Р
Е Ш Е
Н И Е
№307 16.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА адм.дело № 24 по описа за 2021г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Н.Т.К. против
Отказ УРИ: 1959з-497 от 20.10.2020г. за издаване на разрешение за съхранение на
късоцевно огнестрелно оръжие за колекционерски цели, издаден от Началника на Първо
Районно управление /Първо РУ/ към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Стара
Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че съгласно регламентираната в ЗОБВВПИ процедура
обезопасяване на оръжието се следва след издаване на разрешение за носене,
съхранение и употреба на същото. В случая пистолет „Маузер“ 1073 не бил
обезопасен, тъй като повече от 5 години се намирал във Второ РУ към ОДМВР –
Стара Загора, поради което за собственика му било невъзможно да предприеме
каквито и да е било действия в тази връзка. Оспорва се извода за недоказаност
на основанието за издаване на исканото разрешение за съхранение на посоченото
късоцевно огнестрелно оръжие, като се поддържа, че подробно и многократно
жалбоподателят е посочвал пред компетентния орган, че наследения от дядо му И. К.
пистолет, е с висока колекционерска и сантиментална стойност и затова желае да
го съхрани. Моли да бъде отменен оспорения отказ на Началника на Първо Районно
управление – Стара Загора към ОДМВР – Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник на Първо Районно управление – Стара
Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със Заявление вх.№ 730-К/ 02.06.2-15г.
жалбоподателят в настоящото съдебно производство – Н. Т. К., е поискал да му
бъде издадено второ разрешение за придобИ.е на късоцевно огнестрелно оръжие. В
заявлението е посочено, че пистолетът, който иска да придобие е бил собственост
на дядо му – И. Т.К., и е наследствен, като се съхранява в КОС на РУП Стара
Загора.
По това заявление е постановено Разрешение №
20150122906/ 03.06.2015г. от Началника на Първо РУ-Стара Загора, с което се
разрешава на Н.Т.К. да придобие 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие /пистолет,
револвер/ с дължина на цевта до 30см. и боеприпаси, за самоотбрана.
Процесният отказ с УРИ: 1959з-497/ 20.10.2020г.
на Началника на Първо РУ-Стара Загора е постановен
след отмяната със съдебен акт – Решение № 10385 от 29.07.2020г. по адм.д.№
2043/ 2020г., на отказ с УРИ: 19593-139/ 11.03.2019г. на Началника на Първо
РУ-Стара Загора за издаване на Н. Т. К. на разрешение за носене, съхранение и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, марка „Маузер“, № 1073 и делото е
върнато като преписка на административния орган.
При новото произнасяне по подаденото от Н.К. искане
с вх.№ 24-к/ 04.01.2019г., в изпълнение на дадените от Върховния
административен съд указания, е било изпратено писмо УРИ: 195900-14118/
17.08.2020г., с което на заявителя е предоставен 30-дневен срок, в който да посочи основателна причина,
обосноваваща издаването на исканото разрешение, както и доказателства в тази
връзка. В указания срок жалбоподателят е депозирал писмо с вх.№ 195900-14968/
28.08.2020г., в което сочи като причина за издаване на разрешението
колекционерска цел. Излага подробни аргументи относно производството,
техническите специфики на конкретното оръжие – „Маузер“ с рег.№ 1073,
обуславящи неговата уникалност; позовава се и на обстоятелството, че това е
било служебното оръжие на дядо му, което е получил като награда при
пенсионирането си от ДС. К. сочи, че
конкретният пистолет има висока
емоционална стойност за него, тъй като е спомен от дяда му, поради което желае
да бъде съхранен в семейството му, а освен това оръжието е и със значителна
колекционерска и финансова стойност.
С последващо писмо УРИ 195900-15602/
04.09.2020г.на Началника на Първо РУ-Стара Загора на жалбоподателя е указано в
30-дневен срок да посочи доказателства за издаване на разрешение за съхранение
за колекционерски цели, като е посочено, че всички огнестрелни оръжия за
колекционерски цели са видове огнестрелни оръжия, които не са идентифицирани
като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и които са
обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл.91, ал.3 от ЗОБВВПИ.
В отговор е постъпило становище вх.№
195900-18203/ 13.10.2020г. от Н.К., с което заявява, че за пистолет „Маузер
1073“ не е провеждана процедура по обезопасяване, тъй като е бил предаден в
отлично функционално състояние на съхранение в РУ-Стара Загора през 2015г. и
към момента би следвало още да е там. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.91,
ал.1 от ЗОВВПИ процедурата по обезопасяване на оръжието следва да бъде
извършена след предаването му на
законния му собственик.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Отказ УРИ: 1959з-497/ 20.10.2020г. за издаване на разрешение за съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие за колекционерски цели, издаден от Началника на
Първо Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на
основание чл. 58, ал.1, т.10 във вр. с
чл.6, ал.3, т.5 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя Н.Т.К. е отказано издаването на
разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, за колекциониране на
пистолет „Маузер“, кал.9х19, № 1073. От фактическа страна отказът е мотивиран с
необоснованост на искането и недоказана основателна причина за придобИ.е на огнестрелно оръжие.
