ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
260997
гр.Пловдив,29.04.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на двадесет и девети април,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина
Стефанова
Светлана Станева
като разгледа докладваното от
председателя в.ч.гр.д.№ 3165/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е разпореждане № 61048/07.10.2020г.
на Пловдивския районен съд,9-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 11533/20г.,с
което се отхвърля заявление на „Кредито”ООД, ЕИК-204554530, със седалище и адрес на
управление: град С., район
„Т.“, бул. „Г. Д.“ № 100, бизнес сграда „А.“, ет. 5,офис 8 за издаване на заповед за
изпълнение срещу Е.Д.С.,ЕГН-**********,***
в частта му,с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от
1232,91лв.– неустойка и за сумата от 105лв.-разноски във връзка с
извънсъдебното събиране на вземането,дължими
по договор за потребителски кредит № ОL00003145 от 24.09.19г.,
сключен онлайн между страните.
Частният
жалбоподател „Кредито” ООД,ЕИК-204554530
моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно по съображения,изложени в жалбата и да постанови издаването
на заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК неустойка и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
За
да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел,че претенциите противоречат на добрите
нрави и на императивни правни норми.
Този
извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.
Неустойката в размер на 1232,91лв.се
претендира на основание чл.25,ал.2 от договора,където е уредено задължението на
кредитополучателя да осигури двама поръчители до три календарни дни от
сключване на договора.
В т.3 от ТР № 1/15.06.2010г.по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е указано, че клауза за неустойка следва да се приеме за
нищожна поради накърняване на добрите нрави,
ако е уговорена извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В мотивната част на посоченото
тълкувателно решение е посочено още и това, че за спазването на добрите нрави
съдът следи служебно.
Така уговорената неустойка няма нито
обезпечителна,нито обезщетителна,нито санкционна функция.Тя не обезпечава
евентуални вреди от неизпълнение на задълженията,защото дължимостта на тази
сума не е в зависимост от нарушаване на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя, което ясно показва, че клаузата на чл.25, ал. 2 от процесния
договор няма за цел да обезпечи евентуалното неизпълнение на длъжника и затова
не изпълва съдържанието на неустоечна клауза.Освен това според нормата на
чл.33,ал.1 от ЗПК при забава в плащания по договора кредитора може да
претендира само лихвата за срока на забавата в размер не по – висок от
законната лихва,както и самата главница.С уговарянето на неустойка кредиторът
получава още едно плащане за забавянето на плащанията по кредита,което е в
нарушение на императивната разпоредба на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК.С уговорената
неустойка не се гарантира възстановяването на вредите,които би претърпял кредиторът при неизпълнение на
задължението на кредитополучателят да върне предоставените му в заем парични
средства,да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и реалните
разходи по събиране на задължението,следователно неустойката не осъществява
обезщетителна функция.
Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга,от
размера на насрещната престация,от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение,а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника,което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника
по договора,а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Относно претендираната такса за извънсъдебно
събиране на задължението: Такса се дължи за извършване на съответна услуга или
издаване на документ. В настоящия случай претендираното плащане не изпълва
съдържанието на такса,а представлява предварително уговорено обезщетение за
вреди от евентуално неизпълнение на плащанията по договора за кредит, което е в
противоречие по сочената по - горе норма на чл.33 от ЗПК.
Изложеното дотук налага извода,че изложените
клаузи не пораждат права и задължения за страните в частта,с която са
претендирани произтичащите от тях вземания и заявлението по чл.410 от ГПК
следва да се отхвърли.
Като
е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, районният съд е постановил правилен акт, който следва да
се потвърди.
Досежно
възраженията в частната жалба,че в случая процесният договор за потребителски
кредит е индивидуален и не е сключен при общи условия,като страните по него са
договорили индивидуално всички клаузи,съдът намира следното:
Съгл.чл.146,ал.1
от ЗЗП,към която разпоредба изрично препраща чл.24 от ЗПК,неравноправните
клаузи в договора са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално.Според ал.4
на горецитирания член,когато търговецът или доставчикът твърди,че определено
условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказване пада върху
него.Това доказване обаче не намира място в настоящото производство.В заповедно производство, по повод на което се развива и
настоящото въззивно производство,е достатъчна констатацията за наличие на
обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния
заем,поради което доводите,изложени от
частния жалбоподател относно индивидуалното уговаряне на клаузата за
неустойка подлежат на разглеждане по общия ред в исковото производство.Заявителят
в заповедното производство при отхвърляне на заявлението
разполага с възможността
да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и
равнопоставеност на страните и в това производство следва да развива
доводите,които излага в частната жалба.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 61048/07.10.2020г. на Пловдивския районен съд,9-ти гр.с.,постановено
по ч.гр.д.№ 11533/20г.,с което е отхвърлено заявление на
„Кредито”ООД,ЕИК-204554530,със седалище и адрес на управление:
град С., район
„Т.“, бул. „Г. Д.“ № 100, бизнес сграда „А.“, ет. 5,офис 8 за издаване на заповед за
изпълнение срещу Е.Д.С.,ЕГН-**********,*** в частта му,с
която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 1232,91лв.–неустойка
и за сумата от 105лв.-разноски във връзка с извънсъдебното събиране на вземането.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: