Решение по дело №44993/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8182
Дата: 4 май 2024 г.
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20231110144993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8182
гр. София, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110144993 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „..............” ЕАД срещу М.
В. Ф. и Н. В. Ф., с която са предявени обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „...........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..........., при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. С оглед изложеното, претендира да бъде признато за установено,
че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност, сума в общ
размер на 1 414,19 лева, от които 1 206,73 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 24.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
133,94 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 10.04,2023г., както и суми
за услугата „дялово разпределение”: 61,84 лв. – главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 11,68 лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 10.04.2023 г. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са
депозирали писмени отговор, с който са заявили признание на предявените искове и са
представили доказателства за погасяване на процесните вземания.
1
На 09.02.2024 г. е депозирана молба от ищеца, с която потвърждава, че
ответниците са погасили в хода на делото претендиранияте вземания. В проведеното
открито съдебно заседание по делото на 11.04.2024 г. заявява, че не претендира
разноски. Не прави искане за постановяване на решение при признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № .............. г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжниците в заповедното производство.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот с абонатен № ........... и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което
ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответниците и при доказване на
горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга, както и
релевираните с отговора правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава. В тежест на
ответниците е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 16.12.199 г. /л. 15 и сл./, заявление-декларация от М. Ф.
/л. 17/, документ за извършени отчети в топлоснабдения иот от „..........“ ЕООД /л. 71 и
сл./, и с оглед заявеното становище на ответниците в депозирания писмен отговор,
съдът намира за безспорно установено по делото, че процесния имот е бил
топлоснабден през релевирания период и ответниците са имали качеството на клиенти
на топлинна енергия, като количеството и стойността на доставената до същите
топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност, ответниците са
изпаднли в забава за плащане на претендираните главници, включително на главницата
за извършвана в имота услуга „дялово разпределение“, вследствие на което дължат
законна лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период. В
обобщение, предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените
срещу ответниците обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са доказани по делото.
С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответниците са
представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на
производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
2
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
процесния случай от представените доказателства – вносна бележка от 04.10.2023 /л.
55 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и
връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез
плащане от ответниците, след датата на връчване на исковата молба. В обобщение,
претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, към датата на устните
състезания са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответниците обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските:
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.04.2024 г. страните са
заявили, че не претендират разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне във
връзка с тях.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „..............” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище в град ............, срещу М. В. Ф., ЕГН **********, и и Н. В. Ф., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: град ............, по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от сума в общ размер на 1
414,19 лева, от които 1 206,73 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в
топлоснабден имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град София, ...........,
ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
и 133,94 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.04.2023 г.,
начислена върху главницата за неплатена цена за топлинна енергия, както и сума за
услугата „дялово разпределение” в размер на 61,84 лв. – главница за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,68 лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 10.04.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № .............. г. по описа на Софийски районен съд, Първо Гражданско
отделение, 171 състав, поради погасяване на паричните задължения чрез плащането им
в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3