Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Агенция „Пътна инфра-структура“ /АПИ/ - гр. София, чрез пълномощник – * К.И., против Решение № 491/23.12.2024 г. на Районен Съд /PC/ - Видин, постановено по АНД № 1561/2024 г. С оспореното решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП /Закон за пътищата/, с който за нарушение  на  чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал.Зб от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ на „ Е. – Т.  **** “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В  касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, като постановен в разрез с материалния  закон. Излагат се съображения, че правилно е съставен ЕФ за нарушението, а не наказателно постановление /НП/. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ издаден от АПИ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Преди с.з. касаторът АПИ-София, чрез пълномощника, в писмена молба поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Поддържа се и искането за разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „ Е. – Т. **** “ ЕООД *** ,  чрез пълномощник -  *  Д.Д. *** в писмен Отговор на касационната жалба, излага съображения за законосъобразност и правилност на решението на РС-Видин, и съответно за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение с което е отменен ЕФ. Претендират се разноски пред въззивната и пред касационната инстанция.

В с.з. не се явява представител, като преди с.з. е постъпила молба от пълномощника * Д.Д. в която се поддържа отговора. Иска се потвърждаване на решението.

Представителят на  Окръжна Прокуратура - Враца, участващ в с.з, дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за оставяне на решението в сила.

Настоящето производство е трето по ред касационно производство пред административен съд. Първоначално с Решение № 6/08.01.2024г. по АНД № 1362/2023г. на РС-Видин е отменен ЕФ. С Решение № 510/28.03.2024г. по КАНД № 137/2024г. на АдмС Видин това решение № 6/08.01.2024г. е обезсилено.

С Решение № 214/29.05.2024г. по АНД № 493/2024г. на РС-Видин, ЕФ е потвърден. С Решение № 1355/29.10.2024г. по КАНД № 418/2024г. на АдмС Монтана, Решение № 214/29.05.2024г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Последва Решението № 491/23.12.2024 г. на PC - Видин, постановено по АНД № 1561/2024 г., с което ЕФ е отменен. С решението е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на „Е.-Т.  *** “ ЕООД поради непредставени доказателства затова.

С Определение № 2825/19.03.2025г. по адм.дело № 2698/2025г. на ВАС на РБ, касационната жалба на АПИ против това Решение № 491/23.12.2024г. по АНД № 1561/2024г. на РС-Видин е изпратена за разглеждане на АдмС-Враца.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административно-наказателната отговорност на ответника „ Е. – Т. **** “ ЕООД е ангажирана за това, че на 28.06.2021 г. в 14:20 ч., е установено нарушение с ППС – влекач „Ман ТГХ“, регистрационен номер ** , с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община *** , за движение по път I-1 км 6+034, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20161, представ-ляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на  път I-1 км 6+034.

С ЕФ № ********** издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, за горното нарушение  по  чл. 102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП на „ Е.-Т. **** “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

С  оспореното Решение  № 491/23.12.2024  г. на PC–Видин, постановено по АНД № 1561/2024г. е отменен Електронен фиш № **********. За да постанови този резултат съдът е приел, че  при съставяне и издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на закона, което води до опорочаване на санкционната процедура и е основание за отмяна на фиша, а именно:  санкционирането е за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП и ЕФ е незаконосъобразен, тъй като чл.189ж ал.1 от ЗДвП, актуална редакция към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а от ЗДвП. С оглед на горното е отменил изцяло ЕФ, като незаконосъобразен.

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, като същото е правилно.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил и анализирал е всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция възприема.

Съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство /ППС/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Правилно е становището на ВдРС, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като чл.189ж ал.1 от ЗДвП, актуална редакция към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а от ЗДвП.

Нарушена в настоящия случай е съществено процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника „Е. – Т. ****“ ЕООД, като е следвало да се състави в конкретния случай, за конкретното нарушение, АУАН и НП, а не ЕФ.

В нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно чл.189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в редакцията, считано към 28.06.2021 г., ДВ бр.105 от 2018г., в сила от 01.09.2019г./ - "при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно чл.189ж ал.7 от ЗДвП - по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на „Е. – Т. ****“ ЕООД е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж ЗДвП. Съгласно ал.1 на чл.189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл.179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, законът не е предвиждал да се издава ЕФ, считано към момента на сочената дата на извършване на нарушението 28.06.2021 г.  

Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице.

Видно от изложеното, в случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, считано към 28.06.2021г. Това се дължи на пропуск на законодателя, с оглед цитираните вече разпоредби, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б от ЗДвП.

Едва с изменение на разпоредбата на чл. 189ж ал.1  от ЗДвП, обн. в ДВ  бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. е добавено, че  ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179 ал. 3б от ЗДвП, а именно чл.179  ал.3-3б.

Като е стигнал до този извод и като е обосновал краен резултат за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.  Решението на РС-Видин е правилно и в частта за разноските, тъй като не са представени доказателства за тях.

Разноски по делото пред настоящата касационна инстанция са претендирани от страна на пълномощника на ответника, но не е представен списък на разноските, както и доказателства за заплатен адвокатски хонорар пред касационна инстанция, поради което и съдът не следва да присъжда разноски на ответника „Е.-Т. **** “ЕООД *** .

По отношение разноските пред въззивната инстанция, РС-Видин, ответникът е следвало да обжалва решението на въззивния съд в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Съдът намира да отбележи, че във всички въззивни и касационни производства по обжалване на процесния ЕФ, съответно въззивното решение, липсват доказателства за договориран и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответника „Е.-Т. ****“ ЕООД ***.  

Липсва договор за правна защита и съдействие, а е налице само пълномощно за процесуално представителство.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218  АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 491/23.12.2024 г., постановено по АНД № 1561 по описа на PC – Видин за 2024 г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.