Прието е, че от заявителя не са представени доказателства, че огнестрелното
оръжие отговаря на разпоредбата на чл.6, ал.3, т.5 от ЗОБВВПИ – оръжието не е
идентифицирано като културна ценност по смисъла на Закона за културното
наследство, а също така същото не било обезопасено от сработване по
предназначение по реда на чл.91, ал.3 от ЗОБВВПИ. Посочено е, че изложените
лични аргументи на заявителя не доказват действително наличие на основателна
причина за издаване на исканото разрешение. Въз основа на което решаващият
орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за
издаване на разрешение на Н.К. за съхранение на огнестрелно оръжие за колекциониране.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се административната преписка по
издаването на обжалвания акт.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания
отказ за издаване на разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие
за колекционерски цели, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на
Първо Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена
форма и при спазване на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл.
83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт. Посочени
са релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправно основание по чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за отказ за
издаване на исканото разрешение - недоказано наличие на основателна причина за
заявителя от издаване на разрешение за придобИ.е на късоцевно огнестрелно
оръжие за колекциониране.
При извършената от съда проверка досежно спазването на
нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание.
Оспореният административен акт обаче се
явява издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
Физическите лица могат да придобиват,
носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл.6,
ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, сред които попада и притежаването на
огнестрелно оръжие за колекционерски цели /чл.6, ал.3, т.5 от ЗОБВВПИ/. В разпоредбата
на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобИ.е,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна
причина”, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобИ.е,
съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна
предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за
осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за
посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно
обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Анализът на
приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до
извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и
съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона
цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането
си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното
основание посочено в него, които доказателства да установяват, че действително
е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на
разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие.
В случая с подаденото от Н.К. заявление
с вх.№ 24-к/ 04.01.2019г, допълнено с писмо с вх.№ 195900-14968/ 28.08.2020г, искането
за издаване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие с колекционерска
цел е обоснована с обстоятелството, че конкретното оръжие – пистолет „Маузер
1703“, е наследено от дядо му, има сантиментална стойност за него и иска да го
запази като спомен от дядо си. Отделно от това се сочи и уникалността на самия
пистолет, малкото произведени бройки от този вид и модел, с които е обоснована
и колекционерската и финансова стойност на това оръжие. Не може да бъде
споделена констатацията на решаващия административен орган, че така изложените
от заявителя аргументи не представляват основателна причина да съхранява огнестрелното оръжие. С оглед
целта, за която се иска разрешението за съхранение – за колекциониране, и
доколкото в полза на заявителя вече е било издадено разрешение за придобИ.е на
късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „Маузер“, сочените аргументи се явяват
достатъчни, конкретни и обосноваващи заявеното основание.
Несъответен на приложимия материален
закон е формирания от административния орган извод за липса на доказателства
относно изпълнението на изискванията по чл.6, ал.3, т.5 от ЗОБВВПИ. Съгласно
тази законова разпоредба огнестрелни оръжия за колекционерски цели могат да
бъдат тези, които не са идентифицирани като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и едновременно
с това са обезопасени от сработване по
предназначение по реда на чл. 91, ал. 3 ЗОБВВПИ. По делото няма спор, че процесното огнестрелно оръжие е било предадено
на съхранение в Първо РУ-Стара Загора още през 2015г., поради което въпреки
влязлото в сила разрешение за придобИ.е на оръжието от Н.К., е обективно
невъзможно същото да се представи в изискуемото обезопасено състояние,
доказващо, че няма да се ползва за други цели. А и видно от съдържанието на
чл.91, ал.3 от ЗОБВВПИ задължението за незабавно предоставяне на огнестрелните
оръжия за обезопасяване от сработване по
предназначение възниква от момента на издаване на разрешението за съхранение. В
този смисъл незаконосъобразно е въведено изискване към заявителя да представи
доказателства за изпълнена процедура по чл.91, ал.3 от ЗОБВВПИ.
На следващо място в нарушение на чл.36,
ал.6 от АПК, задължаващ административния орган служебно да изисква необходимата
информация от значение за производството,
е било указано на заявителя да представи доказателства, че оръжието не е
идентифицирано като културна ценност по смисъла на Закона за културното
наследство. По аргумент от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗОБВВПИ, указваща
необходимите документи, които заявителят следва да подаде при искане за
издаване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие, не фигурира такъв,
удостоверяващ обстоятелството по чл.6, ал.3, т.5, предл. последно от с.з. Освен
това при наличие на съмнение, че процесното оръжие би могло да представлява
културна ценност, административният орган е следвало служебно да извърши
проверка в Регионален музей гр.Стара Загора, където се води регистър на
идентифицираните движими културни ценности.
Като е изискал документи и
доказателства, извън посочените в ЗОБВВПИ, началникът на Първо РУ-Стара Загора
е постановил причини за отказ да бъде издаденото исканото разрешение, които
законът не посочва.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че по отношение на жалбоподателя не е била налице нормативна пречка, по см. на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение за съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие, за колекциониране на пистолет „Маузер“,
кал.9х19, № 1073, поради което
постановеният отказ е в нарушение на приложимия материален закон и като такъв
следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на компетентния
административен орган за произнасяне по заявеното от Н.Т.К. искане за издаване
на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за колекционерски
цели, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането
на материалния закон.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Т.К.
Отказ с УРИ: 1959з-497 от 20.10.2020г. за издаване на разрешение за съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие за колекционерски цели, постановен от Началника
на Първо Районно управление към Областна дирекция на МВР / – Стара Загора..
ВРЪЩА
преписката на Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по
подаденото от Н.Т.К. Заявление вх. № 24-к/ 04.01.2019г. за издаване на
разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Маузер“ с
рег.№ 1073, за колекционерски цели.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: