РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на 10.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1210 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
образувано по молба на „Г.т.х.“ ООД със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.Д.П., ЕГН ********** за
откриване на производство по несъстоятелност отношение на „Т.“ ЕООД с ЕИК *******поради
неплатежоспособността му,
с правно основание чл.607а, ал.1 вр. чл.625 Търговския
закон (ТЗ) и чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ.
Молителят твърди, че с ответника са били
в трайни търговски правоотношения и „Г.Т.Х.” ООД, ЕИК*******бил кредитор на
длъжника „Т.“ ЕООД, по сключен на 11.09.2014г. Договор за хотелски услуги и
Анекс към Договор за хотелски услуги за сезон Лято 2016 от 03.02.2016 г., с
предмет на договора - хотелско настаняване на туристи в собствения на "Т."
ЕООД обект- хотел „Холидей парк“, находящ
се в к.к.Златни пясъци. Сключеният между страните
Договор за хотелски услуги от 11.09.2014г. и Анекс към Договор за хотелски
услуги за сезон Лято 2016 от 03.02.2016 г. представлява търговска сделка по
смисъла на чл.286 във връзка с чл.608, ал.1, т.1 от Търговския закон. Към дата 30
октомври 2016 година Дружеството „Т.“ ЕООД
било
изпаднало в състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ
и не е било в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено по
търговска сделка, представляващо връщане на неусвоен аванс за хотелско настаняване, с остатък
към тази дата в размер на 53 599,16 (петдесет и три хиляди петстотин деветдесет
и девет евро и шестнадесет цента) евро, равняващи се на 104 830,84 (сто и
четири хиляди осемстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки) лева.
Авансът бил
заплатен от „Г.Т.Х." ООД, в качеството му на туроператор по сключения с
"Т." ЕООД в качеството му на хотелиер Анекс към Договора за хотелски услуги за сезон Лято 2016
на 03.02.2016 г., като падежа за възстановяването му е настъпил на 30.09.2016 г.
Неусвоеният
аванс за хотелско настаняване, подлежащ на възстановяване от длъжника „Т.“ ЕООД
бил формиран от извършените плащания
от кредитора „Г.Т.Х." ООД в общ размер на 80 000,00 (осемдесет
хиляди) евро за Сезон Лято
2016г. /в периода от 20.02.2016 до 30.05.2016г./, както следва:
-
20 000 /двадесет
хиляди/ евро, равняващи се на 39
116,60 /тридесет
и девет
хиляди
сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, платени на
-
20 000 /двадесет хиляди/ евро, равняващи се на
39 116,60 /тридесет и девет
хиляди
сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, платени на
-
20 000 /двадесет
хиляди/ евро, равняващи се на 39
116,60 /тридесет
и девет
хиляди
сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, платени на
-
20 000 /двадесет
хиляди/ евро, равняващи се на 39
116,60 /тридесет
и девет
хиляди
сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, платени на 30.05.2016
г.
Съгласно сключеният между страните Анекс
за сезон Лято 2016, платеният аванс от 80 000,00 евро
следвало
да бъде усвоен от текущите разплащания, включително от тези по-ранни записвания
за хотелски услуги в собствения на длъжника Хотел „Холидей
парк“, находящ се в в к.к.Златни пясъци през сезон Лято
2016г., като
неусвоената част от него се
възстановява на Туроператора „Г.Т.Х.“ ООД в срок не по-късно от 30.09.2016 г. За целия период
на договора от заплатената авансова сума били извършени две усвоявания: 25
843,22 евро за настаняване
на туристи през сезон Лято 2016 в периода от 01.05.2016 до 30.09.2016г. и 557,
32 евро за настаняване
на туристи през сезон Лято 2017 в периода от 01.05.2017 до 30.09.2017г. С нотариална покана, връчена на
длъжника "Т." ЕООД на 13.06.2018г., кредиторът го е
поканил да му възстанови неусвоения аванс в размер на 53 599,16 евро, равняващи се на 104 830,84 лева. В
следствие на това между страните, на 03.07.2018 г. била подписана
Спогодба, с която писмено са потвърдили за безспорно установен между тях факта, че към
03.07.2018 г. длъжникът "Т.” ЕООД
има
неизплатено изискуемо и ликвидно парично задължение към кредитора „Г.Т.Х."
