№ 219
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100900902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „С.С.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че има непогасени публични задължения към НАП за
данъци и осигуровки и задължения. Невъзможността да погаси тези
задължения обосновава с липсата на каквито и да е активи и ликвидно
имущество. Затрудненията в обслужването на ежедневните търговски
дейности довело до преустановяване на основната дейност на дружеството –
охранителна такава и до връщане на лиценза за охранителна дейност и
прекратяване на сключения договор за наем на имота, вписан като адрес на
управление на дружеството. Заявява, ме дружеството е спряло плащанията на
15.01.2021 г., от който момент е в невъзможност да погасява задълженията си
към кредитора си НАП. Трудовите договори с работниците и служителите са
прекратени на 01.02.2021 г., като всички задължения към тях по тези договори
са погасени. Към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ длъжникът
няма наети работници и служители към момента. Ето защо моли Съда да
обяви неплатежоспособността му, евентуално свръхзадължеността му и
открие производство по несъстоятелността му с решение по реда на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните
1
по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „С.С.” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на
19.02.2019 г., като му е предоставен ЕИК *******. Последният обявен
годишен финансов отчет на дружеството в Търговския регистър е за 2019 г.,
като по електронното дело на длъжника е заявен за обявяване и ГФО за 2020
г.
От изготвената от служител на СГС служебна справка № 884005/28.07.2021
г. е видно, че за периода от 01.01.1991 г. до 28.07.2021 г. няма вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 17.08.2021 г. няма данни за регистрирани
ППС на името на длъжника.
Длъжникът е представил ГФО за периода 2019 г. – 2020 г. вкл, ведно с
техните съставни части, както и междинен отчет към датата на подаване на
молбата по чл. 625 от ГПК.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са
приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от
ЗКПО, подадени от молителя за 2019 и 2020 г. Посочено е, че няма данни за
издадени ревизионни актове на дружеството. Има наложени обезпечителни
мерки върху имуществото на длъжника, изразяващи се в налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Има публични задължения, които са
предмет на ИД № *********/2020 г.
Представените от длъжника по делото счетоводни документи и
изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице С.М., чието заключение,
като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице М., се установява
следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2019 –25.05.2021
г., вещото лице посочва, че към края на 2019 г. активите на дружеството са с
балансова стойност 64 000 лева, от които нетекущите активи са 54 000 лева и
текущите активи са 10 000 лева, формирани от вземания от клиенти и
доставчици 6 000 лева и парични средства 4 000 лева. Към края на 2020 г.
балансовата стойност на активите е намаляла до 35 000 лева, което
2
намаление е основно за сметка на нетекущите активи. Структурата на
текущите активи не е претърпяла изменения, но има блокиране на парични
средства по разплащателни сметки, които съставляват 75 % от паричните
средства на дружеството към 31.12.2020 г. Към датата на подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ – 25.05.2021 г., единствените активи на дружеството са
блокираните парични средства от 6 000 лева. В края на 2019 г. дружеството е
отчело текуща загуба от 16 000 лева. Задълженията на дружеството към този
момент са 47 000 лева и са изцяло краткосрочни – към доставчици, персонал,
публични и др. текущи задължения. За 2020 г. е отчетена текуща загуба от 45
000 лева, която води до капитализация на дружеството. Това състояние се
задълбочава през 2021 г, след като за периода от 01.01.2021 г. – 25.05.2021 г. е
отчетена нова текуща загуба от 36 000 лева. Задълженията към 31.12.2020 г.
са изцяло публични – общо 65 000 лева. През 2021 г. същите продължават да
нарастват и към 25.05.2021 г. достигат балансовата сума 72 000 лева. Вещото
лице е изчислило и коефициентите на ликвидност, въз основа на счетоводните
записвания и отразеното в ГФО. Съгласно така направения анализ, всички
коефициенти на ликвидност през анализирания период са значително по-
ниски от минималните си референтни стойности. Коефициентът за обща
ликвидност към 31.12.2019 г. е 0.21; към 31.12.2020 г. е 0.18, а към 25.05.2021
г. – 0.08. Показателите за финансова автономност на дружеството към
31.12.2019 г. са в допустими граници, а към края на 2020 г. дружеството е
декапитализирано, със значителна степен на задлъжнялост. Към 31.12.2019 г.
балансовата стойност на имуществото на длъжника е превишавала общия
размер на задълженията му. През анализирания период единствено към тази
дата имуществото на длъжника е било достатъчно за покриване на паричните
му задължения. В края на 2020 г. размерът на задълженията е бил почти два
пъти по-голям от балансовата стойност на имуществото, а към датата на
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ съотношението е 12 към 1 в полза на
задълженията. В края на 2020 г. и към 25.05.2021 г. дружеството е имало само
публични задължения, съответно единствен кредитор към този момент е
Национална агенция за приходите. Последното плащане към кредитор е
извършено на 15.01.2021 г., а към персонала на 31.03.2021 г. След 15.01.2021
г. дружеството не изпълнява своите парични задължения. \на 01.02.2021 г.
дружеството е прекратило трудовите договори на работниците и служителите.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
3
правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за
нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че
е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-
икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
4
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти
на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има
толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения,
поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност
са извън границите на референтните си стойности към 31.12.2019 г. и след
този момент продължават да са под норматива, като към края на 2020 г.
дружеството е декапитализирано, със значителна степен на задлъжнялост.
Ето защо Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е
трайно състояние. Направените от длъжника плащания и погасяване на
задължения, направени след 31.12.2020 г. не оборват наличието на
презумцията, установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
5
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2020 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Ето защо
съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
следва да се приеме датата 31.12.2020 г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като
кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.С.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ******* ап. 4 и
6
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
„С.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. ******* ап. 4.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „С.С.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ******* ап. 4.
ОБЯВЯВА „С.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. ******* ап. 4, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „С.С.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
******* ап. 4.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 902/2021 г. по описа
на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал.
2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване
в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7