№ 249
гр. ***********, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********** в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100947 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Л. И. Г. срещу М. Н. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че собственик на недвижим имот в
урбанизирана територия с кад. ид. № 562.137 по плана на новообразуваните имоти на
селищно образувание „***********“, местност „***********“, находящ се в
землището на гр. ***********, който план е одобрен със заповед № 309 от 2006г на
Областния управител на габровска област, с площ от 1900.1кв.м., при граници
съобразно този план и приложената към настоящата искова молба кадастрална скица:
от север - имот с кад. ид. № 562.349 (път на Община ***********), от запад - имот с
кад. ид. № 562.343 (път на Община ***********), от юг - имот с кад. ид. № 562.134 и
имот с кад. ид. № 562.136, от изток - път (проект на такъв) с кад. ид. № 562.38-7.
Поддържа се, че този имот бил образуван чрез обединението на три съседни
имота, придобити от ищеца по следния начин: С нотариален акт *********** от
05.03.2013г на нотариус П. Д. закупил от И.Д. Г. имот с кад. ид. № 562.137 с площ от
798.10кв.м. На горепосочената дата и с горепосочения нотариален акт, ищецът
закупил от И.Д. Г. и Г.Д. Г. имот с кад. ид. № 562.138 с площ от 650.30кв.м. С
нотариален акт № 3*********** на нотариус П. Д. закупил от Й.П.Г. и П.С. И. имот с
кад. ид. № 562.133 с площ от 493.10кв.м. Твърди, че със заповед № 0162 от
22.02.2021г. на зам. кмета на Община ***********, бил изменен планът на
новообразуваните имоти на селищно образувание „***********“ и горепосочените
три имота били обединени в един - с идентификатор № 562.137 (запазен е
1
идентификаторът на един от трите бивши имота) с обща площ от 1900,09 кв.м.
Ищецът излага съображения, че при извършено трасиране на границите на
имота ми от геодезист установил, че същите не отговаряли на действителното право
положение, тъй като ответникът, който бил собственик на съседния от юг имот с кад.
ид. № 562.134, при изграждане на телена ограда с бетонни колове завзел площ от
приблизително 40кв.м„ която площ била обозначена с червена защриховка на
приложената към делото комбинирана скица.
Ищецът поддържа, че в тази реална площ се намирали и три овощни дървета,
които засенчвали частично изградения от него мини фотоволтаичен парк, като по този
начин търпял пропуснати ползи от непроизведена електрическа енергия. Ищецът
твърди, че в разговори с ответника последният признавал навлизането, но отказвал
категорично да премести оградата съобразно обема и границите на собственост.
Искането към съда е да признае по отношение на ответника М. Н. М., че,
ищецът Л. И. Г., е собственик на основание покупко-продажба на недвижим имот на
реална част с приблизителна площ от 40 кв.м., индивидуализирана със защрихован
червен цвят на приложената с исковата молба комбинирана, находяща се в южната
част на следния недвижим имот: имот с кад. ид. № 562.137 по плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание „***********“, одобрен със заповед
№ 309 от 2006г на Областния управител на Габровска област, който план е изменен със
заповед № 0162 от 22.02.2021 на зам. Кмета на Община ***********, с площ от
1900.1кв.м. , находящ се в землището на гр. ***********, с.о. „***********“,
местност „***********“, при граници на имота: от север - имот с кад. ид. № 562.349
(местен път на Община ***********), на запад - имот с кад. ид. № 562.343 (местен път
на Община ***********), на юг - имот с кад. ид. № 562.136 и № 562.134 и на изток -
имот с кад. ид. № 562.387 (местен път на Община ***********) както и да бъде
осъден ответникът да предаде владението върху описаната реална част.
Ответникът М. Н. М., в законоустановения срок депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че притежаваният от
него поземлен имот пл.№ 562.134 владеел в съществуващите му граници непрекъснато
от 1976 г. и досега. Първоначално за същия му било издадено удостоверение №
64/29.12.1982 г. на Общ.нар.съвет *********** за ползване съгласно ПМС № 11 и
решение № 71/28.12.1982 г. на ОбНС *********** на земя - лозе 250 кв.м. и овощна
градина 370 кв.м., общо 620 кв.м.в землището на гр.***********, мест.***********,
при граници: изток Петър Х., запад И.Д., север С. И., юг М.С., които били отразени в
издадена от ОбНС *********** скица с виза за строителство на сезонна постройка от
7.VI.1983 г. След провеждане на реституцията, се снабдил с нотариален акт № 72 том
III д.№ 1808/28.12.1998 г. по описа на Службата по вписвания гр.***********, за
собственост на земеделска земя в землището на гр.***********. имот пл.№ 1677 в
2
мест.***********, от 620 кв.м., при граници: И.Д. Г., Петър Хр.П., С. И. и н-ци П.П..
От северната си страна имотът му бил отделен със слог/межда от този на ответника, по
която била изградена трайна ограда от мрежа и колове и относно местонахождението
на тази граница не е имал спорове нито с бившия собственик на имот пл.№ 133 да
2013 г., нито с ищеца до средата м.август 2022 г., когато ищецът изградил
фотоволтаична система и поискал от ответника да премести северната си граница в
негова полза, въпреки че източната му масивна бетонна ограда достигала в южния си
край точно до спорната му северна граница.
В отговора се твърди, че местонахождението на спорната сега граница
фактически не било променяно повече от 40 г. и съответно владеел имота си като
собствен в съществуващите му реални граници, поради което се позовавал и на
придобивна давност чрез добросъвестно владение /изрично уточнено възражение от
страна на процесуалния представител на ответника/ върху спорната част от 40 кв.м., за
която е предявен искът по настоящото дело.
Излага доводи, че в случая, извършеното от ищеца геодезическо трасиране на
спорната граница въз основа на плана на новообразуваните имоти на мест.
***********, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Обл.управител сочело
несъответствие на същата с фактическата реална граница поради грешка в
кадастралната карта като несъответствие в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимия имот, спрямо
действителното му съС.ие, свързано със спор за материално право.
Поддържа, че заснемането на имотите в кадастралната карта не според
границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на
собственост. Такова действие нямали и плановете, одобрени при действието на ЗУТ.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок ответникът е подал и насрещна искова молба, с която
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че първият е собственик на
спорната процесна реална част от имота, която част била погрешно заснета при
изработването на кадастралната карта.
В насрещната искова молба /уточнена с допълнителна молба/ се твърди, че
ищецът по насрещния иск бил придобил спорния имот в посочените граници въз
основа на сделка с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том
III, д. № 1808/28.12.1998 г. по описа на СВ – ***********. Алтернативно се позовавал
на придобивна давност като добросъвестен владелец на спорната част от имота, който
владеел като собствен от 28.12.1998 г. непрекъснато на годно правно основание.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с
който се оспорва същата, с доводи за нередовност и недопустимост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
3
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото нотариален акт *********** на нотариус П.
Д., ищецът Л. И. Г. закупил от И.Д. Г. имот с кад. ид. № 562.137 с площ от 798.10кв.м.
и имот с кад. ид. № 562.138 с площ от 650.30кв.м.
Видно от представения по делото нотариален акт № *********** на нотариус
П. Д. ищецът закупил от Й.П.Г. и П.С. И. имот с кад. ид. № 562.133 с площ от
493.10кв.м.
Съгласно приетата по делото заповед № 0162 от 22.02.2021г. на зам. кмета на
Община ***********, бил изменен планът на новообразуваните имоти на селищно
образувание „***********“ и горепосочените три имота били обединени в един - с
идентификатор № 562.137 с обща площ от 1900,09 кв.м.
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение № 64 от 29.12.1982
г. на Общински народен съвет – гр. *********** се установява, че на ответника и
ищец по насрещния иск – М. Н. М. е било предоставено право на ползване на земя –
лозе 250 кв.м. и овощна градина 370 кв.м., общо 620 кв.м. в землището на гр.
