РЕШЕНИЕ
№ 1222
гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100100217 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове от В. Г. Т. от ****, чрез адв. Петър
Добрев от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Княз Борис Първи№6, вх.1,
ет.2, ап.9 срещу ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със
седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д.№1, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 50 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 01.01.2021г. в землището на с. Димчево, на общински път в местността
Заслона, при управлението на МПС марка „Джим“, модел Гранд Чероки“,
ДК№***** от Ж. Д. А., както и сумата от 273 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно
със законната лихва, считано от 01.01.2021г до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда №36 от
25.11.2021г. по НОХД№20132/2021г. на БОС водачът Ж. А. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал.4, вр.ал.3 б“Б“, пр.1 и
бА, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че е нарушил правилата на движение
–чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
1
на В. Г. Т., изразяваща се във фрактура на лява лъчева кост на ляв горен
крайник, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник,
както и смъртта на К.К.С., като деянието е извършено в пияно състояние.
Твърди, че вследствие на претърпяното ПТП е получил наранявания,
изразяващи се в контузия на главата-мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана фронтално в дясно, контузия на тялото – фрактура на ляв радиус /лъчева
кост/ на ляв горен крайник, последната явяваща се средна телесна повреда.
Поддържа, че му е била поставена имобилизация-шина за период от 39 дни,
след сваленото й поради усложнения отново се наложило да бъде поставена
шина радиален лъч и палец за още 20 дни. Полученото мозъчно сътресение
според ищеца видно от изготвената по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, представлява лека телесна повреда. Поддържа, че
получените наранявания са му причинил силни болки и страдания, лечението
е включвало обездвижване на засегнатия участък – лява ръка и едновременно
е ограничена подвижността й за продължителен период, приемал е
обезболяващи медикаменти за дълъг период от време. Допълва, че е
прекарал голямата част от лечението на легло поради силно главоболие и
замайване вследствие травмата на мозъка, нарушен бил съня му, влошили се
отношенията с близките, нямал възможност да общува активно с приятели и
близки, да извършва ежедневни дейности, изпитвал обща психологична
потиснатост, безпокойство и страх, включително при возене и шофиране на
МПС. Излага, че е закупил консумативи на стойност 237 лева за проведено
лечение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не се оспорва валидно възникналото застрахователно
правоотношение, както и настъпването на застрахователното събитие.
Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че
на 21.04.2021г. е извършил плащане на застрахователно обезщетение на
пострадалия ищец в размер на 3500 лева за претърпените неимуществени
вреди. Намира заплатеното обезщетение в справедлив размер. Оспорва иска
за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва твърдените в исковата
молба травми, вида и характера на уврежданията, тяхната продължителност,
психическите увреди и стрес. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като посочва, че пострадалият е нарушил разпоредбата
2
на чл. 137а от ЗДвП като е пътувал като пътник без поставен обезопасителен
колан. На следващо място основава възражението за съпричиняване с
твърдения, че ищецът отказал болнично лечение, с което поставил в опасност
здравословното си състояние, не провел рехабилитация, което забавило
възстановителния процес. Оспорва се началния момент на поставяне на
застрахователя в забава с оглед предявената акцесорна претенция за
мораторна лихва. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По правната квалификация и допустимостта на исковете.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
С определение от 28.03.2023г. по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника е привлечен делинквента Ж. Д. А..
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил спрямо
третото лице-помагач обратен регресен иск с правно основание чл.500, т.1,
пр.1 от КЗ, основаващ се на твърдения, че А. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над нормативно допустимата. Предмет на
отговорността на ответника по обратния иск е осъждането му да заплати на
застрахователя обезщетението за неимуществени вреди, което ответникът е
осъден да заплати на ищеца по първоначалния иск, ведно с лихвите и
разноските. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по
обратния иск, с който не се оспорва изложената в него фактическа
обстановка. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от пострадалия със съображения, че не отговаря на
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа се възражението за
съпричиняване от застрахователя относно неспазване от пострадалия на
правилата за движение по пътищата и непоставяне на обезопасителен колан.
Видно от представените доказателства с исковата молба, съобразно
изискванията по чл. 380 вр. чл. 106 от КЗ ищецът е предявил пред
застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди, която не е удовлетворена в срока по
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
3
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла на 13.12.2021г. присъда №36 от 25.11.2021г. по
НОХД№20132/2021г. на БОС Ж. Д. А. е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 342, ал.4, вр.ал.3 б“Б“, пр.1 и бА, пр.2 вр. чл. 342, ал.1
от НК, за това, че на 01.01.2021г. в землището на с. Димчево, на общински
път в местността „Заслона“ при управлението на МПС „Джип“, модел „Гранд
Чероки“, рег.№****, е нарушил правилата на движение –чл.20, ал.1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Г. Т.,
изразяваща се във фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела
до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, както и смъртта
на К.К.С., като деянието е извършено в пияно състояние.
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила
присъда на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на
всички признаци и елементи от състава на престъплението, установени с
присъдата. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по
задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо са
решени въпросите относно нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от
ЗДвП от водача Ж. А., управлението на МПС от него в пияно състояние,
както и причинената на ищеца средна телесна повреда, представляваща
фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела до трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник. В мотивите на присъдата
по НОХД№20132/2021г. на БОС е прието, че на ищеца са причинени
контузия на главата и мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана
фронтално вдясно, фрактура на ляв радиус /лъчева кост/, с наложена гипсова
имобилизация, като фрактурата на лъчевата кост е довела до трайно
затруднение на движението на ръката за срок около 10-12 седмици, при
обичаен ход на оздравителния процес.
С деянието са причинени повече от едно различни по вид телесни
увреждания, представляващи една средна и три леки телесни повреди, като
въпреки, че леките телесни повреди не са съставомерни за съответния състав
на престъпление и не са описани изрично в диспозитива на присъдата, те
4
представляват част от правната квалификация на деянието, квалифицирано с
оглед на най-тежкия резултат. Присъдата на наказателния съд следва да се
зачете в нейната цялост като единство между мотиви и диспозитив, като по
отношение на всички посочени по-горе телесни увреждания на ищеца,
установени с влязлата в сила присъда, е налице обвързваща сила за
гражданския съд.
Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно
всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по
отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се
противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК
обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство
като страни. Според решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС
гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в
сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни
констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да
могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо.
Не е спорно по делото, че пострадалият В. Т. непосредствено след
процесното ПТП е била откаран в Центъра за спешна медицинска помощ –гр.
Бургас с работна диагноза „политравматизъм“.
Съставен е амбулаторен лист №22, като според снетата анамнеза по
данни на пациента е ударил главата си, лява ръка и гръден кош при ПТП.
При извършените консултации с ортопед е констатирана фрактура на
ляв дистален радиус /лява лъчева кост/, без сетивни и циркулаторни
смущения, извършени са репозиция и гипсова мобилизация на ляв горен
крайник и е дадено мнение за оперативно лечение след подобряване на
състоянието.
Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент е проведена
консултация с неврохирург, като при прегледа на пострадалия е установено,
че си е контузил главата, тялото и левия крайник при ПТП, вследствие на
което е получил контузионен оток и разкъсно-контузна рана в дясна
фронтална област и фрактура на лява предмишница. Посочено е, че
пациентът няма спомен от инцидента, като при прегледа е бил в съзнание, без
отпаднала неврологична симптоматика. Предложена му е хоспитализация,
която е отказал.
5
От ищеца с исковата молба са ангажирани резултат от образно
изследване, документ за извършен преглед от доктор Харизанов на
02.08.2021г. и предписана имобилазация за 20 дни с шина за радиален лъч и
палец, КТ изследване на лява гривена става, фактури от 17.02.2021г. и от
22.02.2021г. и касови бонове към тях за плащане на сумата в размер на 85
лева за закупена оргеза на китка и предмишница в „М и В Медика“ ЕООД и
на сумата в размер на 30 лева за оргеза на палец, фактура от 23.02.2021г. и
касов бон към нея за сумата в размер на 135 лева за КТ изследване, фактура
от 23.02.2021г. и касов бон към нея за сумата в размер на 23лева за
закупуване на накитник.
Няма спор по делото, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по
време на настъпването на застрахователното събитие.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелката М. Т.а-съпруга на ищеца, посочва, че непосредствено след
произшествието ищецът е бил в неадекватно състояние, целият в кръв и
стъкла, включително по лицето, треперел и повтарял, че много го боли.
Спомня си, че е бил откаран с линейка на бърза помощ и по обяд е отишла да
го прибере от болницата по негово желание. В продължение на няколко дни
пострадалият бил в шок и неадекватен, болял го силно кръста и цялото му
тяло посиняло, защото се оказало, че е с изместен таз. От показанията й се
установява, че съпругът й е бил с гипсирана ръка, в продължение на два-три
месеца не е могъл да се обслужва сам, оплаквал се от силни болки и имал
нарушения на съня. Обяснява, че В. Т. е отказал хоспитализация защото е бил
неадекватен в продължение на два-три дни, посетил е доктор Хърков и му е
направен ехограф два-три дни след катастрофата, при който не били
констатирани. вътрешни наранявания. Впоследствие ищецът е посещавал
рехабилитация и провеждал физиотерапия, ходил е на прегледи при
множество ортопеди в гр. София и гр. Стара Загора. Видно от показанията на
свидетелката най-тежка е травмата на ръката на мъжа й, която още не се
възстановена, продължава да го боли, изкривена е и зараснала на криво.
