Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 45 от 14.04.2015 година, постановено по ГР.Д.№724 по описа за 2014 година на Свищовски районен съд, по реда на чл.422 от ГПК и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД е отхвърлен иска на кредитора „Ю. “ , с БУЛСТАТ-....., гр. С. .., район В., ул.“О.“ №..., представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, за установяване на задължение на Б. П. Б., ЕГН-*, с адрес гр. С., ул.“Ч.“ №.., ..., А.., в размер на 4062.22 лв. /четири хиляди шестдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляващоглавница – задължение по „Заявление – Договор за издаване на кредитна карта „Amerikan Express“ от 30.11.2007 година”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2014 година до окончателното изплащане, както и 395.48 лв. разноски, за които взиманияпо Ч.ГР.Д.№163 по описа за 2014 година на Районен съд гр. С. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №93 от 21.02.2014 година и изпълнителен лист; присъдени са в полза на ответника разноски. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от „Ю.“ . Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои неправилността на решенето и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да бъде постановено друго, с което да се уважи иска. Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител на ищеца. Заето е становище за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи във връзка със становището. Направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславяща с право основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с т.17.1, б.”а”; т.17.2 и т.17.3 от „ОУ за издаване и използване на кредитни карти Amerikan Express” към „Заявление – Договор за издаване на кредитна карта „Amerikan Express“ от 30.11.2007 година, сключен между страните по делото; обусловена с правно основание чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; и двете,признати в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирани в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес и процесуалната легитимация на страните при установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният обуславящ установителен иск е неоснователен и недоказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ при условията на кумулативност осъществяване на следните фактически състави: = Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; = Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпила изискуемост. В настоящия казус не е доказан /установен/ втория кумулативно изискуем се фактически състав, посочен по-горе. За този извод съдът е мотивиран от следното: При подадено заявление по реда и на основание чл.418, ал.1 от ГПК във вр. с чл.417, ал., т.2 от ГПК с твърдение, че договорът е развален и цялото задължение става незабавно изискуемо и дължимо, фактическият състав, от който възниква претендираното вземане е следният: =настъпило материалноправно основание за разваляне на договора, договорено между банката и кредитополучателя. Обстоятелство, установено чрез приетото по делото заключение на вещото лицепо допуснатата и изслушана съдебно-счетоводни експертиза. Кредитополучателят е спрял плащанията. Налице е основанието за разваляне на договора, договорено с т.17.1, б.”а”, от „ОУ за издаване и използване на кредитни карти Amerikan Express” към „Заявление – Договор за издаване на кредитна карта „Amerikan Express“ от 30.11.2007 година, сключен между страните по делото; =волеизявление на банката, че разваля договора, поради настъпило уговорено между банката и кредитополучателя материалноправно основание за това волеизявление, което волеизявление да е достигнало до знанието на длъжника, и да е изтекъл едномесечен срок от уведомяването, като посочените обстоятелства трябва да са настъпили преди подаване на заявлението. Обстоятелства, които не са установени по делото с нито едно от събрани доказателства. Посочените юридически факти са предпоставка кактоза възникване на претендираното вземане, така и са предпоставка за настъпване на изискуемостта на претендираното вземане. Изложеното обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението не е осъществен един от кумулативно изискуемите се юридически състава за да възникне претендираното вземане и да стане изискуемо. Неосъществяването на посочения юридически състав преди подаване на заявлението обосновава извод, че претендираното вземане не е възникнало, нито на предявеното основание, нито в предявения си размер, нито е изискуемо. Неустановеността на един от кумулативно изискуемите се фактически състав, за да възникне претендираното вземане и да стане изискуемо, е достатъчен за да се направи извод за неоснователност и недоказаност на обуславящата искова претенция за главницата. Освен това този факт е определящ при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата, когатоима твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане. При иск по чл.422 от ГПК по отношение на вземане, което възниква и изискуемостта му настъпва след волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В изложения смисъл е и ТР №4 по т.д.№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, мотиви и диспозитив, чието приложение е задължително за решаващия съд. Освен товаза вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор, не са налице основаниятаза издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.2 от ГПК. Аргумент т.4а от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба се прави искане съдът да присъди изискуемите към датата на подаване на заявление вноски. Вярно е, че е допустима претенция за присъждане на изискуеми към датата на подаване на заявлението суми, ако изискуемостта се съдържа в представените документи по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. Но, в настоящия казус съдът не дължиразглеждане и произнасяне по такава претенция, тъй като не е сезиран с такава претенция. Това е така, защото не частичното предявяване на иск за дължимите суми определя каква претенция е предявена. Юридическите факти, от които възниква претендираното право определят каква претенция е предявена. В настоящия казус е предявена претенция, основана на последиците, настъпили от разваляне на процесния договора. Това което се твърди във въззивната жалба е претенция, основана на настъпил падеж на отделни дължими по кредита вноски по валиден и съществуващ договор. Искането за прилагане на чл.235, ал.3 от ГПК ина т.9 на ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС е неоснователно. Това е така, защотов настоящия казус настъпилите факти, които страната иска да бъдат съобразени от съда, са факти от които възниква спорното право, апо силата на посочената правна норма и ТР съдът е задължен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – или това са факти, които изменят спорното право, а не факти, от които то възниква. Изложеното обосновава извод за неоснователност на възраженията на ищеца. По изложените съображения предявеният обуславящ иск за главницата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Неоснователна и недоказана е и обусловената искова претенция за обезщетение поради забава в плащанията в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Неоснователността на обуславящата искова претенция обосновава и неоснователността на обусловената. Няма възникнало парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник жалба направените разноски във въззивното производство, но тъй като не е доказано, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №45 от 14.04.2015 година, постановено по ГР.Д.№724 по описа за 2014 година на Свищовски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |