№ 331
гр. Бургас, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106989 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета.
Образувано е по предявен от „Югоизточно държавно предприятие срещу „Стилстрой
– Комерс“ ЕООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 12500 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски по т. д. №
***/2015 г. на ОС – Сливен и сумата от 3000 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски по в. т. д. № ****/2017 г. на АС – Сливен, за които са постановени решение по т. д.
№ ***/2015 г. на ОС – Сливен, решение по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас и е
издаден Изпълнителен лист № 15/07.03.2019 г. по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен, както
и сумата от 6139,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 15500 лева
за периода от 07.03.2019 г. до 26.01.2023 г., на основание чл. 124 от ГПК.
Твърди се, че по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен и в. т. д. № ****/2017 г. на АС –
Сливен ищецът е осъден за съдебно - деловодни разноски и решението на въззивна
инстанция е влязло в сила на 25.09.2017 г., ответникът не е предприел каквито и да е
действия до изтичане на петгодишната давност и едва на 31.01.2023 г. е поканил ищеца да
изпълни процесните суми, ведно с лихва върху тях, която поражда правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че
крайният акт, с който е приключил спорът по процесните разноски е постановен и влязъл в
сила на 26.02.2019 г. с приключване на производство по чл. 248 от ГПК по ч.т.д. (К) №
***/2018 г. на ВКС и ищецът бидейки необходим другар с другата страна по делото е
обвързан от решението. Сочи се, че освен изложеното в периода от 11.01.2019 г. до
1
15.01.2019 г. ищецът е признал вземанията, като е изпратил от името на тогавашния
управител на предприятието чрез юрисконсулта по ел. адрес проект на споразумение с
текст, според който ответникът се съгласява да не претендира процесните разноски, но след
преговори, в които управителя на ищеца е признал, че следва да заплати разноските и
споразумението е подписано на 15.01.2019 г. без този текст. По тези съображения,
ответникът счита, че вземанията не са погасени по давност и искът е неосвнователен.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
По делото е депозирана писмена защита от 07.02.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесулания си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита от 06.02.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
„Югоизточно държавно предприятие и В.М.С* са осъдени да заплатят на „Стилстрой –
Комерс“ ЕООД сумата от 25000 лева, представляваща направени по т. д. № ***/2015 г. на
ОС – Сливен съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 6000 лева представляваща
направени по в. т. д. № ****/2017 г. на АС – Бургас съдебно – деловодни разноски,
включително, че за сумите е издаден Изпълнителен лист № 15/07.03.2019 г. по т. д. №
***/2015 г. на ОС – Сливен. Страните по делото не спорят, че решението, постановено по в.
т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас, по подадената от ищеца въззивна жалба срещу
решението по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен е връчено на ищеца на 25.08.2017 г.
С определение постановено по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен е оставена без
уважение молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК, депозирана от В.М.С* /л. 70/. Определението е
потвърдено с допълнително решение, поставено по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас
/л. 82/, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № ***/26.02.2019 г.,
постановено по ч. т. д. (К) № ***/2018 г. на I т. о. на ВКС /л. 92/.
С Определение № 29/24.01.2018 г. по т. д. (К) № ***/2018 г. на I т. о. на ВКС не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 70/ 12.07.2017 г. по в. т. д. № ****/2017 г.
на Ап.С – Бургас по касационна жалба, депозирана само от В.М.С* /л. 27/.
По делото като писмено доказателство е представен подписан между страните Анекс
№ 02/15.01.2019 г. към сключения между същите Договор № 17/21.07.2010 г. /л. 32/.
Страните не спорят, че „Стилстрой – Комерс“ ЕООД е изпратило на „Югоизточно
държавно предприятие покана за доброволно изпълнение от 31.03.2023 г. на сумата от 12500
лева, представляваща направени по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен съдебно – деловодни
разноски, както и сумата от 3000 лева представляваща направени по в. т. д. № ****/2017 г.
на Ап.С – Бургас съдебно – деловодни разноски.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят С.В., от чийто показания се
установява, че към 2019 г. управител на ищеца е бил П.В., а на ответника – Д.К., с които
свидетелят се познава. На свидетелят е известно, че във връзка сключен между страните
договор от 2010 г. относно стопанисването на дивеча, на три инстанции, са водени дела, в
резултат от което е било обявено за недействително споразумение между същите за
прекратяване на договора от 2010 г. Установява се, че в началото на 2019 г. свидетелят като
човек с опит в сферата на въпросите касаещи горската администрация е избран от
инициативен комитет, състоящ се от управители на дружества занимаващи се с дейността на
държавните лесовъдни участъци, в контактна група да дискутира с изпълнителния директор
2
на ищеца С.В. различни въпроси относно стопанисването на дивеча, един от които е бил
свързан с изпратено от ищеца до ответника предложение за споразумение за преуреждане на
отношенията по договора от 2010 г., в което е била заложена клауза, според която
ответникът следва да се откаже от разноските по водените между страните дела касаещи
договора от 2010 г. При проведен между свидетеля и С.В. разговор в гр. Сливен последният
е заявил, че е запознат с обстоятелството, че дължи разноските по процесните дела, в
момента дружеството няма пари да ги плати и смята да ги издължи в близкото бъдеще,
поради което страните са се съгласили, клаузата, според която ответникът следва да се
откаже от разноските по водените между страните дела касаещи договора от 2010 г. да
отпадне и Анекс № 02/15.01.2019 г. към сключения между същите Договор № 17/21.07.2010
г. е подписан без наличието на такава клауза.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Доколкото няма образуван изпълнителен процес предявеният иск е с правно
основание чл. 124 от ГПК – Определение № 113/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 577/2009 г. на II т.
о. на ВКС. Правния интерес се извежда от изпратената от ответника на ищеца покана за
доброволно изпълнение от 31.03.2023 г. /л. 35 от делото/. За успешното провеждане на
предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на сумите по
изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право,
в случая поддържаното в исковата молба, че правото на принудително изпълнение е
погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. В тежест на ответника е да
докаже дължимостта на процесната сума, включително че е прекъсвана давността по
отношение на процесното вземане.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
„Югоизточно държавно предприятие и В.М.С* са осъдени да заплатят на „Стилстрой –
Комерс“ ЕООД сумата от 25000 лева, представляваща направени по т. д. № ***/2015 г. на
ОС – Сливен съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 6000 лева представляваща
направени по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас съдебно – деловодни разноски,
включително, че за сумите е издаден Изпълнителен лист № 15/07.03.2019 г. по т. д. №
***/2015 г. на ОС – Сливен. Страните по делото не спорят, че решението, постановено по в.
т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас, по подадената от ищеца въззивна жалба срещу
решението по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен е връчено на ищеца на 25.08.2017 г.
Установено е, че с определение постановено по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен е
оставена без уважение молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК, депозирана от В.М.С* /л. 70/.
Определението е потвърдено с допълнително решение, поставено по в. т. д. № ****/2017 г.
на Ап.С – Бургас /л. 82/, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
***/26.02.2019 г., постановено по ч. т. д. (К) № ***/2018 г. на I т. о. на ВКС /л. 92/.
Установено е и че с Определение № 29/24.01.2018 г. по т. д. (К) № ***/2018 г. на I т. о. на
ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 70/ 12.07.2017 г. по в. т. д. №
****/2017 г. на Ап.С – Бургас по касационна жалба, депозирана само от В.М.С* /л. 27/.
От изложеното следва, че приложима по отношение на процесните вземания за
разноски е пет годишната погасителна давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Срокът на
погасителната давност за вземанията за разноски, дължими от ищеца е започнал да тече с
влизане в сила на решението, по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас, с което съдът се е
произнесъл по въззивната жалба подадена срещу решението на първоинстанционния съд.
Страните по делото не спорят, че решението на въззивна инстанция е връчено на ищеца на
25.08.2017 г. Следователно това решение е влязло в сила за ищеца на 25.09.2017 г., от когато
е започнала да тече и погасителната давност за разноските дължими от същия. В тази връзка
неоснователно е изтъкнатото от ответника, с отговора на исковата молба, че давността и за
ищеца е започнала да тече с приключване на производството по чл. 248 от ГПК на
касационна инстанция, тъй като макар и необжалвал ищецът е необходим другар и
солидарно осъден с обжалвалата страна. От самото решение на ОС - Сливен е видно, че
3
ищците не са осъдени солидарно за разноските, тъй като същите се дължат разделно.
Отделно от това независимо дали в исковото производство пред ОС – Сливен, съобразно
предмета на делото – правото да се обяви за недействителено споразумението за
прекратяване на договора от 2010 г., ищците са били необходими другари или не, това
качество не се пренася автоматично и в производството по чл. 248 от ГПК, в което е
разгледан спора за разноските. Този спор се основава на деликтна отговорност и е възможно
да се стигне до различни решения спрямо ищците, респ. според обстоятелствата да се стигне
до извод, че въпреки, че искът е уважен в полза на единия ищец разноски се дължат, а в
полза на другия – не се дължат. От това следва, че ищците в производството по чл. 248 от
ГПК не са притежавали качеството необходими другари и тъй като молба и частни жалби по
чл. 248 от ГПК не са подавани от ищеца по настоящото дело, се налага изводът, че и спорът
по същество, и спорът за разноските е приключил с влизане в сила на Решение № 70/
12.07.2017 г. по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас спрямо ищеца, тоест на 25.09.2017
г., от когато е започнала да тече и погасителната давност за разноските дължими от същия.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът е признал задълженията си
за разноски, с което е прекъснал срока на погасителната давност, съдът приема следното:
Доколкото законът урежда възможност да се иска установяване на недължимост на вземане,
установено с влязло в сила решение, въз основа на обстоятелства възникнали след този
момент – в случая погасителна давност и предвид това, че разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД не
прави разлика, съдът приема, че признание на вземането от длъжника имащо за последица
прекъсване на давността може да има и след съдебното установяване на вземането по
основание и размер. В случая, за установяване на твърдяното признание са ангажирани
гласни доказателствени средства, които са допустими за установяване на процесното
обстоятелство, доколкото не попадат в нито една от хипотезите по чл. 164 от ГПК. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че в началото на 2019 г.
свидетелят като човек с опит в сферата на въпросите касаещи горската администрация е
избран от инициативен комитет, състоящ се от управители на дружества занимаващи се с
дейността на държавните лесовъдни участъци, в контактна група да дискутира с
изпълнителния директор на ищеца С.В. различни въпроси относно стопанисването на
дивеча, един от които е бил свързан с изпратено от ищеца до ответника предложение за
споразумение за преуреждане на отношенията по договора от 2010 г., в което е била
заложена клауза, според която ответникът следва да се откаже от разноските по водените
между страните дела касаещи договора от 2010 г. При проведен между свидетеля и С.В.
разговор в гр. Сливен последният е заявил, че е запознат с обстоятелството, че дължи
разноските по процесните дела, в момента дружеството няма пари да ги плати и смята да ги
издължи в близкото бъдеще, поради което страните са се съгласили, клаузата, според която
ответникът следва да се откаже от разноските по водените между страните дела касаещи
договора от 2010 г. да отпадне и Анекс № 02/15.01.2019 г. към сключения между същите
Договор № 17/21.07.2010 г. е подписан без наличието на такава клауза. От тези показания се
установява, че на срещата проведена в началото на 2019 г., в гр. Сливен е присъствал
свидетелят и изпълнителния директор на ищеца С.В.. Следователно признанието на
длъжника е направено пред свидетеля, а не пред кредитора, респ. до неговия управител Д.К.
към 2019 г., съобразно изискванията на закона и разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 4/14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното е
достатъчно, за да се направи извод, че дори и длъжникът да е направил признание, то не е
имало за последица прекъсване на погасителната давност за процесните вземания за
разноски, тъй като не е направено на кредитора. От показанията на свидетеля не става
недвусмислено ясно дали на срещата през 2019 г. в гр. Сливен свидетелят е действал в
качеството на представител на кредитора – ответник по настоящото дело, за да може от там
да се направи извод, че признанието е било адресирано до него. Направеният по-горе извод
обаче не би се разколебал и в случай, че свидетелят е действал като представител на
кредитора, защото в тази хипотеза, според настоящия съдебен състав, показанията на
свидетеля следва да се ценят по правилата на чл. 172 от ГПК и не биха били в състояние
сами по себе си и без да се подкрепят от други доказателства да установят твърдяното от
4
ответника признание на длъжника. Освен това, показанията на свидетеля не дават
недвусмислени данни относно основанието и размера, до които се е отнасяло твърдяното от
ответника признание.
Като съобрази всичко изложено по-горе, както и че срокът на погасителната давност
за задълженията за разноски на ищеца е започнал да тече на 25.09.2017 г., съдът приема, че
същият е изтекъл на 25.09.2022 г. и следователно процесното вземане за разноски на
ответника срещу ищеца е погасено по давност.
По изложените съображения, съдът приема, че предявения иск е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ищеца се
полагат съдебно – деловодни разноски съобразно представените доказателства, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 865,59 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 3360 лева.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4225,59
лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С*** не
дължи на „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
Б****, сумата от 12500 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски по т. д. №
***/2015 г. на ОС – Сливен и сумата от 3000 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски по в. т. д. № ****/2017 г. на АС – Сливен, за които са постановени решение по т. д.
№ ***/2015 г. на ОС – Сливен, решение по в. т. д. № ****/2017 г. на Ап.С – Бургас и е
издаден Изпълнителен лист № 15/07.03.2019 г. по т. д. № ***/2015 г. на ОС – Сливен, както
и сумата от 6139,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 15500 лева
за периода от 07.03.2019 г. до 26.01.2023 г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Б**** да заплати на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С*** сумата от 4225,59 лева /четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5