№ 204
гр. Благоевград , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501233 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от Р.К., чрез адв. Б., в качеството й на особен представител против решение №
481/30.07.2020г. на РС-П. постановено по гр.д№1433/2019г., в частта му, с която РС е
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Р. АНГ. К., с постоянен адрес
в гр. П., ул. „...“ № 7, ЕГН **********, дължи на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „...“ № 25, офис-сграда „..“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, следните
суми, които са били предмет на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1147 от
03.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 777/19 г. на Районен съд - гр. П., а именно: 849,32 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за заем CrediHome+ с № ** от 31.08.2017 г.,
сключен между „М.К.“ АД (като заемодател) и ответницата Р. АНГ. К. (като
заемополучател), вземанията по който са били прехвърлени в полза на „А.С.В“ ООД, чийто
правоприемник е ищецът „А.С.В“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 10.05.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2019 г. до погасяването и 74,57 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата по цитирания заемен договор, начислена
за периода 13.01.2018 г. - 03.06.2019 г.
В отхвърлителната част, решението на РС е стабилизирано предвид липсата на ВЖ.
В постъпилата жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение. Твърди се,че делото е решено при ненапълно изяснена фактическа
страна на спора относно обстоятелствата дали е обявен договора за цесия на длъжника,
1
информиран ли е бил длъжника да дължимите лихви по договора,кога е настъпила
предсрочна изискуемост.прави се оплакване, че при решаване на делото
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и необосновано е
приел,че е налице изправност на кредитора без да съобрази недействителността на
цедираното вземане, липсата на надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост. Първоинстанционният съд не бил извършил преценка за неравноправни
клаузи в договора за заем, а направеното в решението тълкуване на договора е в разрез с
чл.20 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, в атакуваната му част и
отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК искове.
В отговора на жалбата, подаден от насрещната страна в срока по чл.263 ал.1 ГПК, е заявено
становище за оспорването й като неоснователна. Поддържат се доводи за основателност на
исковете и изразената позиция на въззиваемата страна е за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно-постановено в съответствие със закона , доказателствата и
процесуалните правила.
Въззивната жалба е допустима,тъй като е подадена от легитимирано да я подаде лице-особен
представител на страна в производството, при наличие на правен интерес и е насочена
срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция,определени в чл.269 ГПК, при
извършената служебна проверка Благоевградският ОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, а по повдигнатите в жалбата въпроси по съществото на спора приема
следното:
РС – П. е бил сезиран с обективно съединени установителни искове, предявени по реда на
чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата Сочените от ищеца правопораждащи факти, развити по съображения в ИМ и
обстоятелствата за претендираните вземания са доказани, в уважената част на атакуваното
решение, с успешно проведеното от него пълно главно доказване съобразно разпределената
му с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест.
Установява се,че между „М.К.” АД и „А.С.В“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., като с Приложение 1 от дата 10.05.2018 г.
от страна на „М.К.” АД АД е прехвърлено по реда на чл. 99 от ЗЗД вземане в полза на
„А.С.В“ ЕАД, произтичащо от договор за паричен заем CrediHome № **/31.08 2017 г. ,
сключен между Р. АНГ. К. и „М.К.” АД. Срокът на договора е изтекъл на 12.09.2019 год. и
заемополучателят не е изплатил изцяло дължимия паричен заем нито към предишния
кредитор, нито към „А.С.В“ ЕАД. С неоспореното заключение от извършената ССЕ се
установява,че предявеният главен иск по заемната сделка е основателен за сумата от 849,32
лв. С оглед периода, до който се отнася тази претенция (от 13.01.2018 г. до 03.06.2019 г.),
дължимата лихва за забава, изчислена от съда, при условията на чл. 162 ГПК, е 119,61 лв.,
което е повече от претендираната такава - 74,57 лв.
По повдигнатите във въззивната жалба относими към предмета на делото
въпроси,въззивният съд намира, че в обжалваната си част, решението е постановено
съобразно материалния закон и събраните доказателства. Единственото оплакване
2
формулирано във въззивната жалба е досежно това, че РС не е съобразил факта, наведен от
особения представител на ответника, че последния не е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането от цесионера, поради което цесията не е произвела
действие спрямо него, поради което той не дължи никакво плащане на задължението,
произтичащо от процесния договор за заем в полза на ищеца-цесионер. Според настоящия
съдебен състав на БлОС, неоснователно се поддържа в жалбата, че цесията на процесните
вземания не е породила действие по отношение на длъжника- ответницата по предявените
искове. Дори и уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД да не е съобщено надлежно на
ответницата чрез предприетите от упълномощения цесионер фактически действия за
връчване, то е приложено към исковата молба и е получено, ведно с препис от нея, от
особения представител на ответницата.Този факт, настъпил в хода на производството по
делото следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съдебната практика е
прието, че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането може да бъде
извършено от новия кредитор/цесионера/, ако е упълномощен за това от стария
кредитор/цедента/ -решение по т.д.№62/2015г. на ВКС-ТК-Второ т.о. ,решение
№137/2.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК-Трето г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.
№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая освен включената в цесионния договор клауза за
предоставяне на право на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането,
има и изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването на
уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на особения
представител на ответницата поражда за нея предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД
действие/вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ т.о. по т.д.№362/2015г.;решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. на ТК-Първо т.о./.Връчването на особен представител е приравнено на
връчване на страната./решение №209/28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ТК-Първо
т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК-Първо т.о. Освен това,
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че установеното пред
РС задължение не е погасено. Предвид изложеното доводът на особения представител на
ответницата за неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
Предвид изложеното дотук Окръжният съд намира ,че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение на РС-Благоевград, в атакуваната му част е правилно и следва да
бъде потвърдено, като в тази връзка БлОС препраща към мотивите на РС.
По разноските:
Искане за разноски за въззивното производство е направено своевременно с писмена молба
преди съд.заседание, в което е даден ход по същество. Предвид изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна разноските,които са направени за възнаграждение за назначения й особен
3
представител - 300.00лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 50,00лв. на основание чл. 78, ал. 8, предл.първо от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и съобразно поисканото в молбата на „АСВ“ ЕАД, имаща характера и на списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 и 8
ГПК, Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 481/30.07.2020г. на РС-П. постановено по гр.д№1433/2019г.
по описа на с.с., в атакуваната му част.
ОСЪЖДА Р. АНГ. К., с постоянен адрес в гр. П., ул. „..“ № 7, ЕГН **********, да заплати
на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „...“ № 25, офис-
сграда „..“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***сумата в общ размер на 350,00лв. за направените разноски
за въззивното производство пред БлОС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А.Д. Б. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград, назначена за
особен представител на ответницата по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение в размер на 300,00
лв., дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от въззиваемата страна по сметка на
БлОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4