№ 237
гр. Варна, 22.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600217 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
Подсъдим С. Д. Х., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв. Н. П. М. от АК – ДОБРИЧ, редовно упълномощени.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
1
СОП. Считам, че при правилно установени факти, съдът в нарушение на
закона е направил неправилни изводи за липса на основание за осъждане на
подсъдимия. Налице са от всички събрани доказателства съставомерни деяния
по чл. 277а, ал.7 от НК, и чл. 278, ал.6 от НК, или по първия текст
подсъдимият е държал металдетектор за който знае, че е предназначен за
търсене на археологически обекти, а по втория текст – два броя
археологически обекти фибули, които не са идентифицирани и регистрирани
по реда на Закона за културното наследство.
По първия пункт безспорно е налице държане на металдетектор, който е
бил нерегистриран. В случая наказуемостта за това деяние не следва от
липсата на регистрация, а от това че субекта на престъпление знае, че вещта е
средство за дейност под разрешителен режим и при липса на такова
разрешение държи вещта. Субективният елемент се доказва от множества
доказателства по делото. Известно е, че подсъдимият е имал интерес към
археологически обекти, в един минал период е предавал обекти на музея и
редица други факти, които са установени и са свързани с неговия подчертан
интерес към археологическото наследство много добре говорят, че той знае за
какво служи вещта. Държейки тази вещ, която е под разрешителен режим без
да има такова разрешение считам, че той осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК.
По отношение на второто престъпление по чл. 278, ал.6 – държал два
броя археологически обекти фибули, които не са идентифицирани и
регистрирани по реда на Закона за културното наследство. Съдът е приел, че е
налице изпълнително деяние, но не е налице обществена опасност и е
приложил чл.9, ал.2 от НК, с което приема, че деянието не е престъпно. Този
извод на съда е неправилен и в нарушение на закона, а също и особено в рязко
противоречие с изразеното становище на вещото лице, което дава експертно
заключение по делото.
В съдебно заседание се дава изключително подробно заключение и
именно от това заключение се изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК. На
първо място категорично вещото лице е дало становище, че фибулите са
движима културна ценност. Това са предмети от минали епохи, които са
свързани с човешката дейност. На въпроса дали това е масов материал вещото
лице категорично отрича, че това не е масов материал, но дори се прави
сметката, че дори масовият материал също може да бъде движима културна
ценност. Съответно цитирам дословно вещото лице, че фибулите са в
достатъчно добро състояние, макар че не са запазени изцяло. Откъде идва
грешката на съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК и
да определи, че деянието не е престъпно.
В съдебно заседание се оспорва високата културна стойност на тези
фигури. Вещото лице казва: за да може да има висока научна стойност ние
трябва да знаем контекста, в който е намерен предмета и именно оттам идва
снижаването на научната стойност, че вещите са извън контекст. Не се знае
2
къде са намерени във връзка с какво. Ноторно известен факт е, че в нашия
апелативен регион, в най-северната част има едно такова богато
археологическо наследство и не веднъж и два пъти сме имали такива дела
свързани с този вид престъпни деяния и тогава многократно по всяко едно
дело върху това акцентират вещите лица, че обществената опасност се
изразява именно в откъсване на вещта от контекста. Когато се откъсне тази
вещ от контекст естествено губи научната си стойност защото за археолога
вече е трудно да я свърже с място, с епоха, с време и т.н. В това именно се
изразява откъсването от контекста на вещта, тоест в едно произволно ровене,
търсене, намиране и съхраняване от когото и да е, а не това, че е снижена
научната и стойност и оттам съдът да прави извод, че деянието не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е малозначителна. В
това се изразява деянието по чл. 278, ал.6 от НК да не се събират произволно
такива вещи и да не се откъсват от контекст, от мястото, да не се прави от
ненаучни лица защото в крайна сметка това директно посяга върху
археологическото ни наследство.
Освен това за да приеме предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, съдът
приема че фибулите били счупени, поради което нямат и експозиционна
стойност. Ами ние няма как да знаем в какво състояние са били намерени и
липсата на експозиционна стойност, тоест липсата на възможност те да бъдат
представени в експозиция и да бъдат предоставени на широк кръг от хора,
които да се запознаят с тях само и само защото са счупени не означава, че те са
по-малко движима културна ценност каквато категорично вещото лице е
приело, че тези фибули са. В крайна сметка това са предмети от минали епохи,
от античността. Знаете фибулата предхожда брошките, известна е в
античността, в ранното средновековие вече изчезват тези предмети и не може
така с лека ръка да приемем, че деянието е малозначително само защото нямат
експозиционна стойност или защото са извадени от мястото, където всъщност
би трябвало да стоят и би трябвало ако са намерени и извадени това да стане
от опитен археолог или от лица, които се занимават с такава дейност.
Считам, че така в противоречие със събраните по делото доказателства
съдът е направил необоснован извод, че случаят е маловажен поради
стойността на предметите. В крайна сметка е без значение самата материална
стойност. Уклончиви са тук твърденията на вещото лице, но на въпроса каква
би била стойността вещото лице казва, че за това трябва да има комисия и
принципно отговаря на въпроса, че максималната стойност, която човек, който
предава такава вещ е пет хиляди лева. Естествено това няма пряко отношение
към материалната стойност на намерените фибули, но пък в също такава
степен опровергава извода за наличие на чл.9, ал.2 от НК.
Също наред с изложеното моля да приемете всички аргументи, които са
изложени в протеста на Окръжната прокуратура, да отмените
първоинстанционната присъда, признаете подсъдимия за виновен и да
определите съответно на извършеното по вид и размер наказание.
3
Моля в този смисъл на Вашия съдебен акт.
АДВ. М. – Уважаеми Апелативни съдии, аз моля да оставите протеста на
СОП без уважение и потвърдите присъдата на ДОС.
Смятам, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон,
каквото е основното възражение в протеста на окръжния прокурор на СОП. И
днес в съдебно заседание представителят на ВАпП сочи, че металдетекторът е
подлежал на регистрация и тъй като конкретно предадения доброволно от
страна на подсъдимия металдетектор не е бил регистриран, поради което е
налице и противозаконно държане на металдетектора. В крайна сметка
процесния металдетектор, съгласно техническата експертиза има двойно
предназначение. Той може да се използва не само и единствено за намиране
на археологически обекти, но и на други предмети така, както е посочено в
раздел Х от Техническата експертиза. Двойното предназначение на
металдетектора е дало основание законодателят да въведе регистрационен
режим, но само на тази част от металдетекторите, които се използват за
теренни проучвания, какъвто не е настоящият случай. Твърди се и днес се
поддържа от представителя на ВАпП, че подсъдимият е знаел за това, че този
металдетектор може да се използва и за намиране на археологически находки,
като това твърдение се обосновава с това, че в миналото той е намирал такива
и предавал на историческия музей в гр. Добрич. Да това е така, само че
говорим за един много отдалечен период от време когато това е ставало и да се
твърди, че двадесет години по-късно той отново е имал и ползвал този
металдетектор за намирането на такива археологически обекти е
несъстоятелно. Той даде обяснения в хода на съдебното следствие за какво
използва металдетектора. Тези негови обяснения не бяха опровергани по
никакъв начин от други събрани в хода на съдебното следствие доказателства,
включително и от показанията на свидетелите, които са били разпитани в хода
на ДП - нито един от тях не сочи за това, че подсъдимият е използвал или пък
е имал намерение да използва въпросния металдетектор.
Смятам за голословно твърдението на представителя на прокуратурата, че
имало налични доказателства за реална комуникация установени в рамките на
проведената мащабна операция по разкриване на престъпление от същата
категория. Определено категорично смятам, че такива доказателства липсват.
Най-вероятно прокурорът има предвид ВДС, които са приложени към
материалите по делото. При внимателен прочит на тези веществени
доказателствени средства ще се установи, че подсъдимият не е осъществявал
връзка с лицата, срещу които всъщност е започнала тази операция и в крайна
сметка се оказа, че единствен той е на подсъдимата скамейка, а всички онези,
за които се твърди, че са един канал за износ на археологически находки се
оказва, че абсолютно нито едно от тези лица, за които е тръгнала въпросната
мащабна операция, не е привлечено като обвиняемо лице и няма и качество на
подсъдимо лице.
Аз изцяло поддържам изложените от първоинстанционния съд мотиви и
4
смятам, че същите са обосновани и няма основание съдът да приеме, че е
налице извършено престъпление както от обективна, така и от субективна
страна по първото обвинение.
Що се отнася до второто обвинение. Не сме спорили както в първа
инстанция, така и пред Вас че намерените части от фибули са културна
ценност. Да вещото лице ги е определило като такава културна ценност.
Въпросът е дали в този им вид тези части от фибули са подлежали на
идентификация и регистрация. В тази връзка ние сме правили възражение и
сме смятали, и днес поддържаме, че тези части от фибули не са подлежали на
идентификация, съответно регистрация, тъй като те не са вещи, които
подлежат на регистрация тъй като нямат характеристиките на предметите по
чл.7, ал.3 от Закона за културното наследство. Изрично беше подчертано от
вещото лице, че те не притежават научна, културна и някаква стойност. Сега
да се твърди, че видите ли ние не знаем тъй като били намерени в какъв вид са
били това е едно предположение, което всъщност на всички тук е известно, че
на база предположение не могат да се правят и съответни изводи.
Аз смятам, че и присъдата в тази й час е правилна, законосъобразна и
моля да я потвърдите изцяло.
ПОДС.Х. – Няма какво да добавя към изложеното от моя защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Х. – Моля да оставите присъдата на ДОС в сила.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на РБ.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5