Р Е Ш Е
Н И Е
№
…/…
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При
участието на секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа
докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 611/2021 г. по описа на
АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по касационна жалба от И.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
против Решение № 260159/03.02.2021 година, постановено по АНД № 4149/2020
година по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-0819-003202 от 18.06.2019 г., издадено от Началник група при ОД МВР Варна,
с което за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, на И.Б.Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер 400.00 лв.
Касаторът твърди, че въззивното решение е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при отменителните основания по чл.
348, ал. 1 НПК - неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че неправилно РС се е
произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен
материал. Изтъква доводи за противоречие в част от мотивите на решението и за
нарушения в правото на защита на наказаното лице. Изтъква се, че
доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като ВРС не е съобразил
обстоятелството, че водачът е имал сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, което се установява от представената справка в
регистъра на Гаранционен фонд. Моли за отмяна на решението на РС и за отмяна
на НП, както и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Ответникът
чрез депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и моли решението да бъда
потвърдено.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
С
обжалваното Наказателно постановление № 19-0819-003202 от 18.06.2019 г., издадено от издадено от Началник група
при ОД МВР Варна, на жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 12:50 часа
на 07.05.2019 г. в гр. Варна, по бул. „Осми приморски полк“ в посока ДНФ до
пътен възел с ул. „УЛ.АТАНАС МОСКОВ“ управлява лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с
рег. № В5793НВ, собственост на Д.И.Д ЕГН:********** във връзка с чието
притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
От
фактическа страна е установено, че около 12:50 часа на 07.05.2019 г.
жалбоподателят И.Б.Д. управлявал лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с рег. № В5793НВ,
собственост на Д.И.Д ЕГН:**********,*** до входа на магазин МЕТРО посока ул. Девня
бил спрян за проверка от служители на сектор ПП при ОД МВР Варна – С.Г и Г.Г. При
проверката е констатирано, че управлението се извършва без наличие на сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Служителят на сектор ПП при ОД МВР Варна С. Г
съставил спрямо касатора АУАН № 779760 от 07.05.2019 г. за нарушение по чл. 638,
ал. 3 КЗ.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок, писмено възражение срещу
съставения АУАН не било депозирано, като на 18.06.2019 г. Началник група към ОД
на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на И.Б.Д.
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Обсъдено
е в мотивите на въззивното решение, че НП е издадено от компетентен орган –
Началник група „Пътен контрол, организация на движението и превантивна дейност“
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед
№365з-271 от 21.01.2016 г. на Директор ОД МВР Варна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и не страдат от съществени
нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането се
предвижда „глоба“ в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесните АУАН и НП съдържат
достатъчно конкретно и ясно описание на съществените обективни признаци на
нарушението и обстоятелствата, при които се счита за извършено.
С
оглед на това въззивният съд е
установил, че от страна на И.Б.Д. е осъществено описаното в акта и
постановлението нарушение. Прието е, че е приложен правилно материалния закон.
Обжалваното
решение е правилно като постановено при отсъствието
на наведените с жалбата касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.
Съставомерността
на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от
съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е
приел за неоснователни.
Относно
наведените твърдения за нарушено право на защита поради липса на описание в
АУАН на фактите и обстоятелствата свързани с нарушената правна норма – чл. 638
ал. 3 КЗ, следва да се посочи, че в съдържанието на АУАН №779760 от 07.05.2019
г. изчерпателно е посочено, че водачът Д. е управлявал автомобил собственост на
друго лице без към този момент - 13.09.2019 г. около 12.50 ч. да била налице
сключена застраховка „гражданска отговорност“. Ето защо правото на защита на
санкционираното лице, не е било нарушено, тъй като то не е лишено от
възможността да разбере за кое точно нарушение е санкционирано. Защитата по НП
е срещу фактите, а не срещу правната квалификация, която съгласно чл. 337 ал. 1
т. 2 НПК може да бъде изменена от съда чрез прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Освен това касационният довод, че в
случая нямало достатъчна яснота при индивидуализацията на нарушението като дори
съществувало несъответствие при посочването на мястото на нарушението в АУАН и
в НП не отговаря на съдържанието на АУАН и НП. Дори прочитът на двата документа
е достатъчен, за да се разбере несъстоятелността на това твърдение, тъй като в
тях са посочени и то по напълно идентичен начин всички релевантните за
нарушението факти: какво, къде, кога и от кого е извършено.
Съставомерността
на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от въззивния
съд, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е
приел за неоснователни. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда ангажиране
на административно-наказателната отговорност за лице, което управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Нарушението е констатирано на 07.05.2019 г. в 12.50 ч. при
проверка на пътен участък, в който момент Д. е управлявала МПС рег.№ В 5793 НВ,
на което не е бил собственик и за което не е имало сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност". Цялата тази фактическа
обстановка, надлежно описана в АУАН и в ТП сочи, че осъществен състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, както правилно са приели
приел и АНО и въззивния съд.
Нелогично
е позоваването на касатора, с цел да обоснове тезата си за незаконосъобразност
на наказателното постановление и на потвърждаващото го решение на районния съд,
на обстоятелството, че към тази дата е имал сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. От съдържанието на
съставения за нарушението АУАН № 779760 от 07.05.2019 г. е видно, че нарушението
е извършено около 12.50 часа на 07.05.2019 г., а от приложената към административнонаказателната
преписка справка от регистъра на Гаранционен фонд е видно, че сключената за
автомобил ДК№ В 5793 НВ застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е с покритие в периода 19,07 часа на
07.05.2019 г. до 23,59 часа на 06.05.2020 г. Това недвусмислено сочи, че към
момента на извършване на нарушението - 07.05.2019 г. около 12.50 часа касаторът
е управлявал чуждото МПС без да е налице действаща застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Според
мотивите на въззивната инстанция не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за
деянието, тъй като липсват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да отличават някое от тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се
за типично формално, а не резултатно нарушение. Тези мотиви се споделят и от
касационния състав.
При
извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци
относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
От
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260159/03.02.2021 година, постановено по
АНД № 4149/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.