ООД, в размер на 53 599,16 евро,
равняващо се на 104 830.84 лева, с настъпил падеж
на 30.09.2016 г., както и била уговорена схема на плащането ( на три вноски),
описани в молбата по чл.625 ТЗ.
С подписването на Спогодбата страните се
договорили и съгласили, че при неспазване на договорената схема за разсрочено
плащане, както и при неплащане в срок на която и да е вноска, целият дълг става
предсрочно изискуем, без да е необходимо Туроператорът „Г.Т.Х.“ ООД да изпраща
уведомление и/или да дава допълнителен срок за доброволно изпълнение на
Хотелиера „Т.“ ЕООД. Твърди се, че последното плащане по спогодбата от „Т.“
ЕООД към „Г.Т.Х.“ ООД е направено на 08.07.2019 г.
в
размер на 20 000,00 лева, като тази сума съставлява частично плащане на втората
дължима вноска с падеж 25.06.2019 г., следователно, вземането на „Г.Т.Х.“ ООД в
размер на 45 059,78 лева, която сума включва остатък от втората вноска по
Спогодбата все
още не е удовлетворено към датата на подаване на молба по чл.625 ТЗ в размер на
44
830,84 лв.,
признати за плащане от длъжника в чл.2 от Спогодбата разноски на кредитора по
заверка на подписа, депозирането и връчването на нотариалната покана в общ
размер на 228,94 лева, както и не е заплатена дължимата законна лихва за забава в плащането на
сумата от 104 830,84 лева изчислена за периода от 01.10.2016 г. до 29.06.2020
г. според извършените плащания по главница, както следва:-
21 897,99 лева
- представляваща дължимата законна лихва
изчислена за периода от 01.10.2016 до 22.10.2018
г. изчислена
върху главницата с размер от 104
830,84,
1260,60 лева - представляваща дължимата
законна
лихва изчислена за периода от 23.10.2018 до 31.12.2018
г. изчислена върху главницата
с
размер от 64 830,84 лв.,
- 3385,61 лева - представляваща
дължимата
законна
лихва за периода от 01.01.2019
до 07.07.2019 г. върху главницата
с
размер от 64 830,84 лв. и 4458,18 лева (четири хиляди
четиристотин петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) - представляваща дължимата
законна
лихва за периода от 08.07.2019 г. до 29.06.2020 г. изчислена върху главницата
с
размер от 44 830,84 лв.
МОЛИ,
на основание чл. 607а, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 625 от ТЗ съда да обяви
неплатежоспособността на „Т.” ЕООД, като определи начална дата на
неплатежоспособността 30.10.2016 г. Претендира присъждане на разноските.
Ответникът, редовно уведомен, чрез адв.М., оспорва молбата като твърди, че не са налице материално правните предпоставки по чл.607а от ТЗ към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и на приключване на устните състезания по делото и дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства
Договор за хотелски услуги за Сезон лято 2015 г. от 11.09.2014 г. Анекс към
Договор за хотелски услуги за сезон Лято 2016 от 03.02.2016 г.; Нотариална
покана с рег. №4119,
том 2, акт 13 по описа на К.Н.- нотариус с район на действие PC Варна и с рег.№513 на НК, ведно с Разписката за връчването й
от 13.06.2018 г. Спогодба от 03.07.2018 г.;и справка за вписванията в
Търговския регистър по партидата на търговското дружество, се установява, че
страните са търговци и са правоотношения по договор за хотелски услуги за сезон
лято 2016 г. и анекс от 03.02.2016 г. с
предмет хотелско настаняване на туристи в собствения на "Т." ЕООД
обект- хотел „Холидей парк“, находящ
се в к.к.Златни пясъци- търговска сделка по см. на
чл.286, ал.1 от ТЗ, като посочените задължения са измежду изброените в чл.608,
ал.1, т.1 от ТЗ – тоест произтичат или отнасят от търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й. Съгласно клаузите на договора и
анекса ( раздел „Аванс“) се е задължил да изплати следния аванс за гарантиране
на уговорен контингент: 20 000 евро до 25.02.2016г., 20 000 евро до 25.03.2016
г., 20 000 евро до 25.04.2016 г. и 20 000 евро до 25.05.2016 г. или общо 80
00 евро, който се усвоява от текущите разплащания, включително тези по ранни
записвания. Неусвоеният аванс се възстановява на туроператора не по късно от
30.09.2016 г.
С
нотариална
покана с рег.№3132 от дата 30.03.2018г. , с нот. удостоверяване
на подписите от нотариус М.И., с рег.№260 в НК и район на действие PC гр.София,
надлежно връчена на длъжника "Т." ЕООД на 13.06.2018г.
чрез
нотариус К.Н. с рег.№513 в НК и район на действие PC гр.Варна и
заведена при същия нотариус под рег.№4119, том 2, акт.13 от 23.04.2018г.,
кредиторът е поканил длъжника "Т." ЕООД да му възстанови неусвоения
аванс в размер на 53 599,16 евро,
равняващи се на 104 830,84 лева На
03.07.2018 г. страните подписали Спогодба с нотариално удостоверяване на
подписите под рег.№6658 от 03.07.2018г. по описа на нотариус М.И., вписана в НК
с рег.№260 и район на действие -PC София, с която страните писмено са
потвърдили за безспорно установен между тях факта, че към 03.07.2018 г.
длъжникът "Т.” ЕООД има неизплатено
изискуемо и ликвидно парично задължение към кредитора „Г.Т.Х." ООД, в
размер на 53 599,16 евро, равняващо се
на 104 830.84
лева, с настъпил падеж на 30.09.2016 г. Съгласно чл.З./l/
от
посочената Спогодба: „Страните се съгласяват и приемат Хотелиерът да изплати на
Туроператора остатъка от неусвоения аванс, ведно с направените от Туроператора
към датата на подписване на Спогодбата разноски, ведно със законната лихва за
забава, пропорционално изчислена за периода от 01.10.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението му, съгласно следната схема на
разсрочено плащане и в следните срокове:
1. Най-късно до 25.10.2018 г. - 40 000,00
(четиридесет хиляди) лева, която сума е
била
заплатена от „Т.“ ЕООД на 23.10.2018г.;
2. Най-късно до 25.06.2019 г. - 65 059,78
(шестдесет и пет хиляди петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки)
лева, от която вноска длъжникът заплаша частично
сума в размер на 20 000.00 (двадесет хиляди) лева на 08.07.2019 г.;
3.
Най-късно до 25.11.2019 г. - Хотелиерът ще
изплати на Туроператора дължимата законна лихва за забава в плащането на сумата
от 104 830,84 лева изчислена от периода 01.10.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението му като се съобразят с направените
погасителни вноски по-горе.“
С подписването на Спогодбата страните са
се договорили и съгласили, че при неспазване на договорената схема за
разсрочено плащане, както и при неплащане в срок на която и да е вноска, целият
дълг става предсрочно изискуем, без да е необходимо Туроператорът „Г.Т.Х.“ ООД
да изпраща уведомление и/или да дава допълнителен срок за доброволно изпълнение
на Хотелиера „Т.“ ЕООД. От представените от молителя писмени доказателства –
счетоводна сметка, и заключението на вещото
лице се установява, че последното плащане от ответника е извършено на
08.07.2019 г. Все
още не е удовлетворено вземането (част от втора вноска) в размер на 44
830,84 (четиридесет
и четири хиляди осемстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки, както и не е заплатена дължимата
законна лихва за забава в плащането на сумата от 104 830,84 /сто и четири
хиляди осемстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева изчислена
за периода от 01.10.2016 г. до 29.06.2020 г.