***********, местност „***********“.
Не е спорно по делото, а и от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 101, том I, рег. № 728, дело № 265 от 28.12.1998 г. на нотариус Н.К.,
се установява, че М. Н. М. е закупил от Г.Д. Г. и И.Д. Г., посочения в горното
удостоверение недвижим имот, а именни: земеделска земя за земеделско ползване в
землището на гр. ***********, имот пл. № 1677 в местността „***********“ от 620
кв.м. със застроена в него масивна постройка за сезонно ползване от 35 кв.м.
От представената по делото заповед № 0391 от 03.04.2013г. на кмета на Община
***********, се установява, че бил изменен планът на новообразуваните имоти на
селищно образувание „***********“ и е била премахната границата между поземлен
имот № 65927.562.137 с площ 798,0 кв.м. и поземлен имот № 65927.562.138 с площ
650 кв.м. и имотите са били обединени в един имот с № 65927.562.137. Със същата
заповед е променена кадастралната граница между поземлен имот № 65927.562.137 и
поземлен имот № 65927.562.134, като при промяната са обособени поземлени имоти с
нови площи, а именно имот № 65927.562.137 – нов, с площ след обединяването 1404
кв.м. и № 65927.562.134 с площ преди промяната 571 кв.м., след промяната с площ
615 кв.м.
По делото е приета скица от 2013 г. на поземлен имот № 65927.562.134 по плана
на новообразуваните имоти на м. „***********“, гр. ***********, в която е посочена
площ на имота от 615 кв.м. , за собственик е посочен М. Н. М..
По делото е приета скица от 2022 г. новообразуван имот № 562.134 по плана на
4
новообразуваните имоти на м. „***********“, гр. ***********, в която е посочена
площ на имота от 615 кв.м. , за собственик е посочен М. Н. М..
По делото е постъпило писмо с вх. № 4308 от 28.10.2022 г. от АГКК гр. Габрово,
съгласно което процесните имоти попадат в територия по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, като за
територията е изработен план на новообразуваните имоти, който е одобрен със
Заповед № 306 от 20.07.2006 г. на Областния управител на Област Габрово. В писмото
е посочено, че съгласно договора за създаване на кадастрална карта и регистри за
землището на гр. *********** и действаща към момента на създаването Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрения план на новообразуваните имоти за територии по
§ 4 от ЗСПЗЗ, в м. *********** е нанесен в одобрената със Заповед РД – 18 –
777/16.07.2008 г. мна ИД на АГКК, кадастрална карта. Посочено е, че след влизането й
в сила обаче, планът, заедно с прилежащата му документация, не бил предаден от
Община *********** на СГКК Габрово за поддържане и обслужване.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни
доказателствени средства и за изслушани заключения на СТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице М. Ч. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, телената ограда разделяща имотите на ищеца и ответника е
„навлязла“ с 38,5 кв.м. в имота на ищеца.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице Ч., тъй като същото е
непълно, констативно-съобразителната част е лаконична, не е изготвена комбинирана
скица.
По делото е депозирано заключение на вещото лице П. Х. по допусната
съдебно-техническа експертиза, но същото не е прието по делото, поради
многократното неявяване на вещото лице и неизпълнение на поставените задачи в
цялост.
Съгласно заключението на вещото лице С. Г. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза Имот № 65927.562.137 по ПНИ е образуван от: Нотариален акт
за покупко-продажба № ********************************************** с площ
от 798.10 кв.м. II. № 562.138 с площ от 650.30 кв.м. и Нотариален акт за покупко-
продажба № 35, том II, регистър 3381, дело № 139 от 18.03.2014 г. - I. № 562.133 с
площ от 493.10 кв.м., като общата площ е 1941.30 кв.м. , а Имот № 65927.562.134 по
ПНИ, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том I, per. №
728, дело № 265 от 28.12.1998 г. имот с пл. № 1677 с площ от 620 кв.м по Плана на
ползвателите, м-ст „***********“. Вещото лице посочва, че заснетата паянтова ограда
от т.1 до т.12 попада изцяло в имот 65927.562.137 по ПНИ, собственост на ищеца, като
площта между същата и имотната граница е 39 кв.м (дадена в оранжев цвят на чертеж:
Комбинирана скица М 1:500). В експертизата е посочено, че Съгласно изготвения
5
проект на промяна на ПНИ от 03.2013 г. и одобрен от общ. *********** на 03.04.2013
г., имот 65927.562.137 е обединен с имот 65927.562.138 в нов парцел със запазен стар
идентификатор 65927.562.137 и границата между имот 65927.562.134 и 65927.562.137
(нов) е коригирана. Следствие на издаване на Заповед № 0391 от 03.04.2013 г. за
приемане на проектното изменение, изменението е влязло в сила. Във връзка със
Заповед № 0162 от 22.02.2021 г. имот 65927.562.137 и 65927.562.133 са обединени в
един нов имот със запазен идентификатор 65927.562.137, без да се променят външните
граници. Вещото лице посочва, че липсват писмени възражения в общ. *********** и
в архивната документация към делото (ГД № 947/2022) относно Заповед № 309 от
20.07.2006 г. за приемане на Плана на новообразуваните имоти и Заповед № 0391 от
03.04.2013 г. за влизане в сила на проекта от 03.2013 г. Вещото лице е изработило
комбинирана скица, като посочва, че отС.ията между линията на т.20 - т.22 с имотната
граница по Плана на новообразуваните имоти на Схема 1. Посочва се, че в тази част
границата по неодобрения План на ползвателите, ПНИ и линията на t.20 - t.22 попадат
в критериите на точност съгласно чл. 18 от ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15
дек. 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Съгласно заключението Присъединяването на процесната спорна част към имота
на ответника (имот 65927.562.134) покрива критериите, съгласно разпоредбите на чл.
19, ал. 3 и чл. 200, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Видно от изготвената по експертизата комбинирана скица, имот № 562.134
навлиза в имот 562.137 като заснетата паянтова ограда от т.1 до т.12 попада изцяло в
имот 65927.562.137 по ПНИ, собственост на ищеца, като площта между същата и
имотната граница е 39 кв.м (дадена в оранжев цвят на чертеж: Комбинирана скица М
1:500).
Към заключението са изготвени фотоснимки изобразяващи спорната граница
между двата имота. Приложени са и представени от ищеца фотоснимки, изобразяващи
камъни или останки от каменен зид намиращи се до спорната граница.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Г. като пълно и компетентно
изготвено.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Н. Г.а, Х.Л., Тодор Т..
Свидетелката Г.а /съпруга на ищеца/ посочва, че посещава имота, откакто е
омъжена за ищеца – 2008 г., като оградата се появила след 2015 г., тъй като след тази
дата започнали да живеят там с ищеца. Свидетелката сочи, че съседите изградили
оградата без тяхно разрешение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката и при преценката им по чл. 172
ГПК ги намира логични и последователни.
Свидетелката Л. посочва, че е съсед на страните, като имотът и граничел с този
6
на ответника Н.. Свидетелката сочи, че преди години имало път, който минавал под
трафопоста, преминавал през имота на М. Н., пътят бил затворен впоследствие.
Свидетелката посочва, че имало слог, който минавал от на Л. мястото, нямало е
каменен зид.
Свидетелят Т. посочва, че познавал бащата на ищеца, работел с ответника.
Имало път край трафопоста и се минавало надолу, имало соларни елементи в другия
имот. Свидетелят сочи, че с М. карали камъните преди десетина петнадесет години.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Л. и Т., доколкото същите са
хаотични, непоследователни, свидетелката Л., въпреки че е съсед, не си спомня има ли
ограда между имотите.
По делото е изискано и прието писмо от Община *********** с вх. № 2133 от
16.05.2023 г.,с което са изпратени копие на писмо с изх. № ДД-4-А-05.2120
(3)/12.05.2023 г. на кмета на Община ***********, до председателя на Общински
съвет – *********** и копие на писмо с изх. рег. № ДД-4-А-05.2120-(5)/15.05.2023 г. с
приложено заверено копие на Решение № 65/27.01.2000 г. и № 25/10.12.2023 г. на
Общински съвет – ***********.
Други доказателства, относими към предмета на делото не са ангажирани.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от
ответника върху спорната реална част, както и липса на правно основание за това.
Наведените твърдения за това, че ищецът е собственик на процесната реална част
имот, която се владее без правно основание от ответника и разясненията дадени в т.2
от Тълкувателно решение № 4 от 23.02.2014 г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС,
обуславят извод за допустимост на предявения осъдителен иск за собственост.
В конкретния случай ищецът, твърди собственически права върху процесната
реална част от недвижим имот въз основа на договори за покупко-продажба -
нотариален акт *********** от 05.03.2013г на нотариус П. Д. и нотариален акт №
3*********** на нотариус П. Д..
Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на иска процесната
реална част се владее от ответника. Същото е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелство в проведеното на 24.04.2023 г. о.с.з.
По делото не е спорно, а и се установява, че ответникът първоначално е бил
ползвател на имот с планоснимачен № 1677 в местността „***********“, понастоящем
съставляващ имот №562.134. Не е спорно и че посоченият имот е бил реституиран,
7
след което е закупен от ответника с нотариален акт № 101, том I, рег. № 728, дело
№265 от 28.12.1998 г. от Г.Д. Г. и И.Д. Г..
Съгласно константата съдебна практика на ВКС, решенията на общинските
служби по земеделие по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с които се възстановяват земи в терени
по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди влизане
в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., с който е въведена новата алинея 7
на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, като е
предвидено, че за земи включени в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената комисия
се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.
4 – пар. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ. Въвеждането на новата уредба, установяваща различен ред за възстановяване
на собствеността върху имоти в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, няма погасителен ефект
по отношение на придобити по реда и условията на предходната редакция на закона, с
реституционни конститутивни решения по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, права на собственост,
нито води до отпадането им.
Съдът приема, че доколкото имотът на ответника е придобит от него след
възстановяването му на собствениците, а именно през 1998 г., възстановяването на
неговите праводатели има конститутивно действие, като влизането в сила на плана на
новообразуваните имоти за местността през 2006 г. само отразява вече придобитите
права.
Съгласно заключението на вещото лице С. Г. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза съобразно плана на новообразуваните имоти и заснемането на
място, имотът на ответника М., понастоящем навлиза в имота на ищеца Г. в ивица с
площ от 39 кв.м. в южната част на имота на ищеца.
Посочено е, че за местността има налична информация за два плана – план на
ползвателите от 1985 г. – неодобрен и план на новообразуваните имоти от 2006 г.
Видно от заключението на вещото лице, до голяма степен посочената в ПНИ граница
съвпада и с предходния неодобрен план на ползвателите.
Съгласно § 4к, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени за ползване
на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти. Помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства.
За установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните
земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват
всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове,
кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни.
При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се
8
набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона.
С оглед обстоятелството, че по делото се установи, че имотната граница по
предходния план на ползвателите от 1985 г. съвпада с границата по плана на
новообразуваните имоти от т. 105 до т. 106 от комбинираната скица, която
инкорпорира по-голямата част от спорната граница, съдът намира, че безспорно се
установява, че е налице навлизане на имота на ответника в имота на ищеца, както по
ПНИ, така и по предходния план, както и че ПНИ отразява реалната фактическа
граница на имотите към момента на придобиването на имота от страна на ответника,
към който момент процесната реална част не е била част от неговия имот, напротив
била е част от имот с планоснимачен № 1676 /по ПНИ – имот 562.137.
В подкрепа на горния извод е и установеното от вещото лице наличие на
шкарпа на юг от т.21 на приложената към СТЕ снимка на стр. 5 от заключението.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото се установява, че е налице
навлизане в размер на 39 кв.м. в имота на ищеца от страна на ответника и ответникът е
във владение на процесната част, което обуславя основателност на главния иск, следва
да бъде разгледано заявеното възражение за придобивна давност от страна на
ответника по отношение на спорната реална част, основана на добросъвестно
владение.
