№ 1185
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100500952 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
С решение № 260540/18.02.2021 год., постановено по гр.д. № 6443/2020 год., ВРС –
35-ти състав е приел за установено в отношенията между страните, че „Явор Златни пясъци“
ЕАД, ЕИК ********* дължи на „Тони ИГ“ ООД сумата от 3 243.81 лв., представляваща
неустойка, дължима съгласно чл.11 от договор за строително монтажни работи от 27.02.2020
год. за периода 29.11.2018-12.09.2019 год., за което вземане по ч.гр.д. № 1674/2020 год. на
ВРС е издадена заповед № 1016/21.02.20 год. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК, на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, като е осъдил ответниците
и за разноски в исковото и заповедно производства.
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва така
постановеното решение с доводите за неговата неправилност. Сочи се, че при тълкуване на
договора се налага извода, че договорената в чл.11 от него неустойка е за обезпечаване на
пълното му неизпълнение, а не частичното такова, за което се съди от договорения таван на
неустойката, но не и начина й на изчисляване. Твърди се, че ответникът е изпълнил по-
голямата част от задълженията си по договора /80 %/, като сумата, която е осъдено
дружеството да заплати съставлява едва 20 % от общата му стойност. Последното показва,
че настъпилите вреди за ищцовото дружество не са в размер, предполагащ ангажираността
на ответното дружество за заплащане на пълния размер на неустойка и не кореспондира с
1
принципа на добросъвестността. Настоява се за отмяна на постановеното решение.
Насрещната страна „Тони ИГ“ ООД, в срока по чл.263 ГПК, не депозира отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивника, с писмено становище, поддържа жалбата.
Въззиваемият, редовно призован, чрез представителя си, оспорма жалбата. Моли за
потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Предявеният
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск е допустим с оглед предявяването
му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. 1674/2020 год. на РС Варна.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Инвокираните в жалбата такива съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на целия размер на договорената между
страните неустойка.
Първоинстанционният съд е сезиран от “Тони ИГ“ ООД, с иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължение на “Явор Златни пясъци“ ЕАД, в размер на 3 243.81 лв.,
представляващо договорна неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по Договор за СМР от 27.02.2018 г., равняваща се на 20% от стойността на
договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му изплащане, за която сума е издадена Заповед №
1016/21.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
1674/2020 год. на РС Варна.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, че същите са били обвързани от
действителен договор за изработка, неизпълнението на задължението по който, свързано със
2
заплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение, е установена със сила на
пресъдено нещо. С влязлото в сила решение, последният е осъден да заплати остатък от
дължимото възнаграждение в размер на 5 051.94 лв.
Основният спорен по делото въпрос е около начина за определяне на дължимата
неустойка, която е предвидена в чл.11 от договора като санкция за неизпълнение на поетите
с него задължения. Съгласно посочената клауза при неизпълнение на поетите договорни
задължения всяка от страните дължи неустойката в размер на 1 % за всеки ден забава, но не
повече от 20% от стойността на договора. Противно на твърденията на въззивника,
настоящият състав на ВОС намира, че договорната клауза е ясна и не се нуждае от
тълкуване при условията на чл.20 от ЗЗД. Видно от използваната формулировка, целта на
уговорената неустойка е да санкционира всяко неизпълнение от страните в качествено или
количествено отношение, като не държи сметка за неговия размер или съотношение.
Последното е видно и от договорената в чл.13 неустойка при виновно некачествено
извършване на СМР, като се налага извода, че с начина на определянето й страните са дали
превес на санкционната и обезпечителната функция на неустойката пред обезщетителната й
такава.
С оглед разпоредбата на чл.309 ТЗ, неснователни са и оплакванията на
жалбоподателя за прекомерност на претендираната неустойка. Цитираната норма съдържа
забрана за намаляване поради прекомерност на неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци, каквато е настоящата сделка. Не е налице и основание за
определяне на клаузата на чл.11 от договора за нищожна, доколкото целеният с нея резултат
не влиза в колизия с повелителни норми на закона или с добрите нрави.
И след като не се установи и нарушение на императивна материалноправна
разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт. Предвид еднаквите правни изводи на двете
инстанции атакуваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от въззиваемият искане, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 400лв. за заплатен от
адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260540/18.02.2021 год., постановено по гр.д. №
6443/2020 год. на ВРС –35-ти състав.
ОСЪЖДА “Явор Златни пясъци“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“, Ап.х-л “Голдън Лайн“, представлявано от Е.Т.,
да заплати на ”Тони ИГ“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Княз Дондуков“ №20а, сумата от 400лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4