От събраните по делото доказателства относно имущественото състояние се установи, че търговското дружество длъжник не притежава МПС и недвижими имоти или други активи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или за изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Посочената разпоредба установява следните материално-правни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност: длъжникът следва да е търговец; молителят следва да има изискуемо парично вземане по търговска сделка или то да е възникнало вследствие нейното неизпълнение или разваляне, които безспорно са налице в случая, а така също и ответникът да не е в състояние да го плати. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
Безспорно се установи от заключението на
съдебно икономическата експертиза, че в
изпълнение на сключен между страните Договор от 11.09.2014 г. и Анекс от
03.02.2016 г. към договора за сезон лято
2016 г. от ”Г.Т.Х.” ООД са преведени по сметката на “Т.” ЕООД 80 000 евро, за
което от ответника са издадени фактури на дати, както следва: -20 000.00 евро,
равностойни на 39 116.60 лв. - ф-ра
№**********/24.02.2016 г.; - 20 000.00 евро, равностойни на 39 116.60 лв. - ф-ра №**********/01.04.2016 г.;. - 20 000.00 евро,
равностойни на 39 116.60 лв. - ф-ра
№**********/28.04.2016 г.; - 20 000.00 евро, равностойни на 39 116.60 лв. - ф-ра №**********/31.05.2016 г. От общо заплатената авансова
сума в размер на 80 000.00 евро са извършени две усвоявания : 25 843.22 евро за
настаняване на туристи в периода 01.05.2016 г. - 30.09.2016 г. и 557.32 евро,
за настаняване на туристи в периода 01.05.2017 г. - 30.09.2017 г. На 03.07.2018
г. страните подписват Спогодба, съгласно която неусвоения и невъзстановен аванс
(до 30.09.2016 г.) е в размер на 53 599.16 лв. равняващи се на 104 830.84 лв. ,
остатък от направените авансови плащания. Длъжникът е заплатил само сумата от
20 000 лв. на 08.07.2019 г., като е останала дължима 44 830, 84 лв. вещото
лице е дало заключение и какъв е размера на законната лихва върху неплатените
суми (стр.4) в счетоводството на молителя сумите са отразени по сметка 651
„Разходи за бъдещи периода на настаняване в България“. В счетоводството на „Т.“
ЕООД получените авансови плащания са осчетоводени по сметка 412 „Клиенти по
аванси“ и е издадено кредитно известие № ********** от 25.10.2019 г. на
стойност 59 484, 88 лв. с основание „ подлежащ на възстановяване неусвоен
аванс- остатък от 2016 г. за хотелиерски услуги“, като последното плащане от
ответника към „Г.Т.Х.“ ООД е на 08.07.2019 г. В баланса към 31.12.2019 г. са
осчетоводени задължения в общ размер на 1244 хил. лева, описани в л.11 от
заключението - към доставчици, осчетоводени по
кредита на сметка 401’’Доставчици” възлизат на 1 хил.лв. (635.31 лв.), към
следните контрагенти:
“А 1 България” ЕАД 17.75 лв.
“ЕСкай” 337.56 лв.
“М.К.”
ООД 280.00 лв. Задълженията осчетоводени по кредита на сметка 499”Други кредитори”
, в размер на 400 хил.лв. (399 957.58 лв.), са към следните кредитори: Заем - Р.Д.
390 657.58 лв. Р.Д. 9 300.00 лв. Задължението,
осчетоводено по кредита на сметка
492”Разчети със съдружници”, в размер на 434 хил.лв.
(433 889.72 лв.), е както следва: И.Л.Х.372 742.55 лв. Р.Д. 61 147.17 лв. Задълженията,
осчетоводени по кредита на сметка
491’’Доверители” в размер на 17 хил.лв. (16 940.09 лв.) са към Х.Т.ЕООД. Данъчните
задължения в общ размер на 366
хил.лв.( 365 858.20 лв.) са осчетоводени по следните счетоводни сметки: 452”Разчети
корпоративни данъци” 114 464.69 лв. 454”Разчети по ДДФЛ 251 393.51 лв. Последното плащане на дружеството по
търговска сделка е извършено на 27.02.2020 г. в размер на 280 лв., към „М.К.“
ООД. Последното плащане към НАП е извършено на 04.05.2020 г.