Получил е и психическа травма вследствие на ПТП, питал непрекъснато за
приятеля си Калоян, който е починал при инцидента, притеснявал се да
шофира, не можел да спи, наложило се на два пъти да посещава различни
психиатри, които му предписали лекарства.
6
Свидетелят А.А. –приятел на ищеца го е посетил в болницата след
ПТП, като допълва, че състоянието му е било много тежко, лицето
обезобразено, натъртено и нарязано, тялото в синини, със счупена ръка,
оплаквал се е от болки на вътрешните органи. Посочва, че първоначално В. Т.
не е могъл да се движи и му е помагал при обслужването и когато се е
налагало да го вдигат и водят на лекари. Установява се от показанията му, че
ищецът се страхува когато управлява и се вози в лек автомобил, не може да
спи и да се храни нормално както преди, продължава да изпитва болки в
областта на ръката и на рамото.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат
кредитирани, като не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице П. П., неоспорено от страните, което съдът цени
като обстойно обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана фронтално вдясно, фрактура на ляв радиус /лъчева кост/, с
наложена гипсова имобилизация. Посочената фрактура на лява лъчева кост е
довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от
около 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. Всички
описани от вещото лице П. травми отговарят да са получени от удар на
тялото и главата в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила при
внезапното му привеждане от движение в покой и на механизма на ПТП. При
прегледа на 03.07.2023г. от вещото лице пострадалият е съобщил, че силата в
лява гривена става е намаляла до трудно вдигане на тежести, не може да я
натоварва и вдига тежести и изпитва болки в тази област при натоварване.
Според заключението лявата длан не съвпада с надлъжната ос на
предлакътницата и е отведена навътре, затруднено е разгъването в ставата,
което е съпроводено с болки.
Видно от заключението на вещото лице Юлиян Петров по назначената
съдебна авто-техническа експертиза, което съдът кредитира, от техническа
гледна точка с оглед механизма на ПТП, получените от ищеца травматични
увреждания са вследствие неизползването на предпазен триточков
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван фабрично автомобила, в който е
7
пътувал по време на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше безспорно установено, че нарушавайки правилата за
движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП водачът на застрахованото при ответника
МПС, за което е сключена застраховка „гражданска отговорност“ е допуснал
ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба
телесни увреждания на ищеца. Предвид събраните в настоящето
производство писмени и гласни доказателства – влязла в сила присъда №36 от
25.11.2021г. по НОХД№20132/2021г. на БОС, както и изслушаните по делото
заключения по авто-техническата и съдебно-медицинска експертиза БОС
приема за доказан по категоричен и несъмнен начин фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав,
включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина
на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка
гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да заплати
обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в размер от 20 000 лева в полза на
ищеца би репарирало причинените му неимуществени вреди вследствие на
деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца са причинени вследствие
8
на процесното ПТП множество травми в областта на тялото и главата,
представляващи контузия на главата и мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана фронтално вдясно, фрактура на ляв радиус /лъчева кост/,
довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник при
обичаен ход на оздравителния процес 10-12 седмици. Съдът отчете, че
ищецът е в активна възраст на 42 години и в резултат на процесното ПТП
лявата му длан не съвпада с надлъжната ос на предлакътницата, отведена е
навътре, затруднено е разгъването в ставата и съпроводено с болки при
физическо натоварване, като вещото лице не дава прогноза за възстановяване.
Безспорно инцидентът е имал изключително негативно влияние в
емоционален план от психологическа гледна точка за пострадалия, който
продължава да преживява случилото се, има нарушения на съня, притеснява
се да шофира и е потърсил специализирана психиатрична помощ.
Съдът приема за основателно възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради непоставянето на
обезопасителен колан по време на ПТП по следните съображения:
Безспорно се доказва по делото от заключението по авто-техническата
експертиза, че получените от ищеца травматични увреждания са вследствие
неизползването на предпазен триточков обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван фабрично автомобила на задната седалка, на която е пътувал по
време на ПТП. Следователно вредите са настъпили и поради виновното
поведение на увредения, който с поведението си са допринесли за настъпване
на вредоносните последици. БОС определя степента му на съпричиняване на
30 процента
Недоказани са по делото обаче въведените с отговора на исковата молба
възражения, че ищецът като отказал болнично лечение е неглижирал
здравословното си състояние. Не са ангажирани от ответната страна, чиято е
тежестта на доказване, доказателства за принос на пострадалия в тази връзка,
който да е в причинна връзка с настъпване на вредите.
При горните мотиви, като отчита степента на съпричиняването и
частичното заплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3500 лева преди образуване на делото, съдът приема, че
9
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера
от 10 500лева.
Що се касае до предявения иск за имуществени вреди, който е изцяло
доказан по своето основание предвид представените по делото фактури и
касови бонове за предоставени услуги за закупуване на оргези на китка,
предмишница и палец, както и накитник и извършване на КТ изследване,
съдът приема, че претърпените имуществени вреди в причинна връзка с
процесното ПТП следва да бъдат редуцирани с приетия размер на
съпричиняване, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
размер на 191,10 лева, представляваща имуществени вреди.
С оглед на това съдът счете искът за имуществени вреди за основателен
до размера на 191,10лева, до който следва да бъде уважен, като за горницата
над посочения размер до предявения размер искът за имущестевни вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент. Не е спорно по
делото, че уведомяването до ответника е със заявление от 26.02.2021г. от
пострадалия, находящо се на стр.22 по делото. Следователно лихвата за
забава е дължима не от датата на деликта, а от 26.02.2021г., когато е
уведомен застрахователят. Акцесорната претенция за лихви върху главниците
за неимуществени и имуществени вреди е неоснователна за периода от датата
на деликта до 25.02.2021г. и следва да се отхвърли.
При този изход от спора в полза на адв. Петър Добрев на осн. чл.38, ал.2
от ЗА се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1362,20лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК , съразмерно на отхвърлената част от
исковете в полза на ответинка следва да бъде присъдена сумата в размер на
645,73 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса
ответникът следва да заплати по сметка на БОС дължимата държавна такса за
разглеждане на исковете в размер на 1110 лв.
По предявения при условията на евентуалност обратен иск БОС
съобрази влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която ответникът е
10
признат за виновен за причиняването на ПТП при управлението на МПС под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон. С оглед на това съдът намира, че е осъществено
предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ основание за възникване на правото
на регрес на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД да получи от делинквента
претендираните суми, които е осъден да заплати на пострадалия в размер на
10 500 лева главница - неимуществени вреди, 191,10лева главница –
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.02.2021г. до окончателното плащане, както и присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца по главния иск адв. Петър Добрев на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1362,20лв. и
присъдената в полза на БОС държавна такса в размер на 1110 лева.
По предявения обратен иск ответникът по обратния иск следва да заплати
на ищеца по обратния иск сумата в размер на 1330 лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със
седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д.№1, да заплати
на В. Г. Т. от ****, чрез адв. Петър Добрев от БАК, съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Княз Борис Първи№6, вх.1, ет.2, ап.9, сумата от 10 500 лева /десет
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 01.01.2021г. в землището на с. Димчево,
на общински път в местността Заслона, при управлението на МПС марка
„Джим“, модел Гранд Чероки“, ДК№***** от Ж. Д. А., както и сумата от
191,10 лева /сто деветдесет и един лева и десет стотинки/ - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 26.02.2021г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди за горницата над уважените до предявените размери,
11
както и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху
главниците за периода от датата на деликта до 25.02.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД да заплати на адв. Петър
Добрев на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 1362,20 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Г. Т. да заплати на ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД
сумата в размер на 645,73 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на БОС сумата в размер на 1110 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА Ж. Д. А., ЕГН********** от ****, да заплати на ЗАД Далл
Богг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище гр. София, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д.№1, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ
10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили
телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 01.01.2021г. в
землището на с. Димчево, на общински път в местността Заслона, при
управлението на МПС марка „Джим“, модел Гранд Чероки“, ДК№***** от
Ж. Д. А., както и сумата от 191,10 лева /сто деветдесет и един лева и десет
стотинки/- обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.02.2021г. до окончателното плащане, сумата в размер на 1362,20 лева
/хиляда триста шестдесет и два лева и двадесет стотинки/-адвокатско
възнаграждение, което по реда на чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Далл Богг Живот и
Здраве АД е осъдено да заплати на адв. .Петър Добрев и сумата в размер на
1110 лева /хиляда сто и десет лева/- държавна такса, която АД Далл Богг
Живот и Здраве АД е осъдено да заплати по сметка на БОС, при условие,
че ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД заплати посочените по-горе суми,
определени с решението.
ОСЪЖДА Ж. Д. А. да заплати на ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД
сумата в размер на 1330 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
по обратния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
12
Решението по главните искове е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника Ж. Д. А..
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13