№ 204
гр. Русе, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от З.Д.П., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. Русе, бул. „Г.С.“ № 8, кантора П.и, против Решение №
260/02.03.2022 г. по гр.д. № 5378/2021 г. на РС – Русе, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск против А.Ц. И., ЕГН: *******, за
установяване дължимостта на сумата от 500 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 19.07.2021 г., която сума е предмет на Заповед №
2299/12.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4466/2021 г. на РС – Русе.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, а решаващият първоинстанционен състав
бил въведен в заблуждение по отношение реалната фактическа обстановка, в
което именно се изразявало неправилността на обжалваното решение
касателно неговата необоснованост. Твърди, че в изпълнение на сключения
между страните договор за правна защита и съдействие е представлявал
въззиваемата при посредничеството между продавачите по договор за
продажба на недвижим имот техния адвокат, за постигане на споразумение и
1
за заплащането на хонорара на въззиваемата, като посредник по продажбата
на имота. Заявява, че е извършил фактически действия в изпълнението на
така сключения между страните по спорното правоотношение договор,
изразяващи се в отиване при нотариуса и подпомагане при преговорите.
Благодарение на неговото явяване в нотариалната кантора, въззиваемата
успяла да получи своето възнаграждение като посредник при сделката, като
така той изпълнил своите задължения по договора за правна защита и
съдействие и му се дължало възнаграждение, което той, като добросъвестно
изпълнил своите задължения по договора адвокат, следвало да получи.
Доказано било валидно облигационно правоотношение между страните по
договора за правна помощ, като не било спорно обстоятелството, че изпълнил
задължението си и че въззиваемата не му е заплатила следващото му се
възнаграждение. Тъй като имало представен писмен договор, било
недопустимо отричащи обстоятелствата по договора факти да бъдат събирани
чрез свидетелски показания, които не следвало да бъдат кредитирани. Освен
това разпитаният свидетел бил в роднинска връзка с въззиваемата – неин син,
поради което бил заинтересован от изхода на спора. Свидетелят излагал
противоречиви показания относно работата на майка си, веднъж заявявайки,
че тя работела като посредник в продължение на около 7-8 години, но не бил
запознат с работата , а втори път – че изготвяла проекти на договори и
нотариални актове. Свидетелят изрично заявил, че майка му разбирала какво
подписвала и нямала психично заболяване. Въпреки противоречията в
показанията си, този свидетел обаче успял да докаже, че в качеството си на
адвокат въззивникът консултирал въззиваемата, тъй като нейни клиенти се
били свързали с него. Въззиваемата страна била наясно с формалната
доказателствена сила, с която се ползвал подписания от нея документ, а
именно процесния договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ищецът оказал правна помощ при изповядването на нотариалния акт.
Възразява срещу присъденото адвокатско възнаграждение на въззиваемата
страна на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тъй като ответницата по жалбата
имала брокерска фирма и успешно развивала тази дейност, притежавала
парични средства и имущество, с което била в състояние да заплати за
адвокатско възнаграждение, поради което нямало основание да бъде
оказвана безплатна правна помощ и възнаграждение на процесуалния
представител не следвало да се присъжда. Моли за отмяната на обжалваното
2
решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск срещу
ответницата да бъде уважен изцяло. Възразява срещу присъждането на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, защото ответницата по
жалбата разполагала с имущество и парични средства да заплати адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.Ц. И., ЕГН: *******, с адрес гр. Русе, ул. „А.Е.“
№ 2, вх. 2, ет. 2, ап. 13, чрез адв. М.Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр.
Русе, бул. „Ф.“ № 4, ет. 1, в законоустановения двуседмичен срок е
депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Ищецът не
доказал възникналите и твърдени от него облигационни отношения с
въззиваемата, въпреки изрично дадените му указания от районния съд. Освен
договора за правна помощ, други доказателства ищецът не представил. От
своя страна, въззиваемата успешно провела насрещно доказване, като
установила при какви уговорки и по какъв начин бил подписан процесния
договор и доказала липсата на уговорка за заплащане на възнаграждение.
Разпитът на свидетеля по делото установявал, че договорът бил подписан
преди да бъде попълнен. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. В
условията на евентуалност, при уважаване на жалбата, прави възражение за
присъждане на разноски на другата страна, тъй като процесуалният
представител на жалбоподателя оттеглил пълномощията си. Претендира
разноски за производството.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установената от районния съд фактическа обстановка се явява
правилна.
На 15.06.2021 г. ответницата по иска сключила договор за
посредничество с бъдещите купувачи В.В.И. и В.К.Г.. На 29.06.2021 г. между
3
М.С.К. и В.С.С-К, като продавачи, и В.В.И. и В.К.Г., като купувачи, бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –
Апартамент в гр. Русе, кв. „Здравец-Север“, ул. „Н.П.“ № 6, вх. 12, ет. 6, ап. 5,
бл. „Д.Д.“, като въззиваемата А.И. положила подписа си в този договор като
посредник. В договора било уговорено, че прехвърлянето на имота щяло да се
състои в кантората на нотариус Р.Л. в гр. Русе на 21.07.2021 г. На 19.07.2021
г. въззиваемата подписала с въззивника договор за правна защита и
съдействие, който бил оформен на стандартна бланка (кочан, с номерирани
договори на АК – Русе), използвана от адвокатите основно за процесуално
представителство по съдебни спорове. В т. II от договора било посочено като
предмет „съдействие при извършено посредничество при изповядване на
нотариален акт при нотариус Лечева“, като било написано, че се дължи и
възнаграждение в размер на 500 лв. Няма спор между страните, че ищецът е
присъствал в кантората на нотариус Лечева по време на изповядване на
процесната сделка.
Настоящата въззивна инстанция намира за правилен крайния извод на
районния съд за недължимост на сумата, макар и по други, различни
съображения.
Анализът на районния съд относно правния характер на договора за
правна защита и съдействие, като съдържащ елементи на договор за
изработка и договор за поръчка, е правилен. В настоящия случай обаче
възражението на ответника по иска следва да се разгледа не като възражение
за неизпълнен договор, в какъвто смисъл са разгледани твърденията на
ответника, а като оспорване на направените в договора изявления досежно
неговия предмет.
По своя характер наведените оспорвания в отговора на исковата молба
се явяват оспорване на направените в документа изявления от страна на
въззиваемата, като по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че
ответникът по жалбата е оспорил автентичността му касателно направените
от него изявления, удостоверени с подписа му, че адв. П. е следвало да окаже
съдействие при изповядване на нотариален акт, за което да му се заплатят 500
лв. Когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след
изготвянето на документа или когато е положен подпис върху документ,
който впоследствие е попълнен с текст, несъответстващ с волята на лицето, в
4
тези случай се оспорва истинността на документа и при установяване на
посочените факти ще се обори формалната му доказателствена сила, защото
изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. Налице е
неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не само от
авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление – в
този смисъл е Решение № 74 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 4426/2014 г., III г. о.
на ВКС. Въззиваемата е заявила в първата инстанция, че отразеното в
договора за правна помощ е изявление, което тя не е правила, въпреки че
няма спор по делото, че договорът, от страната на клиента, е подписан именно
от нея. Оспорването на направеното в договора изявление, на което е
придадено вид, че е направено от страна по сделката, представлява оспорване
на неговата автентичност, като съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК,
когато се оспорва частен документ, какъвто представлява процесният
договор, доказателствената тежест се носи от страната, която го оспорва, при
положение че документът носи нейния подпис. Макар и районният съд да не
е разкрил производство по оспорване истинността на договора за правна
защита и съдействие от 19.07.2021 г., досежно неговата автентичност в
записаното изявление за осъществяване на съдействие при изповядване на
нотариален акт, няма пречка съдът да обсъди направеното от страната
оспорване в решението си и да се произнесе по неговата истинност на
основание чл. 194, ал. 3 ГПК – Определение № 325 от 28.05.2018 г. по т. д. №
2946 / 2017 г., II т.о. на ВКС.
В настоящия случай въззиваемата страна в първата инстанция е
ангажирала гласни (св. Я.З.Я.) и писмени доказателства (предварителен
договор и договор за посредничество) в подкрепа на твърденията си
съобразно оспорените изявления в договора за правна защита и съдействие от
19.07.2021 г. Ищецът не е представил доказателства касателно възможността
му да проведе насрещно доказване. Когато се оспорва автентичността на
частния документ, правилото на чл. 194, ал. 1 ГПК допуска това да бъде
направено с помощта на всички допустими доказателствени средства и
ограниченията за доказване със свидетелски показания на определени факти и
обстоятелства, посочени в чл. 164 ГПК, не се прилага.
