Решение по дело №1167/2008 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 316
Дата: 17 август 2009 г. (в сила от 15 септември 2009 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20084310101167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2008 г.

Съдържание на акта

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                        

                           гр.Ловеч,17.08.2009г.

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, гражданска колегия, V състав в публичното заседание на  седми юли,през две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.Р.

 

 при секретаря…Р.  Б.……....…………...и в присъствието на

прокурора……………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ……гр.дело №1167  по описа за 2008...………………................год,

за да се произнесе съобрази:  

             Иск за развод с правно основание чл.99,ал.І от СК.

             Ищецът А.  И.Б. ***,ЕГН:**********,чрез пълномщника си-адв.И.К.,***,Адвокатска кантора:И.К.,излага в ИМ,че с ответницата сключили граждански брак на 25.08.1990г.в гр.Ловеч,първи и за двама им.Сочи,че от брака си имат родени две деца:Илис Антонова Ивова ,ЕГН:********** и Фатме Антонова Ивова с ЕГН:**********. Изтъква,че през 2002г.ответницата заминала за Гърция,където започнала работа,а няколко месеца по-късно и той/ищецът/отишъл при нея заедно с децата,като започнал работа,децата били настанени в училище и живеели добре.Навежда твърдения,че на 17.06.2003г.ответницата напуснала семейното жилище-квартира в гр.Атина,кв.”Зографо”,ул.”Шишмани”№3 заедно с децата и оттогава не я е виждал.Изтъква,че не са се карали,но от юни 2003г.са във фактическа раздяла.Твърди,че децата също не са се обаждали,като дори ги търсел в различни училища на Атина,но не ги открил.При едно от идванията си в България потърсил майката на ответницата и от нея узнал,че съпругата му не желае повече да живее с него.Посочва,че желае да оправи живота си и да се разведе,тъй като повече от 5 години не е имал контакт и не се е виждал с ответницата.

             Счита,че  бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,липсва доверие,уважение и разбирателство и са прекъснати всички духовни и физически връзки.Твърди,че бракът им съществува само формално ,поради което за него се пораждал правен интерес за предяви настоящия иск за развод с правно основание чл.99,ал.1 от СК.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответницата на съд и след като докаже исковата си претенция,съдът да постанови решение,с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата,родителсике права върху родените от брака непълнолетни деца да бъдат възложени за упражняване на майката и определен подходящ режим на лични контакти с децата,като не възразява да заплаща месечна издръжка ,начиная от 01.11.2008г.,до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й.Няма претенции за издръжка по чл.83 от СК като бивш съпруга.Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище-квартирата в гр.Атина, кв.Зографо”, ул.”Шишмани”№3,пощенски код 15773 и след прекратяване на брака съпругата му да носи предбрачното си фамилно име АНТОНОВА.

             В с.з.ищцата се представлява от адв.Ил.К.. Поддържа иска за развод и моли да бъде уважен така,както е предявен.Навежда доводи,че съдът не следва да се произнася по въпроса за упражняване на родителските права и издръжката на по-голямото дете-Фатме,тъй като е навършило пълнолетие.

             На основание чл.47,ал.6 от ГПК съдът е назначил на ответницата С.  Ю.  Б. особен представител в лицето на адв.М.В.,***.В срока за отговор на ИМ  назначеният представител не е депозирал такъв.В хода на делото по същество заявява,че намира за доказани наведените в ИМ обстоятелства и основания за развод,а именно фактическа раздяла,датираща от м.юни 2003г.Счита,че  не са установени причините,поради които страните са се разделили,за да може съдът да обоснове извод,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата,поради което моли на основание чл.99,ал.2 от СК съдът да не се произнася по въпроса за вината,а да допусне развод по обективни причини.

             Съдът като съобрази становището на страните,приложените към делото писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак на Община-Ловеч от 04.09.2003г.,2 бр.удостоверения за раждане на Община-Ловеч от 24.03.2008г,клетвена декларация,удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата,становище  с изх.№3Д-0412/0194 от 18.06. 2009г. на ДСП-Ловеч и показанията на разпитаните свидетели:Маргарита Вълчева Маринова,на които съдът дава вяра,тъй като същите бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано и тези на св.Стефана Ивова Б., които съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът преценява с оглед данните по делото с оглед обстоятелството,че е в най-близки родствени отношения с ищеца като негова майка,преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните са сключили граждански брак на 25.08.1990г.,за което е съставен акт №0251 от същата дата на Община-гр.Ловеч.Бракът е първи по ред и за двамата съпрузи.От брака си последните имат родени две деца-Фатме Антонова Ивова,род.на 31.12.1990г.и Илис Антонова Ивова,род.на 10.09.1994г.

             Данните по делото сочат,че  в самото начало отношенията между страните  като  съпрузи  били  нормални. Като семейство двамата първоначално живеели в дома на родителите на ищеца в с.Каленик,а впоследствие се преместили да живеят и работят в гр.Севлиево.Заедно с общи усилия и средства се стремели да осигурява благополучието на семейството и поддържали нормални съпружески отношения.През 2002г.ответницата заминала на работа в Гърция,където междувременно се била установила и майката на ищеца.Няколко месеца след това ,заедно с двете деца при нея заминал и съпругът й.И двамата работели,а децата посещавали училище.Като семейно жилище ползували квартира в гр.Атина, кв.Зографо”, ул.”Шишмани”№3,където и понастоящем живее ищецът.

             Като основание за развод в ИМ ищецът релевира продължителната фактическа раздяла със съпругата му,датираща от м.юни 2003г.,като не посочва конкретни причини поради които са се разделили.

             По делото са разпитани свидетелите: Маргарита Вълчева Маринова и Стефана Ивова Б.,от чиито показания са установява,че действително раздялата на съпрузите е дългогодишна и повече от 5 години двамата не са имали контакти и не са се виждали.Въпреки желанието си, ищецът не е имал контакт и  с двете си деца,които  се установили да живеят в друго населено място в Гърция заедно със своята майка.

             При така изложената фактическа обстановка,съдът приема,че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.Безспорно установено е,че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения.В случая липсва и минималната наличност на изискуемото от закона и морала съдържание на една брачна връзка,която същата съществува само формално.Раздялата е един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство.Липсата на съвместен живот несъмнено се е отразила върху отношенията на съпрузите,като на практика същите са прекъснали всякакви икономически,физически и духовни връзки  помежду си,което е довело до разпадане на съпружеските отношения. Анализът на отношенията на страните формира извода,че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и съществува само формално.

             Изложената фактическа обстановка налага извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,което се дължи на обективни причини-продължителната фактическа раздяла,която е причинила пълното им и окончателно отчуждаване един от друг,които не биха могли да се вменят във вина на който и да е от двамата съпрузи,поради което  е налице изключителната хипотеза на закона,при която съдът  не следва служебно да се произнася относно вината.В тази връзка съдът не приема твърдението на ищеца,че ЗНР на брака е настъпило единствено в резултат на поведението на ответницата,още повече,че в ИМ същият не посочва конкретната причина за фактическата раздяла и не въвежда други основания за развод.Предвид на изложеното,съдът заключава,че фактическата раздяла на страните,безспорно причинила разстройство на брачната им връзка,се е осъществила по обективни причини,поради което бракът им следва да бъде разтрогнат при условията на чл.99,ал.2,предл.2-ро от СК ,като бъде обявено,че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по обективни причини.

             Поради това,че по-голямото дете,родено от брака дете на страните Фатме Антонова Ивова е навършила  пълнолетие, въпросът за упражняване на родителските права , определяне режим на лични контакти и издръжка,не следва да се обсъжда.Като пълнолетна,в случай,че са налице условията и предпоставките на чл.82,ал.2 от СК,дъщерята Фатме Антонова Ивова може да упражни правото си на иск  и да потърси издръжка от своя баща.

             Поставя се въпросът на кого от двамата съпрузи да бъде възложено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Илис Антонова Ивова,род.на 10.09.1994г..С ИМ е направено искане същите да бъдат възложени на майката,във връзка с което същата,чрез назначения й особен представител,не възразила.Съдът като съобрази установеното фактическо статукво след раздялата на страните и обстоятелството,че понастоящем именно майката полага грижи за детето,като е доказала добри родителски качества , намира,че с оглед на това обстоятелства и предвид възрастта на детето,упражняването  на  родителските права по отношение на непълнолетната Илис следва да се предоставят на майката-ответницата С.Ю.Б..

             Съобразно разпоредбата на чл.106,ал.1 от СК съдът служебно следва да определи  мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите и издръжката им.С оглед на горното съдът намира,че  на ответника ще следва да бъде дадена възможност да осъществява лични контакти с дъщеря си всеки първи и последен съботен ден от месеца –от 09,00ч.до 18.00ч.,както и по един месец през лятото през време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.

             Поставя се въпросът за размера на издръжката,която бащата като родител ще следва да заплаща на детето.

             Съгласно разпоредбата на чл.84 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,което има право на издръжка и възможностите на лицето,което я дължи,в случая според нуждите на непълнолетното дете Илис и възможностите на двамата родители.

     По делото,въпреки дадените от съда указания, няма ангажирани доказателства  относно доходите,материалното положение и получаваните възнаграждения от страните по делото като родители на детето.Данни за това обстоятелство съдът черпи единствено от показанията на св.Стефана Б./майка на ищеца/,която заявява,че синът й има месечен доход около 700 евро.Отчитайки нуждите на детето с оглед възрастта  му  , възмож -ностите    на  родителите   и    след   като   съобрази  законоустановените граници на дължима издръжка/от 30.00 до 80.00лв /съгласно ПМС №38/85г.,изв.ДВ,бр.117/02г,съдът намира,че за посрещане нуждите на детето са необходими средства в размер на 140лв.месечно .С оглед на изложеното съдът приема,че бащата   ще следва да заплаща  по 70.00-седемдесет  лв.ежемесечна издръжка на детето Илис Антонова Ивова,със съгласието на майката-С.Ю.Б.. Останалите необходими средства,както и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето,следва да се осигуряват от майката.

               Досежно ползуването на семейното жилище квартира в гр.Атина, кв.Зографо”, ул.”Шишмани”№3,Република Гърция страните нямат спор. Ищцата е напуснала същото ,като заедно с децата се е установила да живее в друго населено място и не е направила претенции за ползване на същото.Понастоящем в семейното жилище живее съпругът ,с оглед на което съдът намира,че ще следва да се предостави  за ползуване именно от него.

             Направено е искане след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име АНТОНОВА,което е основателно и следва да се уважи.

             На основание чл.329,ал.1 от ГПК вр.чл.6,т.2 от Тарифа за ДТ,които се събират от съдилищата по ГПК,съдът намира,че ще следва да се определи окончателна държавна такса в размер на 50.00-петдесет лв.и като съобрази,че 25.00лв.са внесени при завеждане на исковата молба,то всяка от страните ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер от по 12.50/дванадесет лв.и петдесет ст/.

             Разноските по делото остават в тежест на всяка страна,така,както са направени.

             Мотивиран от горните съображения съдът

                                                                                                   

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

            

             ПРЕКРАТЯВА сключения  между А.  И.  Б.  , ЕГН:********** ***,адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул.”Търговска”№2 Адвокатска кантора:И.К. и С.  Ю.  Б.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:*** с акт №0251 от 25.08.1990г. на Община-Ловеч граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен ПО  ОБЕКТИВНИ  ПРИЧИНИ.

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете:ИЛИС  АНТОНОВА  ИВОВА,род.на 10.09.1994г.,ЕГН:********** на майката С.  Ю.  Б.,с горните данни,като дава възможност на бащата А.  И.  Б.,с горните данни, да осъществява лични контакти с детето всеки първи и последен съботен ден от месеца –от 09,00ч.до 18.00ч.,както и по един месец през лятото през време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.

             ОСЪЖДА А.  И.  Б. ,с горните данни,ДА  ЗАПЛАЩА  на непълнолетното дете ИЛИС  АНТОНОВА  ИВОВА,род.на 10.09.1994г.,ЕГН:**********,лично и със съгласието на майката С.Ю.Б.,месечна издръжка в размер на 70.00/седемдесет лв./, начиная от 01.11.2008г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа и до окончателното й изплащане.

   ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище в гр.Атина, кв.Зографо”, ул.”Шишмани”№3,Република Гърция на съпруга А.  И.  Б..

  ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име-АНТОНОВА.

             ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 50.00-петдесет лв,като ОСЪЖДА  А.  И.  Б.  и  С.  Ю.  Б.,с горните данни да заплатят по бюджета на съдебната власт  допълнителна държавна такса  в размер от по 12.50-дванадесет лв.и петдесет ст.всеки от тях, като с оглед размера на определената месечна издръжка А.  И.  Б. следва да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 100.80лв/сто лв.и осемдесет ст/

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му  на страните .

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: