№ 16
гр. Варна , 04.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503250 по описа за 2020 година
Производството е образувано по две въззивни жалби както следва:
І. Въззивна жалба от Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. Вълчи дол, Варненска област,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 186/30.06.2020 год.,
постановено по гр. дело № 1305/2018 год. по описа на РС-Девня, в частите, с които: 1) е
уважен предявения от И. Д. Д. от гр. Вълчи дол, Варненска област против двамата
въззивници отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. (съпрузи) не са
собстветници на следния недвижим имот, находящ се в гр. Вълчи дол, обективиран в НА №
40, том VI, рег. № 2857, дело № 675/2009 г. по описа на нотариус А. Никитов, вписан в СлВп
при РС Девня с № 175, том 8, дело № 1162/2009 г., вх. рег. № 2442 от 20.08.2009 г., а
именно: 60 кв. м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ № 841 в кв. 46 по план
на гр. Вълчи дол от 1984 г., цялото с площ 240 кв. м. по документ за собственост, а по КК на
гр. Вълчи дол, одобрена със заповед №РД-18-35 от 22.01.2019 г., съставляващо имот с
идентификатор 12547.501.841, целият с площ 348 кв. м.; 2) е уважен предявения от И. Д. Д.
от гр. Вълчи дол, Варненска област против двамата въззивници иск по чл. 109 ЗС, като
ответниците Ц. П. К. и Н. Р. К. са осъдени да преустановят неоснователните действия, с
които пречат на ищеца И. Д. Д. да упражнява правото си на собственост върху имот с
идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. Вълчи дол, одобрена със заповед №РД-18-35 от
22.01.2019 г., извършени чрез строеж на допълнително пристроена площ от 12 кв. м.,
означена със зелен щрих на комбинирана скица по СТЕ вх. № 598 от 28.01.2020 г.,
представляваща неразделна част от решението на РС-Девня, към обект „пристройка
тоалетна и склад“, представляващ сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по КК на гр.
Вълчи дол, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК, както и да премахнат за
своя сметка съответната допълнително застроена площ 12 кв. м.
ІІ. Насрещна въззивна жалба от И. Д. Д. от гр. Вълчи дол, Варненска област, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решението № 186/30.06.2020 год., постановено по гр.
дело № 1305/2018 год. по описа на РС-Девня, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
И. Д. Д. срещу Ц. П. К. и Н. Р. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, препятстващи упражняване правото на
собственост на ищеца върху имот с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. Вълчи дол и
да премахнат за тяхна сметка неозначената със зелен щрих на комбинираната скица по СТЕ
вх. № 598 от 28.01.2020 г., представляваща неразделна част решението на РС-Девня, част с
1
площ от 14, 65 кв. м. от сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по КК, както и на
допълнителна постройка, представляваща кухня с площ от 43 кв. м.
В жалбата на ответниците по исковете Ц. П. К. и Н. Р. К. са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от тях части е неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на предявения против тях отрицателен установителен иск за
собственост на 60 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 12547.501.841 по КК на гр. Вълчи
дол, неправилно е прието за неоснователно наведеното от тях възражение за придобиване на
процесните 60 кв. м. ид. части от поземления имот по кратката давност в качеството им на
добросъвестни владелци с начало на владението – сключването на договора за продажба по
нот. акт № 40/19.08.2009 год. на нотариус с район на действие района на РС-Девня. Оспорен
е изводът на съда, че ответниците не са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1
ЗС. Твърдят, че са добросъвестни владелци, тъй като са придобили владението върху
процесните 60 кв. м. ид. части от имота въз основа на акт, годен да ги направи собственици
(договорът за покупко-продажба по нот. акт № 40/19.08.2009 год. на Девненския нотариус)
без да знаят, че праводателят им не е бил собственик, а обстоятелството, че в приложения
към преписката по нотариалното дело придобивен акт на праводателя им Николай Колев
Колев процесните 60 кв. м. ид. части от терена не фигурират, е без значение за
добросъвестността им. Не е отчетено също, че в чл. 70, ал. 2 ЗС е установена презумпция за
добросъвестност, която не е опровергана от ищеца по надлежния процесуален ред – чрез
„обратно доказване“, което винаги е пълно.
Навеждат още, че не е обсъдено и възражението им за придобиване на процесните 60
кв. м. ид. части от имота по давност, въз основа на осъществявано в периода 2009 год. до
предявяване на иска владение с присъединеното владение на праводателите им Колю
Николов Колев и Николай Колев Колев за периода от 1982 год. до август 2009 год.
Навеждат, че решението в частта му, с която е уважен предявения против двамата
ответници негаторен иск също е неправилно. Считат, че събраните по делото доказателства
не установяват при условията на пълно доказване с какво, по какъв начин частта от
постройката означена като обект „03“ от ескпертизата, която част ответниците са осъдени да
премахнат за своя сметка, пречи на ищеца да упражнява на правото си на собственост, при
условие, че извън процесните 60 кв. м. ид. части от поземления имот, ответниците са
съсобственици на ид. част от поземления имот, която сам ищецът им е продал през 2016 год.
Твърдят още, че по делото не е установено при условията на пълно доказване кога и от кого
е изградена тази пристройка и че това е станало евентуално в различни времена. От
заключението на СТЕ от 27.01.2020 год. на в. л. инж. Т. Онцов е установено, че материалът
от който е изградена цялата пристройка, означена с „03“ на скицата на л. 129 от делото на
РС-Девня към заключението на СТЕ от 27.01.2020 год. на в. л. инж. Р. Попова, е един и същ
и че вертикалната линия, която съществува може да се дължи на съществувала врата. От
това следвал извода, че ищецът не е доказал твърденията си, че постройките, премахването
на които той претендира, поради това, че му пречат да упражнява правото си на собственост
върху поземления имот, са изградени именно от двамата ответници.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от двамата ответници
части и за постановяване на друго, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен,
както и да бъде отхвърлен искът по чл. 109 ЗС в частта му относно премахването на
допълнително пристроена площ от 12 кв. м., към обект „пристройка тоалетна и склад“,
представляващ сграда с идентификатор 12547.501.841.3 по КК на гр. Вълчи дол, подробно
описана в решението на РС-Девня, изградена в имот с идентификатор 12547.501.841 по КК
на гр. Вълчи дол. Претендират се и разноските за двете инстанции.
В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на
2
обстоятелствата ползвали ли са ответниците земята в процесния имот, в какъв обем и кога,
т. е., в какъв период от време.
Искането се обосновава с допуснати от първоинстнционния съд процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото – съдът не е дал изрични указания в доклада по
делото по отношение на доказателствената тежест, поради което и допуснатите и разпитани
в първата инстанция свидетели не са разпитвани изрично по отношение на земята, ползвана
от ответниците.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна И. Д. Д.,
чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответниците, счита, че е
неоснователна, а решението в атакуваните от тях части – за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тези части. Оспорва и направените с въззивната жалба на ответниците искания
за събиране на доказателства във въззивната инстанция. Излага съображения. Претендира
присъждане на разноски.
В насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца по предявените искове И. Д. Д., са
наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно. Не е съобразено, че според заключенията на двете СТЕ, изготвени от в.
л. инж. Р. Попова, постройката, представляваща кухня с площ от 26, 24 кв. м., означена като
обект „02 кухня“ на скицата на л. 102 от делото на РС-Девня, както и незащрихованата с
жълт цвят част с площ от 31, 06 кв. м. от сградата с идентификатор 12547.501.841.1 по КК на
гр. Вълчи дол попадат в границите на ПИ с идентификатор 12547.501.841 по КК, при което
и изводът на първоинстанционния съд, че описаните постройки са извън имота, притежаван
от ищеца, при което и искът по чл. 109 ЗСД за премахването им е неоснователен, са
неправилни. В случая съдът е следвало да съобрази разположението на постройките, чието
премахване ищецът претендира от ответниците, съгласно действащия план – КК на гр.
Вълчи дол, от 22.01.2019 год., а не с предходните кадастрални планове.
Неправилни и в противоречие със събраните доказателства са и изводите на съда
относно частта от 14, 65 кв. м. от постройката на площ от 26, 56 кв. м. в процесния поземлен
имот, означена като обект „03 WC+Скл.“ на комбинираната скица № 1 към заключението на
в. л. инж. Р. Попова на л. 102 от делото на РС-Девня, като не е съобразено, че тази
постройка, не се съдържа в описанието на имота „пивница и складово помещение“ по нот.
акт № 158/28.07.2006 год. на Девненския нотариус, легитимиращ праводателя на
ответниците като собственик на описания в акта имот - „пивница с площ от 40 кв. м. и
́
складово помещение с площ от 20 кв. м.“; не е съобразено също, че според заключението на
в. л. инж. Р. Попова за тази постройка няма издадени строителни книжа и/или разрешения.
Твърди се също, че решението е постановено и при неизяснена фактическа обстановка
– не било изяснено с каква площ са обектите „кухня“; „ресторант и склад“ и „склад в
подстълбищното пространство“, не е изяснено и какво се включва в площта от 60 кв. м.,
сградата, описана в нот. акт № 158/2006 год. на Девненския нотариус, както и дали „склад в
подстълбищното пространство" съставлява част от описаната в нот. акт № 158/2006 год.
сграда или е обща част по предназначение.
Отправеното с насрещната въззивна жалба искане е за отмяна на решението в
обжалваните от ищеца части и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 109 ЗС да
бъде уважен в цялост.
С жалбата е направено и искане за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: за назначаване на СТЕ, която да даде отговор на следните въпроси: С
каква площ са обектите “кухня“, „ресторант и склад“ и „склад в подстълбищното
пространство“, както и какво се включва в площта от 60 кв. м., съставляваща описаната в
нот. акт № 158/2006 год. на Девненския нотариус сграда , а също и дали обекта „склад в
3
подстълбищното пространство“ съставлява част от описаната в нот. акт № 158/2006 год. на
Девненския нотариус сграда от 60 кв. м. или е обща част по предназначение.
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като се твърди, че направеното
от ищеца в с. з. на 26.11.2019 год. искане за допълнителна задача към вещото лице в
посочения смисъл е перифразирано от първоинстанционния съд и на приложените към
последвалото заключение скици схеми са отразени три склада, без да е ясно кой е складът,
описан в нот. акт № 158/2006 год. на Девненския нотариус.
В писмен отговор, ответниците по насрещната въззивна жалба я оспорват. Считат, че
е процесуално недопустима, в евентуалност – неоснователна. Оспорват и направеното с
насрещната въззивна жалба доказателствено искане, като навеждат, че на поставените
въпроси вещите лица са дали отговор при изслушване на заключенията им в първата
инстанция.
Съдът, като се запозна с делото намира, че направеното с въззивната жалба на
ответниците доказателствено искане, а именно: допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на обстоятелствата ползвали ли са ответниците земята в процесния имот, в
какъв обем и кога, т. е., в какъв период от време, е неоснователно.
Видно от доклада на делото (протокола от с. з. на 24.09.2019 год. на л. 85 на гърба от
делото на РС-Девня) в тежест на ответниците е вменено да докажат при условията на пълно
доказване, че са придобили собствеността върху 60 кв. м. ид. части от процесния поземлен
имот въз основа на давностно владение, вкл. и с присъединяване на владението на техните
праводатели. В първата инстанция на ответниците са допуснати до разпит двама свидетели,
включително и за установяване на владението и на своенето на имота, считано от 1982 год.
до момента. Поради това и не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални
нарушения, с които двамата ответници обосновават искането си за събиране на
доказателства във въззивната инстанция.
Направеното с насрещната въззивна жалба доказателствено искане за допускане на
СТИ, която да отговори на поставените от ищеца въпроси, поставени също е неоснователно,
тъй като нате зи въпроси вещите лица са дали отговор в заключенията, изслушани в първата
инстанция.
Настоящият състав намира, че следва да изслуша повторно вещото лице Р. Попова,
изготвила заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-технически
експертизи.
Съставът намира също, че на ищеца следва да се даде възможност да представи най-
късно в съдебното заседание схема на имота по кадастралната карта на гр. Вълчи дол, както
и скица на имота по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Вълчи дол;
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр. Вълчи дол,
Варненска област, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
186/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 1305/2018 год. по описа на РС-Девня;
4
ОТХВЪРЛЯ, направеното с въззивната жалба на Ц. П. К. и Н. Р. К., двамата от гр.
Вълчи дол, Варненска област доказателствено искане – за допускане до разпит на двама
свидетели за установяване на обстоятелствата ползвали ли са двамата жалбоподатели
(ответници по исковете) земята в процесния имот, в какъв обем и кога, т. е., в какъв период
от време;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от И. Д. Д. от гр. Вълчи дол, Варненска
област, чрез процесуален представител, насрещна въззивнажалба срещу Решение №
186/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 1305/2018 год. по описа на РС-Девня;
ОТХВЪРЛЯ, направеното с насрещната въззивна жалба на И. Д. Д. от гр. Вълчи дол,
Варненска област, доказателствено искане – за назначаване на СТЕ, която да даде отговор на
посочените в жалбата въпроси;
ПОСТАНОВЯВА изслушване във въззивната инстанция на вещото лице инж. Рени
Попова, изготвила заключенията по съдебно-техническите експертизи;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца И. Д. Д. от гр. Вълчи дол, Варненска област, в срок
най-късно в съдебното заседание да представи схема на имота по кадастралната карта на гр.
Вълчи дол, както и скица на имота по действащия ПУП-ПРЗ;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.02.2021 год. от
15, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5