В своите показания св. Я. заявява, че е присъствал на подписването на
процесния договор за правна защита и съдействие между ищеца и
ответницата (негова майка), като е заявил, че ищецът казал на ответницата да
5
си напише имената и да се подпише, а първият щял да допише необходимото
съдържание. Същият е заявил, че е нямало уговорка П. да присъства по време
на изповядването на нотариалния акт при нотариус Лечева, както и че
първоначално в договора не е бил посочен размер на дължимото на адвоката
възнаграждение. Свидетелят посочва, че ищецът заявил на ответницата да се
подпише, в случай че се наложи да бъде образувано дело, ако сделката не се
състои. Съдът, макар и да отчита потенциалната заинтересованост на този
свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК предвид роднинската му връзка с
ответницата, не намира основание да не кредитира неговите показания.
Същите са последователни и логични след тяхната съпоставка с приложените
по делото писмени доказателства. Процесният договор за правна защита и
съдействие е сключен между страните на 19.07.2021 г. Преди това обаче
ответницата е сключила с бъдещите купувачи договор за посредничество,
който е от 15.06.2021 г., а на 29.06.2021 г. бил сключени и предварителният
договор. От това следва изводът, че ответницата е подготвила предварително,
без съдействието на ищеца, необходимите документи за осъществяване на
продажбата на недвижимия имот, което означава, че тя не се е нуждаела от
допълнителна правна помощ по време на изповядване на сделката, още
повече че е бил налице сключен предварителен договор за продажба, в който,
в чл. 18, ал. 2 е записано, че продавачът дължи възнаграждение на
посредника, като последният дори има и право да удържи тази сума от
предоставения му за съхранение от продавача задатък. Поради това тезата на
жалбоподателя ищец, че неговото съдействие е било необходимо, тъй като
продавачите отказали да платят възнаграждение на ответницата, в качеството
на посредник, се явява неубедителна, доколкото правата са защитени по
силата на самия договор, който би помогнал включително и да защити
правата си по съдебен ред. Предвид обстоятелството, че между бъдещите
продавач и купувач вече е бил налице подписан предварителен договор, то
правата и на страните по сделката към момента на изповядването в
нотариалната кантора са били охранени, доколкото всяка една от тях
разполага с правната възможност да поиска обявяването на предварителния
договор за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поради тези
съображения настоящият въззивен състав дава вярна на показанията на св. Я.,
че в процесния договор за правна защита и съдействие първоначално не е
било записано в какви действия ще се изразява оказването на правната защита
6
и съдействие от страна на ищеца П. и че когато е подписван ответницата го е
подписала с намерението жалбоподателят да води съдебен процес от нейно
име, ако продажбата не се осъществи. Тези негови показания, ценени
съобразно представените по делото писмени доказателства, остават
неопровергани от ищеца, че при подписването на договора въззиваемата се е
подписала, изразявайки воля първият да осъществи съдействие при
изповядването на сделката по предварителния договор за продажба на
недвижим имот.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че Договорът за правна
защита и съдействие от 19.07.2021 г., сключен между ищеца П. и ответницата
И., се явява оборен досежно автентичността на направеното в него изявление,
че ответницата се е съгласила адвокатът да осъществи съдействие при
посредничество по време на изповядване на нотариален акт.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски.
Жалбоподателят възразил срещу присъждането на адвокатски хонорар на
процесуалния представител на ответницата по жалбата на основание чл. 38,
ал. 1 ЗАдв тъй като въззиваемата имала брокерска фирма и успешно
развивала тази дейност, притежавала парични средства и имущество, с което
била в състояние да заплати за адвокатско възнаграждение, поради което
нямало основание да бъде оказвана безплатна правна помощ и
възнаграждение на процесуалния представител не следвало да се присъжда.
Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото съобразно
Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г., I г.о. на ВКС,
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Ако обаче противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗАдв, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение К като опровергае
наличието на поддържаното основание. В настоящия случай жалбоподателят
7
не твърди други основания за предоставяне на безплатна помощ, различни от
визираните в чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради което съдът не дължи проверка на
изложените от въззивника твърдения, защото е обвързан с отразеното в
представения пред първоинстанционния съд договор за правна защита и
съдействие, по силата на която на ответницата е предоставена безплатна
правна помощ. В този смисъл жалбоподателят дължи заплащането на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.Р. в размер на 300 лв.,
определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260/02.03.2022 г. по гр.д. № 5378/2021 г.
на РС – Русе.
ОСЪЖДА З.Д.П., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Русе, бул.
„Г.С.“ № 8, кантора П.и, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.П. Р., с лич. №
**********, със съдебен адрес гр. Русе, бул. „Ф.“ № 4, ет. 1, сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8