Решение по дело №251/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 404
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700251
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

404/8.7.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски

                                                                           2. Светомир Бабаков

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 251 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на М.И.Д. против решение № 6/06.01.2020 г. постановено по АНД № 1549/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 2673346/12.03.2019 г. издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на М.И.Д. в качеството му на управител на „Лаго Консулт“ ООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на издадения ел. фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище се поддържа подадената жалба. Излагат се допълнителни доводи за отмяната на решението.

Процесуалният представител на ответника по касационната жалба застъпва становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да потвърди ел. фиш, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

М.И.Д. е санкциониран за това, че на 12.03.2019 г. в 15,45 часа на АМ „Тракия” км. 69 в посока към гр. Пловдив е управлявал товарен автомобил „Ф. Г.“ с рег. №…, собственост на „Лаго Консулт“ ООД гр. Пловдив с управител М.И.Д., като се е движел с превишена скорост от 170 км/ч, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 170 км/час, т.е. превишение на скоростта от 30 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,1 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 25 км/час. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Извършената от въззивния съд справка в публичния Търговски регистър потвърждавала обстоятелството, че касаторът е управител и представляващ на въпросното дружество. „Лаго Консулт“ ООД гр. Пловдив към датата на нарушението било собственик и ползвател на МПС- товарен автомобил „Ф. Г.“ с рег. №…., видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ по делото.

         При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на 12.03.2019 г. в 15,45 часа на АМ „Тракия” км 69 в посока към гр. Пловдив, при максимално разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 5 км/час) от измерената скорост, с товарен автомобил „Ф. .Г.“ с рег. №…, е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта- 165 км/ч.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в  чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в  чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в  чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол. Системата представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване на нарушението е била технически изправна.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на  чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,

В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото не се спори, че товарният автомобил, заснет с мобилната радарна система, е собственост на „Лаго Консулт“ ООД. В този случай разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Това законово разрешение почива на разбирането, че автомобилите не могат да бъдат управлявани от ЮЛ, като целта е да бъда установено и наказано именно виновното физическо лице, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и не следва да бъде наказано лице, което не е извършител на нарушението. В конкретния случай е видно, че действително собственик се явява ЮЛ. В електронния фиш е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира като законен представител на дружеството „Лаго Консулт“ ООД. Жалбоподателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН и е посочено, че ел. фиш се издава на законния представител на дружеството „Лаго Консулт“ ООД. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието нещо много важно - в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение и с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – глоба.  Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено място.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.

При разглеждане  на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата пороци. 

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/06.01.2020 г. постановено по АНД № 1549/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

 

 

                                                                                      2./П/