Съгласно непритовречивата практика на ВКС, когато територията, за която е
изготвен, одобрен и приложен ПНИ обхваща селищно образувание, какъвто е
настоящият случай, приложение следва да намери чл. 200 ЗУТ. Придобиване на реална
част от такъв имот е допустимо и възможно само при наличието на предвидените в чл.
200, ал. 2 ЗУТ предпоставки, т.е. когато частта от поземления имот се присъединява
към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот.
Съгласно заключението на вещото лице С. Г., присъединяването на процесната
спорна част към имота на ответника (имот 65927.562.134) покрива критериите,
съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 3 и чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно изрично дадените на ответника указания в проведеното о.с.з. на
29.04.2024 г., по така направеното възражение ответникът следва да докаже, че е
придобил спорния имот на годно правно основание и че е упражнявал явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт за период от пет години, с
намерение да я свои.
Съдът намира, че с оглед вече изложените изводи, ответникът не е придобил
процесната реална част на годно правно основание, тъй като тя съобразно всички
действащи планове за територията е била част от имота на ищеца, поради което
възражението основано на придобивна давност, въз основа на добросъвестно владение
9
се явява неоснователно.
Както вече беше посочено, не е спорно, че процесната реална част към
настоящия момент се владее от ответника.
Установеното наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки
налагат извод за основателност на предявения ревандикационен иск и като такъв
същият следва да се уважи, като бъде признато за установено, че ищецът е собственик
на реалната част с площ 39 кв.м., индивидуализирана, като оцветена в оранжев цвят на
комбинирана скица на вещото лице С. Г. на л. 176 от делото.
По насрещния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124 ГПК:
По допустимостта на предявения насрещен иск:
В производството по делото безспорно се установи, че поради
административни науредици между Община *********** и СГКК, на практика за
територията върху която попада спорния имот не е налице кадастрална карта.
Независимо от този извод, съдът намира, че това не рефлектира върху допустимостта
на предявения насрещен иск, тъй като с оглед разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът с правна
квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ по своята правна
същност представлява положителен установителен иск за собственост.
По основателността на предявения насрещен иск:
Съдът намира, че доколкото по делото беше установено, че процесната реална
част е собственост на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск, както и че
възражението на ответника за придобивна давност е неоснователно, неоснователен се
явява и предявения насрещен положителен установителен иск за собственост.
По разноските:
Съобразно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК ищецът и ответник по насрещния иск има право на разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 2250 лв., от които 50 лв.
платена държавна такса, 600 лв. – депозит за вещо лице, 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 800 лв. адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
Ответникът следва да заплати и сумата в размер на 200 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - *********** – за увеличеното
възнаграждение на вещото лице С. Г..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. М., ЕГН
**********, с адре: гр. ***********, ул. „*********** че Л. И. Г. с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***********, с.о. „***********“, ул. „******, е собственик на реална част
от поземлен имот № 562.137 по плана на новообразуваните имоти на селищно
образувание „***********“, одобрен със заповед № 309 от 2006 г. на Областния
управител на Габровска област, която реална част представлява празно място с
размери 39 кв.м., заключена между червената линия и границата с имот с
идентификатор № 562.134, оцветена в оранжев цвят на комбинираната скица на л. 176
от делото /посока север/, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
решението, като ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС, ответникът М. Н. М. да предаде
на ищеца Л. И. Г. владението върху процесната реална част от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от М. Н. М., ЕГН **********, с адре: гр.
***********, ул. „*********** срещу Л. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, с.о. „***********“, ул. „****** за признаване за установено, че М. Н. М.
е собственик на реална част от поземлен имот № 562.137 по плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание „***********“, одобрен със заповед
№ 309 от 2006 г. на Областния управител на Габровска област, която реална част
представлява празно място с размери 39 кв.м., заключена между червената линия и
границата с имот с идентификатор № 562.134, оцветена в оранжев цвят на
комбинираната скица на л. 176 от делото /посока север/.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
*********** сумата в размер на 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице, изплатен от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати на Л. И. Г. с ЕГН
********** сумата в размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***********: _______________________
11