№ 3478
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110142448 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. КА“ ЕООД срещу етажните
собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, представляваща
затворен комплекс „Г.“ с адрес *****
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е собственик
на апартаменти № В 22, ведно с 2,31 % ид. части от общите части на сградата и апартамент В 26,
ведно с 2,13 % ид. части от общите части на сградата, в жилищна сграда в режим на етажна
собственост в комплекс „Г.“, находяща се в гр.*****.. Твърди, че на 17.06.2021 г. общото събрание
на вх.В приело решение по т. 6.2 от протокола за поставяне на ограничителна бариера с
дистанционно управление, веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за
изграждане да се покрият със средства от фонд „Ремонт и обновление“. Твърди, че това решение
противоречи на договора с инвеститора, сключен по реда на чл. 2 ЗУЕС, съгласно който
собствениците поели задължени да не променят вида на общите части в комплекса, а поставянето
на бариера съставлявало именно такава промяна. На следващо място, счита, че решението не е
взето с необходимото по закон квалифицирано мнозинство по чл.17, ал.6 ЗУЕС от 50 на 100 ид. ч.
от общите части на сградата, тъй като се касаело за поставяне на техническо съоръжение, което
1
представлявало преместваем обект по смисъла на § 5, .т.80 от ДР на ЗУТ. Счита, че решението е
незаконосъобразно и по причина, че с него се ограничава достъпът до паркоместа, ползвани от
търговски обекти – магазин и самостоятелната сграда с предназначение „Детска занималня“, тъй
като се предвижда да се осъществява с дистанционно, което клиентите на обектите няма да
получат.
В срока по чл. 131 ответникът признава факта на взето решение със соченото от ищеца
съдържание, както и правата му на собственост върху посочените в исковата молба самостоятелни
обекти. Оспорва иска с твърдения, че с процесното решение за поставяне на бариера не се
нарушава договорът с инвеститора за запазване на външния вид на комплекса, а се засилва
ефективният контрол за достъп. Твърди, че решението е прието с изискуемото обикновено
мнозинство, като цитираната от ищеца норма на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС е неотносима, тъй като не
се касае за техническо средство, което ще се поставя върху сградата, а на подхода на алеята, което
средство не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
решение на общото събрание на собствениците на индивидуални обекти в жилищна сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр.*****, комплекс „Г.“, от 17.06.2021 г. по т. 6.2 от
протокола.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните права и обстоятелства: че ищецът притежава право на собственост върху апартаменти №
В 22, ведно с 2,31 % ид. части от общите части на сградата и апартамент В 26, ведно с 2,13 % ид.
части от общите части на сградата, както и че на 17.06.2021 г. общото събрание на собствениците
на индивидуални обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост в комплекс
„Г.“, находяща се в гр.*****, е приело решение за поставяне на ограничителна бариера с
дистанционно управление, веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за
изграждане да се покрият със средства от фонд „Ремонт и обновление“.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни факти, не са налице други, от предмета на доказване, за
които съдът дължи разпределяне на доказателствена тежест, а спорът е концентриран по правото.
Твърденията на ищеца, относно мотивите за вземане на процесното решение, са такива по
целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, поради което и не следва да бъдат
обсъждани.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по т. 2 от исковата молба,
тъй като посочените документи, от една страна са представени от ответника, от друга са
неотносими, тъй като не са наведени в исковата молба твърдения за незаконосъобразност, изведена
от нередовности в процедурата по свикването на общото събрание и обявяване на протокола от
него.
2
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи обстоятелствата, за установяване на които иска допускане на гласни
доказателствени средства.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че такова искане не е направено.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след 01.03.2010 г. и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г., от 10.10
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3