Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 16.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми
състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора
…………………………., разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 548 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 04-2552 от 27.03.2020 г. на Началник отдел "Рибарство
и контрол-Централен Дунав" към ГД"Рибарство и контрол" при
ИАРА-гр.Бургас-М.М., с което на С.Г.Г. на основание чл. 91, ал.4 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание Глоба в размер на
1000 лева за нарушение по чл. 73 ал.1, вр. чл. 35 ал.1 т.7
от ЗРА.
С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото НП и се сочат основания, обосноваващи искането.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явя лично. Неговият защитник поддържа искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна
редовно призована, в съдебно заседание
се представлява и излага
становище за неоснователност на жалбата/СЗ 29.09.20г./.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази исканията
на страните, намира и приема за установено следното:
Обжалваното НП е издадено
въз основа на съставен на 21.01.2020г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 0006587/л.12 от делото/ от П.Р., главен инсп. в отдел
"РК" срещу жалбоподателя, и съгласно който на същата дата,
жалбоподателят извършва риболов с един брой въдица, на която има закачен
неразрешен риболовен уред тип парашут. Съгласно акта използването на този
неразрешен риболовен уред представлява нарушение на чл. 35, ал.1, т.7
от ЗРА. Актът е
подписан от лицата посочени в него, без вписване на обяснения/възражения от
страна на жалбоподателя. В срок е било издадено атакуваното НП, с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. С друго НП №
04-2551/27.03.20г./л.40 от делото/ С.Г.Г. е санкциониран и за това, че на
същата дата 21.01.20г. е извършвал любителски риболов без билет-нарушение по
чл.22 ал.1 от ЗРА. Свидетелите Р. и Ф. поддържат в СЗ/29.09.20г./, че са
наблюдавали Г. при извършените от него действия, описани в АУАН и НП.
Жалбоподателят е дал обяснения/СЗ 05.11.20г./, в които посочва, че има много
заболявания, че редовно ловува с билет, но в конкретния случай е бил „изтекъл“,
както и че не е използвал мрежа. Сочи, че получава възнаграждение от 610 лева и
че договорът му е до м.12.2020г.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст/НП е връчено на 17.07.20г.-л.13, пощ.клеймо-л.5/, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изложеното, съдът
след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, ЗРА, както и
оправомощителна Заповед № РД-09-25 от 21.01.2014 г. на Министъра на земеделието
и храните/л.15 и сл./, намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят
на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия. Съдът, като взе предвид
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното постановление стигна до извод, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в
рамките на визирания в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок.
Относно приложението на
материалния закон: Отговорността на С.Г.Г. е ангажирана за нарушение на чл. 35, ал.1, т.7
от Закона за рибарството и аквакултурите, който предвижда изрична забрана за риболов с маломерни
мрежени уреди тип "парашут". Според §1, т. 26 ДР ЗРА
"Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за
улов на риба, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. От
събраните доказателства по делото, съдът намира като установено по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е
потопил мрежата във водата.В тази насока са безпротиворечивите показания на св.Ф.
и св.Р./л.32/. Това означава, че от обективна страна Г. е осъществил първата
форма на изпълнителното деяние на "риболов"-а – поставил е уред във
водата. Риболовът по принцип е разрешена дейност, но има редица ограничения,
които законът поставя при осъществяването на същата. Част от тези ограничения
се отнасят до уредите, средствата, принадлежностите и приспособленията,
посредством които се осъществява риболов. Един от забранените уреди е посочен в
чл. 35, ал.1, т.7
ЗРА -
малоразмерен мрежен уред тип "парашут". Понятието "Парашут"
е дефинирано в §1, т. 47 ДР ЗРА, като вид малоразмерен мрежен уред, състоящ се
от единична мрежа, закачена на края на влакното, с различна големина на
"окото" и тежест, закрепена в средата, при който мрежите остават на
дъното на водния обект и продължават да задържат и умъртвяват водни организми.
Уредът, който е бил закачен към въдицата на Г. и който описват свидетелите отговаря
на легалното определение. Следователно, след като е извършвал риболов с такъв
уред, е извършено нарушение на императивната норма, забраняваща неговата
употреба във всички форми – чл. 35, ал.1, т.7
от ЗРА.
Наложената глоба е в размер на 1000 лева, което е минимално определената от
законодателя.
От приетите по делото
доказателства съдът намира, че извършеното нарушение от С.Г.Г. следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по следните съображения: На първо място
трябва да бъде отчетено, че от извършеното нарушение не са настъпили сериозни
вредни последици. Установен е минимален брой уловена риба. Нарушителят е човек
на 63-годишна възраст, който от 2014г. има сериозни здравословни
проблеми/епикриза от м.07.14г.-л.8/-исхемични проблеми, позитивни серумни
маркери за миокардна некроза, /епикриза м.04.20г.-л.9/-рецидивиращо предсърдно
мъждене, хипертонична болест, подагра/епикриза-07.02.20г.-л.10,л.11/. Г.
посочва, че е дългогодишен риболовец – любител и същият няма констатирани
нарушения. Не са ангажирани доказателства да е санкциониран изобщо по ЗРА или
за идентично нарушение.
При тези съображения
съдът намира, че нарушението, извършено от С.Г.Г. съставлява маловажен случай,
за който не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. С оглед възрастта, доходите и най-вече заболяванията на
жалбоподателя е относително ограничена неговата възможност да се снабди със
средства за заплащане на относително високия размер на наложеното наказание/по
идентичен случай в този смисъл се е произнесъл Адм.съд В.Търново с решение от 22.10.19г.
по КНАХД № 10191/19г., както и с
решение от 07.03.2016г. по КНАХД №
10069/16г./. С този извод по никакъв начин не се омаловажават охраняваните
от законодателя обществени отношения. Напротив, именно конкретният, задълбочен
подход към всеки отделен случай спомага и е гаранция за утвърждаване на
законосъобразността в тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за
необходимостта от съблюдаването на нормативните изисквания. Действително,
законодателят е предвидил санкция за определено деяние, но при наличието на
определени факти и обстоятелства, се мотивира извод за маловажност на дадено
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното е основание за отмяна
на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
По
изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя
Наказателно постановление /НП/ № 04-2552 от 27.03.2020 г. на Началник отдел
"Рибарство и контрол-Централен Дунав" към ГД"Рибарство и
контрол" при ИАРА-гр.Бургас-М.М., с което на С.Г. Г. е
наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. на основание чл.73 ал.1 от ЗРА, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен
срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………..………