По въпроса "следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно "спиране на плащанията" е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност" е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
Съгласно
презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. От
доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно икономическа
експертиза по делото се установи, че ответникът не е платил изискуемо парично
задължение към кредитора – търговец. Спирането
на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено
плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не
са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника.
Изложеното произтича и от разпоредбата на чл.
608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
вземания на определени кредитори. Състоянието на неплатежоспособност обаче
следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника,
а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед
на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл
Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
Установените
от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са
временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил
задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията
му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно
обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени
дали е оборена от длъжника презумпцията по чл.
608, ал. 3 ТЗ, по делото следва да
се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с
оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е
съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед
определянето на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната практика
относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически
показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство
по несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е
този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при
изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани
в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е
съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла,
следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. Също така при установяване на
икономическото състояние на търговското дружество – длъжник и преценка на
коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, следва да
бъде съобразено и изразеното в решение № 32/17.06.2013
г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ТК разбиране относно съотношението на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на
дружеството, да бъде отчетена реализируемостта на актива,
неговата ликвидност.
От
заключението на вещото лице по съдебно икономическата експертиза ( задача т.5)
е видно, че коефициентът на обща и бърза
ликвидност към 31.12.2019 г. на “Т.” ЕООД 1.1077 е с по-малко измерение от
коефициента на обща ликвидност на предприятията от бранша с код от
класификатора на браншовете 55.10 по КИД 2008 “Хотели
и подобни места за настаняване” Коефициентът
на финансова автономност на “Т.” ЕООД към 31.12.2019 г. е под 1-ца (0.1117) в
сравнение с коефициента на финансова автономност на предприятията от
класификатор на браншовете с код 55.10, който има стойност (1.0559). За
съпоставяне стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, и
за изчисляване коефициентите на ликвидност, данните от счетоводния баланс към
31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., са
обобщени в таблица на стр.8 от
заключението и показват, че за разлика
от предходните години към 31.12.2019 г. всички коефициенти – на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са в референтните стойности. Реализираните
финансови резултата на дружеството съгласно отчета за приходите и разходите за
тези години показват печалба от 1187 хил. лева за 2019 г. и загуби за предходните
години общият размер на задълженията произтичащи от търговски сделки и публичноправните задължения са дадени в табл. на стр.6 от
заключението, като показват, че за 2019 г. техния размер е общо 1244 хил.лв спрямо тези от предходните години и се формира основно от други задължения и
задължения към персонал /861/ и данъчни задължения /366/. С най-голям относителен
дял от дългосрочните задължения за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са били
задължения към финансови предприятия, но те са погасени (стр.13 от заключението ).
Към 31.12.2019 г. собственият капитал на длъжника възлиза на: Записан капитал – 5 хил.
лева, Собственият капитал е увеличен със сумата 134 хил. лева в т.ч. Натрупана загуба от предходни периоди – минус 1053 хил. лева, Увеличение на финансовия резултат от текущия
период – 1187 хил.лева Като структура
собственият капитал се
разпределя на:
*Основен
капитал3., 6 %
*
Законови
резерви
*
*Финансов
резултат 96.4%
Пасивите възлизат на
1244 хил.лв.
Като структура пасивите
отразени в баланса се разпределят на:
*
Дългосрочни . 0.00%
*
Краткосрочни
- 1244 хил.лв. 100%
За да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово -
икономическо състояние към момента на приключване
на устните състезания по делото (така решение № 38/04 г. по т. д. №
ЗЗ0/04 г. на ВКС и решение № 45/07.02.05 г. по т. д. № 443/04 г. на ВКС). От
значение при преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
към краткосрочните/текущи задължения на предприятието, тъй като именно с
краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения (така решение №
71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС). От заключението на вещото
лице се установява, че към 31.12.2019 г. всички коефициенти на ликвидност (табл стр.14) са в референтна стойност, докато към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2018 г. всички са извън референтните стойност. Към тези дати,
коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност и показва декапитализиран собствен капитал и зависимост от
кредиторите, докато същият коефициент към 31.12.2019 г. има положителна
стойност 0.1117. Вещото лице със заключението си установява, че към 31.12.2016
г. 31.12.2017 и 31.12.2018 г. дружеството поддържа трайна задлъжнялост, тъй
като краткотрайните активи не са достатъчни за покриване на текущите
задължения- но към 31.12.2019 г. краткотрайните активи в общ размер на 1378 хил.
лева са достатъчни за покриване на текущите задължения, възлизащи на 1244 хил.лева
Активите на дружеството
към 31.12.2019 г. в размер на 1383 хил.лв. надхвърлят пасивите му възлизащи на 1244 хил.лв. със сумата от 139 хил.лв. Към 31.12.2019
г. “Т.” ЕООД разполага с парични средства на каса 4 хил.лв. и в банкова
сметка - ***, ЕСКРОУ сметка в размер на 1 369 081 лева. Също така сочи,
че към 31.12.2019 г. общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и
краткотрайни са достатъчни за покриване на всички негови текущи задължения.
Показателите за рентабилността, като
параметър на финансовото състояние на дружеството са дадени в таблица (стр.10) от заключението на вещото лице, от
която е видно, че докато за 2016, 2017 г. и 2018 г. те са с отрицателни
стойности, но към 31.12.2019 г.
коефициента на рентабилност от приходи от продажби е 0, от финансов
резултат 1187 хил.лева, на рентабилност
от собствения капитал 139 хил.лв, на рентабилност на
пасивите 1244 хил.лв. и рентабилност на активите 183 хил.лв. За отчетните 2016
г., 2017 г. и 2018 г. и 2019 г. Коефициентът на финансова автономност на дружество
има стойност под 0, 33 норматива.
При добри показатели за ликвидност и лош
на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност
на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения. Меродавно за
откриване на производството по несъстоятелност е настоящото (към приключване на устните състезания) икономическо
състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи
неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ за откриването на производството. Коефициентите на финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
след като към момента на приключване устните състезания всички коефициенти на
ликвидност са в, или близки до, нормалните/препоръчителни стойности, като и че
те не бележат трайна тенденция към отклоняване от необходимите за ликвидността
на предприятието препоръчителни/нормални стойности, то не може да се направи
извода дружеството е декапитализирано
.
Тъй като неплатежоспособността е обективно
трайно състояние на невъзможност на търговеца да изпълни определени от закона
парични задължения, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме
плащанията си, са именно показателите за ликвидност, тъй като те се формират
като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от
тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. В този смисъл е
заключението на съдебно икономическата експертиза (стр.12 и стр.15), което съдът възприе като
компетентно и обективно изготвено. От същото се установи, че дружеството
притежава такива активи, за 2019 г. балансовата стойност на всички краткотрайни
активи са достатъчни за покриване на неговите текущи задължения. Дружеството
може да поеме плащанията и да покрива задълженията си.
С оглед на горното, съдът намира, че не
е налице състояние на
неплатежоспособност, тъй като неплащането на задължения на търговеца не
в резултат на трайна и обективна негова невъзможност да покрива паричните си
задължения.
Следва да се постанови решение, с което
молбата да бъде отхвърлена и в тежест на молителя да се присъдят сторените от
ответника разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., съгласно
представен списък по чл.80 ГПК и договор от 10.10.2020
г. служещ като разписка за плащането.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба от „Г.Т.Х.“
ООД с ЕИК*******с
правно основание чл.607а, ал.1 вр. чл.625 Търговския
закон (ТЗ) и чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Т.“ ЕООД с ЕИК *******.
ОСЪЖДА „Г.Т.Х.“ ООД с ЕИК*******да заплати на „Т.“
ЕООД с ЕИК *******сумата от 2000
лв. разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: