице предпоставките по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за предявяване на претенция пред съда по реда на чл. 2б от ЗОДОВ.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че срещу ищцата е повдигнато на обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  за което е оправдана с присъда по НОХД № 14761/2011г. на СРС, влязла в сила на 26.07.2018г., като наказателното производство е продължило общо 6 години и 12 дни, считано от постановлението за привличане на същата като обвиняем предявено и на 14.07.2011г., до влизане на оправдателната присъда в сила – 26.07.2018г. Не е вземана мярка за неотклонение спрямо ищцата, включително „подписка“. По повод подадена жалба на 27.07.2010г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, срокът за разследване по което е удължен двукратно и по което на 18.10.2010г. и на 17.02.2011г. като свидетел е разпитана ищцата. Обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е предявено на 14.07.2011г. На 08.08.2011г.  досъдебното производство е внесено за разглеждане в СРС. Образувано е НОХД № 14761/2011г., по което е постановена оправдателна присъда. След протест на СРП делото е изпратено в СС и образувано ВНОХД № 2303/2016г., приключило с Решение  № 891/26.07.2017г., с което оправдателната присъда е потвърдена, влязло в сила на 26.07.2017г.

Видно от преписката по НОХД производството е водено срещу две обвиняеми лица, за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  в съучастие. По делото са наначени пет графологични експертизи, включително тричленна и петчленна. Събирани са множество писмени доказателства, включително от трети лица, органи учреждения.  Провеждани са множество разпити на свидетели, включително на двама от тях за път в първоинстанционното производство, свързано и с допълнителни, нарочни процесуални действия свързани със събирането им. В хода на съдебното производсдство са проведени и нарочни процесуални действия насочени за събиране на безспорни доказателства за наведеното от ищцата твърдение, че е била в РГърция, т.е. извън територията на РБългария към датата на извършване на престъплението, което е било свързано с допълнителни затруднения включително чрез справки в Европейската съдебна мрежа.

Видно от преписката не са налице обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на забавяне при произнасяне или бездействие от разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Налице е незначително забавяне хода на съдебното производство, поради затруднения от обективен характер при събиране на доказателства, нередовно призоваване и отлагане на съдебни заседания поради невъзможност за разглеждането им несвързана конкретно с извършване на процесуални действия в първоинстанционното производство, без да е налице безпричинно отлагане.

Следователно установено е наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.

Не е установен фактическият състав на претенцията по чл. 2б ЗОДОВ. Делото е с установена фактическа и правна сложност предвид предмета, вида и начина на събиране не релевантните доказателства. Ищцата с поведението си в досъдебната и съдебна фаза не е допринесла за удължаване на производството. Въпреки допуснатите в съдебната фаза забавяние предвид установените причини за допускането им в преобладаващата си част от обективен характер съдът намира, че в случая продължителността на производството от 6 години и 12 дни на две инстанции не надвишава разумният срок.

От показанията на свидетелите С.И.К. и Е.И.Ц.– Н.се установява, че след обвинението ищцата станала раздразнителна – кълбо от нерви, не можела реално да преценява нещата, изригвала, дори стигала до агресия, станала недружелюбна. Вече не била общителна, винаги засмяна и добре изглеждаща, както преди. Получила и здравословни проблеми. Загубила повечето си приятели, освен един двама. Като че ли с поведението си ги отблъсквала. Загубила и работата си, а от там и не можела да погасява кредитите си, защото намалели доходите и. Хората вярвали, че тя е виновна и се отдръпнали. Тя осиновила дете, когато то било на три години със съзнанието, че то има отклонения и за него трябват специални грижи. Детето почти не говорело и не ходело. Според предположенията на свидетелите, заради обвинението, т.к. станала доста сприхава и нервна, това се отразило на отношенията и с детето. Съвпаднало и с разтежа на детето и възникналите проблеми. То след това започнало да лъже, да бяга и настанал абсолютен разрив в отношенията им и детето било разсиновено. И до сега ищцата говорела за това дело и не го е забравила.

От заключението по приетата СПЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че в резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство в периода 2011-2017г. при ищцата са породени интензивни трайни негативни преживявания и психосоматичен дискомфорт, довели до дистрес. Те са обусловили разход на психоемоционална енергия, което е намалило общата и адаптивност. Към момента тези негативни състояния са в голяма степен преодолени. Не са налице състояния на посттравматично стресово разстройство, които да са довели до дезадаптивност и да се нуждаят от специализирана терапия. Преодоляването на негативните последици от стресогенната ситуация е въпрос на време и съчетания на фактори. И към момента са налице негативни преживявания при припомняне на ситуацията. Съгласно заключението в същия времеви период е налице припокриване на спресогенност възникнала във връзка с напрегнати отношения и сензитивност в семейството с осиновената от ищцата дъщеря, но двата стресора се разграничават добре по съдържание и времево, като имат взаимно потенцираща се роля.

Съдът намира показанията на свидетелите за обективни и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло. Кредитира изцяло и заключението по приетата СПЕ, като обективно и компетентно дадено.

Въз основа така събраните доказателства приема, че ищцата не е установила главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за нея са на настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем. Приема, че в резултат на воденото наказателно производство за нея са породени интензивни трайни негативни преживявания и психосоматичен дискомфорт, довели до дистрес, като и към момента преживява отрицателни емоции при припомняне на ситуацията. Ищцата станала раздразнителна, недружелюбна, на моменти агресивна. Загубила повечето си приятели.

Недоказани са останали твърденията, че проведеното наказателно производство е довело за ищцата здравословни проблеми. В тази връзка със СПЕ се установява, че не са налице състояния, които да се нуждаят от специализирана терапия. Недоказано е и, че в резултат на воденото наказателно производство е загубила работата си и от там значително са намалели доходите и. За недоказано съдът намира и твърдяното като пряка и непосредствена последица от наказателното производство влошаване на взаимоотношенията на ищцата с осиновената и дъщеря и в резултат разваляне на осиновяването. Установено е, че детето и имало изоставане в развитието и нужда от специални грижи, които са били известни на ищцата още при осиновяването, преди повдигане на обвинението. Впоследствие периодът на водене на наказателното производство е съвпаднал с влошаване поведението на детето продиктувано от възрастта и субективните качества на личността му, като последното е допринесло в значителна степен за влошаване на взаимоотношенията майка – дете. В случая въз основа заключението по СПЕ съдът приема, че двата фактора – воденото наказателно производство и проблемното поведение на детето имат взаимно потенцираща роля, довела в крайна сметка до негативни изживявания от страна на ищцата през процесния период.

Предвид установените субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на 10000,00лева. За сумата 40000,00лв., която е разлика над уважения размер до пълно предявения от 60000,00 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.  

По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 10000,00лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от  влизане в сила на оправдателната присъда - 26.07.2017г.  до окончателно изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска. Претендираният размер общо възлиза на 2940,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса, 600.00лв. възнаграждение за вещо лице и 2330.00лв. възнаграждение за защита от адвокат на основание чл. 38а ЗА.

Следователно в полза на ищеца следва да се присъди сумата 102,00лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за такси и сумата 388.3лв. в полза на адв. Т.Р. - хонорар за защита от адвокат, съобразно на уважената част от иска, на основание чл. 38 ЗА.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2,  ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.К., ЕГН **********,*** и 8, адв. Т.Р., сумата  10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  за което е оправдана с присъда по НОХД № 14761/2011г. на СРС, влязла в сила на 26.07.2017г., ведно със законната лихва считано от 26.07.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 40000.00 /четирдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв. до общо претендираните 60000.00 /шестдесет хиляди/лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.К., ЕГН **********,*** и 8, адв. Т.Р., сумата 102,00 /сто и два/лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Р., в качеството на процесуален представител на Д.К.К., ЕГН **********, сумата 388.3 /триста осемдесет и осем, 0.3/лв., представляваща разноски за защита от адвокат съобразно на уважената част от иска, на основание чл. 38 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: